МОТИВИ:
срещу подсъдимия С.И.Ю. *** е предявено обвинение по чл. 194 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на разследването
подсъдимия не взема становище по вината,
не дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия не се признава за виновен, дава обяснения.
Въз основа обясненията дадени от
подсъдимия С.Ю., съпоставени с показанията на свидетелите Х.В.И. и В.П.Д., на последната четени на
основание чл. 281 от НК, както и писмените материали съдържащи се в ДП №
110/2019г. по описа на РУ Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи
значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Протокол за доброволно предаване от
08.03.2019г., Разписка от
11.03.2019г., справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Ю. ***. В същият жилищен блок и вход, на етаж 4 в апартамент № 12 живее свидетелката В.Д.. Между подсъдимия и свидетелката В.Д. имало
изградени в годините добри междусъседски отношения, като подсъдимия често
оказвал помощ на свидетелката за извършване на дребни ремонти в жилището й.
Често свидетелката отслужвала с пари на заем на подсъдимия.
На 03.03.2019г. след обяд
свидетелката Д. помолила подсъдимия Ю. да ремонтира ключа за осветлението в
спалнята в апартамента й. Подсъдимият се съгласил и отишъл в жилището й. Докато извършвал ремонта в спалнята,
свидетелката Д. била в кухнята. Тъй като преди време Д. му била давала пари на заем, подсъдимият знаел,
че съхранява парите си в гардероба в спалнята. Понеже имал нужда от пари, подсъдимият отворил гардероба и взел
спестените от нея пари – сумата от 1000 лева, в банкноти по 50 лева, по 20 лева
и по 10 лева. След като приключил с ремонта на осветлението подсъдимият си
тръгнал. На следващият ден свидетелката Д. решила да пазарува и отишла до
гардероба в спалнята да вземе пари. Тогава видяла, че в гардероба е разхвърляно
и парите й липсват. Усъмнила се, че подсъдимият
е откраднал парите и отишла до жилището му за да поиска да й ги върне.
Тогава подсъдимият не бил в къщи, разговаряла с дъщеря му, като съобщила повода
по който го търси. След няколко дни
подъсдимият я срещнал и й обещал, че ще й върне скоро парите. Тъй като това не
се случило, свидетелката Д. *** и съобщила за извършената кражба. Приел я
свидетелят Х.И., пред който свидетелката Д. подробно разказала за случилото се
и дала описание на подсъдимия.
По повод подадената жалба свидителят
Х.И. посетил адреса с цел установяване
на подсъдимия. На входа срещнал съпругата на подсъдимия, като й обяснил за
какво го търси. Пред полицейския служител тя провела телефонен разговор и казала, че съпругът й се намира извън
града. Тръгвайки си обратно за полицейското управление свидетелят И. видял зад
жилищния блок подсъдимия да стои в автомобила си. Подсъдимият бил поканен в РУ Габрово, където
при проведена беседа заявил, че е взел парите от дома на пострадалата, като
заявил желание да ги възстанови. Донесъл и предал с протокол за доброволно
предаване сумата от 70 лева, в който саморъчно написал, че парите които предава
са остатък от по-голямата сума, която откраднал от дома на баба В., която живее
на ул. „*****” № 19 на 02-03.март 2019г.
С Разписка от 11.03.2019г. сумата от
70 лева била предадена на свидетелката В.Д..
Така установената фактическа
обстановка е предмет на оспорване от подсъдимия. Същият дава обяснения, в които
заявява, че свидетелката Д. живее на четвърти етаж, в апартамента под тях.
Много често идала в дома на подсъдимия,
често го викала да й помага. Извикала го да направи крушката в хола. След това
и осветлението в спалнята. Мързеливия ключ не работел. Оправил нещата и си
тръгнал. Не е вземал парите от гардероба. Докато извършвал ремонтните дейности
в спалнята с гардероба, В. била с някаква нейна приятелка в стаята и след като
си тръгнала приятелката й, В. останала в стаята. Там имало нещо за подавки, пред него ги
отделяла, и да е излизала в коридора,
била постоянно с подсъдимия. За парите след 3-4 дни отишла в дома му, поръчала
на дъщеря му да й се обади казала, че
са й отраднали парите, друг нямало кой
да е. В блока на подсъдимия казвали С.. Предал 70 лева с протокол за доброволно
предаване, като казал, че са от В.. Постоянно й помагал, имал я като
майка. Предал парите, защото му казали,
че ако направи така, няма да се стигне до съд, всичко ще се оправи. Дал парите за да не го обвинява. Другите я подучвали. Не е вземал парите.... Не знаел къде си държи
парите... След случилото се отношенията им не били както преди.
Обясненията на подсъдимия освен доказателствено
средство са и форма на реализиране на защитната теза, поради което следва да
бъдат внимателно анализирани и съпоставени със събрания доказателствен
материал. Съпоставяйки обясненията
дадени от подсъдимия С.Ю. е виден стремежът му
за оневиняване и избягване на наказателна отговорност за извършеното от
деяние.
При анализ на обясненията на подсъдимия, на преден
план изпъква изпъква вътрешното им противоречие и нелогичността в посочените от
него действия. Обясненията са насочени единствено към оневиняването му, като изградената защитна теза е изцяло в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели са последователни, логични, непротиворечиви и
разкриват в детайли произтеклите събития имащи значение за установяване на авторството на деянието и
механизмът на извършването му.
Свидетелката В.Д.
подробно разкрива обстоятелствата свързани с извършеното отнемане на пари от
нейния дом, установявайки размера на отнетата сума пари и копюрите им, тяхното
местонахождение, както и в какво са били поставени. Нейните показания са
изключително подробни и разкриват в абсолютна последователност хронологията на
произтеклите събития. Показанията на свидетелката Д. намират естествено
продължение в показанията на свидетеля Х.И.,
който разкрива цялостното
поведение на подсъдимия при установяването му, опита направен от него да се
укрие от полицейските служители, както и направеното от подсъдимия признание
пред свидетеля И. за извършената кражба от дома на св. Д. и в частност
възстановяване на една малка част от отнетата сума. Установените данни от
показанията на разпитаните по делото свидетелите, изцяло кореспондират с изявлението на
подсъдимия, намерило отражение в изготвения протокол за доброволно предаване,
който съдът цени като годно доказателствено средство. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви, логични,
копеспондират помежду си и налагат извод
за достоверност и правдивост на заявеното от тях и съдът ги кредитира изцяло.
Освен това същите изцяло кореспондират с приложените писмени доказателства и
разкриват авторството на деянието и механизмът на извършването му, а именно, че
подсъдимия С.Ю. е извършител на престъплението в което е
обвинен.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия С.Ю. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК, като на 03.03.2019г. в гр.
Габрово, от апартамент №12 на улица ”*****” №19, вх.Б, ет.4, отнел чужди
движими вещи – паричната сума от 1000 /хиляда/ лева от владението на В.П.Д. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
От обективна страна деянието е осъществено, чрез
отнемане на вещите от владението на техния собственик и установяване на своя
фактическа власт от страна на подсъдимия върху тях.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
владелеца на чуждата вещ, като освен това предвижда преминаването й в негова
власт и целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на престъплението, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на
наказанието и наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК бе отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Смекчаващи вината обстоятелства – няма.
Отегчаващи вината обстоятелства – сравнително висока
стойност на вещите предмет на престъплението, липсата на каквато и да било критичност от страна на
подсъдимия спрямо стореното.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е занижена предвид настъпилата реабилитация по отношение на него.
Степента на
обществена опасност на деянието е завишена, предвид изключително високата
динамика на този вид деяния и основателния риск, който създават за имуществото
на гражданите.
Анализът е
направен въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Вредните
последици произтичащи от едно деяние, обхващат не само имуществени вреди, но и
всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията
на гражданите. На тази плоскост, обстоятелството,
че стойностният размер на предмета на престъплението е по-нисък от две минимални работни заплати, на което защитата акцентира,
не е единственият критерий при оценката на конкретното престъпление, при това
съвсем не е определящ и доминиращ.
Конкретно извършеното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност или с
по-малка морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Това е силно разпространено престъпление, засягащо в
изключителна степен правото на собственост на лицата и се е превърнало в начин за препитание и набавяне
на средства без да се полага труд и да се получава срещу положение труд
възнаграждение. Подсъдимият се е
възползвал от същестуващите близки отношения с пострадалата, доверието, което
му е имала, от нейната силно напреднала възраст и е отнел парите на
пострадалата, които както самата тя заявява е отделила за погребение. Оставил е
възрастна, самотно живееща жена без никакви пари дори за храна. При подсъдимия
липсва всякакво чувство за съжаление и разкаяние за стореното, липсва всякаква
критичност, каквото и да било осъзнаване на недопустимостта на постъпката
му.
За извършеното от подсъдимия престъпление се
предвиджда наказание до осем години лишаване от свобода.
В контекста на
установените факти и извършената комплексна преценка на тези факти, съдът
намира, че съответно на извършеното от подсъдимия Ю. е наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като подсъдимия към момента на деянието не е
осъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, както и, че
за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване,
съдът счете, че са налице предпоставките за приложението на чл. 66 ал.1 от НК. Относно изпитателният срок съдът счита, че следва да
бъде определен такъв в размер на минимално предвидения, а именно три години.
Съобразно изложеното и на осн. чл. 66 ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното по вид и размер наказание съдът
счита за справедливо, както и че с него ще се постигнат целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
В настоящият наказателен процес беше приет за
съвместно разглеждане гражданският иск предявен от пострадалата В.П.Д. против
подсъдимия С. И.Ю. за заплащане на
обезщетение в размера на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, прие че са налице предпоставки обуславящи гражданската отговорност на подсъдимия за
причинената от деянието му имуществена
вреда и счете, че предявения граждански иск е
доказан по основание и до размер на 930 лева, предвид това, че сумата от
70 лева е възстановена на пострадалата в хода на досъдебното произвоство.
Съобразно
изложеното съдът ОСЪЖДА подсъдимия С.И.Ю.
да заплати на В.П.Д. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 930 /деветстотин и
тридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат противоправното му деяние, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 03.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявеният граждански иск над уважения
размер до пълно предявеният размер от 1 000 /хиляда/ лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия С.И.Ю. със снета самоличност да заплати ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 50лв., както и 5 лева при служебно издаване
на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал. 3
от НПК.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: