№ 206
гр. **** , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201*90 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, ул. „*****“ № *, представлявано от управителя
М.И.П., чрез адв. И.Б. от АК – ****, против Наказателно постановление №
36-000072* издадено на 13.11.2020 г. от Началник ОО „Автомобилна
администрация" гр. Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл. 10,
§ 2 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл. 7*, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на
основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложено наказание „имуществена
санкция" в размер на 1000 лв.
В жалбата се прави бланкетно възражение за допуснати съществени
нарушения на процесуалните норми, оспорва се и самото нарушение по
същество. Формулирано е искане за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
Б., който ангажира доказателства и пледира за отмяна на наказателното
постановление, поради това че нарушението не е извършено.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е постъпила становище, в което е взето
отношение по същество на спора с искане за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището и след
като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано след като на 30.10.2020 г. в
сградата на ОО "Автомобилна администрация" в гр. **** била извършена
тематична проверка по фирмената документация на дружеството от
служители на отдела, сред които бил актосъставителя И.П. и свид. Т. Г.. В
хода на проверката било констатирано, че дружеството-жалбоподател в
качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване
на международен автомобилен превоз на товари № 9964, не организирало
работата на водача Х.Т.Г., ЕГН: ****, по такъв начин, че да спазва
изискванията на чл. *, параграф 2 от Регламент 561/2006 (за от 24 часа, след
края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът трябва
да е ползвал следващата дневна почивка), тъй като за период от 24 часа – от
0*:10 часа на 31.01.2020 г. до 0*:10 часа на 01.02.2020 г. водачът е ползвал 09
часа и 23 минути, като е нарушил изискването за ползване на 11
последователни часа – с 01 час и 37 минути.
Проверката на дружеството била обективирана в констативен протокол за
извършена комплексна проверка и обхващала периода от 01.11.2019 г. до
01.02.2020 г.
Нарушението било установено чрез сваляне на данни от паметта на
дигиталния тахограф монтиран в автомобил с рег. № РА1556БМ и от
дигиталната карта на водача Х.Г., предоставени от управителя на
проверяваното дружество.
При това положение свид. П. преценил, че дружеството е осъществило
състав на административно нарушение по чл. 10, пар. 2 от Регламент №
561/2006 във вр. с чл. 7*, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и в присъствието на управителя
на дружеството съставил АУАН с бл. номер 2*02**/30.10.2020 г. в който
описал нарушението и нарушената разпоредба. Актът бил предявен и връчен
2
на управителя срещу подпис, който вписал, че няма възражения.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, което било редовно връчено на управителя на дружеството на
30.11.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. Жалбата против НП била
подадена от санкционираното лице на 07.12.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя И.П. и на свидетеля Т. Г., както и от
надлежно приобщените писмени доказателства. От показанията на същите се
потвърдиха констатациите от извършената проверка на дружеството –
превозвач, а именно, че водачът не е ползвал 11 часа непрекъсната дневна
почивка. Актосъставителят заяви, че въз основа на поведението на водача Г.,
който не е спазил изискването на Регламент № 561/06 г. е приел, че
превозвачът не е организирал работата на своите водачи. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като обективни, последователни и
логични. По делото като писмени доказателства бяха приети заверени копия
на Заповед № 01/2020 г. за провеждане на инструктаж на водачите за спазване
на изискванията на Регламент 561/06 г., ведно с декларация на водача Х.Г., че
е запознат с инструктажа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В хода на дължимата служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не
са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН по отношение на даденото в АУАН и НП описание на нарушението.
В акта и в наказателното постановление не става ясно на коя дата и на кое
място е извършено вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател
нарушение. От една страна е посочено, че нарушението е извършено на
3
30.10.2020 г. в сградата на ОО „АА“ при извършената тематична проверка на
дружеството, а след това при описание на самото нарушение се сочи, че
отговорността на превозвача се ангажира за това, че на 01.02.2020 г. не е
организирал работата на водача Г., така че да спази изискването за ползване
на 11 последователни часа дневна почивка.
Доколкото дружеството е санкционирано за нарушение на разпоредбата
на чл. 10, пар. 2 от Регламент № 561/2006 г., която предвижда, че
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) No 3*21/*5 и глава II от Регламент № 561/06 г., то е
логично, че дейността по организиране на посочената работа е несъмнено и
винаги предхождаща установеното неспазване на посочените регламенти от
страна на даден водач. Тоест, ако АНО е имал предвид, че 30.10.2020 г. е
датата на установяване на нарушението, а не на неговото извършване, е
следвало изрично да го посочи в издаденото НП. В случая посочването на
датата на извършване на проверката на превозвача не обосновава само по себе
си извод относно това какви са твърденията за датата на извършване на
нарушението. За датата на нарушението е необходимо както в АУАН, така и в
НП да има въведени изрични твърдения от страна на контролния и на
наказващия орган, тъй като с тези фактически твърдения се формират и
пределите на доказване при преценка законосъобразността на обжалваното
НП и се явяват в пряка връзка с гарантиране правото на защита на
жалбоподателя, който следва да е наясно с всички факти и обстоятелства във
връзка с нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Още повече, както вече се посочи с оглед характера на
самото нарушение е обективно невъзможно датата на извършване и на
установяване да съвпадат, доколкото организацията на работата е
предхождаща, а не последваща дейност, което затвърждава вече достигнатия
извод за неяснота в описанието на нарушението откъм характеризиращите го
признаци от обективна страна – дата и място.
