№ 147
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110147938 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Д. П. срещу
„ФИРМА.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия,
депозиран е и насрещен иск, предявен от ответника срещу ищеца.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи справка за заплатените суми от кредитополучателя по процесния договор,
което съдът намира за неоснователно, доколкото в доказателствена тежест на ищеца не
е възложено доказването на извършени плащания по договора.
Съдът намира, че за изясняване на обстоятелства от предмета на делото е
необходимо да бъде допусната служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следния въпрос: Има ли извършени плащания от ищеца С. Д. П. в
изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит №****** от
05.03.2024 г., ако да – в какъв размер са извършените плащания и към погасяването на
кои задължения по договора за кредит са отнесени от кредитора „ФИРМА
извършените плащания?
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
26.02.2025 г. от 11:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Д. П.
1
срещу „ФИРМА, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит №****** от 05.03.2024 г., сключен между страните. Предявен е
и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.2. от Приложение
№1 към договора за кредит.
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
05.03.2024 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит, по
силата на който ответното дружество му предоставило в заем сумата в размер на 2000
лева, със срок за погасяване – 05.09.2025 г., при годишен лихвен процент в размер на
43,33 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 65%. Размерът на
погасителната вноска, при наличието на одобрено обезпечение, бил уговорен на
сумата в размер на 161,36 лева, в който случай общото задължение по кредита
възлизало на 2351,52 лева. Бил уговорен обаче и друг размер на погасителната вноска
в размер на 262 лева на месец, в случай че потребителят не предостави обезпечение по
кредита, в който случай общия размер на задължението възлизал на сумата от 5256
лева.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора не бил предоставил
обезпечение, тъй като от договора не ставало ясно какво следва да бъде то.
Ищецът твърди, че целият договор за кредит е нищожен поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че изискването за предоставяне на
одобрено от кредитора обезпечение, както и предвидената при неизпълнение на това
изискване неустойка, била нищожна, тъй като представлявала скрито възнаграждение
за кредитора. Посочената неустойка следвало да бъде включена при изчисление на
ГПР, но същото не било сторено от кредитора. Посоченото водело до неправилно
посочване в договора за кредит на приложимия годишен процент на разходите. В
договора не било посочено кои разходи формират ГПР по договора, а бил посочен
само процент на ГПР. Това не предоставяло възможност на потребителя да разбере
какви са разходите, които следва да направи във връзка с кредита. Уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение била нищожна и поради противоречие с
добрите нрави и представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата била необосновано висока. В договора бил посочен размер на ГПР,
който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, което
представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗЗП. Ето защо предявява настоящия иск за прогласяване нищожността на
договора за кредит като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
При условията на евентуалност предявява иск за нищожност на чл. 4.2. от
Приложение №1 към договора за потребителски кредит във връзка с колона №7 от
погасителния план, която клауза предвиждаща увеличен размер на месечната
2
погасителна вноска по договора, в която е включена неустойката при непредоставяне
на обезпечение. Сочи се, че нито в договора, нито в приложението към него, било
посочено какво следва да е обезпечението, което да се предостави от потребителя. От
непредоставянето на обезпечение не произтичали никакви вреди за кредитора. С
уговарянето на неустойката се постигало единствено увеличаване размера на
дължимата за връщане сума и осигурява допълнително възнаграждение за кредитора.
Твърди се, че посочената неустойка следвало да бъде включена в ГПР по договора, но
не била. Клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, същата излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като основната й функция била
да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. Размерът на неустойката
представлявал 117,6% от главницата. Клаузата за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение противоречала и на основното изискване на ответното
дружество, в качеството му на финансова институция, да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя преди предоставяне на кредит. По изложените
съображения предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Излага съображения относно начина на сключване на
процесния договор за кредит. Посочените в договора годишен лихвен процент и
годишен процент на разходите били изрично и ясно посочени, като били съобразени
със законовите разпоредби. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвиждала да
са посочени изрично всички разходи, включени в ГПР, а взетите предвид допускания,
което в случая било изпълнено. Задължението за неустойка не било разход по кредита,
който да бъде включен в ГПР, а било обезщетение за неизпълнение. Излагат се
съображения за липсата на основания за нищожност на клаузата, предвиждаща
неустойка за непредоставяне на обезпечение. Сочи, че в договора единственият
разход, който формира ГПР, е договорната лихва. Моли съда да не допуска съдебно-
счетоводна експертиза, като сочи, че ако неустойката за непредоставяне на
обезпечение бъде включена към ГПР, то със сигурност ще се надхвърли установения
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал и насрещна искова
молба, с която предявява иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата в размер на
1500 лева – частичен иск от иск в пълен размер от 1748,70 лева, представляващи
дължима главница по договора за потребителски кредит. Ищецът по насрещния иск
сочи, че съгласно уговореното в договора, падежът на последната погасителна вноска
била датата 05.09.2025 г. Чл. 12, б. а) от общите условия на „ФИРМА, приложими в
отношенията между страните в производството, предвиждал възможност за
кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на неизпълнение на
задължения на кредитополучателя. В случая било налице такова неизпълнение на
3
задължения към кредитора, тъй като кредитополучателят не бил заплатил дължими и
изискуеми суми по договора, а именно – била налице забава за плащането на вноски от
4-та до 6-та по погасителния план, като падежиралата главница била в размер на
530,82 лева, а непогасената част от нея била в размер на 279,52 лева. Предвид
изложеното, ищецът по насрещния иск прави изявление за обявяване на главницата по
договора за кредит за предсрочно изискуема. В случай че съдът намери, че целият
договор е недействителен, ищецът по насрещния иск твърди, че сумата в размер на
1500 лева следва да му бъде присъдена на основание чл. 23 ЗПК.
Представен е от ответника по насрещния иск отговор на исковата молба по
насрещния иск, като сочи, че насрещният иск бил частично неоснователен. Ищецът
бил заплатил по процесния договор сумата в размер на 500 лева, при отпусната сума в
размер на 1500 лева. Предвид това насрещният иск бил основателен до размера от
1500 лева.
Предявени за разглеждане са исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По така предявените искове в тежест на ищеца
е при условията на пълно и главно доказване да докаже: 1. сключването на процесния
договор, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договорът, респ.
клаузите са нищожни на заявените в исковата молба основания.
Съдът е сезиран и с насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ответника-ищец по насрещния иск, е да докаже
наличието на облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на
което е предоставил на ищцата кредит в посочения от него размер.
Предявен е при условията на евентуалност и насрещен иск с правно основание чл.
23 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тежест на ответника-ищец по насрещния иск е
да докаже, че е предоставил на ищцата в заем твърдяната от него сума, както и
размерът на непогасената главница.
СЪДЪТ обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по
делото са сключили договор за потребителски кредит №******/05.03.2024 г., по силата
на който ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата в размер на 2000
лева, със срок за погасяване – 05.09.2025 г., при годишен лихвен процент в размер на
43,33 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 65%, както и че
единственият разход, който формира ГПР по договора, е договорната лихва, както и че
ако неустойката за непредоставяне на обезпечение бъде включена към ГПР, то със
сигурност ще се надхвърли установения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника писмени документи като
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване
4
на ответното дружество на основание чл. 190 ГПК да представи справка за
заплатените суми от кредитополучателя по процесния договор.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса, формулиран от съда по-горе в
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева, вносими
от ищеца по насрещния иск „ФИРМА в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представянето на
доказателства за внесен депозит!
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5