РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Русе, 08.
01.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V
- ти състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 475
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Е.Д.К. ***
против Решение № 2153-17-46 от 24.06.2019 г., издадено от Директора на ТП на
НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №
2140-17-213 от 15.04.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ - Русе, с което на основание чл. 69, ал. 2 и ал. 10, чл. 696, ал. 1 от КСО
и §50 от ПЗР на ЗИД на КСО на К. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В депозираната жалба, в хода по
същество на делото и в представена писмена защита К., лично и чрез своя
процесуален представител адв. М. Б., развива подробни съображения за
незаконосъобразност на решението, които включват съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Претендира се отмяна на решението и
връщане на преписката на компетентния орган да се произнесе по дадените от съда
задължителни указания за прилагане на закона. Претендира се и присъждането на
направените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските
(л. 458 от делото).
Ответникът
в производството – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуални представители
- главен юрисконсулт Р. и юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от страна на жалбоподателя разноски.
Административен
съд – Русе, като взе предвид изложените доводи и съобрази събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-17-46 от
24.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалба вх.
№ 1012-17-86 от 22.05.2019 г. на Е.Д.К. *** като неоснователна и е потвърдено
Разпореждане № 2140-17-213 от 15.04.2019 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Русе (л. л. 1 – 4 от преписката).
С
потвърденото разпореждане (л. 6 от преписката), на основание чл. 69, ал. 2 и ал.
10, чл. 696, ал. 1 от КСО и §50 от ПЗР на ЗИД на КСО на К. е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. К. е оспорил това разпореждане
пред директора на ТП на НОИ – Русе с жалба вх. № 1012-17-86 от 22.05.2019 г. по
описа на ТП на НОИ – Русе (л. л. 33 и 34 от преписката). С жалбата Колев
възразява срещу постановения му отказ, като счита, че неправилно е зачетен като
продължителност трудовият му стаж от времето на обучение в СМУ-Пазарджик, като
му е признат за такъв само периода от навършване на пълнолетие до края на
обучението му и че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да му
бъде отпусната на основание §50 от ПЗР на ЗИД на КСО.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-46 от 24.06.2019 г.,
Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на К. като неоснователна,
обсъждайки подробно всяко едно от фактическите и правни основания, мотивирали
пенсионния орган да постанови съответния отказ. Решението на Директора на ТП на
НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателя чрез изпращането му по пощата и е
получено лично от него на 08.07.2019 г., видно от известие за доставяне на л. 5
от преписката, след което К. е подал жалба чрез органа пред АдмС – Русе, като
жалбата е входирана при органа на 19.07.2019 г. (л. л. 3 и 4 от делото) и по
нея е образувано настоящото дело.
Жалбата,
предмет на това производство, се явява подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Решение
№ 2153-17-46 от 24.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е постановено от
компетентен орган, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.„а“ от КСО е компетентен
да разгледа и се произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях. Спазена е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП
на НОИ – Русе се е произнесъл по жалбата на К. с мотивирано решение, каквото е
изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. В решението са изложени мотиви по всички
релевантни за случая факти, с които е обосновано постановяването на оспорваното
пред директора на ТП на НОИ – Русе разпореждане. Съдът не констатира в хода на
административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Относно
материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съдът съобрази следното:
Със Заявление
вх. № 2113-17-2506 от 13.12.2018 г. Е.Д.К. е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (л. л. 8 – 10 от преписката).
Kъм датата
на подаване на заявлението - 13.12.2018 г.
жалбоподателят е на възраст – 47
г. 03 м. 21 дни.
По
представените документи за трудов и осигурителен стаж на л. л. 13 – 30 от
преписката, видно и от изготвения опис на осигурителен стаж на лицето на л. л.
11 и 12 от преписката, е зачетен осигурителен стаж, считано до
12.12.2018 г. включително, от първа категория – 27 г. 08 м. 05
дни, от трета категория – 01 г. 08 м. 12 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат
към трета категория труд, е 47 г. 10 м. 00 дни. Сборът oт осигурителен
стаж и възраст е 95 г. 01 м.
21 дни.
