№ 18
гр. Луковит , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА А.
ЦАРИГРАДСКА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА А. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20204320200220 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на П. Х. П. от с. Дерманци срещу Наказателно
постановление №***** г., издадено от началника на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. С
жалбата са направени бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адвокат П.Р.. Дава обяснения, че заел спешно процесния автомобил
„Лада“, модел „Нива“ от познат рибар, който бил близо до животинската му ферма, за да
закара 5-годишната си внучка в село, понеже не се чувствала добре, а майка й била в София.
Жандармерията го спряла, когато бил в центъра на селото. С тези обстоятелства иска да
обясни на съда, че не е знаел за прекратената регистрация на автомобила, когато поел
управлението му.
Адвокат Р. пледира за отмяна на обжалваното НП с аргументи, че липсва субективна
страна за извършването му, тъй като П. не е знаел, че автомобилът не е регистриран.
Изтъква и аргументи, че при изложените обстоятелства за нуждата да закара детето в селото,
той действал и в условията на крайна необходимост
Въззиваемата страна – РУ Луковит, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 09.06.2020 г. около 15:40 часа в центъра на село Дерманци (на кръстовището на
ул. „В. Л.“ и ул. „Христо Ботев“) в посока към гр. Луковит жалбоподателят управлявал лек
1
автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с рег.№ *******. Автомобилът спрял на центъра,
където стоял екип на Зонално жандармерийско управление – Плевен (ЗЖУ – Плевен) –
свидетелите С. Ц. И. и И. Н. Х., които били командировани за участие в специализирана
полицейска операция по предварителен план.
Двамата служители на ЗЖУ възприели как гореописаният автомобил спира и водачът
му – жалбоподателя П.П., започнал да излиза от него. Св. И.Х. му разпоредил да остане в
автомобила и да представи личните си документите и тези на МПС за проверка.
Служителите възприели, че в автомобила с жалбоподателя имало и малко дете и той
поискал да му разрешат да го придружи до близкото заведение, където го оставил и се
върнал, за да продължи проверката.
В хода на проверката установили, че автомобилът няма залепен стикер за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и талон за
технически преглед. Извършили справка в системата на Гарационния фонд, от която се
потвърдило, че няма валидна застраховка.
След тези констатации служителите на ЗЖУ Плевен уведомили колегите си от РУ
Луковит, с които изпълнявали съвместно операцията, за да вземат съответното
административно отношение в рамките на техните компетентности.
Свидетелят П.Ц. – младши полицейски инспектори от РУ Луковит започнал работа
по случая въз основа на съобщеното от служителите на ЗЖУ. След допълнителна справка в
дежурната част на управлението установил, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Въз основа на това съставил срещу П.П. АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП за това,
че управлява МПС, което със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП (без
ЗЗГО) от 24.02.2017 г.
Жалбоподателят подписал акта без да изложи писмено обяснения или да направи
възражения, като получил и препис от същия. Актът бил съставен в присъствието на
служителите на ЗЖУ – Плевен, в качеството им на свидетели очевидци при извършване на
нарушението.
От справката в АИС – КАТ е видно, че собственик на процесния автомобил е В. Н. К.
от гр. София, както и че регистрацията е служебно прекратена още през 2017 г. (л. 9-10).
Прекратяването е регистрирано на 24.02.2017 г., а уведомяването на собственика – на
20.03.2017 г.
Административно наказателната преписка била изпратена в Районна прокуратура
Луковит, по повод на която била образувана прокурорска преписка. Прокурорът с
Постановление от 13.07.2020 г. отказал да образува досъдебно производство и прекратил
преписката с №531/20. В мотивите е прието, че деянието е извършено, но с оглед
обстоятелствата нарушителят не би могъл да формира умисъл за извършване на
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, след като няма данни да му е било известно, че
автомобилът е с прекратена регистрация. Затова прокурорът е счел, че следва да се понесе
само административно-наказателна отговорност от извършителя по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и
2
постановил постановлението и преписката да бъдат изпратени на началника на РУ Луковит.
На 15.07.2020 г. началникът на РУ Луковит И. Р. издал обжалваното НП, в което е
приел, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, с което е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1-во ЗДвП му наложил глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. В обстоятелствената част на НП е посочено, че по
образуваната прокурорска преписка е постановен отказ за образуване на ДП за престъпление
по чл. 345, ал. 2 НК и преписката е изпратена за административно санкциониране.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена като се довери на
писмените доказателства, приложени в преписката на РУ Луковит, прокурорската преписка,
показанията на разпитаните свидетели – очевидци С.Ц. и И.Х., полицейските инспектори
П.Ц. и П.Ц., както и частично на обясненията на жалбоподателя.
Доказателствата са еднопосочни и непротиворечиви относно главния факт, който не
се отрича от жалбоподателя, а именно, че е управлявал процесния автомобил, за който в
хода на проверката било установено, че е със служебно прекратена регистрация.
Съдът не се довери на обясненията на жалбоподателя относно обстоятелствата, при
които поел управлението на нерегистрирания лек автомобил, а именно, че го заел от негов
познат – риболовец, защото състоянието на внучката му било влошено и той трябвало да я
закара до село. Тази версия се поддържа от свидетеля А. Д., доведен от жалбоподателя,
чиито показания съдът също отхвърля като недостоверни и услужливи.
В противоречие с тази защитна версия, изнесена едва в хода на съдебното следствие,
е обективното поведение на жалбоподателя в хода на проверката, извършена незабавно след
разкриване на нарушението от контролните органи. Единственият верен факт е, че
жалбоподателят е бил заедно с внучката си – малолетно дете на възраст около 5 години.
Освен това обаче твърденията за влошено състояние на детето, което е наложило и
заемането на автомобила, съдът прие за голословно. Този извод се налага, като съдът
съобрази, че нищо подобно не е било заявено пред служителите от проверявания, което
изключва защитната теза, че е бил в положение на крайна нужда, поради тревоги за внучето
си. Напротив, всички свидетели – полицейски служители, потвърждават присъствието на
детето и че жалбоподателят го придружил до близкото заведение, където го оставил. Не
такова би било поведението на човек, независимо дали е роднина или не на детето, който е
разтревожен за неговото здравословно състояние. Жалбоподателят е на възраст над 50
години, притежаващ правоспособност за професионален водач на МПС от дълги години
(категории А, В, С, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ). Този житейски и шофьорски опит изключват
жалбоподателят да е имал основателна и извинителна според него причина да управлява
МПС и да не заяви същата – нито устно, нито в предоставената му писмена възможност при
съставяване и предявяване на акта.
Жалбоподателят не е направил допълнителни обяснения и възражения до началника
на РУ Луковит в 3-дневния срок, което право му е изрично съобщено срещу подпис с текста
3
на акта, съставен по образец.
Доведеният свидетел, който се опитва да убеди съда, че той е собственик на
автомобила, също не излага убедителни показания. Свидетелят е с не добри личностни
качества, които допълнително разколебават доверието в него – свидетелят е осъждан,
безработен. На въпросите за обстоятелствата, при които той сам е придобил автомобила,
свидетелят веднага излага непроверима версия, че го е закупил от И., който обаче наскоро се
обесил.
Разпитът на полицейския инспектор П.Ц., който не е наблюдавал непосредствено
извършването на проверката, но бе призован за разпит по настояване на жалбоподателя,
също не потвърди версията му, че състоянието на детето е наложило спешно да вземе чужд
автомобил.
Свидетелите – полицейски служители от различни структури на МВР, без данни за
каквато и да заинтересованост, изнасят коректно възприятията си за установеното от тях.
Нито един от служителите не съобщава в състоянието на детето, което помнят, да е имало
нещо притеснително.
Всичко гореизложено мотивира крайния извод на съда да приеме, че жалбоподателят
цели да извлече изгодни за себе си последици, изопачавайки инак верния факт, че към
момента на установяване на нарушението с него е имало дете.
Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателите.
Наказателното постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз
основа на постановление на прокурора, с което е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство, с което е съблюдаван принципа за избягване дублирането на
наказателна и административно-наказателна отговорност за едно и също деяние (non bis in
idem).
Наказателното постановление е издадено преди изтичането на давностния 6-месечен
срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН.
Съдът прие, че фактическата обстановка изложена в НП съответства на обективната
истина, т.е. жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно
прекратена регистрация, без това да е извършено при някакви особени обстоятелства.
С това деяние обективно е нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Уличната мрежа на населеното място, по която се е движел жалбоподателят, отговаря
4
на изискването за „път отворен за обществено ползване“, като няма спор по допълнителното
условие – служебно прекратена регистрация на МПС.
Нарушението е извършено виновно, при най-леко укоримата форма на вина –
несъзнавана непредпазливост (небрежност).
Съдът приема тезата на защита, че жалбоподателят не е знаел за прекратяването на
регистрацията, както е приел и прокурора. Незнанието на това обстоятелства изключва
умисъла за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, което има същото
изпълнително деяние като това, за което е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
ЗДвП.
За разлика от принципа в наказателното право, че непредпазливите деяния са
наказуеми само в определени от закона случаи, в административното наказване на
основание чл. 7, ал. 2 ЗАНН е възприет точно обратния подход - непредпазливите деяние не
се наказват само в определени от закона случаи.
Управлението на МПС с прекратена регистрация е извършено непредпазливо –
жалбоподателят не знаел за прекратената регистрация, но като водач на МПС, и то
правоспособен, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да
се сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, каквото не е била
сключвана от 2017 г. Това обстоятелство е видимо и известно за всеки водач, не само за
собственика, защото към документите на автомобила не е имало полица, нито е бил залепен
стикер на предното панорамно стъкло, удостоверяващ наличието на такава.
Следва да се посочи, че независимо дали свидетелят А. Д. е закупил автомобила от
вече починалия „И.“, или действителният собственик е друг, той е бил длъжен да спази
нормата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и да облече сделката, с която му е прехвърлена
собствеността в писмен договор с нотариална заверка на подписите, който да бъде
регистриран в системата на КАТ.
Когато това изискване не е спазено, купувачът е всеки ползвател поема управлението
на свой риск и не може да черпи благоприятно третиране от това, че не е спазена законната
форма за прехвърляне на собственост върху МПС.
Освен това законовите последици при липса на задължителна застраховка са уредени
в закона и настъпват автоматично, независимо от липсата на знание за това дали
регистрацията е прекратена. Именно затова и регистърът на сключените задължителни
застраховки „гражданска отговорност“ е публично достъпен на сайта на Гаранционния фонд
и позволява незабавна справка по регистрационен номер на МПС.
Следва да бъде посочено, че надлежната регистрация на МПС, включително за
собствеността, е от съществено значение за административната и дори наказателната
отговорност на лицата, поради това, че МПС са с изключителна обществена значимост и
едновременно с това представляват висока потенциална опасност, което изисква актуалност
на информацията за собствеността/ползвателя на МПС.
Горното мотивира законодателя да предвиди регистрационен режим на притежаване
5
на МПС. Този режим позволява на всеки да бъде собственик на МПС, но ако иска то да бъде
използвано по обществените пътища на страната е необходимо и надлежното му
регистриране, при което МПС преминава през редица проверки от контролните органи –
първоначална и периодични. Тези проверки гарантират, че МПС има съответното
минимално ниво на безопасност и едновременно с това позволяват актуалност на данните за
собствеността/ползването на автомобила.
Строгите последици при неспазване на регистрационния режим са гаранция, че
ползвателите/собствениците ще изпълняват задълженията си по регистрация добросъвестно
и своевременно.
Развитите обществени отношения при движение по пътищата, вкл. високия процент
на транспортни престъпления, нарушения, които се установяват от автоматизирани
технически средства и които се санкционират с електронен фиш, правят изключителна
значимостта на актуалните и верни данни за собствеността на МПС.
При това положение съдът прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Правилно са определени и санкциите – глоба в минималния размер от 200 лева и
лишаване от правоуправление за минималния срок от 6 месеца, предвид добрия профил на
водач – жалбоподателят е дългогодишен шофьор с незначителен брой нарушения, като
последното преди процесното е извършено в далечната 2008 г.
Въпреки тези изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, случаят не
може да бъде квалифициран камо маловажен, тъй като не се различава от обичайните
нарушения на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
При горните съображения съдът достигна до крайния извод, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***** г., издадено от началника на РУ
Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на П. Х. П. с ЕГН ********** от с. Дерманци, общ.
Луковит, ул. „В. Л.“№** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч
в 14-дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7