РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Девня , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100696 по описа за 2020 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 127 ал. 2, чл. 143 ал.1 и ал.2 вр. чл. 142 от СК.
Ищецът Г. В. Д., ЕГН: ********** твърди, че от съвместното съжителство с
ответницата К. В. В., ЕГН: ********** се родили двете им деца - Н. Д., ЕГН
**********, роден на *** г. и С. Г. Д., ЕГН **********, родена на *** г. Още
от началото на съвместното им съжителство ищецът забелязал вредни навици
у ответницата като злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, които
употребявала дори и по време на бременността си с двете им деца. Излага, че
след раждането на първото им дете се прибрали в България, заживели в гр.
Девня, обл. Варна в дома на родителите му, като той започнал работа, а тя
останала у дома, за да се грижи за детето. Твърди се, че с всеки изминал ден
ответницата ставала все по - агресивна и се държала неадекватно, не се
грижела за детето си, като вместо това си купувала алкохол и пиела. Заради
пристрастеността й към алкохола скандалите били често явление в дома на
двамата, като свидетели на това ставали и родителите на ищеца и
невръстното им дете. Излага се, че това станало причина да се изнесат на
квартира, където положението станало по - тежко, тъй като ответницата не
1
спирала да пие по цели дни, като често щом се приберял от работа ищецът я
заварвал пияна до безсъзнание, докато детето плаче неутешимо. За да
подобри нещата ищецът дори сменил работата си, за да може да се грижи за
детето им, но ответницата не спирала да пие. Твърди се, че същата правила
секс с различни мъже в парка на града, като няколко пъти ищецът лично я
хващал да му изневерява. Непоносимият живот, скандалите и непристойното
поведение на К. се превърнали в ежедневие, като тя започнала отново да
взима наркотици, наречени кристали и да пуши трева. Сочи се в молбата, че
през 2016 г. ответницата забременяла с второто им дете, след раждането на
което вредните й навици отново се проявили. Тя не полагала никакви грижи
за децата и домакинството. Ищецът поел цялата домакинска работа и в
същото време започнал втора работа, за да издържа семейството си. Заради
лошата хигиена в дома им синът им дори се разболял и постъпил в болница.
Един ден, прибирайки се от работа ищецът заварил в дома им двама
непознати мъже, които го нападнали пред очите на децата. Ответницата
отново била в неадекватно състояние, с раздърпани дрехи и без бельо.
Разбирайки, че това е обичайното ежедневие на майката на децата му, ищецът
взел решението да се разделят. Заминал за Германия, за да работи и изкарва
по – добри доходи, а ответницата отишла да живее с двете деца в дома на
майка си в гр. ***. Всеки месец ищецът изпращал по 500 евро, плащах всички
разходи на семейството си, включително и квартира в гр. ***. Въпреки
многото им проблеми, той неколкократно молил ответницата да се премести
при него с децата, но винаги получавал отрицателен отговор. През последната
година контакта на ищеца с децата бил ограничаван от страна на ответницата
по различни причини, като от началото на 2020 г. тя напълно спряла да си
вдига телефона. Това го принудило да отиде до гр. *** и да я потърси, но при
посещение на адреса разбрал, че тя е напуснала квартирата, като я е оставила
в окаяно състояние /на терасата били намерени 23 чувала с боклук и безброй
празни бутилки от алкохол/. Сочи се, че на 22.08.2020 г., около 13:00 ч.
ищецът отново отишъл да посети семейството си в новата им квартира в ***.
При влизане в апартамента установил изключително нездравословна и
нехигиенична среда за отглеждане на децата, които също били мръсни и
споделили, че не са яли от предния ден, в който вечерята им е била близалка.
