Р Е Ш
Е Н И Е
№ 586/10.04.2020
г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 05.03.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 13/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 1434 от 01.11.2019 г. на Заместник-кмет „Обществен ред“ в
Община Пловдив, упълномощен със Заповед 19ОА-1407/18.06.2019 г. на Кмета на
Община Пловдив, с което на Т.П.Н., ЕГН: **********,***, на основание чл.43,
ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по
чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП.
Жалбоподателят, в жалбата си
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление
/НП/ и иска неговата отмяна. В съдебно заседание, не се явява, а се
представлява от адв. Й., който поддържа жалбата и навежда допълнителни
аргументи по същество. Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – Община Пловдив, представлявана
от ю.К. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно
и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена на 03.10.2019г. около 12:10 часа
проверка в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Хан Кубрат“ и ул. „Стефка Н.“
от св. Д.Т.Д. – ******при Сектор „Общинска полиция” – гр.Пловдив било
установено, че жалбоподателят Т.П.Н. е паркирала лек автомобил, марка „Опел” с
рег. № ******в зоната на горепосоченото кръстовище. В отсъствие на водача бил
съставен фиш № **********/03.10.2019г. за нарушение на чл.4, ал.1, т.5 от
НРСППППСТГП, с който й била наложена глоба в размер на 50 лева. Издаденият фиш
бил обжалван пред Община Пловдив с „Оспорване на глоба“ с фиш № 1923/10.10.2019г. от лицето, посочено в него като нарушител.
Впоследствие на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН бил
съставен АУАН с № КТ 040240/16.10.2019г. срещу Т.П.Н. за това, че на 03.10.2019г.
около 12:10 часа е паркирала лек автомобил, марка „Опел” с рег. № ******в кръстовището на ул.
„Хан Кубрат“ и ул. „Стефка Н.“. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП. На 16.10.2019 г. актът бил
връчен на Н., която посочила, че има възражения, но не ги конкретизирала нито в
акта, нито в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното постановление, с което на Т.П.Н., ЕГН: **********, на основание
чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ било наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по
чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП.
В хода на съдебното производство в качеството му
на свидетел беше разпитан актосъставителят Д.Т.Д.. От
показанията на свидетеля се установява, че на процесната
дата той и колегата му са били изпратени на проверка на кръстовището на ул.
„Хан Кубрат“ и ул. „Стефка Н.“***, иницирана по жалба
на пловдивската прокуратурата до кмета за това, че на процесното
кръстовище където бил и входа към паркинга на прокуратурата имало много
неправилно паркирани автомобили, които затруднявали влизането и излизането от
паркинга. Служителите на „Общинска полиция“ - Пловдив санкционирали всички
паркирани автомобили, включително и този
на жалбоподателката Н., който бил паркиран вътре в
самото т-образно кръстовище, до огражденията на
намиращото се там военно поделение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства – оригинал на АУАН и НП, разписки за връчването им, фиш №
**********/03.10.2019 г., Оспорване на глоба с фиш № 1923/10.10.2019г., писмо с изх.№ 423/17.02.2020г. на Община
Пловдив, ведно със схема на вертикална сигнализация на ул. „Стефка Н.“, заверени
копия от: Заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. и Заповед № 19ОА-1401/18.06.2019 г.
– на Кмета на Община Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото
доказателства съдът намира за установено, че на процесната
дата и място жалбоподателят Т.П.Н. действително е паркирала лек автомобил,
марка „Опел” с рег. № ******в зоната на кръстовището между ул. „Хан Кубрат“ и ул.
„Стефка Н.“. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно
възражението, че мястото на нарушението по чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП не е
било на кръстовище. Съгласно §.6 т.8 от ДР на ЗДвП „Кръстовище” е място, където два или повече
пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво”. А в §.6 т.1 от ДР
на ЗДвП е посочено, че „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” От показанията на актосъставителя Д. и схема на вертикалната сигнализация по
ул. „Стефка Н.“ се установява, че действително ул. „Хан Кубрат“ и ул. „Стефка Н.“
се пресичат, а след като улиците са приравнени на пътища и в случая имаме два
пътя /улици/, които се пресичат, то следователно действително е налице
кръстовище, като в тази връзка дори самата жалбоподатлка
в жалбата си не само не оспорва, а признава, че е била паркирала л.а. „Опел” с рег. № ******в
зоната на кръстовището образувано от горните две улици.
Въпреки установеното, при извършената служебна
проверка настоящата инстанция констатира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и са основание за отмяна
на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Както се посочи по-горе от даденото описание се
установява, че автомобилът е бил паркиран в гр.Пловдив в зоната на кръстовището
на улиците ул. „Хан Кубрат“ и ул. „Стефка Н.“, но не става ясно в самото
кръстовище ли е било извършено паркирането или в непосредствена близост до
кръстовището, а именно на по-малко от 5 метра от него. Именно това е второто
предложение на сочената за нарушена разпоредба по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата.
В ЗДвП и в наредбата на община Пловдив няма дефиниция за понятието „зона на
кръстовище”. Ако актосъставителят е имал предвид, че това е била зоната на
кръстовището е следвало изрично да отбележи, че автомобилът е бил паркиран на
по-малко от 5 /пет/ метра от „кръстовище”, което като понятие е дефинирано в
параграф 6, т.8 от ДР на ЗДвП. Следвало е да се представят доказателства или
най-малко да се изложат констатации, че автомобилът е бил паркиран на по-малко
от 5 метра от кръстовището и най-вече как е било преценено това разстояние.
Едва в хода на съдебното следствие св. Д. разясни, че процесният
автомобил е бил паркиран вътре в самото кръстовище образувано от ул. „Хан Кубрат“ и
ул. „Стефка Н.“, но с показания не може да се привнасят обстоятелства, които е
следвало да бъдат описани в НП, като тези пороци в издаденото вече постановление не
могат да бъдат отстранени във фазата на съдебно обжалване. Като не е било
извършено това описание съдът счита, че е била нарушена разпоредбата на чл. 42,
т.3 и т.4 от ЗАНН, в която се сочи, че в съставения АУАН следва да се посочва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
мястото на извършването му. Този порок впоследствие е бил инкорпориран и в
наказателното постановление, и с оглед на това съдът намира, че е нарушено
изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване описание на нарушението,
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Всичко гореизложено съдът счита, че е
довело до нарушаване правото на защита
на наказаното лице, доколкото не се установява въз основа на какви
доказателства е съставен АУАН и въз основа на него процесното
НП. Не
може да има реално упражнено право на защита, ако не е казано ясно кои факти
пораждат административнонаказателната отговорност.
Непосочването на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението би довело
до евентуални предположения относно това какво наказващият орган е приел за
нарушено, а предположения в репресивно производство по налагане на наказания, макар и били те административни, е
недопустимо. Това нарушение на процесуалните правила, е самостоятелно основание
за отмяна наказателното постановление.
Отделно от горното настоящият съдебен състав
счита, че санкцията, по която е било наложено наказанието не е по правилната
санкционна разпоредба. Видно е от чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
/НРСППППСТГП/, че по тази новела се налага наказание глоба в размер на 20 лева
на нарушителите на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6 и т. 7
и чл. 4, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 4а и чл. 4б от настоящата Наредба. В
случая обаче в наказателното постановление се твърди, че жалбоподателката
е нарушила чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата. Тоест нормата, по която наказващия
орган е определил наказание глоба от 50 лева нито санкционира поведение по
чл.4, ал.1, т.5, а по други текстове от наредбата, нито предвижда наказание
глоба в размер на 50 лева, а такова във фиксиран размер на 20 лева. В чл.43,
ал.5 от Наредбата е предвидено, че на водач, нарушил разпоредбата на 4, ал. 1,
т. 4, т. 5, чл. 4, ал. 2, т. 3 от настоящата Наредба, се налага глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева, но тя не е била приложена.
При така изложеното съдът е на мнение, че като е
определил наказание по чл.43, ал.4 от Наредбата наказващия орган е приложил
неправилна санкционна норма, която не предвижда санкция за извършеното
нарушение. От това следва, че е допуснато процесуално нарушение от категорията
на съществените и наказателното постановление следва да бъде отменено на още
едно основание.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита,
че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид изхода на делото,
обаче, и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва в тежест на въззиваемата
страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а именно сумата от 300
лв., представляваща изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Поради горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1434 от
01.11.2019 г. на Заместник-кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, упълномощен
със Заповед 19ОА-1407/18.06.2019 г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Т.П.Н.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение по чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т.П.Н., ЕГН: **********,*** сторените
по делото разноски, а именно сумата от 300 /триста/ лева, изплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.