№ 1902
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Мая Недкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от Н. Д. ХР., чрез пълномощника адв. Д.Й. - ВАК срещу решение №
260688/26.02.2021г., постановено по гражданско дело №7509 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, в частта, с която е определен размера на дължимата от въззивника издръжка в полза на
детето Д. за изминал период от 01.01.2020г. до 01.07.2020г. за разликата над 1500лв. до
присъдените 2100лв. и издръжка за в бъдеще за разликата над 250лв. до присъдените 350лв.
месечно. Счита, че ВРС не е установил правилно и въз основа на доказателствата по делото
фактическата обстановка, поради което е достигнал до неправилни и необосновани изводи относно
имущественото състояние, получаваните от въззивника доходи. Не е взето предвид и влошеното
здравословно състояние на въззивника. По делото не са представени доказателства, от които да се
установяват нуждите на детето и размера на необходимите за издръжката му средства. Излага, че
от доказателствата по делото се установява, че влошеното здравословно състояние на въззивника
не му позволява да полага труд и получава доходи, като същевременно е необходимо провеждане
на лечение, включително и чрез хирургична интервенция. Твърди, че поради влошеното си
здравословно състояние няма постоянна работа, не работи на трудов договор и не извършва
търговска дейност и доходите му са в нисък размер и несигурни. По изложените съображения
моли решението в обжалваните части да се отмени, като се определи размер на издръжката за
периода 01.01.2020г.-01.07.2020г. в размер на 2100лв. и издръжка занапред в размер на 250лв.
месечно. Претендира присъждане на разноските по делото.
С писмен отговор М. Н. ХР. оспорва подадената от Н.Х. въззивна жалба като
неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.
ІІ.Въззивна жалба от М. Н. ХР., чрез пълномощник адв. М.К. – ВАК срещу допълнителното
решение № 261062/23.03.2021г., постановено по гр.д. № 7509/2020г., в частта, с която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 260688/26.02.2021г. Твърди,
че неправилно съдът вместо да разгледа заявеното от М.Х. искане за допълване на постановеното
по делото решение по реда на чл.250 ГПК и да се произнесе по предявената претенция за издръжка
за минало време, е преквалифицирал същото и се е произнесъл по реда на чл.247 ГПК. По този
1
начин неправилно и необосновано съдът е допълнил диспозитива на първоначално постановеното
решение. Счита, че постановеното допълнително решение накърнява правата на въззивницата в
проведеното брачно производство, тъй като същото не води до неопределяемост на срока за
погасяване на акцесорната претенция за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД към определената сума за
издръжка за изминалия релевантен период от 01.01.2020г. до датата на предявяване на иска, а до
дефиниране на основание за нейното изменение или прекратяване. Съдът не е отчел
задължителните правни разрешения по въпросите за падежа на задължението за издръжка, за
изискуемостта на вземането и за забавата. Излага, че съдът не се е произнесъл по искането за
допълване, в частта за срока за действие на задължението по чл.86 ЗЗД, като по този начин е
допуснал съществено процесуално нарушение и не е осигурил независим и ефективен съдебен
контрол със зачитане на основни права. ВРС не е мотивирал съдебния акт и от гл.т. на изискването
за върховенство на правото на ЕС. По подробно изложени в жалбата аргументи и мотиви е
отправено искане за прилагане на европейските правозащитни стандарти по чл.1 и чл.47 ХСПЕС и
чл.6 от Конвенцията за обективното, справедливо и ефективно съдопроизводство, да се
констатира на основание чл.4 и чл.5 от Конституцията на Република България конституционна
нетърпимост и противоконституционност на съдебното произнасяне с обжалваното допълнително
решение, като същото се отмени и вместо него се постанови друго, с което да уважи жалбата.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител
и не изразява становище по делото.
Въззивните жалби са подадени в предвидените в чл.259 ГПК срокове и са допустими.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна:
Производството пред ВРС е с правно основание чл.49, ал.1, чл.53, чл.56, чл.59 СК и чл.143 и
чл.149 СК. Образувано е по искова молба от от М. Н. ХР., срещу Н. Д. ХР. за прекратяване на
сключения между тях брак, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
роденото от брака между страните малолетно дете Д. на майката, при която да бъде определено
местоживеенето на детето; да се определи режим на лични контакти на детето с бащата, като
последният да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 450 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2020г. с падеж от първо до пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване и издръжка за
минало време в размер на 450лв. месечно за периода от 01.01.2020г. – 01.07.2020г., общо за
периода в размер на 2700лв., ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж
от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата си молба ищцата, сочи че страните са сключили граждански брак на 17.07.2009
г., и от брака им на 24.12.2013 г. е родено детето Д. Н. Х.. Ответникът заминал да работи в
Германия през 2014г. , а в края на 2015г. – за Англия. В периода м. май-юли 2016г. ищцата и
детето също живели в Англия. През м. май 2018г. отново заминали за Англия и престояли там
няколко месеца. В началото на м. декември 2018г. ищцата и детето се върнали в България,
откогато датира и фактическата раздяла между съпрузите. Излага, че изцяло е поела издръжката на
детето. Детето е ученик в първи клас през учебната 2020/2021г, като претендира издръжка за
детето в размер на 450лв. месечно, считано от 01.01.2020г. и иска определяне на режим на лични
отношения на детето с бащата;. след развода ищцата да продължи да носи брачното фамилно име
Х..
Ответникът Н. Д. ХР. с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете, както и
наведените с исковата молба фактически твърдения относно момента на фактическата раздяла на
страните. Счита, че размера на претендираната издръжка е завишен и несъобразен с възрастта и
нуждите на детето, както и с възможностите на родителя да дава издръжка. Изразява готовност да
заплаща издръжка на детето в размер на 160 лв. месечно от датата на подаване на исковата молба,
като иска за заплащане на издръжка за минало време се отхвърли като неоснователен.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:
С постановеното по гр.д. № 7509/2021г. решение № 260688/26.02.2021г., поправено с решение
2
№ 261062, ВРС е допуснал развод и прекратяване на брака между М. Н. ХР. и Н. Д. ХР.,
постановил е след развода съпругата да носи брачното си фамилно име; предоставил е
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. на майката и е определил
местоживеенето му при нея; определен е режим на лични отношения на детето Д. с баща му Н.Х.;
бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Д., чрез неговата майка и законен
представител М.Х. в размер на 350лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.143 СК
и издръжка за минало време в размер на 2100лв. за периода 01.01.2020г.-01.07.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2020г., до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.149 СК.
Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които
бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на детето за разликата над 250лв. до присъдените
350лв. месечно, считано от 07.07.2020г., и издръжка за минало време за разликата над 1500лв. до
присъдените 2100лв. за периода 01.01.2020г.-01.07.2020г., както и относно периода на акцесорния
иск по чл.86 ЗЗД, във връзка с дължимата издръжка за минало време.
Видно е от приложеното по делото Удостоверения за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане №1061, че детето Д., р. на 24.12.2013г. е родено по време на брака на М. Н. ХР. и Н. Д.
ХР..
Не е спорно по делото, че след фактическата раздяла на страните и по време на разглеждане
на делото от въззивната инстанция майката и детето, живеят на адрес гр.Варна, ул.“Мир“, бл.3,
ет.7, ап.18. Грижите за отглеждане на детето се полагат от майката, която осигурява и средствата,
необходими за издръжката му. Не са спорни въпросите относно упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето при майката и определения режим на лични контакти на детето
с бащата. Решението в тези части не е обжалвано и е влязло в сила.
Пред първоинстонционният съд е представена служебна бележка, от която се установява,
че детето Д. е ученик в първи клас през учебната 2020/2021г. в ОУ“Черноризец Храбър“, гр.Варна.
По първоинстонционното дело е приложена справка от ТД на НАП Варна, от която се
установява, че от 25.09.2018г. М. Н. ХР. получава трудово възнаграждение в размер на 750лв.
За ответника , в НАП Варна, не са налице данни за сключени от него трудови договори. От
показанията на разпитания пред ВРС свидетел Х. се установява, че ответникът живее в Англия и
не работи, тъй като след претърпян инцидент е изгорил ръката си, което е наложило няколко
оперативни интервенции и продължителен период на възстановяване.
Пред въззивната инстанция е представен трудов договор №9/14.07.2021г., от който е видно,
че М.Х. получава доход от трудово правоотношение в размер на 850лв. месечно.
Представени са заверени копия от разписки за заплащане от М.Х. на суми за наем на
жилище в размер на 300лв. месечно в периода м. 01.2020г.в.09.2021г.; разписки и фактури за
заплащане на разноски за електроенергия и вода за обитаваното от майката и детето жилище;
касови бонове за извършени от М.Х. разходи за закупуване на дрехи, ученически пособия и
заплащане на дентално лечение за детето; в периода м.02.2021г.-09.2021г.; договор от 27.05.2021г.
и касов ордер за заплащане на такса за посещенията на детето Д. на занималня в размер на 235лв.
Във въззивното производство са представени финансови отчети, с управител/директор -
въззивникът Х., публикувани в ТР на Великобритания, от които е видно че реализирания оборот за
2020г. е 11213 паунда, а печалбата – 1159 паунда.
При определяне размера на дължимата издръжка, първоинстанционния съд е взел предвид
възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите. Детето е на 8 години, посещава
училище, редовна форма на обучение, като за задоволяване на потребностите му е необходимо
извършване на разходи за задоволяване на ежедневните обичайни нужди от храна, дрехи, обувки,
лекарства, транспорт, както и средства за закупуване на учебни пособия и такси за посещения на
извънкласни дейности и забавления на детето. Бащата е в трудоспособна възраст, като видно от
данните по делото има собствен бизнес от който би могъл да получава доходи в размер над
средния месечен доход за страната и надвишаващ значително минималната работна заплата.
Здравословните му проблеми, свързани с претърпян от него инцидент са със временен характер,
като не се установява да има задължения по кредити или издръжка на други непълнолетни лица,
поради което може да осигурява издръжка на детето си в размер, който е достатъчен за
задоволяване на потребностите му, в рамките на стандарта, който е осигуряван на детето, докато
3
родителите са живели заедно. Определеният размер на издръжката дължими от бащата- 350лв.
надвишава минималния размер на издръжката, определен с разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, но
същият е необходим и достатъчен за заплащане на разходите за задоволяване нуждите на детето от
храна, облекло, лекарства, учебни пособия, за забавления.
По отношение на присъдената издръжка за минало време, за периода от 01.01.2020г. –
01.07.2020г., настощият състав напълно споделя изводите на първоинстонционния съд за
основателност на претенцията до размера на сумата от 2100лв. От доказателствата по делото не се
установява, че след раздялата на родителите, бащата не е давал средства за издръжка на детето.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че издръжката, дължима от
бащата в полза на детето за минало време и за периода след подаване на исковата молба са в
размер, достатъчен да покрие разходите, направени от майката за задоволяване на нуждите на
детето.
Решението, в частите, с които са уважени исковете за заплащане на издръжка за разликите над
250лв. до присъдения размер от 350лв., считано от подаване на исковата молба и над 1500лв. до
2100лв. за периода от 01.01.2020г. до 01.07.2020г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По жалбата на М.Х. относно крайния период за задължението за заплащане на законната
лихва върху задължението за заплащане на издръжка за минал период: Предвид основателността
на иска с правно основание чл.149 СК, основателен е и иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Издръжката за минало време за периода 01.01.2020г.-01.07.2020г. в размер на 2100лв. е дължима,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. В тази връзка, въззивният състав на съда намира, че
първоинстонционното решение, в частта, с която Н. Д. ХР. е осъден да заплати в полза на детето
Д., чрез неговата майка и законен представител М.Х. законна лихва върху сумата от 2100лв.,
представляваща издръжка за минал период, считано от 07.07.2020г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване е неправилно. В тази част решението следва да
се отмени, като се осъди Н.Х. да заплати в полза на детето Д., чрез неговата майка и законен
представител М.Х. законната лихва върху сумата от 2100лв., представляваща издръжка за минало
време, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
В заключение, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в частите относно,
определените размери на издръжка за детето Д., дължими от бащата за в бъдеще и за минало
време.
Издръжката за минало време в размер на 2100лв. е дължима ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска – 07.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В останалата част решението на ВРС по гр.д.№ 7509/2020г. Не е обжалвано.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на въззивника Н. Д. ХР., следва да се възложат и
разноските, заплатени от бюджета на ВОС, сторени за събиране на доказателства чрез съдебна
поръчка и превод на представените документи, които са общо в размер на 80,26лв.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 КПК въззивницата М.Х. има право на
присъждане на разноските във въззивното производство. Същата е представила доказателства за
направени такива в размер на 11138,94лв., от които 1122лв.- адвокатско възнаграждение.
насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което настоящият състав на съда, преценявайки фактическата и правна сложност на делото,
намира за основателно. На основание чл.78, ал.5 ГПК, и съгласно разпоредбите на Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 600лв. Н. Д. ХР. следва да заплати на М.Х.
сумата от 615лв., представляваща разноски във въззивното производство, от които адвокатско
възнаграждение – 600лв. и 15 лв. държавни такси, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260688/26.02.2021г., поправено с решение №261062
постановено по гражданско дело №7509 по описа за 2020 г. на Районен съд,– Варна, в частите, с
които Н. Д. ХР., ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на детето Д. Н. Х., р.24.12.2013г.,
чрез неговата майка и законен представител М. Н. ХР. месечна издръжка за разликата над 250лв.
до присъдените 350лв., считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г., с падеж пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143,
ал.1 СК и за разликата над 1500лв. до присъдената сума от 2100лв., представляваща издръжка за
минал период от 01.01.2020г. – 01.07.2020г. на основание чл.149 СК.
ОТМЕНЯ решение № № 260688/26.02.2021г., поправено с решение №261062 постановено
по гражданско дело №7509 по описа за 2020 г. на Районен съд,– Варна, в частта, с която Н. Д. ХР.,
ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на детето Д. Н. Х., р.24.12.2013г., чрез неговата майка
и законен представител М. Н. ХР. ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 2100лв.,
представляваща издръжка за минало време за периода 01.01.2020г. – 01.07.2020г., считано от
датата на предявяване на иска- 07.07.2020г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Н. Д. ХР., ЕГН ********** да заплати в полза на детето Д. Н. Х., р.24.12.2013г.,
чрез неговата майка и законен представител М. Н. ХР. ЕГН ********** законната лихва върху
сумата от 2100лв., представляваща издръжка за минал период от 01.01.2020г. – 01.07.2020г.,
считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Д. ХР., ЕГН **********, да заплати на М. Н. ХР. ЕГН ********** сумата от
615лв., представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. ХР., ЕГН **********, да заплати сумата от 80,26лв., представляваща
разноски за събиране на доказателства, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по арг. На чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5