№ 20190
гр. ******, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110158842 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Г. И. против С. Н. Г. по предявен
иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 06.06.2012г. е сключил с ответника
предварителен договор за покупко- продажба на ПИ с идентификатор *********** по КККР
на гр. ******, одобрени със заповед № РД-18-24 от 02.02.2012г. на ИД на АГКК в с.
*******, м-т ****** и с площ от 1 338 кв.м. Не бил подписан окончателен договор за
прехвърляне собствеността върху имота, т.к. ответникът не се снабдил с всички необходими
документи за изповядване на сделката пред нотариус. Ищецът обаче владее повече от 10
години и счита че има правен интерес да предяви иск за придобиването му по давност.
В срока за отговор на исковата молба, а в последствие и с отговор по молба –
уточнение на ищеца, ответникът е взел становище, че действително е подписал
предварителен договор за покупко – продажба на имота с ищеца, т.к. мислел че ще може да
се снабди с документи за собственост върху него, за да го прехвърли на ищеца пред
нотариус, което не успял да стори. Признава искът, но не твърди да е собственик на имота.
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС е иск за установяване
наличието право на собственост за ищеца, придобито от него чрез способа на придобивната
давност. За да се предяви допустимо, като абсолютна процесуална предпоставка налице
следва да е интересът за ищеца – ответникът следва да отрича неговото право.
В настоящия случай, от изложените факти не се установява наличие на интерес за
ищеца, който да обуславя допустимо провеждане искова защита. Ответникът нито оспорва
правото на собственост на ищеца върху процесния имот, нито заявява свое право на
собственост върху него. По тази причина и доколкото съдът е длъжен да следи за
допустимостта на произовдството намира така предявения иск за недопустим поради липса
на правен интерес за ищеца.
По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.130 от ГПК исковата молба следва
1
да бъде върната.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба на И. Г. И., с ЕГН: ********** против С.
Н. Г., с ЕГН: ********** по предявен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗС, по която е образувано гр.д. № 58842/2023г. по описа на 176-ти състав.
Определението подлежи на обжалване от ищците в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2