Децата казали, че майка им нямала пари за нещо различно от магазина,
защото „свършили за биричка на мама“. Това принудило ищецът да подаде
2
сигнал до Дирекция Социално подпомагане - гр.***, Отдел „Закрила на
детето“, като след тяхната намеса децата му били предадени. Поддържа се, че
ответницата не се справя с отглеждането на двете деца и е абсолютно
непригодна да бъде родител. Моли се упражняването на родителските права
на двете деца да бъдат предоставени на бащата, на чийто адрес в гр. Девня да
бъде определено и тяхното местоживеене. Иска се ответницата да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка за двете си деца в размер на от по 200
лева за всяко едно от тях. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата. Същата депозира писмено становище извън срока по чл. 131
от ГПК.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Девня, редовно призовани, в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Видно от Удостоверение за раждане №**********, издадено въз
основа на Акт за раждане №0027 от 1011.2015 г. е, че детето Н. Д. е родено
на 08.07.2015 г., като негови родители са ищецът Г. Д. и ответницата К. В..
От Удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на
Акт за раждане №1107 от 28.06.2017 г. се установява, че детето С. Г. Д. е
родено на 24.06.2017 г., като негови родители също са ищецът Г. Д. и
ответницата К. В..
Видно от приетите служебни бележки, издадени от директора на
ДГ“Незабравка“ гр. Девня е, че двете деца на страните са записани и
посещават редовно детската градина за учебната 2020/2021 г.
Видно от представения доклад от ДСП – Девня е, че от раждането си
децата Н. и С. са отглеждани в семейна среда от двамата си родители -
първоначално в дома на родителите на ищеца в гр. Девня, след това в
общинско жилище в същия град. Сочи се, че по време на съвместното им
съжителство родителите многократно са се карали, отношенията им през
повечето време са били обтегнати. Преди около 2 години, през 2018 г.
3
двамата са взели решение да се разделят, като ответницата заедно с двете
деца заминава и се установява в гр. ***. Ищецът Г. Д. заминава и започва
работа в Германия, като през периода когато е бил в чужбина редовно е
изпращал средства за издръжката на децата и майка им. Сочи се също, че от
22.08.2020 г. децата се отглеждат от бащата Г.Д. с помощта на неговите
родители, роднини и приятели в дома на бащата на ищеца в гр. Девня.
Същото се установява и от представените по делото удостоверения за
постоянен адрес на двете деца и копие от НА за собственост на имота, където
е регистриран настоящия адрес на децата на името на брата на ищеца,
прехвърлен му от техния баща – свид. В. Л. Д.. Излага се също в доклада, че
потребностите на двете деца са задоволени в дома на баба им и дядо им в гр.
Девня, като същите имат осигурени здравни грижи, образование, дом, лично
пространство, храна, облекло, социални контакти и др. След установяване на
децата на територията на гр. Девня им е направен избор на личен лекар - д-р
Я., имат поставени ваксини според имунизационния календар на Р България.
Развиват се правилно за възрастта си. Не се наблюдава изоставане в
развитието им. Към момента нямат установени алергии към храни и
лекарства. Хранят се с обща храна, не се изисква специален режим на
хранене. Децата говорят добре български език, подвижни са, бягат, скачат,
вървят самостоятелно. Не са се оставяни без надзор от възрастен. На
територията на гр. Девня живеят близки, роднини и приятели на бащата и
двете деца. Заключава се, че бащата има желание и възможност да полага
грижи и осигурява качествена грижа за правилното израстване и развитие на
двете си деца – Н. и С..
По делото е постъпило писмо вх. №1267/09.04.2021 г. на Директора
на ДСП – ***, в което се излага, че многократните опити на социални
работници от ОЗД/ДСП - *** да се свържат с ответницата В. с оглед
изготвянето на възложен от съда социален доклад не са дали резултат.
Същата не е отговаряла на обаждания и не се е явила на уговорена среща със
социалните работници. Сочи се, че ДСП – *** не разполага с информация за
настоящото местонахождение на ответницата, поради което възложения от
съда социален доклад с оглед установяване на родителския й капацитет,
условия, възможности и желание от нейна страна за отглеждане на децата не
е бил изготвен.
От показанията на разпитания по делото свид. Васил Д. – баща на
ищеца се установява, че от 7 – 8 месеца той и неговата съпруга се грижат
основно за отглеждането и възпитанието на двете деца на страните, тъй като
4
ищецът живее и работи в чужбина. Свидетелят заявява, че до това решение се
е стигнало, след кат отой и синът му са намерили двете деца в квартира,
обитавана от ответницата, в която е царял хаос и мръсотия, а децата са били в
крайно неугледен вид – мръсни и недохранени. През цялото това време
ответницата не се е интересувала за децата си, не е идвала да ги види, не е
отговаряла на негови и на сина му обаждания, като изобщо не е вдигала
телефона си при опитите им да се свържат с нея. От друга страна, по данни на
свидетеля, ищецът никога не е спирал да се грижи за децата си, дори и през
времето, когато те са живеели при своята майка, като постоянно е пращал
пари за тяхното отглеждане. На всеки 2 месеца той се връща в България, за да
е заедно с децата си, като през времето когато е в страната изцяло полага
грижи за тяхното отглеждане и възпитание. През времето, когато е в
Германия всяка вечер осъществява видео връзка с тях чрез платформа
„Вайбър“, като децата го обичат, уважават и са силно привързани към своя
баща. За близката връзка и привързаността на децата към ищеца свидетелства
и свид. Ж. Л. Д., който заявява също, че ответницата е имала „по –
свободолюбиво“ поведение и връзки с други мъже.
Като свидетел по делото – в производство по произнасяне по
привременни мерки по реда на чл. 127 ал. 3 от СК е разпитан бащата на
ответницата – свид. В. Д. В., който твърди, че тя е много добър родител и
много добре се грижи за децата си. Заявява, че преди ищецът да вземе децата
при себе си, те са живеели със своята майка на квартира, като ответницата не
работи и много често се налага той да й помага с парични средства.
Съдът цени показанията на свидетелите Д. и В. в светлината на
близката им родствена връзка със страните по делото, което ги прави пряко
или косвено заинтересовани от неговия изход. Не съвсем безпристрастни са и
показанията на свид. Д., който е близък приятел на ищеца. С оглед на това и
при анализа им съдът подходи с особено внимание и съпоставяйки ги с
останалите обективни доказателства по делото.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за
семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса
в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички
обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановения от него
съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези
отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно
нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да
5
преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е
нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за
отглеждането и възпитанието на детето в по – голям обем и упражняването на
родителските функции.
В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на
децата Н. и С. следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на
родителските качества /която е задължителна при настоящия спор, с оглед
интереса на децата/ събраните доказателства сочат, че при бащата се
наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, като
помощ при отглеждането на децата понастоящем му оказват неговите
родители – основно неговият баща и настоящата му съпруга, но също така и
бабата на децата по бащина линия, която също като ищеца живее в Германия
и при престоя на децата там помага на ищеца при отглеждането на двете му
деца. Видно от изготвения по делото социален доклад, за децата са осигурени
добри социално - битови условия за осигуряване на нормалното физическо и
психическо израстване и формирането им като пълноценна личност. Същите
са записани и редовно посещават детска градина. Имат изградена силна
емоционална връзка с бащата и неговите роднини, които му помагат при
тяхното отглеждане. В пълна степен са им осигурени здравни грижи,
образование, дом, лично пространство, храна, облекло, социални контакти и
др. От друга страна цялостното поведение на майката, предвид събраните
гласни и писмени доказателства и факта, че същата не е потърсила децата си
през значителен период от време, не се е интересувала от тяхното физическо
и емоционално състояние и ги е оставила на грижите на техния баща, говори
за житейската незрялост на майката и невъзможността й да се грижи за
децата. Съдът отчита, че бащата има изградена силна емоционална връзка с
двете деца и въпреки честите му пътувания в чужбина той не е преставал да
общува с тях, макар и виртуално, осигурява им добри условия за живот и
развитие. В този смисъл следва да се определи местоживеенето на децата
при бащата, където те живеят към момента и където за тях са създадени
добри социално - битови условия за живот, децата са обгрижвани и са
защитени интересите им. Там децата са създали и емоционални връзки с
разширеното семейство на баща си, чиито родители помагат на последния
6
при отглеждането и възпитанието им. От друга страна за майката на децата
не бяха събрани доказателства /извън показанията на нейния баща, които
съдът не кредитира с пълно доверие, предвид близката им родствена връзка/,
установяващи възможностите й, и дори желанието й да полага грижи за
отглеждането и възпитанието на своите деца. По делото липсват
доказателства относно нейните доходи, няма данни за регистрирани
понастоящем трудови договори на ответницата на територията на
РБългария, за притежавани от нея недвижими имоти или МПС – та, дори
липсват данни за настоящото й местонахождение. Недобросъвестното й
процесуално поведение е довело социалните служби до невъзможността да
извършат възложеното им от съда проучване досежно нейния родителски
капацитет. С оглед и свидетелските показания на нейния баща съдът приема,
че същата не реализира труд, респ. няма доходи от трудова дейност, въпреки
младата си възраст и трудоспособност. На съда не е известно къде
понастоящем живее ответницата, разполага ли същата със собствен или нает
дом, в който би могла да отглежда децата си. Поради това и съдът приема, че
въпреки ниската възраст на двете деца, бащата е по – пригоден от двамата
родители да ги отглежда и възпитава. По преценка на съда бащата разполага с
добри ресурси да отглежда децата си, има добри възпитателски качества, като
разполага с добри за българските стандарти материални възможности.
Социалното обкръжение на бащата, жилищно - битовите и другите
материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното
отглеждане и развитие на децата. В конкретният случай съдът е поставен пред
трудната дилема да направи избор между двамата родители, неживеещи
заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата
им. В такъв случай основен критерий за решението при кого от двамата да
живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи,
възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена
грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали
проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са
единствено и само интересите на самото дете. В тази връзка следва да се
отбележи, че двете деца са в изключително крехка възраст – на 5 год. и 3 год.,
като едното от тях е момиченце. Този ранен етап от развитието на всяко дете
е свързан със задоволяване на физиологични потребности, изграждане на
7
силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с
външния свят е тази с неговата майка. В настоящия случай обаче не може да
се пренебрегне факта, че повече от шест месеца ответницата е оставила двете
си деца на грижите на техния баща и неговите роднини, като не само, че не е
потърсила връзка с тях, но и не отговаря на обажданията на ищеца и опитите
му да осъществи контакт с нея. За незаинтересоваността на ответницата
говори и неявяването й на второто по делото с.з., както и неявяването й пред
социалните служби в гр. ***. Липсата на доказателства за реализирани от нея
доходи и дори за място, където би могла да отглежда децата си, според съда,
не дават основание да се приеме, че тази майка има необходимия родителски
капацитет и би могла да понесе отговорността по отглеждането и
възпитанието на двете си невръстни деца.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Защото ролята и присъствието
на майката в живота на детето и липсата й може да бъде пагубна с оглед
физическото, психическото развитие на детето и формирането му като
личност. С оглед конкретните данни по делото съдът намира, че подходящ би
бил режимът, определен и с привременните мерки, а именно всяка първа и
трета седмица от месеца, считано от 18, 00 часа в петък до 18, 00 часа в
неделя с преспиване, като майката следва да взема и връща децата от и до
дома на техния баща в гр. Девня. Съдът намира такъв режим за подходящ с
оглед факта, че майката живее в населено място твърде отдалечено от
местоживеенето на децата и е нецелесъобразно последните да пътуват
ежеседмично или пък само за един ден на толкова дълго разстояние. По
преценка на съда посочения в исковата молба режим на личния отношения
между децата и тяхната майка следва да бъде допълнен с празничните и
рожденните им дни и с дните през лятната ваканция.
Като последица от предоставяне родителските права на бащата,
майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на двете си
деца. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
8
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по - малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а
именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка би създавало затруднения за
ответницата, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на
родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а
безусловният му характер цели да се осигурят на всяко дете финансова
стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се
образова и да има добра житейска реализация. Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК
е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите
непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат
имущество, от което да се издържат, т. е. при всички случай родителите
дължат издръжка по силата на закона. Макар и по делото да липсват данни за
доходите на ответницата същата е в работоспособна възраст без установени
ограничения в трудоспособността.
При така направените констатации, за да определи размера на
месечната издръжка за двете деца, отчитайки в съвкупност нуждите на децата
и възможностите на двамата им родители /за които не се установява да
дължат издръжка на друго дете освен на двете си деца/, съдът намира, че
общата текуща месечна издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и
могат да осигуряват на малолетните си деца, възлиза на поне 240 лева
месечно за всяко едно от тях, за да бъдат подходящо посрещнати не само
базовите нужди на децата от облекло, храна, отопление, медицински грижи и
медикаменти, занимателни пособия, но също така свързаните с естествените
потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения,
като следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен
характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по - висок ръст,
не и да намалеят. При разпределяне този общ размер на текущата парична
издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо
ответницата да поеме заплащането на сумата от по 170 лева месечно /т.е. в
законово определения минимум/ за всяко едно от двете деца, а останалите
9
необходими средства да продължат да се осигуряват от бащата, наред с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, които
грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия
родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от паричната
издръжка. За разликата над този размер до претендираните 200 лева искът за
издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил искане за заплащане на направените по делото
разноски, поради което и такива следва да му се присъдят, като ответницата
следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 25 лева - заплатена от
ищеца държавна такса за иска по чл. 127 ал. 2 от СК. Доколкото ищецът не
установява разходи за заплатен адвокатски хонорар такъв не следва да му се
присъжда.
Относно искът с правно основание чл. 142 ал. 1 от СК, съгласно
разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични
платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 %
върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на
ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо сумата от
468 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за
присъждане на издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата Н. Д., ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН ********** на
бащата Г. В. Д., ЕГН **********, на основание чл.127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Н. Д., ЕГН ********** и С.
10
Г. Д., ЕГН ********** при бащата Г. В. Д., ЕГН ********** на адрес: гр.
Девня, ул. "Иван Вазов" № 18 - къща.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на
майката К. В. В., ЕГН ********** с децата Н. Д., ЕГН ********** и С. Г. Д.,
ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 18, 00 часа в петък до
18, 00 часа в неделя с преспиване, като майката следва да взема и връща
децата от и до дома на техния баща в гр. Девня.
петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
всяка четна година по време на Великденските празници за времето от
10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника, с
преспиване;
всяка нечетна година по време на коледните празници за времето от
10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с преспиване;
всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на
01.01., с преспиване;
всяка четна година на рождения ден на детето Н. – 08.07. за времето от
09:00 часа до 18:00 часа;
всяка нечетна година на рождения ден на детето С. за времето от 09:00
часа до 18:00 часа;
всяка година на рождения ден на майката 05.08. за времето от 09:00 часа
до 18:00 часа.
ОСЪЖДА майката К. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на децата Н. Д., ЕГН: ********** и С.
Г. Д., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител Г. В. Д.,
ЕГН: ********** в размер на от по 170 /сто и седемдесет лв./ месечно за
всяко едно от децата, с падеж от 1 - во до 10 - то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата влизане на решението в сила до навършване на
пълнолетие на децата или до настъпване на основания за нейното изменение
или отмяна, на основание чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от СК.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. В. Д., ЕГН ********** сумата от 25 лева /двадесет и пет лв., 00 ст./,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от
11
НК.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня сумата от 468
лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12