РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 03.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 27.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4366 по описа на 2018г.
за да се произнесе взе предвид следното:
„ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В законен представител С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. –управители е предявило иск против Д.Д.Ц., с ЕГН **********
с адрес ***,с който се иска да се признае за установено,че ответницата дължи на
ищеца сумата от 8052,48 лева, представляващо главница по
договор за потребителски кредит № **********, сключен на 31.07.2017г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 162,01 лева, представляваща
държавна такса и сумата от 50,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство и разноските по исковото производство.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 31.07.2017г. между Д.Д.Ц. и Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********.
Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 и с чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422 ГПК
Исковата претенция е допустима.Същата е
предявена в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата чрез
назначения особен представител адв.Н. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето й
като неоснователна и недоказана по съображения изложени в отговора.
Съдът с
оглед представените по делото доказателства, приема следното:
По ч.гр.д. №1955/2018 г. на Районен
съд-Враца ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 8052,48 лева, представляващо главница по договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 31.07.2017г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 162,01 лева, представляваща държавна такса и сумата от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
С оглед неоткриването на ответницата и
връчване на съдебните книжа по реда на чл.47, ал.5 ГПК съдът е указал на ищеца
- 2 –
възможността
за предявяване на вземанията по исков ред, което е довело до настоящия исков
процес.
На 31.07.2017г. кредитополучателят
Д.Ц. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт при следните параметри подробно
уговорени в договора.Като е получил
разяснения, които са му дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите му и нафинансовото му състояние. Същият е декларирал, че е
запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от декларации,
неразделна част от приложеното към
настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр. Ответника е декларирал възможност и желание за закупуване
и на Пакет от допълнителни услуги и
предоставя на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Той също
така е уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за
сключване на Договора за потребителски кредит, което също е декларирано и
подписано от последния.
След като
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е одобрил отпускането на заем съгласно исканите
параметри, на 31.07.2017г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит при следните параметри:сума по кредита: 3000.00 лв, срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската по кредита: 185.46 лева; Годишен процент на разходите (%): 41.17;;лихвен процент на ден: 0.11; Дължима сума по кредита: 4451.04 лева.
Параметрите
по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва: възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 3601.44 лева; размер на вноската по закупен Пакет от
допълнителни услуги: 150.06 лева;
Предвид
гореизложеното, общото задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както
следва: общо задължение по договора: 8052.08 лева; общ размер на месечна вноска по договора: 335.52
лева;дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.
Видно от
приложеното платено нареждане, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е превел на 31.07.2017
г. по сметка на ответника сумата от 1193.79 лв., видно от приложеното преводно
нареждане,остатъка от 1 806.21лв. е получен при подписване на договора.
Клиентът е
получил и одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, видно от представения по делото
кредитен договор.
Ответникът
от своя страна е поел задължения (чл.8.1 от Общите условия) по кредитния
договор, а именно: да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички
задължения във връзка с кредита и общите условия към него по банковата сметка
на кредитора, посочена в погасителния план или други известия за дължими суми.
Договорът
за кредит са подписани при Общи условия /по-нататък наричани за краткост
„ОУ"/. ОУ са неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне
на Пакет от допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и
той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
- 3 -
приема, няма забележки към тях и се задължава
да ги спазва /Буква „А“ от Декларации/, за което и ги е подписал.
Ответника
не е изпълнил задължението, което е поел по договора,като не е заплатил нито
една от погасителните вноски-видно от приложеното извлечение от сметка.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на
съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в
хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. В това производство по
същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на
последното.
В контекста на повдигнатият правен спор в
тежест на ищеца по настоящото дело е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане.
В тежест на ответника бе да установи факта на изпълнение на претендираните задължение, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
По делото няма спор, че ищцовото дружество „Профи
Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства /както е в конкретния случай/. Предходното определя
дружеството като кредитор по
смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора.
В случая отпуснатият на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга"
по
- 4 -
смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
и ответникът има качеството потребител
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този закон, според който потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като
потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер
на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично
установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава първоинстанционният и въззивния
съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. на
ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика
/решение по дело Pannon
GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz,
EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна
дори на основание, на което страната не се е позовала /решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito
SA срещу Joaquin Calderon
C./.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени
- 5 -
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт.
Настоящият съд приема, че процесния
договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. В случая е
видно, а и не се спори от ищеца, че процесния договор
за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан страндартизиран
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец.
Видно още от договора е, че кредиторът – настоящ ищец се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране на
годишния процент
на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 41.17 % /. Следва да се
посочи
още, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе в случая остават
неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
/настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане
на задължения по споразумение за допълнителни услуги.
С оглед предходното, настоящият съд приема,
че липсата на индивидуално договоряне на параметрите
в Раздел VI от договора за потребителски
кредит, както и уговорен ГЛП в
- 6 -
размер на 41,17 %, правят
въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл.146, ал.1
ЗЗП същите са нищожни.
В Раздел VI от договора е уговорено
и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в общ размер на 3601.44
лева. Възнаграждението, което
се е задължил да заплати потребителят – настоящ ответник за
предоставения му пакет от допълнителни
услуги също се явява прекомерно
и не отговаря на изискванията на закона. На
първо място, предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред
с това не е формирана цена за всяка от
услугите по отделно. Следва
да се има предвид, че в чл.10а, ал.4 ЗПК е предвидено,
че „Видът, размерът на действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
н точно определени в договора за потребителски
кредит." В настоящия случай в договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги
/л.29/, са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят,
но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да
приобщава последното към процесния
договор за потребителски кредит, то не би могло
да се приеме,
че е изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на
всяко конкретно действие, за което
се събират такси или комисионни
и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие
на императивното правило на чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение
от потребителя е предварително, т.е. то
е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе
услуги и е без значение дали някоя
от тези услуги
ще бъде използвана
по време на действието на
сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност
и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга,
а не хипотетично ползване на такава. С оглед предходното, настоящият съд намира, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, предл.2-ро второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 ЗПК /в този смисъл е и решение № 360/23.11.2018 г. по в.гр.д.№ 512/2018 г. по описа на
Окръжен съд – гр.Враца/.
- 7 -
Предвид гореизложените изводи за недействителност на договора за потребителски кредит, следва да бъде обсъдена предвидената от законодателя разпоредба на чл.23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото настоящото производство е по иск с правно основание чл.422 ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен по основание и размер на претенцията в заповедното производство. При положение, че съдът приема, че договорът е недействителен, търсената като главница сума в процеса, няма как да бъде прието за установено, че подлежи на връщане на договорно основание. Произнасяне на съда за връщане на заема по нищожния договор би довело до промяна в основанието на претенцията, което е недопустимо.
С оглед на изложеното исковата претенция е неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът, но поради липса на
искане за присъждане на такива и доказателства за реално направени, разноски не
следва да му се присъждат
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.България 49, бл.53Е, вх.В законен представител С.Н.Н.,
О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. –управители иск против Д.Д.Ц., с ЕГН ********** с адрес ***,с който се иска да
се признае за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата от 8052,48 лева,
представляващо главница по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 31.07.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………