РЕШЕНИЕ
№..................../22.07.2020 година
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ЧЖ VІ състав в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова частно
гражданско дело № 4901/2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл.ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, с ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление:*** чрез адв.С.С.срещу
Постановление от 24.03.2020 г. по изпълнително дело № 20208600400192 на ЧСИ В.М.,
с рег.№ 860, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено
поради прекомерност претендираното от взискателя възнаграждение за адвокат до
сумата от 200,00 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на
таксите по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Жалбоподателят
твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното
производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение, тъй
като единствените предприети действия от процесуалния представител на
взискателя се свеждат до молба за образуване на изпълнително дело с посочване
на способа за изпълнение и други действия не били извършвани, поради което не
се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в заявения от взискателя
размер.
Поддържа, че определената по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, а включването на
адвокатското възнаграждение в събраната сума по изпълнителното производство е
незаконосъобразно.
Моли за отмяна на атакуваното
постановление и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а ако съдът
прецени че се дължимото адвокатско възнаграждение следва да се включи в
събраната сума, да го намали като коригира размера на дължимата пропорционална такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ. Позовава
се на съдебна практика. Претендира разноски.
Взискателят Д.С.Ц.не депозира възражение
срещу жалбата.
В мотивите на ЧСИ В.М. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК се сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че депозираното
пред нея възражение на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение и преизчисляване на таксата по чл. 27 от ТТР към ЗЧСИ е уважено
частично. Излага, че с обжалваното постановление от 24.03.2020 г. адвокатският
хонорар е намален от 3 350 лв. до размер от 1 675 лв., а
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 143,45 лв. до 103,25 лв., за
което длъжникът е уведомен. Сочи се, че адвокатското възнаграждение е за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело. Излага, че не
са били налице основания за намаляване на адвокатския хонорар до размер от 200
лв., тъй като посочената сумата
е под минималното възнаграждение, определено за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело от регистрирани по ЗДДС адвокат. Излагат подробни доводи
за неоснователност на жалбата, включително и срещу размера на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ.
Оспорва искането за разноски. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и наведените в
нея доводи, мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.
435, ал.2, т.7 ГПК предвижда възможност длъжникът да обжалва
постановлението за разноските. Наличието на предпоставки за прилагането на тази
разпоредба не изключва възможността на длъжника да поиска намаляване на размера
на разноските в изпълнителното производство на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съдът счита че искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение е основателно, респ. че жалбата срещу постановлението от
24.03.2020 година, следва да бъде уважена.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
По процесното изпълнително дело
взискателят е претендирал присъждане на възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие за
представителство по изпълнително дело за събиране на присъденото обезщетение по
гр. д№ 16995/2015 г. на СГС, ГО, I-7 състав, в който е уговорено и
платено в брой възнаграждение в размер на 3 350,00 лева.
С обжалваното постановление от 24.03.2020
година ЧСИ е отказал да намали приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатското
възнаграждение до размер от 200,00 лв. Вместо това ЧСИ ги е намалил до
1 675,00 лв., като е намалил и размера на пропорционалната такса по т. 26
ТТР ЗЧСИ спрямо дълга , формиран с
намалените разноски за платено адвокатско възнаграждение от 143,,45 лева до
103,25 лв.
В случая изпълнителното
дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Установи се,
че с депозираната молба вх.№ 8062 от 14.02.2020 година за образуване на
изпълнително дело е поискано образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист от 31.01.2020 година, извършване на цялостно проучване на имуществото
на длъжника, изготвяне на сметка за размера на дълга, изпращане на ПДИ и всички
подлежащи на изпращане актове до длъжника.
Въз основа на молбата, ЧСИ с разпореждане
от 14.02.2020 година е образувал изпълнително дело, изпратил е покана за
доброволно изпълнение до длъжника, получена на 20.02.2020 година, уведомил е
НАП за започнато изпълнение срещу длъжника, направено е искане и е получено е
служебно изисканото удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, справка за притежавани от него недвижими имоти и банкови
сметки. Изготвил е сметка за размера на дълга, по която е начислил такси и
разноски, от които 3 350,00 лева-адвокатско възнаграждение. На 24.02.2020
година е постъпило възражение от длъжника за намаляване на определеното
адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв., както и за
намаляване на начислената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
По делото не е наложен запор и не са
изпращани запорни съобщения. На 24.02.2020 година , в срока за доброволно
изпълнение, длъжникът е заплатил сумата в размер на 214 029,05 лева, изготвен
е констативен протокол за разпределение, издадена е фактура на длъжника за сума
в общ размер от 8 654,62 лева с вкл. ДДС, от които 7 207,01 лв. без
вкл. ДДС – пропорционални такси. На същата дата 06.03.2020 г. на взискателя са
изплатени 202 085,64 лева, а от сметката на ЧСИ В.М. към друга нейна
сметка сумата от 8 654,61лв.
При съобразяване с действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и при така определения от
ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение, възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК на длъжника-жалбоподател в настоящото производство, е
основателно. В рамките на изпълнителното производство освен молбата, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не
е депозирал друго искане, като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е
превел по сметка на ЧСИ дължимите суми. След депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното производство същински действия по принудително
удовлетворяване вземанията на взискателя, които да обосноват прилагане на
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004 г., не са извършвани, поради
което съдът намира, че в настоящия случай е приложима единствено разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
а именно 200 лева, а с включен ДДС, за което са ангажирани доказателства - 240
лева.
Поради изложеното, при липсата на други
активни процесуални действия от страна на адвоката по движението на
изпълнителното дело след образуването му, съдът приема, че определеното от ЧСИ
адвокатско възнаграждение с обжалваното постановление следва да бъде намалено
на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК от 1 675 лева на 240 лева.
Приложимата в случая разпоредба на Наредбата - чл.10
т.1 е отменена с влязло в сила решение №5419 от 08.05.2020 г. по адм. дело
№14384/2019 г. на ВАС, II колегия. Действието на посочения съдебен акт обаче е
занапред, съгласно приетото в ТР №2/2016 г. на ОС на ВАС: "Спрямо
подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма -
чл.195 ал.1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената
разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен
акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици. Последващо съдебно решение,
с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може
да преуреди възникналите обществени отношения".
Предвид изложеното, приложима в разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредба 1/2004 г. /в редакцията към 14.02.2020 г. - моментът на депозиране на
молбата и образуване на изпълнителното дело, който съдът приема за релевантен
поради липсата на дата в договора за
правна защита и съдействие между взискателя и процесуалния му представител
/ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, без ДДС./240 лв с ДДС/
Жалбата се явява основателна и в частта, с
която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител, с който частично е уважено
искането за изменение на размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ).При приетия намален размер на адвокатско възнаграждение в размер на
1675 лева, таксата по т.26 от Тарифата възлиза на 8745,12 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът
на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата на частните съдебни изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е
предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в
т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника пропорционална
такса.Съдът като съобрази размера на вземането, за което е издаден изпълнителен
лист, намира, че съдебният изпълнител неправилно е определил размера на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, тъй като при определяне на
материалния интерес по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е
включил и сумата от 3 350 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, намалени с обжалваното
постановление до 1 675 лева. Под "парично вземане" съгласно т.
26 от Тарифата се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но не и таксите и
разноските в изпълнението.
С оглед размера на паричното вземане по изпълнителния лист,
размерът на пропорционалната такса, определен по т. 26, б. "з" от
ТТРЧСИ е 7258,91 лева без ДДС. или 8710, 69 лева с ДДС, а не в определения от
ЧСИ размер. Следователно таксата по т.26 от Тарифата следва да бъде намалена от
8745, 12 лева на 8710,69 лева или с 34,43 лева.
По изложените съображения жалбата на ЗАД
„ОЗК - З.“ АД срещу постановлението от
24.03.2020 година по изпълнително дело № 20208600400192 на ЧСИ В.М., е
основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото право на разноски
има единствено жалбоподателят, който претендира такива в размер на 25 лева -
заплатена държавна такса, и 360 лева - адвокатско възнаграждение, които следва
да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
ОТМЕНЯ Постановление
от 24.03.2020 г. по изпълнително
дело № 20208600400192 на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 , район на действие СГС, с което е намален
размера на приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение до 1675 лева , в частта за
разликата от сумата от 1675 лева до 240 лева, както и в частта за таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ, като намалява размера на дължимата такса по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, дължима от ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, с ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление:***, със сумата от 34,43 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Ц., с ЕГН ************, със съдебен
адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с ЕИК ******* , със седалище и
адрес на управление:*** направените във въззивното производство разноски в
размер на 385 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: