РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2748/20.12.2019г.
гр.Пловдив, 20 . 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3346/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
В.С.Ш.,*** обжалва Отказ рег.№ 438з
– 174 от 13.09.2019г. на Началник Трето РУ - Пловдив, за издаване на разрешение
за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за самоотбрана
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита отказа за
незаконосъобразен : Разрешение за късоцевно огнестрелно
оръжие за самоотбрана е притежавал в периода от 2001г. до 2010г. За този период
не е имал констатирано нарушение на закона, респект на наредбата и други
подзаконови актове. В случая е представил всички документи, заплатил е
необходимите такси и е монтирал каса в присъствие на служебно лице. Заявено е,
че отказа противоречи на материалноправни разпоредби
и не съответства на целта на закона. Твърди, че е представил достатъчни мотиви,
обуславящи необходимост от разрешение за носене на огнестрелно късоцевно оръжие. В тази вр. е
посочено, че естеството на работа налага често да се прибира след 22.00ч. в
райони, в които полицейското присъствие не е в същия обем, както в други райони
на града. „Бил съм обект на конфликтни атаки, но не съм считал за необходимо да
ангажирам правораздавателните органи за това“. Поддържа, че отказа не е
мотивиран, тъй като законът позволява да бъде издадено разрешително за оръжие,
което да се съхранява само вкъщи и което може да бъде носено извън дома или за
спортни цели. Изтъкнато е, че посочените мотиви за издаване на разрешително са
идентични с тези, които са били посочени в предходни периоди, и въз основа на
които му е било издадено разрешително. Начинът на живот, средата в която се
движи жалбоподателят и в която работи са идентични с тези от периода, в който е
имал разрешително. Заявено е искане за отмяна на отказа и уважаване на молбата
за издаване на разрешително.
- Ответникът Началник на Трето РУ –
Пловдив към ОД МВР - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И.П.. В писмено становище /л.38 и
сл./ жалбата се оспорва с искане за оставянето й без уважение. Посочено е, че
според заявените от жалбоподателя мотиви, може да бъде направен извод, че целта
за придобиване на огнестрелно оръжие е превантивна. Поддържа се, че не е
обоснована категорично съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото
на жалбоподателя. В тази вр. – изложените от лицето
факти, не го поставят в по-рисково положение от останалите граждани и не
обуславят необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Законът
изисква доказване на конкретна необходимост от притежаване на оръжие, а в
случая и допълнителните мотиви на жалбоподателя не водят до извод за обоснована
необходимост, тъй като същата не може да бъде обоснована с осигуряването на
лична сигурност и охрана на дома. Отказът се счита за правилен и достатъчно
обоснован и в този смисъл – съответстващ на закона. Заявена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
- Окръжна прокуратура Пловдив се
представлява от прокурор М.Тодорова и счита жалбата за неоснователна. По
същество на спора се поддържа законосъобразност на оспорения административен
акт.
1. Жалбата е допустима за
разглеждане по основателност поради подаването й в 14 дневен срок от адресат на
неблагоприятен акт – отказът е връчен на 18.09.2019г., удостоверено с разписка
за връчване/съобщаване на акта, л.5 гръб. Жалбата е с вх. номер в Трето РУ –
Пловдив при ОД МВР - Пловдив от 01.10.2019г., л.4.
Няма данни за проведено производство
по административно оспорване пред Директора на ОД МВР – Пловдив. В отказа е
отразено изрично, че подлежи на обжалване по административен ред по чл.81 АПК
пред Директор ОД МВР – Пловдив в 14 дневен срок и по съдебен ред по чл.145 АПК
пред Административен съд – Пловдив, в 14 дневен срок.
2. Началникът на Трето РУ – Пловдив
към ОД МВР - Пловдив разполага с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл.76
и сл. във вр. с чл.83 ЗОБВВПИ/. Към този орган е
отправено заявление вх.№ 438000-8540/12.08.2019г. за издаване на разрешение за
придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие
за самоотбрана /л.10/, предвид границата на обслужваните райони от Трето РУ –
Пловдив и с оглед постоянен адрес на заявителя. В съдебното производство е
приета Заповед № 8121К-902/30.03.2015г. за преназначаване на държавни служители
на ръководни длъжности в МВР по отношение заеманата от Н.С. длъжност – началник
на Трето РУ – Пловдив /главен инспектор/ и Акт за встъпване в длъжност от
30.03.2015г. /л.41/.
