№ 205
гр. Стара Загора, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500097 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274- 279 от във връзка с чл.410- 417 от ГПК.
Дело е образувано въз основа на подадена в законния 1- седмичен срок
по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 2398/04.02.2022г. от
заявителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З. против Определение № 213/27.01.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 253/2022г. по описа на РС- С.З., с което
първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, тъй като
длъжницата П. СТ. Р. от гр.С.З. е била починала още преди датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК с вх.№ 1558/24.01.2022г. в РС- С.З.. Претендира, че в т.5 от Заявлението
изрично е бил посочил смъртта на длъжницата, че искането е към
наследниците й по закон и изрично е поискал съдебно удостоверение за
изясняване наследниците й по закон, както и че неправилно РС бил приел, че
ангажираността на наследниците за задълженията, с които е обременено
наследството на техния наследодател, и начина на разпределение на тази
отговорност в размера на наследствения дял, не могат да бъдат предмет на
заповедното производство. Както и, че съгл. чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1
и 3 и чл.128, т.1 от ГПК РС следвало да му даде указания в законния 3-
дневен срок, каквито не му били дадени, и едва след това следвало да се
произнесе.
Въззивният ОС- С.З., след като обсъди твърденията на ч.жалбоподател,
неговите фактически и правни доводи, след като прецени данните по
приложеното частно гражданско дело, и приложимите материалноправни и
процесуални норми, както и материалите по делото, счита за установено и
доказано следната фактическа обстановка :
Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на
заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК от молителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З.,
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
1
по- рано починалата длъжница П. СТ. Р. от гр.С.З. по т.5 от Заявлението, като
на стр.4, абзац 3 от същото е поискал от заповедния РС- С.З. да му издаде
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение за
наследниците на длъжницата.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна, че ч.жалба е подадена в установения от закона 1- седмичен
срок, от надлежна страна- заявител, с право и интерес на обжалване срещу
валидно и допустимо постановено в з.з. Определение на първоинстанционния
съд, представляващо подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен
акт, поради което ч.жалба е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество ч.жалба се явява неоснователна, тъй като производството по
издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като
целта му е да се провери дали вземането е безспорно. Съобразно разпоредбата
на чл.418, ал.2 от ГПК първоинстанционният заповеден РС в рамките на
своята компетентност ограничава проверката си върху правната валидност от
гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ
и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника. Разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК е, че длъжникът ведно с
възражението може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение,
но възраженията, които се правят, следва да се извлекат само въз основа на
актовете по чл.417 от ГПК- т.е. възражение, обусловени от нередовност от
външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това
производство да проверява редовността на основанието от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против
което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, РС се
ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от
правилото е допустимо относно изискуемостта на вземането, която може да
се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.
След извършена проверка, настоящата въззивна съдебна инстанция
счита, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна
страна и съдържа необходимите законови реквизити по чл.410, ал.2 във вр. с
чл.127, ал.1 и 3 от ГПК, като РС е длъжен да дава указания за заявителя
единствено и само в изрично уредената хипотеза по чл.425, ал.2 от
ГПК/какъвто не е настоящия случай/, но и предвид т.1 и т.4.г от ТР №
4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, е необходимо да
са изяснени частните или универсалните правоприемници/наследниците по
закона/ на твърдяната длъжница още в т.5 и 6 при подаване на самото
Заявление, а не след подаването му предвид императивните разпоредби на
чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и във вр. с актуалната редакция
на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Такова снабдяване с изначално необходимия на
заявителя официален документ/удостоверение за наследниците на вече
починалата му длъжница/ е следвало да се извърши предварително по реда на
чл.207 и чл.208, ал.1, пр.2 от ГПК, тъй като посочването на живите към този
момент реални длъжници на заявителя/а не очевидно вече починалата им
2
наследодателка/ представляват съществен и задължителен елемент по т.5- 6
от Заявлението по чл.410 от ГПК.
Предвид което ч.жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваният акт на РС следва да бъде потвърден в цялост,
със законните последици от това.
С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на
ч.жалбоподател.
Предвид т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС-
София, това въззивно Определение, постановено в заповедното производство
е окончателно и не подлежи на касационно Обжалване.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.410, ал.2 във вр. с чл.127,
ал.1, т.4 и чл.411, ал.2, т.1, във вр. с чл.207 и чл.208, ал.1, пр.2 от ГПК,
въззивният ОС- С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 213/27.01.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 253/2022г. по описа на РС- С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3