РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Берковица, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100139 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. А. П. и И.
А. П. против ответниците – М. Н., Л. Н. и Б. Т. с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на подробно
описания в исковата молба поземлен имот с идентификатор 12961.34.5 по КК
на град Вършец на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Ищците З. А. П. и И. А. П. твърдят в исковата си молба, че с
ответниците са наследници на лицето И.чо И. П. /идентично с лицето И. И.
П./.
През 1982 г. общият наследодател И. И. П. продал на сина си и баща на
ищците - А. И.ов П. 1 200 квадратни метра извън плана на град В., в района на
кв. “З.” ведно с намиращата се в това дворно място полумасивна жилищна
сграда при граници: улица И. П. и ливада на И. И., за което е съставен
нотариален акт за продажба на недвижим имот от баща на син за 2592 лева и
данъчна оценка равна на тази сума .....г. на районен съдия Л.В.М. при Районен
съд – Берковица.
С Решение № ....г. на ОСЗ-Берковица на наследниците на общия
1
наследодател И. И. П. е възстановена ливада от 6.303 дка в местността
Грамада, представляващ имот № 034005 по картата на землището на гр.
Вършец.
Поддържат, че продадените от И. И. П. 1200 кв.м. на на баща им А.И.ов
П. са част от цялата ливада от 6303 дка, която впоследствие е възстановена с
посоченото по-горе решение на ОСЗ на И. И.П..
Твърдят, че в частта от имота от 1200 кв.м. са изградени две сгради, за
които им е издадено удостоверение за търпимост.
Заявяват, че целият имот от 6303 дка е владян заедно с частта от 1200
дка като един имот от И. И.П. до смъртта му, а след смъртта му през 1982
владението му е продължено от техния баща А.И.ов П., а след неговата смърт
през 2002 г., целият имот се владее единствено от двамата ищци, като
поддържат, че са го придобили по давност чрез непрекъснато владение
продължило повече от 40 години.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищците са собственици на целия имот от 6303 кв.м, представляващ поземлен
имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на град В., адрес на имота:
местност Г., площ 6303 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада на основание наследствено
правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ответниците М. П. Н. и Л. П. Н. са подали поотделно отговори и
вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в
дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. НЕ оспорват иска.
Ответната страна Б. Л. Т. НЕ е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищците е да докажат, че са придобили процесния поземлен
имот на посоченото от тях основание - наследствено правоприемство и
придобивна давност, включително правото на собственост на праводателя им.
2
Страните са наследници на И.чо И. П., починал на 20.08.1982 г.
/идентично с лицето И. И. П. – удостоверение за идентичност на лице с
различни имена на л. 7/, което е видно от приложените удостоверения за
наследници на л. 5-6 за И.чо П., респ. на л. 8 за неговия низходящ А. П.
/наследодател на ищците И. и З. П.и/.
С Решение № ..... г. на ОСЗ-Берковица /л. 9/ на наследниците на общия
наследодател И. И. П. е възстановена ливада от 6.303 дка в местността Г.,
представляващ имот № .... по картата на землището на гр. В.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот от баща на син за 2592
лева и данъчна оценка равна на тази сума № ..... г. на районен съдия Л.В.М.
при Районен съд – Берковица /л. 12-13/ общият наследодател И. И.П. продава
на своя низходящ А.П. /наследодател на ищците И. и З. П.и/ дворно място от
около 1200 кв.м., извън плана на гр. В. в местност „....“ в района на кв. З. ведно
с намиращата се в това дворно място полумасивна жилищна сграда.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение.”
Предвид което, съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на така
издадения нотариален акт, докато същата не бъде оборена от ответниците.
Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице
арх. А. Т. /л. 53-55/ потвърди, че имотът описан в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот от баща на син за 2592 лева и данъчна оценка равна на тази
сума № ..... г. на районен съдия Л.В.М. при Районен съд – Берковица /л. 12-13/
е част от имота, който е възстановен на общия наследодател с Решение №
7-27 от 22.03.1999 г. на ОСЗ-Берковица /л. 9/ с площ 6.303 дка. Съгласно
заключението на вещото лице се установи още, че „вътре в процесния имот с
идентификатор 12961.34.5 по КККР няма ограда, която обособява имот с
площ 1200 кв.м., който е описан в нотариалния акт“.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – П.В. и С.В. се
3
установи, че след закупуването на частта от дворното място с площ 1200 кв.м.
през 1982 г. наследодателят на ищците А.П. е започнал да владее и останалата
част от целия имот с обща площ 6303 кв.м, като едно дворно място заедно с
построените в неговата част сгради, като целият имот с идентификатор ..... е
ограден като едно дворно място и е владян от него именно в тези граници до
смъртта му през 2002 г., а след неговата смърт ищците са продължили
осъществяваното от него владение, в какъвто смисъл са и направените от
ответниците М. П. Н. и Л. П. Н. признания в подадените от тях отговори на
исковата молба, които се ползват с материална доказателствена сила
доколкото представляват признания за неизгодни за тях факти.
По делото липсват доказателства, че имотът не е бил обобществяван в
ТКЗС, в какъвто смисъл са наведените от ищците твърдения, ето защо съдът
приема за недоказано оспорването на Решение № ...... г. на ОСЗ-Берковица /л.
9/, с което е възстановен имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по този закон
или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила – 22.11.1997 г.
Тъй като обаче имотът е възстановен едва с Решение № 7-27 от
22.03.1999 г. на ОСЗ-Берковица /л. 9/, това е и началният момент, от който
следва да се приеме, че най-рано е могла да започне да тече придобивна
давност в полза на наследодателя на ищците А. П. /така Решение 368/2011 на
ВКС по гр.д. 310/2011 г., II г.о./
Разпоредбата на чл. 82 ЗС допуска владелецът да присъедини към
своето владение и владението на своя праводател. За това присъединяване в
случая не се изисква волеизявление на предишния владелец, тъй като ищците
са негови законни наследници и присъединяването настъпва по силата на
наследяването /В този смисъл Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 7749/2013 г., I г. о., в което се приема, че „Присъединяването на
владението е допустимо само при наличие на правоприемство между
двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно
правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху
определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно
да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява
4
еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са
добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са
недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобИ.е на имота по
давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо
10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или
общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника.”
При присъединяване на владението за придобИ.ето на имота по давност
са достатъчни общо 10 години владение на праводателя и на правоприемника.
За установяване продължителността на владението е достатъчно да се
установят началният и крайният му момент /така Решение № 330 от
28.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1519/2010 г., II г.о.; Решение № 165 от
23.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3446/2007 г., III г.о./
Този извод следва от разпоредбата на чл. 83 от ЗС, която въвежда
презумпция, че който е владял в различни времена, предполага се, че е владял
и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Наследодателят на ищците е започнал да владее целия имот за себе си
като едно общо дворно място още от 1982 г., което владение след смъртта му
през 2002 г. е продължено от ищците. Тъй като давността е започнала да тече
най-рано през 1999 г., когато е бил възстановен имота, то следва да се приеме,
че ищците са придобили целия имот през 22.03.2009 г., когато е изтекъл 10
годишния даавностен срок.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС
по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС „правото на позоваване на
придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се
погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.
Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като
съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да
се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се
включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се
позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са
продължили владението.“
По горните съображения съдът приема за доказано, че ищците са
придобили владението върху процесния имот по наследствено
5
правоприемство и придобивна давност чрез владение продължило
непрекъснато повече от 10 години при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, към което
са присъединили осъществявано от техния баща владение съгласно чл. 82 ЗС.
Предвид изложеното съдът намира така предявеният иск за изцяло
доказан и основателен.
Относно разноските:
Никоя от страните не е поискала присъждане на разноски, поради което
не следва да се присъждат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК ГПК по
отношение на Б. Л. Т. с ЕГН ********** от гр. В., Л. П. Н. с ЕГН **********
от гр. В., М. П. Н. с ЕГН ********** от гр. С., че З. А. П. с ЕГН **********
от гр. С. и И. А. П. с ЕГН ********** от гр. С. са собственици на поземлен
имот с идентификатор ...... по КК и КР на град В. по кадастралната карта на
град В., адрес на имота: местност Г., площ 6303 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6