№ 19180
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110138000 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по
извършването й.
С решение от 27.11.2023 г. по гр.д. № 38000/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав е е допусната съдебна делба между Й. П. Д. и Е. Р. Н. на следните
недвижими имоти:
I. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.512.12.1.9,
с адрес: гр.............., намиращ се в сграда с идентификатор 68134.512.12.1, с
предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 68134.512.4, 68134.512.12, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена
в документа площ 45, 45 кв.м., прилежащи части: мазе № 11, ведно със 7,777
% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 68134.512.12.1.4 и 68134.512.1.10, под обекта:
68134.512.12.1.7, над обекта: 68134.512.12.1.11, представлява съгласно акт за
собственост – нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............, дело №
4377 от 23.07.1975 г., както следва: апартамент № 9, находящ се в гр................,
състоящ се от: стая, хол, кухня, баня-клозет, входно и черно антрета, със
застроена площ 45, 45 кв.м., при съседи: ..........., ..........., стълбище и двор,
заедно с мазе № 11, при съседи: стълбище, .......... и коридор, заедно със 7,777
% ид.ч. от общите части на сградата и толкова части от правото на строеж
върху мястото;
II. имот с партиден № ........., находящ се в с. Бойковец, .........., одобрен
1
през 1987 г. с площ от 912 кв.м.,
при квоти, както следва: Й. П. Д. – 1/3 и Е. Р. Н. – 2/3.
III. имот с партиден № ........., находящ се в гр. ............, одобрен през 1996
г. с площ от 420 кв.м., ведно с построената в него жилищна постройка с площ
80 кв.м., гараж с площ 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м.,
при квоти: Й. П. Д. – 2/3 и Е. Р. Н. – 1/3.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:
1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3)
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на
публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС, вр. чл. 69, ал. 2 ЗН). Затова от съществено
значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е
възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба
имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване
на делбата.
Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е
равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да
получи дял в натура, което изключва изнасянето им на публична продан.
В случая до делба са допуснати три имота при двама съделители, но при
различни квоти, като по отношение на първия имот – апартамента № ........ е
заявена възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК.
Установи се от заключението на СТЕ, изготвено въз основа на
материалите по делото и оглед на място, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, че и трите имота са неподеляеми, както и че
пазарната им стойност възлиза на:
сумата 123 250 лв. за апартамент № 9, а стойността на дяловете на
съделителите е, както следва: Й. П. Д. – 41 083 лв. и Е. Р. Н. – 82 167 лв.;
сумата 29 587 лв. за имота в с. Бойковци, а стойността на дяловете на
съделителите е, както следва: Й. П. Д. – 9 862 лв. и Е. Р. Н. – 19 725 лв.;
сумата 38 144 лв. за имота в гр. Роман, а стойността на дяловете на
съделителите е, както следва: Й. П. Д. – 25 429 лв. и Е. Р. Н. – 12 715 лв.
По претенцията за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК:
Съгласно чл.349, ал.2, изр.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и
не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
2
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари.
По силата на ал.4 искането за възлагане може да се направи най-късно в
първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на
делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му
стойност.
В случая от страна на ответницата Е. Р. Н. своевременно е отправено
искане за възлагане на имота по чл.349, ал.2 ГПК.
На първо място, предпоставка за осъществяване на възлагането по
чл.349, ал.2 ГПК е неподеляемото жилище да има наследствен характер,
какъвто е процесният случай.
По делото са представени удостоверение за постоянен адрес на
ответницата от 11.06.2024 г., от което е видно, че от 05.08.2014 г. регистриран
постоянен адрес на ответницата е: гр. ..........., както и удостоверение за
настоящ адрес на ответницата от 20.03.2023 г., от което е видно, че
регистриран настоящ адрес от 20.03.2023 г. е гр. .......... Релевантният момент
относно извършването на преценката за основателност на претенцията за
възлагане е този на откриване на наследството на наследодателя, в случая –
27.10.2021 г.
В тази връзка по делото са разпитани свидетелите ............
Свидетелката ........ депозира показания, че живее в сградата на адрес
ж.к. ..........., на долния етаж под ответницата, която живее там към момента и е
живяла там и към м.10.2021 г. – в апартамент № 9; че свидетелката познава
ответницата от 20-30 години и ежемесечно събира парите за входа, като към
есента на 2021 г. Е. й е плащала дължимите суми и друг не е плащал за този
имот, както и че преди това Е. и живяла в апартамента със съпруга си Н
трайно и са си ходели и на вилата в с. Боснек, като за кратко имотът е даван
под наем, без свидетелката да може да посочи дали това е било през 2021 г.
Свидетелят .......... депозира показания, че познава Е., тъй като е приятел
на сина й; че тя е живеела в ........... със съпруга си Н и са си ходели лятото на
вилата; че към есента на 2021 г. Е. е живяла в имота, в който свидетелят е
ходил, докато е бил жив съпругът й; че доколкото знае, и към момента
ответницата живее там.
По делото е разпитан и свидетелят ............, който заявява, че познава Й.
и Е., тъй като Й. е леля на неговата съпруга; че му е известен имотът с адрес:
ж.к. ........... – апартамент на ет. 2, който е посещавал, което не е било често; че
последното му посещение е било, когато Е. го е извикала, за да монтира
бойлер и пералня, като това е било преди „Ковид“ и към онзи момент в имота
е имало квартиранти – младо семейство; че когато последно е ходил в имота,
съпругът на Е. е бил жив, като от последното му посещение и до момента, в
който той е починал, не знае и няма информация кой е бил в този имот.
С оглед изложеното съдът намира, че от показанията на свидетелите
3
........ и .........., които съдът кредитира като логични и последователни,
основаващи се на непосредствените им възприятия, най-вече на свидетелката
........, която познава ответницата от дълги години, живее в същата сграда,
събира парите за входа в нея, и има непосредствени наблюдения за това кой
живее в процесния имот, се установява, че към релевантния момент –
м.10.2021 г. ответницата е живяла в имота. Този извод не се опровергава от
обстоятелството, че от 2014 г. ответницата има регистриран постоянен адрес
на друго място, нито от обстоятелството, че адресът на процесния имот е
регистриран като неин настоящ такъв след релевантния в случая момент. От
значение в случая е обстоятелството живяла ли е ответницата фактически в
имота към момента на откриване на наследството. В тази връзка изводите на
съда не се опровергават от показанията на свидетеля ..........., който заявява, че
при последното му посещение в имота там е имало квартиранти. Свидетелят
депозира показания, че това посещение се е случило преди „Ковид“ и по-
конкретно – преди смъртта на съпруга на Е., т.е. преди релевантния за делото
момент, както и че няма информация кой живее в имота от това негово
последно посещение и до смъртта на съпруга на Е..
Установи се по делото и че ответницата няма друго жилище. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г.
на ВКС, I ГО, понятието „жилище“ има законова дефиниция в нормата на § 5,
т. 30 от ДР на ЗУТ. Затова отрицателното условие да „няма собствено
жилище“ по чл. 288 ГПК (отм.) следва да се разбира в смисъл съделителят с
възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
легалното определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40
ЗУТ. Притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по
чл. 349 ГПК /в посочения смисъл – решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. №
6017/2014 г. на ВКС, I ГО/.
При това положение се налага извод за кумулативното наличие на
предпоставките за възлагане в полза на ответницата по чл.349, ал.2 ГПК – тя е
живяла в имота към момента на откриване на наследството на наследодателя,
и не притежава друго самостоятелно жилище.
По изложените съображения искането за поставяне на имота в дял на
ответницата на основание чл.349, ал.2 ГПК следва да се уважи със
съответните последици от това – заплащане на парично уравнение на другата
съделителка според пазарната оценка на дела й.
От страна на ищцата също е заявено искане да й бъде възложен
апартамент № 9, във връзка с което по делото няма твърдения, нито се
установява наличието на предпоставките за възлагане по отношение на нея, с
оглед на което искането е неоснователно.
По отношение на останалата част от делбените имоти, като съобрази
определените с решението по допускане на делбата квоти, броя на имотите и
съделителите и заключението на СТЕ, съдът намира, че са налице условията
4
на чл. 353 ГПК, поради което делбата следва да се извърши чрез
разпределянето им в дял на ищцата, в какъвто смисъл е и изразеното от
ответницата становище. При наличието на уважена възлагателна претенция
по чл.349, ал.2 ГПК в полза на ответницата за единия от имотите, по
отношение на останалите два имота съставянето на дялове и тегленето на
жребий би се оказало невъзможно и твърде неудобно с оглед квотите на
страните, вида и стойността на имотите (при съобразяване на арг. т. 5 от
ППВС № 7/1973 г.). С оглед изложеното в дял на ищцата следва да се
разпределят, на основание чл.353 ГПК, другите два имота, със съответното
парично уравняване в полза на ответницата за тези имоти.
По разноските:
Съгласно чл. 355, пр. 1 ГПК върху стойността на дяловете си
съделителите дължат 4% държавна такса както следва: Й. П. Д. – 2 709, 24 лв.,
и Е. Р. Н. – 4 930 лв.
Разноските за заплатен депозит за СТЕ и адвокатско възнаграждение
следва да останат в тежест на страните, както са сторени, с оглед характера на
производството.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е. Р. Н., ЕГН **********, на основание чл.349,
ал.2 ГПК, следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР
68134.512.12.1.9, с адрес: гр.............., намиращ се в сграда с идентификатор
68134.512.12.1, с предназначение: жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.512.4, 68134.512.12,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ 45, 45 кв.м., прилежащи части: мазе №
11, ведно със 7,777 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.512.12.1.4 и
68134.512.1.10, под обекта: 68134.512.12.1.7, над обекта: 68134.512.12.1.11,
представляващ съгласно акт за собственост – нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ............, дело № 4377 от 23.07.1975 г., както следва:
АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр................, състоящ се от: стая, хол,
кухня, баня-клозет, входно и черно антрета, със застроена площ 45, 45 кв.м.,
при съседи: ..........., ..........., стълбище и двор, заедно с мазе № 11, при съседи:
стълбище, .......... и коридор, заедно със 7,777 % ид.ч. от общите части на
сградата и толкова части от правото на строеж върху мястото,
ПРИ УСЛОВИЕТО в шестмесечен срок от влизане на решението в
сила Е. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на Й. П. Д., ЕГН **********, за
уравняване на нейния дял сумата 41 083 лв., ведно със законната лихва от
5
влизане на решението в сила до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Й. П. Д., ЕГН
**********, да й бъде възложен АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в
гр.................
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ и изключителна собственост, на основание чл.
353 ГПК, на Й. П. Д., ЕГН **********, следните недвижими имоти:
1. имот с партиден № ........., находящ се в с. Бойковец, .........., одобрен
през 1987 г. с площ от 912 кв.м.;
2. имот с партиден № ........., находящ се в гр. ............, одобрен през 1996
г. с площ от 420 кв.м., ведно с построената в него жилищна постройка с площ
80 кв.м., гараж с площ 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м.
ОСЪЖДА Й. П. Д., ЕГН ********** да заплати на Е. Р. Н., ЕГН
********** сумата 32 440 лв. за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА Й. П. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.355 ГПК, сумата 2 709, 24 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Е. Р. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.355 ГПК, сумата 4 930 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6