От друга страна, ако за дата на извършване на нарушението се приеме
отразеният в обстоятелствената част на НП период от 0*:10 часа на 31.01.2020
г. до 0*:10 на 01.02.2020 г. – времето, през което водачът е трябвало да ползва
дневната си почивка, то нарушението отново остава недоказано, тъй като
4
няма никакво съмнение, че на тази дата/период водачът Х.Г. е бил на път, т.е.
посоченият период е относим към поведението на самия водач, но не и към
задължението на превозвача да организира работата му. Освен това както в
АУАН, така и в НП липсва посочване точно с какви действия, респ.
бездействия превозвачът не е организирал работата на водача в този период
или в този часови интервал от време.
Липсата на подробно и прецизно описание на нарушението, изразяващо
се в посочената неяснота откъм характеризиращите го признаци от обективна
страна - дата, място, начин на извършване на деянието, драстично накърнява
правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в
пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност в пълна степен да узнае за
какво нарушение е наказан, кои са правнорелевнтните факти и обстоятелства,
които следва да оборва и съответстват ли същите на правната квалификация.
Поради въззивните функция на настоящата инстанция посочените
процесуални нарушения не могат да се отстранят, което е основание за
отмяна на постановлението.
Отделно от това непосочването на датата на извършване на нарушението
възпрепятства съда в задължението му да осъществи контрол за
законосъобразност на НП с оглед спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Но дори и да не бяха налице констатираните пороци настоящата инстанция
намира, че от събраните в хода на въззивното производство доказателства не
се доказа дружеството-жалбоподател да е осъществило вмененото му
нарушение. Наказващият орган е ангажирал отговорността му като превозвач
за „неорганизиране“ работата на лицето Х.Г. - водач на превозното средство.
Както вече се посочи нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е конкретизирано с какви точно действия, в
случая по-скоро бездействия управата на санкционираното дружество не е
организирало работата на конкретния водач на МПС. Актосъставителят в
разпита си като свидетел заяви, че е констатирал нарушението на
дружеството-жалбоподател единствено въз основа на допуснатото нарушение
от страна на водача. В същото време в хода на
административнонаказателното производство са приети като доказателства
заверено копие на Заповед № 01/2020 г., издадена от дружеството-
5
жалбоподател, с която е определено провеждането на инструктаж на водачите
за изискванията на Регламент № 561/2006 г., Регламент № 3*21/*5 г. и
Регламент № 165/2014 г., Инструкция за спазване на Регламент № 561/2006
г., Регламент № 3*21/*5 г. и Регламент № 165/2014 г., представляваща
неразделна част от заповедта и декларация на водача Х.Г., че е запознат с
инструктажа за спазване на посочените регламенти. От същите е видно, че от
страна на дружеството-жалбоподател са били изпълнени изискванията за
създаване на организация на водачите. За осъществяване на състава на
нарушението обаче не е достатъчно само да се установи, че е налице
управление над допустимото, но това следва да е в резултат на бездействие на
дружеството-жалбоподател, като следва както в АУАН, така и в НП да се
съдържат конкретни твърдения в какво се изразява бездействието и същото да
се установява от събраните по делото доказателства. В конкретния случай
липсва такова бездействие, като актосъставителят изобщо не е изследвал дали
не е налице виновно поведение на самия водач, нито е потърсил документи,
удостоверяващи създадената организация в дружеството в тази насока, а
просто е съставил акт на базата единствено на справка за дейността на
конкретния водач.
Освен това в обстоятелствената част на НП е посочено, че не са спазени
изискванията на чл. *, параграф 2 от Регламент № 561/06 г., според който: „За
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или
седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне
9 часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като
намалена дневна почивка.“ От посоченото следва, че след като водачът Г. е
ползвал почивка от 09 часа и 37 минути, то същият в крайна сметка е спазил
изискването на чл. *, пар. 2 от Регламента, като ползваната от него почивка
следва да се разглежда като намалена дневна почивка. Ползването на
намалена дневна почивка не съставлява нарушение на посочения регламент, а
е предвидена като възможност за водач, който е почивал поне 9 часа, като в
разпоредбата на чл. *, параграф 4 е посочено още, че водачът може да има
най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки,
но нито в АУАН, нито в НП се твърди водачът Г. да е ползвал повече от три
намалени дневни почивки между две седмични почивки. От изложеното
следва изводът, че констатацията в НП, че не е спазено изискването на чл. *,
6
параграф 2 от Регламент № 561/2006 г. е напълно необоснована и погрешна,
поради което няма как и да е осъществено нарушението вменено на
санкционираното дружество.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
подлежи на отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има дружеството-жалбоподател, но доколкото не е направено искане
за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - ****
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-000072* издадено на
13.11.2020 г. от Началник ОО „Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с
което на „*****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. „*****“ № *, представлявано от управителя М.И.П., за нарушение
на чл. 10, § 2 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл. 7*, ал. 1, т. 1 от ЗАвП,
на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложено наказание „имуществена
санкция" в размер на 1000 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - **** в 14 -
дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7