№ 2592
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2037/25.05.2021г. уточнена с молба от
23.07.2021г на длъжниците по изпълнението – „Д.Е.Д.**“ЕООД, ЕИК **** и
Д.Ц.И. , ЕГН ********** срещу опис от 20.05.2011г. на офис № 7, ет. 3, ж.к.
„****“, гр. София по изпълнително дело 20189210401545 Навело е твърдения, че
за същият имот имало насрочена публична продан, която била обявена за
нестанала, за същото взискателят бил уведомен на 15.01.2021г., но в 7-дневния
срок не бил поискал извършването на нова публична продан за този имот, поради
което и насрочения нов опис на този имот бил незаконосъобразен. Поискал е от
съда да прекрати изпълнителното дело, поради пропуск на взискателя в срока
по чл. 494 от ГПК да поиска нова публична продан на имота.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело –
Райфйзенбанк“България“ЕАД , ЕИК **** е оспорило жалбата. Навел е
твърдения че същата ако се приеме, че е допустима, е неоснователна, защото не
бил давал съгласие да му се изпращат електронни съобщения.
С мотивите си ЧСИ е посочил, че жалбата е недопустима и неоснователна.
Съдът като обсъди доводи на страни и обяснения на съдия-изпълнител,
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20189210401545 , съгласно които същото е образувано по молба от 05.11.2018г.
на Райфйзенбанк“България“ЕАД , ЕИК **** срещу Д.Е.Д.**“ЕООД, ЕИК
**** и Д.Ц.И. , ЕГН ********** за събиране на сумите по изпълнителен лист,
издаден на 16.08.2018г. по дело № 46483/2018г. на СРС, 34-ти състав , като е
поискал изпълнението да се насочи към имот на длъжника Д.И., ипотекиран за
обезпечение на дълга – офис № 7, ет. 3, ж.к. „****“, гр. София, упълномощил е
ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да определи способи за изпълнение, изпълнението
1
е насочено към този имот със съобщение съставено на 14.01.2021г. ЧСИ е указал
на взискателя, че публичната продан е обявена за нестанала, същото е изпратено
по електронна поща до взискателя на 15.01.2021г., връчено е лично на
пълномощник на взискателя на 28.01.2021г., на 28.01.2021г. банката е поискала да
насрочи втора публична продан на имота. На 08.04.2021г. ЧСИ е насрочил
публична продан на имота при цена определена на основание на чл. 485 вр. с чл.
468 от ГПК , на 26.04.2021г. е спрял тази публична продан и е прекратил
изпълнителния способ на основание на чл. 494, ал.1 от ГПК, постановено е да се
вдигне възбрана. С молба от 07.05.2021г. взискателят е поискал да се насочи
изпълнението върху този имот, и с постановление от 11.05.2021г. ЧСИ е наложил
възбрана върху имота, насрочил е опис на имота за 20.05.2021г. и такъв опис е
извършен.
При така установеното съдът приема от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 и чл. 436 ал. 1 от ГПК в
двуседмичен срок от съобщението длъжникът може да обжалва постановление
за глоба, насочване на изпълнение върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемане на движима вещ или отстраняване от имот поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказ на съдия-изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на
ІІІ-то лице за пазач, отказ на ЧСИ да спре, да прекрати или за приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и
постановлението за възлагане. Законодателят е ограничил възможността за
обжалване на действията на съдията-изпълнител както по отношение на активно
легитимираните лица, така и по отношение на действията, които могат да се
обжалват и основанията за същото. Разпоредбите са императивни и
ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е изключено като
възможност. Невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не
е пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства,
включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен
изпълнител.
В конкретния случай жалбата е подадена от длъжник по изпълнението, но
същата е недопустима. Това е така, защото е подадена срещу действия на съдия-
изпълнител-опис на имот, искане за прекратяване на изпълнителното дело,
които не попадат в хипотезата на чл. 435 от ГПК. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Отмяна на това
изпълнително действие ще е последица от извод за несеквестируемост на
имуществото и от уважаване на жалбата по нейния предмет, дори да не е
направено искане за отмяна на конкретно изпълнително действие. В случая
оплакванията не са свързани с твърдения за несеквестируемост на имуществото,
а длъжникът по принудителното изпълнение може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, само ако твърди, че имущество е
несеквестируемо. Оплакванията не са свързани и с отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело. Такъв отказ да прекрати изпълнителното дело не се твърди
и не се установява да е постановен от ЧСИ, искането за прекратяване на
изпълнително дело на длъжника е отправено към съда – съдът да прекрати делото.
2
Това обаче е извън правомощията на съда. В производството по чл. 435 от ГПК
при отмяна от съда на действията на съдебния изпълнител за последният възниква
задължението да извърши дължимото действие съобразно указанията на съда,
дадени с мотивите на съдебния акт. Съдът не може да извърши дължими от
съдебен изпълнител действия. Отделно в случая не се твърди и че има отказ за
прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ, поради което и на още по-голямо
основание искането към съда за прекратяване на изпълнителното дело е
недопустимо. Следва да се посочи, че отказът на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство, който може да се оспорва по реда на чл. 435 от
ГПК, е само изричният отказ, но не и мълчаливия.
При така възприето жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и
жалбоподателите следва да бъде осъдени да заплатят на ответника по жалбата
съдебни разноски в размер на 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. За
производство пред СГС.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № 2037/25.05.2021г. уточнена с молба от
23.07.2021г на длъжниците по изпълнението – „Д.Е.Д.**“ЕООД, ЕИК **** и
Д.Ц.И. , ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Д.Е.Д.**“ЕООД, ЕИК **** и Д.Ц.И. , ЕГН ********** да
заплатят на Райфйзенбанк“България“ЕАД , ЕИК **** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3