2.1. Според данни от
административната преписка : Във вр. със заявлението
вх.№ 438000-8540/12.08.2019г.,
на 11.09.2019г. Ш. е уведомен на основание чл.34 ал.3 АПК, в 3-дн.срок за
възможност да изрази допълнително становище по събраните доказателства и да
направи писмени искания и възражения /л.8, 9/. Няма данни за връчване на
писменото уведомление, но допълнителни мотиви са представени от Ш. на
13.09.2019г. /л.7/. Същите са във вр. с
предоставената възможност и е цитиран изх.номер на писменото уведомление от
11.09.2019г. Заявителят е посочил, че късоцевното
огнестрелно оръжие – пистолет, му е необходимо и за охрана на личния му дом на ***
и апартамент на ***. Отразено е : „В края на краищата къщи и коли и средства са
материални неща, които са несъпоставими с човешкия живот. Не искам да бъда
смятан за някакъв неврастеник, който си е втълпил, че опасности го дебнат от
всякъде, но живота поднася всякакви изненади. В общи линии това са ми мотивите
– да осигуря личната си сигурност и тази на дома ми.
Във вр.
със заявлението от 12.08.2019г. е изготвена докладна записка до началника на
Трето РУ – Пловдив от мл.експерт Д.Ч. /л.18/ - предложено е да бъде възложена проверка
относно : местоживеене; противообществени прояви; употреба на упойващи и психотропни
вещества; злоупотреба с алкохол; нарушения на обществения ред по УБДХ и
ЗООРПСМ, за които са налагани административни наказания; налагани мерки по
Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/; настаняване в лечебни завадения по
Глава трета, раздел Втори от Закона за здравето и дали е провеждано лечение за
употреба на наркотични вещества; създадени условия за съхранение на оръжието и
боеприпасите в съответствие с декларираните от заявителя данни; принадлежност
на лицето към категория ЛПИ, към престъпни групи; близко отношения с лица, представляващи
оперативен интерес. Докладната е резолирана за изпълнение, като в хронологичен
порядък : на 23.08.2019г. е съставен Протокол за утвърждаване на мястото за
съхранение на ООБ /л.15/ - в жилище-апартамент в гр.Пловдив, ***, ет.2, ап.4, с
констатация за метална каса с работещо секретно заключване; на 23.08.2019г. са
представени мотиви от Ш. относно
заявлението за издаване на разрешително за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие /л.14/ - заявено е, че лицето живее на адреса в ***, със
семейството си от 1967г., като няма проблеми със съседи и околно живущи. От
14.05.2018г. заявителят работи в „Биомашиностроене“
АД на длъжност „настройчик“ и местоработата се намира в ромския квартал
„шекер-махала“. При работа в тъмната част от деня, жалбоподателят минава в
близост на посоченото място, където има струпвания на лица от ромски произход,
поради което е заявено „оръжието ми е необходимо за самоохрана“.
Потвърдено е познаване на законовите разпоредби свързани със съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и спазването им, вкл. неупотреба на алкохол,
упойващи вещества, както и, че срещу лицето няма жалби по ЗЗДН.; на 26.08.2019г.
е представена следваща докладна записка до началника на Трето РУ – Пловдив /л.12/, в която са описани извършените
действия по проверката – посетен е адреса по местоживеене вр.
с подаденото заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Изложени са
писмено мотиви от заявителя – посочените по-горе /описани в докладната/. Отразен
е факта на извършена проверка по местоживеене на Ш., при която е установено, че
са създадени условия за съхранение на ООБ съгл. чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, за което
е изготвен протокол. Посочено е, че посредством справка в деловодството на
Трето РУ – Пловдив, е установено, че няма заведени заявителски
материали срещу Ш. относно ЗЗДН, няма данни за противообществени прояви, за
употреба на упойващи и психотропни вещества, както и данни за наличие на
психично заболяване, вкл. няма установени нарушения по УБДХ и ЗООРПСМ и
налагани административни наказания.; на 09.09.2019г. на Началника на Трето РУ –
Пловдив е представена докладна записка /л.17/ относно проверка на лицето по
заявлението от 12.08.2019г. – в ИИС „СПРАВКИ“ за проучване на Ш., като при
проверки в „Централен полицейски регистър“ и във фонд „Лица БГ установени
извършители на престъпления“ – не са установени регистрации на лицето, както и
в Трето РУ – Пловдив не е постъпила информация от оперативни източници, касаеща противообществени прояви от страна на заявителя, употреба
на психотропни и упойващи вещества, принадлежност към престъпни групи и
поддържани близки отношения с лица, представляващи оперативен интерес; на
11.09.2019г. е представена обобщена информация от всички извършени справки във вр. със заявлението от 12.08.2019г., до началника на Трето
РУ – Пловдив /л.11/, вкл. са описани представените документи и констатациите,
произтекли от тях : удостоверение от Окръжна прокуратура Пловдив /л.23/ -
против Ш. няма обвинения по неприключили наказателни производства; удостоверение
– справка от ЦПЗ Пловдив ЕООД /л.22/ и медицинско свидетелство от ЦПЗ Пловдив
ЕООД /л.21/ - за лицето няма данни за психични разстройства и не е
диспансеризиран; свидетелство за съдимост от РС-Пловдив /л.20/ - лицето не е
осъждано; справка за съдимост от РС - Хасково /л.19/ - лицето е осъждано –
1987г. по дело № 924/1987г. на основание чл.343 А б.“В“ пр. чл.343 ал.1 б.“А“,
пр.1, чл.342 ал.1, чл.54 НК – 14 месеца лишаване от свобода и на основание
чл.343 НК – лишаване от право на управление на МПС за срок от 18 месеца, като
присъдата е влязла в сила на 20.10.1987г.; копие от удостоверение за придобита
правоспособност за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 13011/2001г.
/л.24/.
2.2. Посочената от заявителя мотивация
е съобразена от административния орган, но е възприето, че не преодолява извода
за липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване
на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие с цел - самоотбрана. Констатирано е, че заявлението е отправено до
компетентен орган и придружено с изискуемите по закон документи, като
началникът на Трето РУ – Пловдив изрично е вписал в отказа, че е разгледал
представените документи и данните, събрани от проверките, извършени от
служителите на Трето РУ – Пловдив. В обстоятелствената част на оспорения отказ
е посочено, че за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие от физическо лице за самоотбрана, се подава заявление, в което
се посочва основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването -
начинът на живот, средата в която лицето се движи и работи, отговорностите,
опасност за личността, здравето и живота, каквито данни не са открити в
заявлението от 12.08.2019г., подадено от В.Ш.. Според административният орган –
както заявените обстоятелства от лицето, така и установените при проверките на
служителите на Трето РУ – Пловдив, в случая не установяват аргументи –
релевантни доказателства, обосноваващи заявлението. Посочена е възможността,
предоставена на лицето по реда на чл.34 АПК и представените допълнителни
мотиви, разгледани от Началника на Трето РУ – Пловдив. По отношение на
допълнението в обосноваване на заявлението, е възприета липса на промяна в
констатациите, произтекли от първоначално заявените факти от лицето и
установените при проверките от длъжностните лица. Посочено е, че заявената
претенция лицето да се самоотбранява и самозащитава с огнестрелно оръжие, не се
обосновава по категоричен начин от съществуваща опасност върху именно неговия
личен живот, здраве и имущество, което да налага ползване на лично огнестрелно
оръжие.
Тоест, според административния
орган, за издаване на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие за
самоотбрана, заявлението следва да съдържа информация за основателна причина,
която по несъмнен начин да обосновава издаването му – начин на живот; среда, в
която лицето се движи, работи; отговорностите на заявителя и др., които
обстоятелства да са опасни за неговата личност, здраве и живот. Прието е, че
данни в тази насока липсват в заявлението от 12.08.2019г. Обсъдени са
посочените в допълнителното становище на лицето мотиви за издаване на
поисканото разрешително, но с извод, че не променят констатацията за липса на
доказана необходимост от огнестрелно оръжие. В тази вр.
е прието, че заявената претенция за самоохрана и
самозащита с огнестрелно оръжие, не е обоснована категорично – тоест, че
съществува заявената опасност върху неговия личен живот, здраве и имущество,
което да налага ползване на лично огнестрелно оръжие за граждански цели съгл.
чл.6 от закона – от физическо лице, като каквото молителят се е инициирал в
административното производство. Последвал извод, че от изложените обстоятелства
от лицето и с оглед установеното от справките на длъжностните лица, лицето не
посочва основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.
При тези фактически обстоятелства е
приложено правното основание на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ в редакция на изм. – ДВ
бр.37 от 07.05.2019г. : „ Разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: т.10. което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.”.
Прието е, че в конкретния случай не е преодоляна забраната, установена в
закона, предвид отрицателната предпоставка по т.10 от чл.58 ал.1 ЗОБВВПИ.
3. Оспореният административен акт е
фактически и правно мотивиран - с обсъдени доводите в допълнителното становище
на заявителя, при извършена самостоятелна преценка от органа-издател. Спазена е
процедурата във вр. с подаденото заявление - предвидените
в АПК правила са съобразени, без процесуалните права на лицето да са
ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83 ал. 2
от ЗОБВВПИ/. В случая административното производство започва по заявление на
лицето, а не служебно от административния орган, при което с проверка за
изпълнение изискванията на чл. 168 ал. 4 и ал. 5 АПК, се констатира, че не е
допуснато нарушение на административните правила, категоризирано с новите
алинеи 4 и 5 на чл.168 АПК, за съществено.
При преценка за законосъобразност се
проверяват фактическите основания за издаване на акта, според които са налице
или не предпоставките за удовлетворяване на поставеното искане. Съгласно
разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за
придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове - заяви и
подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите
основания, обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима
на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер.
Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от
издаване на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и
когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г. ,
ВАС, Седмо О./. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от самоохрана не е установена от Ш. убедително.
4. Разрешение за придобиване,
съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по
реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗОБВВПИ, при
постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение
и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. При
всички случаи искането следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58 ал.
1 ЗОБВВПИ, като според чл. 76 ал. 3 т. 3 ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в
заявлението да посочи основателна причина за издаване на разрешението в
случаите на дарение, закупуване и замяна. Дейностите, свързани с огнестрелно
оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което са разграничени
целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6 ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58 ал.
1 т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и
боеприпаси само за граждански цели - чл. 6 ал. 3, съответно чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива
цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и
извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде
водена по търговски начин. Заявлението касае граждански цели / „самоохрана; да осигуря личната си сигурност и тази на дома
ми”/, които именно са съпоставени при преценката за обоснована необходимост от
издаване на разрешително. Описаните в допълнение обстоятелства са и относно
извършвана от жалбоподателя служебна дейност – трудова ангажираност към
търговско дружество, местонахождението на която е обвързано с преминаване в непосредствена
близост до ромски квартал в града. В жалбата е заявено недостатъчно според
оспорващото лице полицейско присъствие в района, през който преминава,
прибирайки се от работа, вкл. „Бил съм обект на конфликтни атаки, но не съм
считал за необходимо да ангажирам правораздавателните органи за това“.
В съдебното производство не бяха
заявени доказателствени искания от страна на
жалбоподателя за установяване на конкретни факти, сочещи опасност или дори индиция за това - спрямо Ш. или върху имуществото му –
жилището, в което живее, при доказателствената тежест
при оспорване на отказ. Преценката
на административния орган досежно липса на конкретни
данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателя
не е опровергана, нито разколебана. Във вр. с
посоченото в жалбата за неангажиране на компетентните органи за конфликтни
атаки се отбелязва, че действително, липсва пряко изискване против дадено лице
да са регистрирани противоправни действия или опити
към такива, за да бъде прието, че е налице основателна причина за самоотбрана,
за да се счита преодоляна забраната по см. на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ.
Независимо от това, законът изисква доказване на “основателна причина” за
самоотбрана, тъй като според цитираната норма - основателна е причината, която
по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно, за
доказване основателност на причината за издаване на разрешително за
придобиване, носене и употреба на късо оръжие /пистолет/, е необходимо да са
налице убедителни доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта
от оръжие. Същите следва да бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо
въздействие, а не само да насочват към данни за необходимост. В обхвата на
основателните причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този характер.
Интензитетът на проявена конфликтна атака с последица заплаха към дадено лице,
се проявява различно в конкретна ситуация и може да има комплексен характер
/източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие за характера и степента
на посегателството, др./, но винаги трябва да е конкретизиран, за да се извърши
преценката за основателност. От този аспект, заявените в допълнителното
обосноваване на заявлението данни и тези в жалбата, се определят като общи, тъй
като липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от
снабдяване с късоцевно оръжие.
Съобразява се, че снабдяването с
огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е
крайна мярка за опазване на обществено значими и лични блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен
случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на
тази мярка / “доказването на необходимостта от притежаването, носенето и
съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели
е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВППИ” /, като веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие
не означава, че същото автоматично ще се подновява. Периодът на доказване на
оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението - Решения №
1471/2013г., 16950/2019г. на ВАС, Седмо О. и др. В реда на изложеното и във вр. с изявлението на жалбоподателя за идентични изходни
данни, при които в предходен период /2001 – 2010г./ му е издадено разрешение с
тези, които поддържа към дата на подаване на заявлението от 12.08.2019г., се
отчита и отдалеченост на периода спрямо заявлението от м.08.2019г. При
подаването на заявлението, жалбоподателят е трябвало за установи, че към този
момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за издаване на
индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в тежест на
заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че
действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено задължение за административният
орган да събира служебно данни или презюмира
обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя. Ведно с
това, разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ, въвежда доказаната обоснована
необходимост като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване
на благоприятен акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на
закона /съставът се позовава на Решение № 16149/2012г.; Решения №№ 15400/2019г.
и 15409/2019г. : „Законодателят е въвел разрешителния режим и неговите
изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към
заявлението.”, ВАС, Седмо О /. В тази вр.,
неоснователно жалбоподателят твърди, че заявлението му съответства на
законовите изисквания, предвид наличието на необходимата документация
/цитираните по-горе документи/.
В случая и в съдебното производство не
бяха представени конкретни доказателства за реална или потенциална лична
заплаха, както и спрямо имуществото на лицето. Предвид установеният
разрешителен, а не регистрационен режим, се съобрази, че несигурни събития не е
възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в конкретиката
на фактите отказът не е издаден при неизяснени обстоятелства, тъй като в
допълнителната обосновка на заявлението и в жалбата не е посочена конкретна
информация за непосредствена настояща опасност за живота на жалбоподателя и за
личното му имущество. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т.
10 ЗОБВВПИ отрича издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на лице, което няма основателна причина – в
случая самоотбрана, следва извод за законосъобразност на оспорения отказ, тъй
като преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, е по законосъобразност на
акта. При отсъствие на данни и доказателства, които да водят до еднозначен
извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето, както и семейството и
имуществото на жалбоподателя, обосноваващи необходимост от придобиването на
късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя, следва, че
преценката на административния орган е правилна. Същата не е опровергана в хода
на съдебното производство посредством допълнителни относими
факти, вкл. по см. на чл.142 ал.2 АПК.
По отношение твърденията за опасност, произтичаща
от преминаване през недостатъчно охраняван район, с цел – достигане на
работното място, следва да бъде отбелязано, че заявлението в случая не касае
охрана на трудова /търговска/ дейност. Освен това, охраната на обществения ред,
извън случаите на самоотбрана, е в правомощията на органите на МВР. Съдебната
практика по прилагане на ЗОБВВПИ безпротиворечиво
приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие - при
липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на
заявителя и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не следва да бъде
квалифицирана като доказана. Основателната причина е въведена от законодателя
като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването
и притежанието на огнестрелно оръжие, като същото условие стои и при
подновяване срока на действие на вече издадено разрешително. Разрешителният
режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие
към момента на упражняване на субективно право – тоест, без да се отрича
вероятната основателност на твърдението за напрежение при преминаване в близост
до посочената в жалбата територия, тази причина се разглежда при съпоставка с
характера на регулираните от закона отношения, поради което основанието –
самоотбрана, следва да бъде мотивирано с конкретни и убедителни аргументи /в
този см. Решения №№ 16145 / 2012г.; 16191/18г.; 15159/2018г. - ВАС, Седмо О. и др./.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и
фактическото основание обосновава постановеният резултат, съответстващ на целта
на ЗОБВВПИ. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на В.С.Ш.,*** против Отказ
рег.№ 438з – 174 от 13.09.2019г. на Началник Трето РУ – Пловдив.
Осъжда В.С.Ш.,***, ЕГН ********** ***
да заплати на ОД МВР - Пловдив - 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :