РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16434 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432 КЗ, от А. М.С., за заплащане на сумата от 100 000
лв., ведно със законна лихва, считано от 08.10.2018 г. (датата на поканата по чл. 380,
ал. 1 КЗ),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейната родственица А.Ф.П., настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие, на 15.07.2018 г., в гр. София, вина на П.Г.П.- водач на лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Поло”, с peг. № ******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество.
Ищцата
А. М.С. поддържа в исковата молба, че е внучка на загиналата при
пътнотранспортното произшествие А.Ф.П., съответно е дъщеря на М.П.С.. Поддържа,
че е загубила своята баба А.Ф.П., която преди инцидента е била здрава,
жизнерадостно е посрещала внуците в дома си и се е грижила за тях още от ранна
детска възраст. Макар и да не са живеели в един и същи град, са прекарвали
много време заедно, през почивните дни и училищните ваканции. Поддържа се, че А.Ф.П.
е изиграла ключова роля в отглеждането и възпитанието на своята внучка, както и
за формирането й като характер и личност. В лицето на своята баба ищцата е
имала изключително силна опора и верен приятел, като прекъсването на така ценен
контакт й се отразява изключително неблагоприятно, поражда у нея чувство на
безизходица, страх от бъдещето, безпокойство и за известен период води до
социалната й изолация. Настъпилото събитие внася неблагоприятна промяна в
отношенията в семейството, напрежение и тягостни чувства.
Ответникът
З. "Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, както и наличието на
особено близка връзка с починалия и действително претърпените вреди. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по
тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС). В тежест на ищцата е да докаже възникването на твърдените продъжителни
болки и страдания, причинени от смъртта на нейната родственица, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и всички обстоятелства, от значение
за определянето на размера на обезщетението по справедливост.
По
аргумент от чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан влязлата в сила присъда № 4 от
24.04.2019 г., постановена по н.о.х.д. №
591 от 2019 г. на Силистренски окръжен съд, относно обстоятелствата
свързани с деянието, дееца и неговата вина, които обстоятелства са релевантни
във връзка с твърденията за деликтно поведение на сочения в исковата молба
водач на лек автомобил.
Не е
спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от
ищцата деликвент към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е
застрахована при ответното застрахователно дружество.
От представените
удостоверение за наследници и акт за раждане се установява, че починалата А.Ф.П.
е баба на ищцата А.С..
В мотивната част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г.
на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Съгласно решение
№ 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга
на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд.
Съгласно
показанията на свидетеля Г.П.Г.(ищцата му е племенница), всяка ваканция А. е прекарвала с баба си, на
село. Баба й я е учела да прави зимнина, организирала е палатки и посещения на
басейн. Когато А. се е родила, нейната баба А.П. е стояла две седмици за да
помага. А.П. е живеела с нейния съпруг П.Г.П., в гр. Главница, област Силистра.
А.С. живее в София. А. тежко е преживяла загубата на баба си, на всеки празник
я споменава.
Свидетелят
Д.С.Д.сочи, че А. е дъщеря на негови близки приятели. Бабата е идвала в София и
е помагала на родителите й. Докато децата са били малки с бабата са били
непрекъснато по парковете, лятото децата са били в Главиница, като бабата е
организирала забавления цялото лято, водила ги е в съседните населени места на
басейни, пикници. А. е отраснала с родителите си, като не е лишена от
родителска грижа или ласка. Смъртта на бабата се е отразила тежко на А. и К..
Традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. (В този смисъл решение № 372 от 14.01.2019 г., постановено по
т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II Т. О.). В случая, от събраните по делото
доказателства, не се установяват конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната
родствена връзка. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че бабата е помагала на родителите на А. за отглеждането на децата
им, грижела се е за тях по време на ваканциите, която поведение е част от
начина на отглеждане на деца в българското семейство и оказваната взаимопомощ
между отделните поколения. Съгласно показанията на св. Демиров, ищцата е
отгледана от родителите си и е получила родителска грижа и подкрепа от тях.
От всичко изложено следва изводът, че
вредите, чиято обезвреда се претендира са не са доказани, тъй като не се
установява създадена особено
близка връзка между починалата и претендиращия обезщетението, надхвърляща
нормалната между баба и внучка. Следователно не е възникнало задължение
за ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на сочените от ищцата А. М.С.
вреди, поради което останалите събраните по делото доказателства, е
безпредметно да бъдат обсъждани. Предвид горното, искът подлежи на отхвърляне,
като неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото, на ответника З.
„Б.И.“ АД следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 5 760 лв. с ДДС, за възнаграждение за адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие № 911216 от 26.06.2020 г.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.С., ЕГН **********, представлявана от адв. В.Т.,*** срещу З. "Б.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на нейната баба А.Ф.П.,
настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на на 15.07.2018 г., в
гр. София, по вина на П.Г.П.– водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Поло”, с peг. № ******, ведно със законна лихва от 08.10.2018 г. (датата на
поканата по чл. 380, ал. 1 КЗ) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.С., ЕГН **********, представлявана от адв. В.Т.,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. "Б.И.“ АД, ***, сумата от 5 760 лв. с
ДДС, представляваща разноски за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: