№ 8268
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110170542 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.София твърди, че на
05.04.2023 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Д. А. А.
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 5498334, по силата на който
на последната бил предоставен кредит в размер на 40 350,00 лева, със задължения да
върне сумата в срок до 14.03.2032 г., на 108 месечни анюитетни вноски. Ищецът
твърди, че на 09.11.2023 г. сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с
горепосоченото дружество, по силата на който придобил и задължението на настоящия
ответник, произтичащо от гореописания договор за кредит. Ищецът твърди, че
изпратил уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия, за което бил надлежно
упълномощен от цедента, но всички писма били върнати с отбелязване „непотърсено“.
С оглед предходното ищецът моли съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен
с връчване на препис от исковата молба. Поддържа още, че дружество подало
заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№
25250/2024 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на дружеството
били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането. С оглед
предходното ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 3 771,85 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
1
паричен кредит № 5498334 от 05.04.2023 г. за вноски с настъпил падеж през периода
от 14.04.2023 г. до 14.04.2024 г.включително, ведно със законната лихва, считано от
26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 759,87 лева, представляваща
договорна лихва за вноски с настъпил падеж, за периода от 14.04.2023 г. до 14.04.2024
г., както и сумата от 356,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от
14.04.2023 г. до 26.04.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за недопустимост, а по същество – за неоснователност на предявените
искове. Поддържа се, че по делото не са представени уведомления, с които
ответницата са е уведомена надлежно за прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит, съответно за обявяване на договор за кредит за предсрочно
изискуем. Излагат се доводи, че по делото не са представени доказателства относно
усвояване на сумата по кредита от страна на ответницата, поради което се оспорва, че
кредита е усвоен от последната. Поддържа се, че при липса на доказателства за
предходното, е недопустимо това обстоятелство да се установява посредством
експертиза. Оспорва се още периода, за който се претендира главница, обезщетение за
забава и договорна лихва с доводи, че съгласно представения договор, падежът на
месечната анюитетна вноска е 14-то число, а договорът е сключен на 05.04.2023 г., т.е.
до 14.04.2023 г. няма изтекъл 1-месечен срок. Оспорват се представените от ищеца
документи, свързани с начина на връчване на уведомлението за цесия и обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Изразява се становище, че до връчването на
уведомлението на особения представител, цесията и предсрочната изискуемост не са
породили правно действие спрямо ответницата, съответно образуваното заповедно
производство е недопустимо. По изложените в отговора на исковата молба доводи и
съображения, особения представител моли за прекратяване на производството, а по
същество – за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 25250/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 3 771,85 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 5498334 от 05.04.2023 г. за
вноски с настъпил падеж през периода от 14.04.2023 г. до 14.04.2024 г. включително,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 2 759,87 лева, представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж, за
периода от 14.04.2023 г. до 14.04.2024 г., както и сумата от 356,64 лева,
2
представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2023 г. до 26.04.2024 г.
С разпореждане от 24.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 25250/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя -
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № 5498334,
сключен на 05.04.2023 г. между Д. А. А. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
по силата на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 40 000лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент 6,89 % и ГПР 8,32 %, ведно с приложен към
договора погасителен план.
За установяване на материалноправната си легитимация ищецът е представил по
делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.11.2023 г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по
силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, ведно с
Приложение № 1 към него, както и пълномощно от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, с което „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощено да уведомява
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало на 09.11.2023г.
По делото е представено адресирано до ответника уведомление за извършената
цесия, което е върнато с отбелязване, че е непотърсено от адресата.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото е, че вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършените проверки е констатирало, че на ответника е отпуснат и усвоен заем в
размер на 40 350,00 лв., от която 40 000 лева - чиста стойност на кредита и 350,00 лева
- такса за разглеждане на кредита. На 05.04.2023г. с част от отпуснатата сума по
Договор за потребителски паричен кредит № 5498334 са рефинансирани задължения
на Д. А. А. по други кредити към „Общинска Банка“ АД и „Обединена Българска
Банка“ АД в общ размер на 34 500,00 лв., като по банковата сметка на ответницата в
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е преведена сума в размер на 5 500,00 лв.
Вещото лице е посочило още, че от извършената проверка в счетоводството на ищеца
и предоставените документи е установило, че неиздължената сума за главница с
настъпил падеж за периода от 14.04.2023г. до 14.04.2024г., включително е в размер на
3 771,85 лв., договорната лихва на падежиралите вноски за периода от 14.04.2023г. до
14.04.2024г. е в размер на 2 758,09 лв., а лихвата за забава за периода от 14.04.2023г. до
14.04.2024г., вкл. е в размер на 356,64 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение по договор за кредит, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
сключения договор, в т.ч. че е предоставено ползването на уговорената сума, че
вземането е изискуемо и какъв е размерът на задължението на ответницата, както и че
е сключен валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил правата по
процесния договор за кредит, и надлежно съобщаване на цесията на длъжника.
От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит № 5498334 от
05.04.2023 г. между Д. А. А. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се
установява, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 40 000лв., при
фиксиран годишен лихвен процент 6,89 % и ГПР 8,32 %. Кредитът е следвало да се
върне на 108 бр. месечни вноски, с падеж на първата вноска 14.04.2023 г. и падеж на
последната – 14.03.2032 г. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен
от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото
доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът намира за компетентно и обективно дадено, с процесната сума, на 05.04.2023г. са
рефинансирани задължения на ответника по други кредити към „Общинска Банка“ АД
и „Обединена Българска Банка“ АД в общ размер на 34 500,00 лв., като по банковата
сметка на ответницата в „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е преведена сума в
размер на 5 500,00 лв. С оглед предходното, съдът приема, че заемната сума е усвоена
от кредитополучателя.
С отговора на исковата молба е наведено възражение, че няма доказателства
кредитът да е станал предсрочно изискуем, както и длъжникът да е уведомен за това.
Действително, от приложените по делото обратни разписки се налага извод, че
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита не е установена.
Според възприетото от ВКС тълкуване, което не е изгубило сила, т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на иск по чл.422, ал.1 ГПК - за
установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски,
вземането става изискуемо с неплащането им, но едва след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника тази
предсрочна изискуемост. Следва обаче да се има предвид, че с разясненията по ТР № 8
от 02.04.2019 г., по тълк. д. № 4 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1, се възприе и
становището, че присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се е
претендирала цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост,
не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
4
непредявен иск. Според възприетото от ВКС в посоченото ТР № 8/2019 г., ако в хода
на производството не се установи настъпване на предсрочна изискуемост на целия
дълг или оставащата неплатена част от него, предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК
иск за установяване на дължимост на вземане по договор за кредит при позоваване на
предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вземанията с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо в съответната инстанция (т. е. към
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция). В конкретния
случай претендираните от ищеца суми са само по отношение на вноските с настъпил
падеж преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Настоящият съд приема, че задължението на ответника по процесния договор е
валидно прехвърлен на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД със сключения между него и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 09.11.2023 г. и приложение № 1 към него. Договорът за цесията е валиден,
тъй като съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
сделката, която поражда действия между страните. Правата по цесията преминават
върху цесионера със сключването на договора. Съгласно чл.99, ал.4
ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето
защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението,
извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от цесионера /в този
смисъл са ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС; решение № 123/2009 г., II т.о. на
ВКС; решение № 640/2005 г., II г.о. на ВКС; решение № 150/2009 г., І г.о. на ВКС/.
Видно обаче от приложеното по делото пълномощно е, че цедентът изрично е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Следва да се
има предвид, че не става дума за прехвърляне на задължението за уведомяване от
цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на действието.
Съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което извършването му може
да бъде възложено на представител, включително и на цесионера на общо основание.
Нещо повече, разпоредбата на чл.36 ЗЗД установява принципната допустимост на
представителството за всички правни действия. Възможността цедентът да
упълномощи трето лице да съобщи за извършеното прехвърляне на вземането следва и
от целта на установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение, а тя е да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Приложеното към исковата молба уведомление,
изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и
достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
5
уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /в този смисъл е и решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о./
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за цесия е произвел
действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на
активната и пасивната материална легитимация по предявените искове.
При извършване на дължимата проверка относно наличие на неравноправни
клаузи в договора, съдът не констатира такива. Сключеният договор за кредит е
съобразен с разпоредбите на закона, клаузите в него са уговорени от двете страни
доброволно, като отговарят на изискванията за добросъвестност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответникът се явява неизправната
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение, поради което исковите
претенции са основателни и доказани в посочения в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза размер. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.04.2024 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за особен представител на ответника в
общ размер на 1273,50 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство се
претендират разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер
на 377,77 лева, който също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, че Д. А. А., ЕГН **********
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6
сумата от 3 771,85 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 5498334 от 05.04.2023 г. за вноски с настъпил падеж през периода
от 14.04.2023 г. до 14.04.2024 г. включително, ведно със законната лихва, считано от
6
26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 758,09 лева, представляваща
договорна лихва за вноски с настъпил падеж, за периода от 14.04.2023 г. до 14.04.2024
г., както и сумата от 356,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от
14.04.2023 г. до 26.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за договорна лихва за
сумата над 2758,09 лева до пълния предявен размер от 2759,87 лева.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6 сумата от 1273,50 лева, представляваща
разноски по исковото производство и сумата от 377,77 лева, представляваща разноски
по производството по ч.гр.д. № 25250/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7