При
подаване на заявлението жалбоподателят представя ВОК № 157216. Тъй като същата
не съдържала достатъчно данни за зачитане периода на наборна военна служба, с Писмо
изх. № 2113-17-2506#2 от 16.01.2019 г. от лицето е изискано да представи
допълнително удостоверение с периода на военна служба (л. 31 от преписката).
Допълнителен документ не бил представен, а на 15.01.2019 г. с вх. №
2113-17-2506#1 К. представя заверено копие на диплома № 144 от 1991 г. за
завършено средно специално образование, издадено от средно милиционерско
училище „Ф.Е.Дзержински“ - гр. Пазарджик (л. л. 27 – 29 от преписката).
Съгласно
чл. 69, ал. 2 и ал. 10 от КСО, през 2018 г. държавните служители по ЗМВР
придобиват право на пенсия при навършена възраст 52 г. 10 м. и при наличие на
минимум 27 години общ осигурителен стаж, бeз превръщане,
от които две-трети /т.е. 18 години/ действително изслужени като държавни служители
в съответното ведомство.
Към датата на подаване
на заявлението за пенсия - 13.12.2018 г. К.
има наличие на повече от 27 години общо от първа и трета категория
/съгласно чл. 69, ал. 8 от КСО при взаимно допълване на стажа от различни
категории, а не превърнат към трета категория/, а именно – 29 г. 04 м. 17 дни,
изпълнил е изискването за над 18 години действително изслужени в МВР (има 27 г. 08 м. 05
дни), но не отговаря на изискването за навършена възраст за 2018 г. - 52 г. 10 м.,
тъй като към 13.12.2018 г. той е на 47 г. 03 м. 21 дни.
Съгласно
§50 (в сила от
15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.)
от ПЗР на ЗИД на КСО, лицата по чл. 69 от КСО, които до 31.12.2015 г.
имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се
пенсионират до 31.12.2018 г., независимо от възрастта им.
В
конкретния случай, към 31.12.2015 г. жалбоподателят отговаря на едно от
изискванията на условията на чл. 69 oт КСО, а именно - има действително изслужени в системата
на МВР повече от 18 г. осигурителен стаж от първа категория, а именно – 24 г.
08 м. 24 дни. Същият обаче не е изпълнил другото задължително условие за
пенсиониране по чл. 69 от КСО - за общо събран /не превърнат по чл. 104 от КСО/
осигурителен стаж от различни категории над 27 години. Пенсионните органи са
установили, че към 31.12.2015 г. К. има наличие на общ осигурителен стаж от
първа и трета категория, събран на основание чл. 69, ал. 8 от КСО – 26 г. 05 м. 06 дни, който е по-малко
от изискуемия 27 години осигурителен стаж, поради което е прието, че не му се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
и на основание §50 от ПЗР на ЗИД на КСО.
На
първо място, относно зачитането на продължителността на военна служба се установява,
че съгласно данни във военно-отчетна книжка № 157216 от 03.11.1988 г.
жалбоподателят е със звание „школник“, без да е отбелязана начална дата на
военна служба, а за край е посочена дата 04.05.1991 г., на която е уволнен от
военна служба. Съгласно данните в диплома № 144 от 04.05.1991 г. жалбоподателят
е завършил като „школник“ пълния курс на бившето средно милиционерско училище
„Ф.Е.Дзержински“ - гр. Пазарджик /понастоящем Център за специализация и
професионална подготовка към Академията на МВР/ 1991 г., като дипломата е
подписана и подпечатана с дата 04.05.1991 г. от началник на СМУ.
Неправилно
и необосновано е твърдението на жалбоподателя, че следва да му бъде зачетен за
осигурителен стаж целият срок на обучение, в размер на 24 месеца.
Съгласно
чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
В
конкретния случай К. не е отбил наборна военна служба, а се е обучавал в СМУ
„Ф.Е.Дзержински“ - гр. Пазарджик. При това положение следва да се признае за
осигурителен стаж по смисъла па чл. 44 oт HПОС времето след
навършване на пълнолетие. Жалбоподателят навършва 18 години /пълнолетие
по българското законодателство/ на 22.08.1989 г. и за
осигурителен стаж по чл.44 от НПОС следва да бъде зачетен периодът oт 22.08.1989 г. до датата на завършване
на обучението му, която е 04.05.1991
г., посочена в диплома № 144 от 1991 г. Общата продължителност на
осигурителния стаж по чл. 44 от НПОС е 01 г. 08 м. 12 дни, която правилно е
била зачетена от пенсионния орган.
По
силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С подзаконовата
разпоредба на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) е предвидено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Нормата на
чл. 44 от НПОС е част от нормативната база на осигурителното право и е насочена
към регламентирането на конкретно правило относно признаването като
осигурителен стаж за целите на пенсионното осигуряване на точно определен по
характеристиките си период от време, касаещ специфична група субекти.
Предвиденото
в разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НПОС изискване за зачитане като
осигурителен стаж на времето на обучение на школниците от навършването на
пълнолетие съответства на понятието наборна военна служба по чл. 9, ал. 7 от КСО и изискванията за възраст, предвидени във връзка с изпълнението на наборна
военна служба, въведени в чл. 97 от ЗОВСРБ (отм.). След като е подложил на
преценка събраните писмени доказателства, административният орган правилно е
приел, че периодът до 22.08.1989 г., на която дата лицето е навършило
пълнолетие, не може да бъде зачетен за трудов стаж на валидно правно основание.
През този период на обучение в сержантско /старшинско/ средно военно училище е
била в сила разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ППЗП, съгласно която за трудов стаж
от трета категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или
трудова повинност. На завършилите курса на сержантските /старшинските/ училища
се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било
приравнено на трудов стаж. В този смисъл в практиката на ВАС трайно и
безпротиворечиво е възприето становището, че периодът от постъпване на обучение
във военното училище /когато лицето е непълнолетно/ до датата на навършване на
пълнолетие, не следва да се зачита като осигурителен стаж по смисъла на чл.44
от HПOC,
изразена например в Решение № 7667 от 19.06.2017 г. на ВАС, постановено
по адм. дело № 11758/2016 г.; Решение № 5609 от 14.05.2020 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 5057/2019 г.; Решение № 7164 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2874/2022 г.
на Върховен административен съд - Петчленен състав, по което жалбоподателят е
имал качеството на ответна страна (л. л. 57 – 61 от делото), както и Решение
№ 10790/08.11.2023 г. по адм. дело № 1047/2023 г. по описа на ВАС.
На
следващо място, неоснователно и недоказано се явява и
основното, наведено в настоящото производство, твърдение на жалбоподателя, че отговаря на условието за придобит общ
осигурителен стаж 27 години, като неправилно било прието, че има такъв в размер
на 26 г. 05 м. 06 дни. Според К. от събраните в хода на съдебното дирене в настоящото
производство писмени и гласни доказателства се установява, че при определяне на
общия му осигурителен стаж към 31.12.2015 г. от 26 г. 05 м. и 6 дни от
администрацията на НОИ не е бил зачетен реално положеният от него извънреден
труд като полицай в ОД на МВР - Русе и като служител в Районна служба
„Изпълнение на наказанията“ - Русе за осигурителен стаж, тъй като в издадените
документи Удостоверение образец В изх. № 18557 от 30.06.2009 г., издадено от ОД
на МВР - Русе и Удостоверение образец В изх. № 2266 от 20.09.2019 г., издадено
от ГДИН ОС „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново, представени за първи
път пред пенсионната администрация, именно в производството по издаване на
разпореждането за отказ и процесното решение на директора на ТП на НОИ - Русе,
не е посочен положеният от него извънреден труд и съответно не е
признат/зачетен от административния орган за осигурителен стаж по реда на чл.
38, ал. 16 и чл. 17 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по
делото са събрани гласни доказателства (л. л. 425 – 427 от делото).
От разпита на свидетеля С.П.А. се установява, че в периода от 2005 г. до 2009 г.
същият е работил в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Русе, която
служба към настоящия момент не съществува, а нейн правоприемник е Районна
служба изпълнение на наказанията. А. свидетелства за това, че в периода К. е
работил в същата служба като младши пробационен инспектор. Според показанията
на свидетеля, те са били на ненормирано работно време, работели редовна смяна
от 8.30 часа до 17.00 часа, като в случаи, когато се е налагало, са работили и
в извън работното време в зависимост от различните мерки, едната предполагала
работа за регистрация на осъдените, която също се осъществявала преди и след
началото на работното време – от 7.30 часа до 18.00 часа, тогава давали
дежурства, в които реално отработвали над 2 часа. Свидетелства и за това, че
когато по график се правели проверки на лица, на които им било забранено да
напускат жилището си през определена част от денонощието, почти винаги било от
22.00 часа до 6.00 часа, и проверките се осъществявали в дома на осъдените
лица, които са с това ограничение. Доколкото си спомня свидетелят, в една
тетрадка за вътрешна употреба, отчитали всяка една проверка, пишело се от колко
до колко часа е проведена, разписвали се и единият от проверяващите пишел
докладна, в която докладвал в този период кого са проверили. Когато се
установели нарушения всички пишели докладна и се съставял констативен протокол.
Тези докладни се отправяли до началника на областната служба към него момент, а
тетрадката стояла на работното място. Тя се контролирала периодично от
ръководителя. Тези вписвания в тетрадката, част от тях се заплащали, друга част
- не. Тези, отработени в работните дни, се компенсирали с допълнителен отпуск,
а тези, отработени в почивни и празнични дни, се заплащали. Според показанията
на свидетеля имало заповед на министъра на правосъдието, че определен брой
надработени часове, т.е. тези, които не се заплащат, се компенсират с
допълнителен годишен отпуск. Свидетелят заявява обаче, че за да получи служителят
тези 3 дни допълнителен отпуск, обикновено надработените часове надхвърляли
може би и двойно тези три дни, например били 50 надработени часа. Свидетелят
заявява, че не разполага с доказателства, че му е заплащан извънреден труд за
случите, когато е полагал такъв.
Свидетелят Д.Й.Д. сочи, че в периода
от 2005 г. до 2009 г. е работил като командир на отделение в сектор СОД в РДВР
– Русе. През 1992/1993 г. абревиатурата била СОТ като „Т“ означавало „техника”.
През 2005 г. – 2009 г. жалбоподателят работел в сектора като патрул. Свидетелят
описва как е протичало едно дежурство, а именно смените били дневна: от 07.00
часа до 19.00 часа и нощна: от 19.00 часа до 07.00 часа. Петнадесет минути
преди смяна колегите трябвало да присъстват на приемане смяна, провеждал се
инструктаж, след това се отивало в РУ на инструктаж и така до края на смяната.
Според свидетеля, може да се приеме, че краят на смяната не завършвал точно в
19.00 часа, тъй като трябвало да се сдаде на следващата смяна, така че смяната
приключвала 15 минути по-късно. Инструктажът се провеждал от свидетеля или
негов колега, който бил на същата служба - командир на отделение. Задължението
за провеждане на инструктажа през периода 2005 г. – 2009 г. било на командира
на отделение. Свидетелства за това, че е нямало регламентирана обедна почивка.
Обедната почивка била регламентирана само за администрацията. За патрула нямало
регламентация. Служителите в патрула се хранели на работното си място „на крак“.
Свидетелят заявява, че той е изготвял графици, както и колегата му. Изготвянето
на графици и отчитането им било задължение на командирите на отделения в сектор
СОД. В този сектор имало двама командири на отделение. Според свидетеля, до
2009 г. не е ставало въпрос за заплащане на извънредни часове. Имало много
положени извънредни часове труд, но те не се заплащали. Извънредният труд се отчитал
всеки месец, доколкото било възможно. Посочва, че например ако започне
служителят от първо число на месеца, дневна, нощна, до края на месеца правел
190 часа. Затова той, ако е имало възможност да му намали едно дежурство, го
правел. Изготвеният график се утвърждавал от прекия началник на сектор СОД. В
края на всеки месец не са се изготвяли от свидетеля никакви документи, от които
да е видно кой от служителите в СОД колко дни, включително и дежурства, е
отработил. И този свидетел не разполагал с доказателства, че му е заплащан
извънреден труд, в случай че е полагал такъв. Свидетелят описва също така и
реда и начина на провеждането на стрелби и физическа подготовка. Свидетелят
сочи, че тези занимания са били задължителни, като за тези които били на смяна
по време на провеждане на стрелби и физическа подготовка, те си изпълнявали
служебните задължения и не присъствали на тези занимания; тези, които по време
на тези занимания били в почивка, идвали на провеждането на стрелби и физическа
подготовка. За тези занимания се определяли няколко дати, така че всички
служители да могат да ги посещават именно през почивните си дни. Такива
занимания се организирали почти всеки месец. Сочи, че става въпрос за професионалните
занимания, които включвали различни видове обучения. Стрелбата и физическата
подготовка били друг вид занимания. Провеждали се два вида професионални занимания.
Първите били свързани с обучения, лекции във връзка как да си изпълняват
служителите служебните задължения, касаели запознаване с нормативна уредба и
конкретни знания. Вторите занимания касаели физическата подготовка и включвали
физически упражнения, бойно-приложни техники, стрелкови умения. Всеки от
служителите бил длъжен да участва и в двата вида професионални занимания,
включително и да се явява на съответните изпити за физическа и стрелкова
подготовка. Към сектор „Кадри” имало служител, който отговарял за това да следи
дали всички са посетили професионалните занимания и са положили съответните
изпити. До 2009 г., когато свидетелят се пенсионирал, посещението на такива
занимания никога не се е заплащало. Свидетелят не знае дали това задължение е
било включено в длъжностната характеристика на служителя.
От показанията на свидетеля Й.Т.Й. се
установява, че през периода 2005 г. – 2009 г. той е работел в служба СОД към ОД
на МВР – Русе като старши полицай, заедно с жалбоподателя. Работели на 12-часови
дежурства. Дежурството започвало в 07.00 часа и завършвало в 19.00 часа за
дневна смяна и от 19.00 часа до 07.00 часа за нощна смяна. Били са задължени да
пристигат 15 минути по-рано преди смяната за провеждане на инструктаж и
информация за оперативната обстановка, за оглед на служебните автомобили.
Приемането и сдаването на дежурството продължавало 10-15 минути. Нямало определена
обедна почивка, обядвали, когато имали възможност, „на крак“. Дежурствата били
обичайно дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка. Винаги в извънработно
време се провеждали професионалните занимания. Свидетелят сочи, че в длъжностната
му характеристика за този период било изрично вписано, че е длъжен да присъства
на тези занимания. Всеки четвъртък се провеждали заниманията по физическа
подготовка в сградата на ОД на МВР. Имало изготвен график за всяка от службите
кога да си провежда подготовката. Имали задължение за самоподготовка, били
длъжни да са в добра физическа подготовка, тъй като имали досег с криминален
контингент. Провеждали се регулярни упражнения за стрелковата подготовка на
служителите. Провеждали се и регулярни изпити за стрелкова и физическа
подготовка, изпитите били задължителни, определяли се по няколко дати, за да
могат да се явят всички служители, включително и тези, които са били в болнични
или в отпуск. Свидетелят не може да каже дали професионалните занимания и
провежданите изпити са били отчитани като извънреден труд. Свидетелят не
разполага с никакви доказателства за заплащане на извънреден труд за явяване на
такива занимания.
По искане на жалбоподателя съдът е
назначил съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). От заключението по същата (л.
л. 120 – 126, л. л. 148 – 154 от делото) се установява, че съгласно направена от вещото лице проверка в счетоводството на ОД на МВР
- Русе и съгласно проверени разчетно-платежни ведомости жалбоподателят е
положил извънреден труд, в часове, за периода от 01.01.2005 г. до 30.06.2009 г.,
единствено както следва:
|
Извънреден
труд период |
Часове |
Заплатени |
|
|
|
|
|
01.11.2005
г. - 30.11.2005 г. |
7 |
26,10
лв. |
|
01.06.2007
г. - 30.06.2007 г. |
6 |
26,04
лв. |
|
01.11.2007
г. - 30.11.2007 г. |
6 |
30,04
лв. |
Или това са общо 19 часа положен извънреден труд за периода 2005 г. –
2009 г. като служител в сектор СОТ на
МВР – Русе или това е 2 дни и 4 часа.
Експертът посочва в заключението си, че от ОД на МВР не са му били
предоставени документи за положен нощен труд от жалбоподателя за периода от 01.01.2005
г. до 30.06.2009 г. Не са му били предоставени и документи, касаещи същия
период за допълнителни часове положен труд от охрана на общински мероприятия по
празници, митинги, стачки, часовете извозване или изчакване на инкасо
автомобила, събиращ таксите от Общинския пазар на гр.Русе, положени по силата
на писмени заповеди на началника на групата; документи, доказващи задължителни
професионални обучения и строеви преглед, които са задължително регламентирани
и са извън работната смяна като например заповеди за учебните занятия и отчета
за проведените такива, заповеди за изпити за физическата подготовка, заповеди
за стрелба и отчета за проведената стрелба. Вещото лице е посочило, че съгласно събраната информация от счетоводството
на ОД на МВР - Русе няма превишаване на нормалната продължителност на работното
време на жалбоподателя с повече от 50 часа за всяко тримесечие през периода 01.01.2005
г. - 30.06.2009 г. Положеният извънреден труд е заплатен
своевременно.
В табличен вид експертът е посочил положения извънреден труд от К. на длъжност „младши инспектор“ в пробационна служба към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Русе при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново, компенсиран с отпуск, през всяко едно тримесечие на периода от 01.07.2009 г. до 31.12.2015 г. В Справката се посочва, че за извънредно положените часове от К., същият е получил съответно платен отпуск. Налице са данни, че допълнителният годишен отпуск, с който е компенсиран К. за положения от него извънреден труд, е бил използван от него в съответни дни през периода 2013 г. – 2015 г., за което по делото са налични и съответни заповеди. Вещото лице е установило, че за периода 2009 г. – 2015 г. К. е положил следните часове извънреден труд, който е бил компенсиран с използван от него допълнителен платен годишен отпуск: за 2012 г.: трето тримесечие – 8 часа и четвърто тримесечие – 8 часа; за 2013 г.: първо тримесечие – 23 часа; второ тримесечие – 24 часа; трето тримесечие – 27 часа и четвърто тримесечие – 15 часа; за 2014 г.: първо тримесечие – 18 часа; второ тримесечие – 12 часа; трето тримесечие – 2 часа и четвърто тримесечие – 6 часа; за 2015 г.: първо тримесечие – 1 час.
Съгласно заключението на експерта по
извършената от него допълнителна експертиза, К. е положил през 2009 г. 43 часа
извънреден труд; през 2010 г. – 136 часа; през 2011 г. – 16 часа; през 2012 г.
– 16 часа; през 2013 г. – 89 часа; през 2014 г. – 38 часа и през 2015 г. – 34
часа и 15 часа на разположение, общо 49 часа или общо за периода 2009 г. – 2015
г. като служител на Областно звено „ИН“ – Русе, сектор „Пробация“ – 387 часа
положен извънреден труд или това е 48 дни и 4 часа или 1 м. 18 дни и 4 часа.
(л. л. 148 – 154 от делото).
Или общо за периода 2005 г. – 2015 г.
- 1 м. 21 дни положен извънреден труд, съгласно установеното по тази първа СИЕ.
По искане на жалбоподателя и с оглед
допълнително представени писмени доказателства съдът е назначил повторна
съдебно-икономическа експертиза (л. 194 от делото), заключението, по която
установява следното (л. л. 399 – 412 от делото):
Налице
е превишаване на тримесечната норма на работните часове за следните периоди: трето
тримесечие на 2005 г. - с 60
часа; четвърто тримесечие на 2006 г. - с 17 часа; четвърто тримесечие на 2007
г. - с 10 часа; първо
тримесечие на 2008 г. - с 30
часа; второ тримесечие на 2008 г. - с 10 часа; трето тримесечие на 2008 г. - с 7 часа; четвърто
тримесечие на 2008 г. - с 32
часа; първо тримесечие на 2009 г. - с 28 часа; второ тримесечие на 2009 г. /м. 04 и м. 05/ - с 50 часа. Експертът установява превишение на нормалната
продължителност на работното време за тримесечие с повече от 50 часа, както
следва: за третото тримесечие на 2005 г. и второто тримесечие на 2009 г.
