Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260020

 

гр. София, 31.03.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 139, по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„И.“, ЕИК ., представляван от В. Б. Ч., чрез адв. В.Ч. от САК, е предявил срещу „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Ч. обективно съединени искове, с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ, вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на сумата в общ размер на 52185,00 лева, от която: 40185,00 лева – главница по изплатено обезщетение по щета № 44012131607516 и 12000,00 лева – законна лихва за забава за периода от 24. 03. 2016 г. до 07. 06. 2019 г. (уточнен с молба вх. № 5824/04. 07. 2019 година).

Претендират се и направените по делото разноски в общ размер на 4200 лева (2000 лева – платен адвокатски хонорар, 2000 лева – платена държавна такса и 200 лева – депозит за САТЕ), съгласно своевременно и надлежно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Ищецът твърди, че на 25.10. 2015 година с ответното дружество сключили договор – автомобилна застраховка „Каско +“ № 440115215006415 за лек автомобил, собственост на дружеството - „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СА 7469 ХТ, номер рама WVWZZZ3CZFEE025388, със срок на действие 25.10.2015 г. – 24.10.2016 година. На 24.03.2016 година със застрахования автомобил настъпило ПТП, вследствие на което му били нанесени щети, за което ответникът бил уведомен и завел щета под № 44012131607516. След извършен оглед и изготвена автотехническа експертиза от вещо лице на ответника, се стигнало до заключение, че се касае за „тотална щета“ и към датата на събитието стойността на застрахования автомобил била в размер на 40 185 лева.

Твърди се, че ответното дружество отказало да изплати щетата с мотив, че водачът на застрахованото МПС по време на ПТП-то бил с употреба на алкохол, за което му бил съставен АУАН. Последният бил отменен изцяло с влязло в сила решение № 56 от 03.01.2018 г. на Районен съд – гр. Сливница, поради което за ищеца възниквал правният интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество за изплащане на дължимото му се обезщетение по образуваната щета.

В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности, ищецът е депозирал молба – допълнение към искова молба вх. № 260414/08. 09. 2020 г., в която уточнява, че на 24. 03. 2016 г. около 18,00 ч., на пътя в посока Д.– С., поради несъобразена с пътните условия обстановка, катастрофирал в района на гр. С., удряйки се в дърво, при което автомобилът се обърнал по таван. Към този момент автомобилът имал сключена валидна застраховка „Каско+“, със застрахователна сума 42 300 лева, като към момента на ПТП-то застраховката била от преди пет месеца. Ищецът посочва, че при месечна стъпка на овехтяване от 1 %, сумата за обезщетение възлиза в размер на 40 185 лева, изчислена както следва: 42 300 – 5 %.

Уточнява още, че стойността на уврежданията по автомобила била изчислена от вещо лице, възлизаща в размер на 46 819,02 лева, както и че впоследствие бил отремонтиран и в движение. През 2017 г. автомобилът бил продаден.

С друга молба вх. № 262790/05.04.2021 г., отново в изпълнение на указания на съда за посочване по вид и стойност на извършените ремонтни дейности по автомобила, ищецът е приложил в незаверено копие – опис на констатираните вреди от застрахователно събитие, възлизащи на обща стойност от 40 185 лева.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени като размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

            С отговора ответникът прави възражение за изтекла давност, като посочва, че от датата на ПТП – 24.03.2016 г., който бил началният момент на изискуемостта, до предявяването на иска срещу застрахователя били изминали повече от 3 години, който срок бил приложим по отношение застрахователни претенции по застраховка „Каско+“.

На следващо място, твърди, че в случая било налице основание за освобождаването му от отговорност, поради наличие на изключен риск, по смисъла на Общите условия по цитираната застраховка, тъй като се касаело за самокатастрофа и след като водачът отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.

Ответникът заявява още, че размера на предявения иск бил твърде завишен, тъй като не отговарял на действителната стойност на вредата към деня на събитието. При условията на евентуалност твърди, че била налице тотална щета – увреждане на МПС-то, при което стойността на разходите за неговото ремонтиране надвишават 70 % от действителната му стойност, поради което възстановяването му би било икономически нецелесъобразно. При наличие на тотална щета следвало да бъде приспадната стойността на останалите в автомобила годни части, като общата им стойност се определяла като процент, който следвало да се приспадне от дължимото от застрахователя обезщетение. В противен случай ответникът твърди, че би се стигнало до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Ответникът твърди, отново при условията на евентуалност, в случай, че се установи тотална щета, че застрахованият ищец не е изпълнил изискващите се от закона представяне на доказателства, че регистрацията на МПС-то е прекратена.

Ответникът оспорва и дължимостта на претендираната от ищеца законна лихва, позовавайки се отново на прекратяването на регистрацията на МПС-то, като условие за поставянето му в забава.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната. С допълнителната искова молба ищецът изразява становище по направените от ответника възражения за недопустимост на исковете, за изтекла погасителна давност и за отменения АУАН, като твърди че с последното се опровергава възражението на ответника – застраховател за изключване на застрахователния риск.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба, като заявява, че поддържа направените от него възражения в първоначалния отговор, както и становището си по исковете.

Ответникът също претендира направените по делото разноски в общ размер на 300 лева (200 лева – за САТЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение), като своевременно и надлежно е представил списък по чл.80 от ГПК - ППППППП

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори между страните за съществуването на валидна автомобилна застраховка „Каско +“ № 440115215006415 за лек автомобил, собственост на ищцовото дружество - „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СА 7469 ХТ, номер рама WVWZZZ3CZFEE025388, със срок на действие 25.10.2015 г. – 24.10.2016 година, както и че на 24.03.2016 година със застрахования автомобил настъпило ПТП, вследствие на което му били нанесени щети, за което ответникът бил уведомен и завел щета под № 44012131607516. ППППП

Спорните обстоятелства между страните намират следното изражение: в тежест на ищеца е доказването кой е покрития риск по застраховката КАСКО +; механизмът и причините за осъществяване на процесното ПТП и настъпилите в негов резултат увреждания на застрахования автомобил, които възлизат в общ размер на претендираната сума – главница, както и размерът на акцесорния иск за размера и периода на претендираната законна лихва. От своя страна, ответникът носи процесуалната тежест да установи и обоснове възражението си за настъпила погасителна давност, за наличие на изключен риск, предвиден в общите условия на застраховката и за наличие на алкохол в кръвта на водача, причинил ПТП.

Видно от представеното с исковата молба застрахователна претенция от 31.03.2016 година по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца до ответника, със същата ищецът е отправил искане за заплащане на обезщетение за причинените му при описаното застрахователно събитие имуществени вреди, като при ответника била образувана ликвидационна преписка по уведомление за щета № 44012131607516/31.03.2016 година по полица № 44011525006415 Каско +. С писмо изх. № 1177 от 27.05.2016 година – преди изтичане на срока по чл.108, ал.2 от КЗ, ответникът е постановил мотивиран отказ за плащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл.8.10. от Общите условия – управление на МПС след употреба на алкохол над законодопустимите норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или след виновен отказ на водача да се подложи на изследване за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

Видно от изисканото и приложено към настоящото производство НАХД № 25/2017 година, по описа на Районен съд – гр.Сливница и на преписката по издаване на АУАН 349165 и АУАН № 349167 на Областна дирекция на МВР – София става ясно, че същото е приключило с отмяна на НП № 16-1204-000785 от 25.04.2016 година, с което на осн.чл.174, ал.3 от ЗДвП (отказ за тестване с техническо средство за алкохол) на водача В. М. е било наложено административно наказание глоба 2000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 2 години, като незаконосъобразно.

От заключението по назначената съдебна автотехническа и оценителна експертиза, приета по делото, се установява че към датата на застрахователното събитие – ПТП, осъществено на 24.03.2016 година, размерът на щетите, нанесени на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен номер СА 74 69 ХТ (стойността на разходите за ремонт) възлизат на 46819,02 лева, като цените на новите части и стойността на човекочас за труд са съобразени с официалния сервиз за марката и модела, актуални към датата на събитието.

Според експертното заключение средната пазарна стойност  на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие – 24.03.2016 г., изчислена по средни пазарни цени възлиза на 32346,00 лева (тридесет  и две хиляди триста четиридесет и шест) лева. В случая видно от описа на увредените детайли са запазени изцяло двигателя, част от кормилното управление, спирачната система и част от гумите с джантите, които са износени около 50%, а всичко това по експертна оценка се равнява на около 25% от действителната стойност на автомобила. Тотална щета е налице, когато стойността на разхода за възстановяване на щетите, която в случая е 46819,02 лева, надвишава 70% от действителната стойност на автомобила към датата на събитието. В т.5.1 от приложените Общи условия за застраховка „Каско +”, която автомобилът е имал към момента на събитието, действителната стойност на МПС се определя от застрахователя съобразно неговата година на производство, техническо състояние, външен вид, изминат пробег и същата в застрахователната полица е определена на 42300 лева. Т.е., разходите за възстановяване на щетите надвишават действителната стойност на автомобила, при което в случая е налице тотална щета.  

Тъй като застраховката е била сключена на 25.10.2015 година, а застрахователното събитие е настъпило на 24.03.2016 година, от датата на сключване на застраховката до датата на събитието са изминали пет месеца. При месечно овехтяване от 1%, действителната стойност на автомобила към датата на събитието възлиза на сумата от 42300,00 лева - 5% = 40185,00 лева, като съгласно указанията в т. 14.3.1. от Общите условия, размерът на застрахователното обезщетение, при запазени части около 25% ще бъде: 40185,00 лева – (40185 х 0,25)= 30138,75 лева.

В резултат на горните съображения, изчисления и приспадания, размерът на дължимото застрахователно обезщетение за процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен номер СА 7469 ХТ възлиза на сумата от 30138,75  (тридесет хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Между страните не се спори и за съществуването на валидна автомобилна застраховка „Каско +“ № 440115215006415 за лек автомобил, собственост на ищцовото дружество - „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СА 7469 ХТ, номер рама WVWZZZ3CZFEE025388, със срок на действие 25.10.2015 г. – 24.10.2016 година, както и че на 24.03.2016 година със застрахования автомобил настъпило ПТП, вследствие на което бил увреден, за което ответникът бил уведомен и завел щета под № 44012131607516 от 31.03.2016 година.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал. 1-3 или ал.5 от КЗ.

Застрахованият следва да заяви претенцията си при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, като отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.108, ал.2 от КЗ – не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка.

***явените искове бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна претенция на ищеца до ответника по чл.380, ал.1 от КЗ, по която след уведомление за щета от 31.03.2016 година, с писмо изх. № 1177 от 27.05.2016 година – преди изтичане на срока по чл.108, ал.2 от КЗ, ответникът е постановил мотивиран отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

          По възражението на ответника за настъпила погасителна давност за предявяване правото на настоящия иск – същото се явява неоснователно. Нормата на чл.378 ал.1 от КЗ предвижда, че правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая застрахователното събитие – ПТП е настъпило на 24.03.2016 година, поради което тригодишният давностен срок изтича на 24.03.2019 година. Видно от обратната разписка и от постъпилата по делото служебно изискана от съда писмена информация, издадена от куриерската фирма „С.К.“ ООД, пратката, съдържаща исковата молба, е била предадена на служител на фирмата на 21.03.2019 година, а исковата молба е пристигнала в съда на 07.06.2019 година, поради което съдът намира, че искът е предявен три дни преди да изтече последния ден от давностния срок.

В нормата на чл.349 ал.1 КЗ се съдържа легална дефиниция на понятието „застрахователен интерес“  - правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие.  За ищеца, качеството му на собственик на автомобила, който е предмет на договора за имуществено застраховане, е налице застрахователен интерес, тъй като именно в неговата правна сфера биха настъпили имуществените вреди от пълното погиване или частичното увреждане на застрахованото имущество. Това е така, защото реализирането на покрития застрахователен риск би довело до намаляване на неговото имущество със стойността на отнетата или погинала вещ, респ. със стойността на разходите, които е необходимо да се вложат за ремонтиране и възстановяване на увредената вещ.

Спорният въпрос по делото е дали е бил налице покрит от застраховката риск, съответно налице ли е основание за застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Нормата на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КЗ дефинира застрахователният риск като обективно съществуваща вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. В конкретния случай такъв застрахователен риск безспорно представлява увреждането на застрахованото моторно превозно средство, предмет на договора, в резултат на пътно-транспортно произшествие, вредите от чието настъпване застрахователят се е съгласил да покрие. Наличието на уговорени в представените Общи условия по застраховка "Каско+" основания за освобождаване на ответника от отговорност, следва да бъда преценявани през основанията и критериите на чл. 408, ал. 1 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 408 от КЗ регламентира хипотезите, при които застрахователят може да откаже да изплати обезщетението, а именно: 1/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4/. в други случаи, предвидени в закон.

Съгласно константната практика на ВКС, по приложение на идентичната разпоредба на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), обективирана в решение № 86 от 18.07.2014 г., по т. д. № 2230/2013 г. и др., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и в по новата практика, формирана по прилагането на актуалния чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ – Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., Т. К., І т.о. на ВКС, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя, последният следва да установи, съгласно носената от него доказателствена тежест, наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение, което е предвидено в договора; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Посочената задължителна практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия, като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.408, ал. 1, т. 3 от КЗ, респ. чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им (Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № ЗЗ94/2015 г., II т. о., ТК).

В настоящия случай ответникът се позовава на основанието употреба на алкохол над законодопустимите норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или след виновен отказ на водача да се подложи на изследване за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

От изхода на административно наказателното производство обаче, развило се пред Районен съд - Сливница настоящият съдебен състав приема за неоснователни възраженията на ответника, че водачът на процесния лек автомобил е причинил ПТП след употреба на алкохол и че отказът да даде проба се приравнявал на употреба, водеща до нарушаване на застрахователния договор с ответника - застраховател, тъй като с влязлото в сила съдебно решение на РС-Сливница, отменящо изцяло НП  се установява, че водачът на процесния лек автомобил не е употребявал алкохол и не е отказвал нелегитимно или виновно да бъде изпробван за употреба на такъв.

В случая от една страна не е налице установена причинна връзка между поведението на застрахованото лице, с което се обосновава наличието на изключен риск и настъпване на застрахователното събитие, а от друга – възражението от застрахователя - ответник за наличието на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение се явява недоказано, поради гореизложеното в предходния абзац и следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 1 от Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така, с оглед на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За да е основателен, искът за присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 от КЗ.

В резултат на горното съдът счита, че ищецът с допустимите в закона доказателствени средства е установил при условията на пълно и главно доказване, че по време на действието на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. В случая, с оглед на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, прието и кредитирано от съда като компетентно, обективно, всестранно и пълно се установява, че след извършените от експерта изчисления и приспадания, размерът на дължимото застрахователно обезщетение за процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен номер СА 7469 ХТ възлиза на сумата от 30138,75  (тридесет хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева.

С оглед на изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като частично основателен за сумата от 30138,75  (тридесет хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, като следва да го отхвърли за сумата до първоначално предявения размер от  40185,00 лева, поради което следва да осъди ответника да заплати на ищеца горната сума – дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпилото на 24.03.2016 година  застрахователно събитие – ПТП с обект на застрахователно покритие по полица за застраховка „КАСКО +“ – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ СА 7469 ХТ, сключена с ответника, с период на валидност от 25.10.2015 година до 24.10.2016 година.

Върху присъдената сума от 30138,75 лева съдът на осн. чл.496, ал.2, т.2, б.“а“, вр.чл.108, ал.4 от КЗ следва да присъди и сумата от 9260,00 (девет хиляди двеста и шестдесет) лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 година – денят, следващ изтичането на срока на мотивирания отказ от застрахователя (27.05.2016 година) до 07.06.2019 година, като отхвърли акцесорния иск в частта за периода, считано от 24.03.2016 година до 27.05.2016 година, вкл., както и в частта за предявения размер над сумата от 9260,00 лева до първоначално предявения от 12000,00 лева, като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3150,00 (три хиляди сто и петдесет) лева от общо претендирани 4200,00 лева с оглед уважената част от предявените искови претенции.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 75,00 (седемдесет и пет) лева от общо претендирани 300,00 лева, с оглед отхвърлената част от предявените искове.

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 от КЗ „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „И.“, ЕИК , представляван от В. Б. Ч. сумата от 30138,75 (тридесет хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до първоначално предявения размер от 40185,00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „И“, ЕИК ., представляван от В. Б. Ч. сумата от  9260,00 (девет хиляди двеста и шестдесет) лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 година – денят, следващ изтичането на срока на мотивирания отказ от застрахователя (27.05.2016 година) до 07.06.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск в частта за периода, считано от 24.03.2016 година до 27.05.2016 година, вкл., както и в частта за предявения размер над сумата от 9260,00 лева до първоначално предявения от 12000,00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК .да заплати на „И.“, ЕИК . сумата от 3150,00 (три хиляди сто и петдесет) лева,  съставляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „И.“, ЕИК .да заплати на „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК . сумата от 75,00 (седемдесет и пет) лева, с оглед отхвърлената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   СЪДИЯ :