РЕШЕНИЕ
№ 3212
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110104941 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно
кумулативно активно и пасивно съединяване, искове, както следва:
1./ от М. Н., Н. Н. и В. К. срещу В. М. и П. Б. с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за дарение от 03.02.2021г., обективиран в НА №
**, том I, рег. № ****, дело № ***/2021г., по силата на който В. М. е подарила на П. Б. 1/10
идеална част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *****.****.2010 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК
с площ от 512 кв.м., предишен идентификатор № *****.****.1658, номер по предходен план
- няма, при съседи по скица: № *****.****.1659, *****.****.945, *****.****.1063,
*****.****.1552, *****.****.1553, *****.****.2011, ведно с подобренията и приращенията в
имота, като привиден по отношение вида на договора;
2. / от М. Н., Н. Н. и В. К. срещу В. М. и П. Б. с правно осн. чл. 17 ЗЗД за обявяване
на прикритото съглашение - договор за покупко-продажба;
3. / от М. Н., Н. Н. и В. К. срещу В. М., П. Б. и Ю. Й. – Б.а с правно осн. чл. 33, ал. 2
ЗС за изкупуване от ищците на 1/10 идеална част от ПИ *****.****.2010 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
****** с площ от 512 кв.м. при граници: № *****.****.1659, *****.****.945,
*****.****.1063, *****.****.1552, *****.****.1553, *****.****.2011 в съотношение с
дяловете им при цена равна на данъчната оценка на идеалните части в размер на 2 155, 52
лв.;
4. / от М. Н., Н. Н. и В. К. срещу В. М., П. Б. и Ю. Й. – Б.а с правно осн. чл. 33, ал. 2
ЗС за изкупуване от ищците на 4/60 идеални части от ПИ *****.****.2010 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на 3 Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в ****** с площ от 512 кв.м. при граници: № *****.****.1659, *****.****.945,
*****.****.1063, *****.****.1552, *****.****.1553, *****.****.2011 в съотношение с
дяловете им при действително уговорената между страните продажна цена от 22 000 лв.
1
В исковата молба ищците М. Н., Н. Н. и В. К. твърдят, че са съсобственици на общо
5/6 идеални части от ПИ *****.****.2010 по КККР, находящ се в ******, които са
придобити по наследствено правоприемство след смъртта на наследодателя им К. К.,
починал на 10.11.2016г., който ги е придобил по наследяване от своята майка М.Я.,
починала на 03.07.1990г. и по завещание от баща си Н.Я., починал на 25.11.2000г.
Останалата 1/6 идеална част принадлежи на В. М., която се легитимира като техен
собственик по наследяване, след смъртта на родителите си М.Я. и Н.Я..
От момента на възстановяване на собствеността въз основа на реституция по
ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, приключила с решение от 17.07.1997г.,
постановено по адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд - Варна, процесния имот
не е бил обект на разпоредителни сделки.
Отношенията между ищците и В. М. се влошават след обявяване на завещанието на
Н.Я.. На 03.02.2021г. В. М. е подарила на П. Б. 1/10 идеална част от процесния имот с
договор за дарение, инкорпориран в изискуемата форма на нотариален акт, а в същия ден,
но с друг договор му е прехвърлила 4/10 идеални части от правото на собственост върху
същия имот, която безвъзмездна сделка ищците считат за относително симулативна,
прикриваща продажба по следните съображения: двете сделки са сключени в един и същи
ден една след друга; между двамата ответници не съществуват близки родствени отношения,
обич, признателност и благодарност, а делови, като видно от отразеното във възмездната
сделка, В. М. е била задължена към купувача на идеалните части, а отношенията между
страните по делото са конфликтни по повод имущественото останало в наследство от М.Я. и
Н.Я..
Оспорената сделка се сочи да е сключена единствено с цел да се осуети правото на
ищците да изкупят дела на съсобственика си, поради което се настоява за уважаване на
установителния иск, за обявяване на прикритото съглашение - договор за покупкопродажба
при цена равна на данъчната оценка на подарените идеални части, а след това да се допусне
изкупуване на идеални части. По исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС се поддържа, че за договора за
дарение от 03.02.2021г. ищците са узнали на 05.02.2021г., след като П. Б. е уведомил 4 Н. Н.,
че е придобил идеални части от правото на собственост върху процесния имот, заявявайки
интерес да изкупи тези на ищците. На 08.02.2021г. ищците са се снабдили с преписи от
сключените сделки от СВ - Варна. Поддържа се още, че В. М. не е била собственик на 4/10
идеални части, поради което вещно-правният ефект на възмездната сделка, не е настъпил и
приобретателят, не е придобил идеални части в посочения обем.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците В. М. и П. Б., са депозирали писмени отговори,
които са почти идентични по съдържание. Изтъква се, че предявените искове са нередовни,
тъй като ищците не са посочили продажната цена по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС, която
следва да бъде доказана от страната, която твърди, че привидното съглашение е договор за
покупко - продажба.
Оспорват се твърденията, че договорът за дарение е нищожен и прикрива договор за
покупко-продажба. И двамата ответниците заявяват, че В. М. и П. Б. са сключили договор за
заем. Вместо да върне заетата сума, г-жа М. е прехвърлила на П. Б. идеална част от правото
на собственост върху имота. Ответникът В. М. твърди, че е имал нужда от парични
средства, за което се е обърнал за помощ към свой приятел, но тъй като той нямал
възможност отправил молба към своя зет П. Б.. Изключително важно за заемателя е било да
покаже своята признателност и благодарност към П. Б. за помощта, получавана през
годините, което го е мотивирало да прехвърли идеални части от правото си на собственост.
Ответникът П. Б. твърди, че двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС не е спазен от
ищците, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени. Приятел на П. Б. е бил
натоварен да води разговори с ищците за изкупуване на техните идеални части. Този
разговор е проведен на 04.02.2021г. между приятеля на ответника и Н. Н., на която г-н Н. е
2
уведомен за сключените сделки, от който момент е започнал да тече двумесечния срок,
който е и изтекъл преди подаване на исковата молба - 06.04.2021г. Предвид изложеното се
настоява за отхвърляне на всички предявени искове.
Ответникът Ю. Й. – Б.а е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК по
предявените срещу него искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, който е идентичен на този, депозиран от
съпруга П. Б..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С договор за покупко – продажба от 25.12.1964г., за който е съставен НА № **, том
XI, дело № ****/1964г. /л. 155/, М.Я. и Н.Я., са придобили правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в ****** Варненско, състоящ се от къща от един етаж и
приземен етаж, заедно с дворно място от 1 387 кв.м. /застроено и незастроено/, съставляващо
парцел VIII, пл. № 290от кв. 29 по новия план на ******, Варненско.
Безспорно е, че правото на собственост е придобито по време на брака между М.Я. и
Н.Я..
Съгласно чл. 103 СК /отм./, в сила от 22.05.1968г. правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Макар лични до влизане в сила на
СК от 1968г., придобитите имущества се превръщат в общи по силата на закона, поради
което и съдът приема, че недвижимите имоти – къща и дворно място, предмет на възмездна
сделка от 1964г., са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
М.Я. е починала на 03.07.1990г. и е била наследена от съпруга си Н.Я. и децата си В.
М. и К. К. /л. 160/.
С решение без номер от 17.07.1997г. по адм. дело № 1269/1995г. по описа на
Окръжен съд – Варна, влязло в сила в деня на постановяването му, е отменено решение №
389/07.08.1992г. на Кмета на Община Варна и отчуждаването извършено по реда на ЗПИНМ
/отм./, като е възстановена собствеността върху празно дворно място от 737 кв.м. – част от
имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв. „Виница”, гр. Варна, така както е посочено със син цвят на
скица – Приложение № 2 на вещото лице Камбуров, неразделна част от него на
наследниците на М.Я. – Н.Я., К.Я. и В. М. /л 156/.
Със същото решение е възстановена собствеността върху празно дворно място от 650
кв.м. част от имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв. „Виница”, гр. Варна на наследниците на Коста
Каркеленджев.
В решението е прието, че по реда на § 85 ППЗПИНМ са отчуждени от двамата
съпрузи М.Я. и Н.Я. части от имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв. „Виница”, гр. Варна за
осъществяване на мероприятия – магазин на „НАРКООП” и битов комбинат, по-късно за
„временен кооперативен пазар”, а с последното преотреждане „за жилищно строителство,
магазини и озеленяване”, което строителство фактически не е започнато към влизане в сила
на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, поради което са налице и предпоставките за
реституирането му на две групи наследници.
Безспорно е, че имотът, който е закупен с правна сделка от 1964г. е идентичен на
възстановения със съдебния акт.
Като съобрази така ангажираните доказателства, съдът приема, че с влизане в сила на
решението по адм. дело № 1269/1995г. на ВОС, правото на собственост върху процесното
дворно място, следва да се счита възстановено на лицата, от които е отнето, а именно на
Н.Я., в качеството му на собственик и на наследниците по закон на наследодателя М.Я. -
Н.Я., К.Я. и В. М..
Следователно, имотът е съсобствен между Н.Я., който притежава 4/6 идеални части
3
от него на лично основание и след прекратяване на СИО, на осн. чл. 27 СК от 1985г. /отм./ и
на осн. чл. 9 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН, К.Я. и В. М., които притежават от по 1/6 идеална част, на
осн. чл. 5, ал. 1 ЗН.
На 25.11.2000г. /л. 161/ Н.Я. е починал, като със саморъчно завещание от 05.07.2000г.
/л. 113/, обявено с протокол от 06.12.2000г., същият е завещал на своя син „цялото си
движимо и недвижимо имущество.“
Своевременно в заседанието, в което документът е приобщен към доказателствата по
делото, истинността на така представеното универсално завещание, е оспорена с твърдения,
че текстът не е изпълнен от завещателя, както и, че подписът в него не принадлежи на Н.Я..
Във връзка с открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК и разпределената тежест за
доказване по чл. 193, ал. 3 ГПК, по инициатива на страната, която е представила документа,
е допусната съдебно – почеркова експертиза, изготвена от експерт – графолог, от чието
заключение се установява, че ръкописният текст и подписът положен в завещанието са
изпълнени от завещателя Н.Я..
Експертът по повторно изготвеното заключение на СГО, е категоричен, че
ръкописният текст и подписът положен в завещанието са изпълнени от завещателя Н.Я..
Предвид изложеното, съдът приема, че предприетото оспорване истинността на
универсалното завещание от 05.07.2000г., не е доказано, а документът е истински, чиито
ръкописен текст и подпис, са изпълнени от лицето, сочено за техен автор.
Следователно, имотът е съсобствен между В. М., притежаваща 1/6 идеална част по
наследствено правоприемство, след смъртта на нейната майка и К.Я., легитимиращ се като
собственик на общо 5/6 идеални части, 1/6 ид. части от които са придобити по наследяване и
4/6 идеални части по завещание.
К.Я. е починал на 10.11.2016г. и е бил наследен от преживялата си съпруга – В. К. и
децата си М. Н. и Н. Н., които са придобили по наследствено правоприемство
притежаваните от техния наследодател идеални части в обем от по 5/18 идеални части.
С договор за дарение от 03.02.2021г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ***,
дело № ***/2021г. на нотариус К.К., В. М. е подарила на П. Б. 1/10 идеална част от ПИ с
идентификатор № *****.****.2010 по КККР с площ от 512 кв.м., находящ се в
************ при данъчна оценка на идеалните части от имота от 2 155, 52 лв. /л. 10/.
След извършеното дарствено разпореждане, дарителят В. М. е останал собственик на
1/15 идеална част.
С последваща сделка – покупко – продажба, сключена също на 03.02.2021г. в
изискуемата от закона форма на НА № **, том I, рег. № ***, дело № ***/2021г. на нотариус
К.К., В. М. е продала на П. Б. по време на брака му с Ю. Й. – Б.а, правото на собственост
върху 4/10 идеални части от същия имот за сумата от 22 000 лв., която сума страните са
заявили, че са съгласни да се прихване със сумата от 22 000 лв., представляваща задължение
на продавача към купувача по споразумение от 14.12.2020г., което не е представено по
делото.
Доколкото към датата на изповядване на възмездната сделка, В. М. е притежавала
1/15 идеална част от собствеността върху имота, същата не е могла да прехвърли на
купувача повече от притежаваните идеални части, поради което за разликата над 1/15
идеална част до прехвърлената от 4/10 идеални части, същата не е произвела вещно –
прехвърлителния си ефект. Следователно, имотът е съсобствен между ищците, П. Б. и Ю. Й.
– Б.а.
Твърденията за привидност на договора за дарение от 03.02.2021г., като прикриващ
действителното съглашение между В. М. и П. Б. за покупко – продажба, остават недоказани.
4
Вярно е, че двете сделки – дарението и продажбата са изповядани на една и съща
дата, при един и същ нотариус, а нотариалните актове са с два поредни номера № *** и №
***, че В. М. е получила парична сума в заем от П. Б., както и, че отношенията между
роднините са вероятно „делови.“ Тези твърдения, подкрепени с доказателства, не
установяват при условията на пълно и главно доказване, че страните по атакуваното
дарствено разпореждане са постигнали съгласие за възмездно прехвърляне на идеални части
от имота с договор покупко – продажба, поради което предявените искове по чл. 26, ал. 2,
предл. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД, подлежат на отхвърляне.
Процесуалният представител на ищците е черпил доводи за нищожността на
дарението от решение № 40/07.04.2020г. по гр.д. № 2383/2019г. на ВКС, IV г.о., което за
разлика от настоящото производство, е било попълнено и с други косвени доказателства,
които са довели до единствено възможния извод за привидност на съглашението, какъвто по
настоящото дело, не може да бъде направен.
Неоснователни се явяват и исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като в полза на ищците не
е възникнало право на изкупуване по съдебен ред и заместване на надарения П. Б. по
безвъзмездната сделка, нито право на изкупуване на идеалните части в сключения договор
за покупко – продажба, поради което същите като неоснователни, също подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора с право на разноски разполагат ответниците.
В полза на ответника П. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 2 300 лв.,
съобразно ангажираните доказателства и списъка по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В полза на останалите ответници – В. М. и Ю. Й. – Б.а, разноски не се присъждат
поради отсъствие на доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Н., ЕГН **********, Н. К. Н., ЕГН ********** и
В. Й. К., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***** срещу В. Н. М., ЕГН **********, ******
и П. М. Б., ЕГН **********, ******, искове за прогласяване нищожността на договор за
дарение от 03.02.2021г., обективиран в НА № **, том I, рег. № ***, дело № **/2021г., по
силата на който В. М. е подарила на П. Б. 1/10 идеална част от правото на собственост върху
ПИ с идентификатор № *****.****.2010 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 512 кв.м., предишен
идентификатор № *****.****.1658, номер по предходен план - няма, при съседи по скица:
№ *****.****.1659, *****.****.945, *****.****.1063, *****.****.1552, *****.****.1553,
*****.****.2011, ведно с подобренията и приращенията в имота, като привиден по
отношение вида на договора, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Н., ЕГН **********, Н. К. Н., ЕГН ********** и
В. Й. К., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***** срещу В. Н. М., ЕГН **********, ******
и П. М. Б., ЕГН **********, ******, искове за обявяване на прикритото съглашение -
договор за покупко-продажба, обективирано в НА № **, том I, рег. № ***, дело № 74/2021г.,
на осн. чл. 17 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Н., ЕГН **********, Н. К. Н., ЕГН ********** и
В. Й. К., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***** срещу В. Н. М., ЕГН **********,
******, П. М. Б., ЕГН **********, ****** и Ю. Г. Й. – Б.а, ЕГН **********, ******, искове
за изкупуване от ищците на 1/10 идеална част от ПИ *****.****.2010 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
5
****** с площ от 512 кв.м. при граници: № *****.****.1659, *****.****.945,
*****.****.1063, *****.****.1552, *****.****.1553, *****.****.2011 в съотношение с
дяловете им при цена равна на данъчната оценка на идеалните части в размер на 2 155, 52
лв., на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Н., ЕГН **********, Н. К. Н., ЕГН ********** и
В. Й. К., ЕГН ********** и тримата с адрес: ***** срещу В. Н. М., ЕГН **********,
******, П. М. Б., ЕГН **********, ****** и Ю. Г. Й. – Б.а, ЕГН **********, ******, искове
за изкупуване от ищците на 4/60 идеални части от ПИ *****.****.2010 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на 3 Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
****** с площ от 512 кв.м. при граници: № *****.****.1659, *****.****.945,
*****.****.1063, *****.****.1552, *****.****.1553, *****.****.2011 в съотношение с
дяловете им при действително уговорената между страните продажна цена от 22 000 лв., на
осн. чл. 33, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН **********, Н. К. Н., ЕГН ********** и В. Й. К., ЕГН
********** и тримата с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. М. Б., ЕГН **********, ******
сумата от 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6