Не се надвишава времето за
компенсиране на извънреден труд с отпуск от 12 дни за всяка календарна година.
Не са налични документи, които
представят компенсирането на извънредния труд с допълнителен отпуск.
Експертът
не може да отчете времето,
използвано за хранене през смените на К. /30 мин./, времето за инструктаж преди
всяко дежурство /15 мин./, приемане и сдаване на дежурство /15 мин./, тъй като
Книга за инструктаж не е
налична, както и документи, доказващи приемане и сдаване на дежурство, а
времето от 30 минути, използвано за хранене е включено в работните смени, които
са 12-часови или 8-часови, по утвърден график от началник сектор СОД.
Часове
положен труд от охрана на общински мероприятия по празници, митинги, стачки,
часовете извозване или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от
Общинския пазар на гр. Русе, са отчетени на база протоколи и заповеди, като е
издадено Удостоверение Образец В № 48557 от 30.06.2009 г. от ОД на МВР на К.,
откъдето се вижда зачетеният извънреден труд след 31.12.2004 г.: за следните
периоди: м. 10.2005 г. - 7 часа; м. 05.2007 г. - 6 часа и м. 10. 2007 г.- 6 часа.
Времето
на задължителни професионални обучения и строеви преглед, учебни занятия,
изпити за физическа и стрелкова подготовка, които са задължително
регламентирани и са извън работната смяна, не може да бъде включено, тъй като
не са представени отчети за
провеждането им.
Вещото
лице е посочило часовете
положен извънреден труд от К. на длъжността „младши инспектор“ в пробационна
служба към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Русе при Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново за периода от 01.07.2009 г. до
12.12.2015 г., за работата в почивните дни и на официални празници. Експертът е
съпоставил представените копия на докладни записки и протоколи за отчитане на
положен извънреден труд, представени от Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ - Русе и е установил, че има положен извънреден труд за периода
01.07.2009 г. -12.12.2015 г., като е направил обобщение в табличен вид. От протоколите за отчитане на извънреден труд за 2009 г. и 2010 г.,
според вещото лице, не става ясно отработените часове извънреден труд как са
компенсирани. За 2012 г. и 2013 г. отчетените часове не са категорично описани,
че са компенсирани с отпуск. За 2014 г. часовете извънреден труд са
компенсирани с отпуск. За 2015г. част от часовете извънреден труд са
компенсирани с възнаграждение, друга част с отпуск. През второто тримесечие на
2015 г. има 15 часа на разположение, а през четвъртото тримесечие са отчетени
общо 5 часа извънреден труд, като 3 часа от тях не става ясно как са
компенсирани. Останалите 2 часа са компенсирани с възнаграждение. За четвърто тримесечие на 2010 г.,
от 01.2011 г. - 12.2011 г., първо и второ тримесечие на 2012 г. липсват
протоколи за отчитане на извънреден труд, за останалите периоди са налични
докладни записки от К., но не са представени протоколи за отчитане на
извънреден труд, с които експертът да направи съпоставка, освен за периодите,
описани в изготвената от него таблица /по посочените в таблицата часове положен
извънреден труд в работни часове и време на разположение – общо 240 часа/.
По допълнително зададени въпроси по
тази повторна СИЕ вещото лице дава следното заключение (л. л. 440 – 450 от делото): поради факта, че 30-те минути почивка
за хранене са включени в работната смяна от 8 или 12 часа, което време е
признато за осигурителен стаж, експертът прави заключение, че се получава
дублиране на часовете, тъй като от 12 часа работна смяна или от 8 часа работна
смяна лицето е отработило 11.5 часа, съответно 7.5 часа, останалите 30 мин са
време за почивка за хранене, която според свидетелите е била „на крак“, но
времето от тази почивка е зачетено като осигурителен стаж. През четвъртото
тримесечие на 2006 г. К. има отработени 3 редовни смени от 8:30 до 17:30, има
един час почивка, която не се включва в работното време. Общо за трите смени са
3 часа, като експертът ги е
включил в изчисленията. Това е установено по Вариант 1, като съдът не кредитира
изчисленията по този вариант именно поради посоченото обстоятелство, че
въпросната 30-мин. почивка е включена в работната смяна и съответно както и
вещото лице сочи се получава дублиране на часове.
Показанията на свидетелите сочат, че
за посочения период служителите е трябвало да бъдат 15 мин. преди да започне
дежурство за инструктаж и са оставали още 10-15 мин. след дежурство за сдаване
и приемането му. Сбор на всички часове за периода 2005 г. – 30.06.2009 г. – 355
часа или преобразувано в осигурителен стаж: 2 м. 2 дни 3 ч. Това е установено
от експерта по Вариант 2.
Вариант 3, представляващ сбор от
Вариант 1 и Вариант 2 също не следва да бъде съобразен по съображенията, които
изключват кредитирането на Вариант 1.
На база всички изчисления за часове,
определени за провеждане на специална и теоретична подготовка, физическа
подготовка, бойно приложен спорт и стрелкова подготовка, експертът представя
обобщени данни за преобразуван осигурителен стаж във връзка с чл. 38, ал. 5 от
НПОС на К. общо: 0
години 7 месеца и 19 дни, който съдът също не кредитира
предвид факта, че цитираната разпоредба касае време, през което лицата полагат труд без трудово
правоотношение, а случаят не е за такъв. Няма спор по делото, че не са налице
данни жалбоподателят да е полагал труд без трудово правоотношение по граждански
договор. Въпросната разпоредба в конкретния казус не намира приложение.
Допълнително експертът е обобщил часове
извънреден труд, посочени в
Удостоверение УП - 3 № 2266 от 20.09.2019 г. за периода 01.07.2009 г. до
12.12.2015 г.: 2009 г. - 10 часа; 2010 г.- 53 часа и 2015 г. - 11 часа. Общо за
периода: 74 часа. Вещото лице е посочило още в обобщен вариант часовете положен
извънреден труд за периода 01.07.2009 г. до 12.12.2015 г., който е общо 338
часа, като е установило, че часовете, които не са включени в УП 3 от 20.09.2019
г. са общо 264 часа, които преобразувани в осигурителен стаж представляват 1
месец и 12 дни.
В заключение, съдът счита, че дори
този невключен във въпросното УП 3 осигурителен стаж от 1 месец и 12 дни да се
прибави към установения от пенсионния орган общ осигурителен стаж от първа и
трета категория 26 г. 05 м. 06 дни, то отново сборът му се явява недостатъчен,
за да се достигне до изискуемия 27 години осигурителен стаж. Дори към така
получения осигурителен стаж да се допълни и времето за инструктаж преди
дежурство и за сдаване и приемане на дежурство по Вариант 2 по т. 1 от заключението
по допълнението към изготвената повторна съдебно-икономическа експертиза – 02
м. 02 дни, отново полученият общ осигурителен стаж се явява по-малко от
изискуемия.
С оглед така установеното изводите на
административния орган, че на К. не се следва пенсия за осигурителен стаж и
възраст и на основание §50 от ПЗР на ЗИД на КСО се явява правилен, съобразен
със законовите разпоредби и събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
На последно място, съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването по чл. 4в, при навършена възраст 53 г. 02 м. за мъжете за 2018 г. и наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Жалбоподателят не е изпълнил изискването за навършена възраст и наличие на сбор oт осигурителен стаж и възраст – 100, поради което не му се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.1 от КСО.
Предвид горното съдът намира, че
решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалния закон и целта на закона, поради което оспорването с жалба срещу
него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.
на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт –
София, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.Д.К. ***
против Решение № 2153-17-46 от 24.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе,
с което е отхвърлена жалбата на К. и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-213 от
15.04.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Русе.
ОСЪЖДА Е.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Националния осигурителен институт – София сума в размер на 100
(сто) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
Съдия: