Р Е
Ш Е Н
И Е
№…................
гр.Карлово, 18.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав,
в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1323 по описа за 2014 г. и като обсъди :
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА
брака между Е.М.М. ЕГН **********,***, и К.С.М. ЕГН **********,******” №20, вх.А,
ет.5, ап.50, и адрес за призоваване: с. Г., община П.Б., обл. С.З., ул.”***”
№11, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
СЛЕД
прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА Е.М.М.
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на КРС, в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 20,00(двадесет)лева окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА К.С.М.
ЕГН **********,******” №20, вх.А, ет.5, ап.50, и адрес за призоваване: с. Г.,
община П.Б., обл. С.З., ул.”***” №11, да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт сумата от 20,00(двадесет)лева окончателна
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
И.П.
М О
Т И В И :
Производство
пред първа инстанция по реда на глава ХХVІ от ГПК.
Образувано е по иск с правно основание в чл.49
ал.1 СК, предявен от Е.М.М.
ЕГН **********,***, против К.С.М., ЕГН **********,******” №20, вх.А, ет.5,
ап.50, и адрес за призоваване: с. Г., община П.Б., обл. С.З., ул.”***” №11, като
с исковата си молба ищеца моли съда, да постанови решение, с което да прекрати
гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без съда да се
произнася по въпроса относно вината. Моли съда да уреди личните и имуществените
ни отношения с ответницата, отношенията относно ползването на семейното жилище,
и фамилното име след развода, както следва:
1.Семейното жилище,
представляващо къща, находяща се в Източен Л., Великобритания, състоящо се три
спални, хол и кухня, в което живеели под наем, било собственост на трети лица,
поради което не могли да имат претенции за неговото ползване.
2.Придобитите по време на брака
недвижими имоти и МПС, да останат в обикновена съсобоственост по между им.
3. След развода ответницата да
носи предбрачното си фамилно име И..
Твърди, че с ответницата по
настоящото дело сключили граждански брак на 08.09.1992 г. съгласно Акт за
граждански брак № 1390/08.09.1992г. на Община В.. Бракът бил първи по ред и за
двамата. От брака си нямали ненавършили пълнолетие деца.
През годините бракът им вървял добре.
Постепенно започнали да се отдалечават един от друг. През последните години ги
свързвало общото съжителство, отглеждането и възпитанието на децата.
Продължавали да живеят заедно, но престанали да споделят проблемите си, да
обсъждат заедно въпросите от значение за семейството. С течение на времето
разбрал, че със съпругата му имали непреодолими различия по основни въпроси на
семейния живот, че чувствата им са охладнели и съвместният им живот е бездушен,
и лишен от съдържание. Дълго време се надявал, че отношенията помежду им ще се
подобрят, че отново в дома им ще има разбирателство и семеен уют. След като
очакванията му не се оправдали, разбрал, че бракът му със ответницата е дълбоко
и непоправимо разстроен и не могат да продължават живота си по същия начин.
На 01.09.2014 г. съпругата му напуснала
семейното жилище. В живота и имало друг мъж, с когото живеела на семейни
начала, и от напускането на семейното жилище до настоящия момент поддържали
формални контакти помежду си.
Ответницата
с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими
и основателни.
Между
страните бил сключен граждански брак на 08.09.1992 г. в гр. В. - акт за
граждански брак № 1380/08.09.1992 година на община В.. Твърди, че съпрузите
нямали ненавършили пълнолетие деца, чиито родителски отношения, издръжка и
лични отношения да уреждат във връзка с развода. Към датата на предявяване на
иска за развод съпрузите не живеели заедно.
Твръди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен - законно
основание за неговото прекратяване.
Не оспорва твърдението, че
съпрузите имали непреодолими различия по основни въпроси на семейния живот, че
чувствата помежду им били охладнели и съвместния живот бил бездушен и лишен от
съдържание. Съпрузите желаели неговото прекратяване. Никой от тях не желаел
произнасяне на съда по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Не
оспорва твърдението, че страните нямаали общо семейно жилище, чието ползване да
се уреди във връзка с развода. По време на съвместния им живот обитавали жилище под наем, а след раздялата
живеели в отделни жилища.
Оспорва обстоятелството, че съпругата живее на съпружески начала с друг
мъж.
С
оглед на така изложеното настоящият състав намира, че се установи отношенията
между съпрузите да са достигнали до степен, в която липсва всякаква взаимност и
доверие помежду им. Неразбирателството между съпрузите, продължителната
фактическа раздяла, за която свидетелства и свидетеля И.М.М., отчуждението между двамата, окончателно
са разкъсали връзката в семейството и са довели до неговия разпад.
По предявяния небрачен иск по чл. 53 от СК, относно фамилното име след
развода настоящия състав на съда намира следното:
Ищеца
с исковата молба е заявил, че не желае съпругата му да продължи да носи
брачното фамилно име, а желае тя да възстанови предбрачното си такова – И..
Ответницата с писмения отговор, чрез
пълномощника си е изразила воля, че желае да се възползва от разпоредбата на чл.53 от СК, с която
законодателя е предоставил възможност на съпруга да реши дали да запази
брачното си фамилно име, или да възстанови предбрачното си такова.
Установената съдебна практика по чл.290
от ГПК, приема че нормата на чл. 53 СК
следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг
при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си
фамилно име, той запазва брачното си фамилно име./Решение № 245 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г.
о., ГК/
При това положение съгласието на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име е без правно значение. При това
положение след като ответницата е заявила изрично,че желае да носи след
прекратяване на брака брачната си фамилия, то съдът ще следва да постанови след
прекратяване на брака същата да носи брачното си фамилно име „М.“.
Страните са заявили, че семейно
жилище, в смисъла който има закона не притежават и след фактическата раздяла
съпрузите живеят в наети жилища различни от семейното такова.
Никоя
от страните не е претендирала издръжка от другата, затова съдът намира, че не
следва да се произнася за такава.
На основание чл.6 т.2 от Тарифа № 1 към
ЗДТ – Съдът определя окончателна държавна такса за производството по иска за
развод в размер на 40 лева, която на основание чл. 329 ал.1 от ГПК следва да
бъде заплатена от двамата съпрузи по равно.
По изложените съображения Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :