Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 23.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи август през две хиляди и двайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 389/2020г.и за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.45
и чл.49 от ЗЗД.
С Решение №131/30.04.2020г.,пост.по
гр.д.№ 727/2018г.РС-Ловеч е осъдил С.К.П.
с ЕГН **********,***, ***, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на К.Н.Н. с
ЕГН **********, действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.***, сумата 1566.90лв. (хиляда петстотин шестдесет и
шест лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможност за прибиране
на продукция от грах през стопанската 2016/2017 година в имоти, намиращи се в
землището на с.***, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както следва:
159.16 - 7.504 дка; 213.17 - 8.004 дка и 240.27 - 1.902 дка, всички с обща площ
17.410 дка, поради неоставени пътища за достъп до тези имоти, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска
(30.04.2018г.) до окончателното й изплащане. С решението е осъдено „А.К.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
Т.С.К., на основание чл.49, във вр.с чл.45 от ЗЗД, да заплати на К.Н.Н. с ЕГН **********,
действащ като ЕТ„Н.Н.-К.Н.“ с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
в гр.***, сумата 2630.70лв. (две хиляди шестстотин и тридесет лева и седемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от невъзможност за прибиране на продукция от грах
през стопанската 2016/2017 година в имоти, намиращи се в землището на с. ***, с
ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както следва: 242003 - 2.702 дка;
242004 - 2.602 дка; 242014 - 3.995 дка; 256018 - 6.501 дка; 256019 - 4.804 дка;
282011 - 5.030 дка и 282015 - 3.596 дка, всички с обща площ 29.230 дка, поради
неоставени пътища за достъп до тези имоти, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на иска (30.04.2018г.) до
окончателното й изплащане. С.К.П. е осъден да заплати на „Н. Г Й“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.*** представлявано от Г. Н.Н., сумата
4711.23 лв. (четири хиляди седемстотин и единадесет лева и двадесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от невъзможност за прибиране на продукция от грах
през стопанската 2016/2017 година в имоти, намиращи се в землището на с. ****,
с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както следва: 209017 - 6.504 дка;
209022 - 1.501 дка и 209024 - 4.001 дка; 212029 - 1.004 дка; 212030 - 2.402
дка; 212033 - 3.501 дка; 212034 - 3.337 дка; 212056 - 1.201 дка; 212058 - 3.499
дка; 213013 - 1.001 дка; 240007 - 21.997 дка и 240028 - 2.399 дка, всички с
обща площ 52.347 дка, поради неоставени пътища за достъп до тези имоти, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
иска (30.04.2018г.) до окончателното й изплащане. „А.К.“ ЕООД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Н. Г Й“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.*** представлявано от Г. Н.Н., сумата 4888.80 лв.(четири хиляди
осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
невъзможност за прибиране на продукция от грах през стопанската 2016/2017
година в имоти, намиращи се в землището на с.***, Ловешка област, с ЕКАТТЕ
20420, с кадастрални номера и площи, както следва: 242013 - 3.602 дка; 244031 -
11.607 дка; 251019 - 1.995 дка; 251020 - 1.499 дка; 251026 - 1.500 дка; 251027
- 4.702 дка; 281005 - 8.803 дка; 281007 - 5.603 дка; 281008 - 6.010 дка; 282013
- 3.999 дка и 282019 - 5.000 дка, всички с обща площ 54.320 дка, поради
неоставени пътища за достъп до тези имоти, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на иска /30.04.2018 г./ до
окончателното й изплащане. С.К.П. и „А.К.“ЕООД са осъдени да заплатят на К.Н.Н.,
действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“ и на „Н. Г Й“ ЕООД, с горните данни, сума в общ
размер на 3321.81лв.(три хиляди триста двадесет и един лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща разноски по настоящото дело и в производството по
обезпечение на доказателства. Отхвърлено е искането на С.К.П. и „А.К.“ЕООД за
присъждане на направените от тях разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от
С.К.П.-ЧЗП и „А.К." ЕООД с ЕИК *********,
двамата представлявани от адв.Г.Г.-***. Счита съдебния акт за
недопустим и моли да се обезсили. Ако се
приеме,че решението е допустимо, моли да се отмени, като неправилно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост, като се постановите друго по същество на
спора, с което да се отхвърлят
предявените на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД
искове.
Излага,че съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД- "Всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму", а съгласно
чл. 49 от ЗЗД „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа".
Твърди,че съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което подлежи на
обезсилване. В отговора на исковата молба са направили възражения за
недопустимостта на предявените искове. Отделно от това съдът е разгледал и се е
произнесъл по искова молба, в която са наведени твърдения, че имотите (част от пътищата)
се ползват от ответниците, без да съобрази и изследва твърденията в отговора,
че част от имотите са ползвани от друго юридическо лице „А.И." ЕООД. Съдът
е приел за безспорно, че именно ищците са ползвали през стопанската 2016/2017г.
процесиите имоти без наличие на доказателства.
Съдът е приел за доказана изложената в исковата молба
фактическа обстановка, без да изследва в пълна степен събраните както в хода на
делото писмени и гласни доказателства, така и писмените доказателства, събрани
в производството по ч.гр.д.№1468/2017г. по описа на PC- Ловеч.
Сочи,че при запознаване със заключението на в.л.инж.Костадинов,
изготвено по гр.д.№727/2018г. по описа на PC- Плевен, се установява, че начина
на трайно ползване на имоти с номера: 209017, 209022, 209024, 213013, 240007 с
ищец „Н. Г Й" ЕООД и ответник С.К.П. - СА ИЗОСТАВЕНИ НИВИ. Същите данни са били изрично отбелязани и в
Таблица 1 от заключението на комплексната съдебно- геодезическа и
агроикономическа експертиза, приета по ч. гр. дело №1468/2017г. по описа на PC-
Ловеч.
От същите заключения се установява, че начина на трайно
ползване на имоти с номера: 2013017 и 240027 с ищец ЕТ „Н.Н." и ответник С.К.П.
СА ИЗОСТАВЕНИ НИВИ. Информацията,
изнесена в заключението е в противовес с приетото от съда, а именно, че ищец по
отношение на имоти 209017, 209022, 209024, 213013, 240007 е ЕТ „Н.Н.",
както и че ищец по претенцията, касаеща имоти с номера е 2013017 и 240027 е „Н.
Г Й" ЕООД.
С оглед тези заключения, както и заключението, изготвено
от ВЛ Б. С. Б. по ч.гр.де.№1468/2017г. счита,че не се установява точно кой от ищците
кои имоти е обработвал и засял с грах, а
заключението на вещото лице инж. Ч. е изготвено именно на база тези заключения,
както и на данните от исковата молба- без никакви други доказателства. На
практика объркването произтича от факта, че по делото ищцовата страна освен
твърдения не е представила никакви доказателства в насока- кой е обработил процесните
имоти, както и кой ги е засял с грах. Доказателство за това е обстоятелството,
че още в хода на производството по ч.гр.д.№1468/2017г. по описа на PC- Ловеч
вещото лице Б. Б. е обърнала внимание и изискала в уведомление Вх.
№10969/20.10.2017г. декларация по реда на чл. 69 от ППЗСПЗЗ. която не е
приложена по делото. В отговор на това уведомление с молба входирана с
№11520/03.11.2017г. представляващия молителите не само, че не е приложил
декларация, но и е изложил съображения защо не е сторил това. Декларациите
не са били приложени нито в производството по реда на чл. 207 от ГПК нито в
настоящето производство, което налага извода и за неоснователност на
претенциите по причина, че няма никакви доказателства в насока кой е обработил
процесиите площи с грах, т.к. на кого е нанесена щета.
От заключението на вещото лице Б. Б. се установява, че ищците
са подали декларации по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, но в експертното заключение
фигурират обобщенни данни- без конкретика кое юридическо лице- ищец кои точно
имоти е заявило за ползване в реални граници и как ги е обработило. От това
заключение се установява и друго. Вещото лице е засегнало въпрос (стр.2 от
заключението, стр. 48 от частно гр. дело, трети абзац/, който е от значение за
изхода на настоящето дело. Вещото лице е изложило, че не става ясно дали имоти
с начин на трайно ползване ливади, мери, пасища, овощни градини и лозя се
ползват като такива. Предвид настоящето дело не става ясно дали изоставените
ниви са били ползвани като ниви и предвид посочения начин на трайно ползване са
обработени и какъв добив би дал такъв имот, който явно е необработваем. С оглед
разпита на ВЛ Б. в о.с.з, проведено на 16.11.2017г. по ч. гр. дело №1468/2017г.
по описа на PC- Плевен се установява, че към месец ноември 2017г. няма как да
се установи дали на пътищата е било засята култура, каква и от кой, както и, че
данните от софтуера на ОС „Земеделие" е актуален към 2014г.
Обстоятелство, че изоставените ниви не са били обработени
е в унисон със свидетелските показания на доведените от страна на ответниците
свидетели, които заявили, че не са виждали да има засята култура от грах. И
това е така, по причина, че е имало имоти, които на са били обработени и при
посещението на вещите лица след месец октомври 2017г. е било констатирано, че
са с начин на трайно ползване изоставени ниви. Съдът изобщо не е взел под
внимание наличието на тези обстоятелства, а е приел, че твърденията в исковата
молба са единствено верни и безспорни.
На следващо място ищците твърдят, че не е осигурен достъп
и това е довело до невъзможност да приберат реколтата от грах. Видно от
заключението на комплексната съдебно-геодезическа и агроикономическа
експертиза, приета по ч.гр.д.№1468/2017г. по описа на PC-Ловеч (стр.16 от
заключението и стр.126 от частно гражданското дело/ съседните имоти в т.ч. част
от пътищата съседни на процесиите имоти с №209017, 209022, 209024 са били
засети с ечемик. Видно от същото заключение /стр. 17 от заключението и стр. 127
от ч.гр. дело/ съседните имоти е част от пътищата съседни на процесиите имоти с
номера 212029, 2120301, 212033, 212034, 212056, 212058, 213013, 213017, 242003,
242004, 242014 също са били засети с ечемик, а съседните имоти на процесиите
имоти с номера 251019, 251020, 251026, 251027 с пшеница. Реколтирането на
ечемика и пшеницата се извършва най- късно през месец юни, а прибирането на
реколтата от грах през месец юли. От друга страна. При това положение няма как
да се приеме, че ищците са били в невъзможност да приберат реколтата, а
твърденията за нанесени щети, изразяващи се в пропуснати ползи, са
неоснователни. За съда е останало незабелязано и обстоятелството, че съседни
имоти на тези, за които са твърденията на ищците са били на свързани лица- Н.Н.
е действал от една страна като ЕТ „Н.Н.", а от друга като управител и
собственик на капитала на ЕООД „Н. Е Й". При това положение е било
възможно същия да премине през имот, който ползва съответното свързано лице и
да прибере реколтата от грах(ако се приеме, че такава е имало). Това
обстоятелство е безспорно не само с оглед информацията, която се съдържа в
Таблица 1 от заключението на комплексната експертиза, но и от изнесеното в
исковата молба, доколкото имотите са явно с поредни номера и като такива са
граничещи един с друг.
С оглед приетото заключение на вещото лице инж.Червенков
се установява, че ползвател на част от прилежащия на имот 240027 път е „А.И.",
а не както в исковата молба се твърди и съда е приел- С. П., както и че
ползвател на част от прилежащия на имот 240028 път е „А.И." ЕООД, а не
както се твърди в исковата молба. Съдът е приел- „А.К." ЕООД. Това напълно
опровергава мотивите му в насока, че е налице доказаност на претенцията, като
се базира на ползване на пътищата от конкретния ответник и на показанията на
свидетелите, които са работили именно в „А.И." ЕООД. Нещо повече това
налага извода за недопустимост на исковете, предявени против С. П. и ЕООД „А.К."
по отношение на тези имоти.
Съгласно чл. 37в, ал. 17 от ЗСПЗЗ „Ползвателят, на който
са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и
заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година". Реално
подобен достъп не би могъл да бъде осигурен без трасиране на имотите от
собственика/ ползвателя, който е заявил имотите за ползване в реални граници.
Предвид нормата на чл. 76 от ППЗСПЗЗ „По писмено искане на собственици и
ползватели границите на масивите за ползване могат да се трасират частично или
изцяло." Видно от приложеното по ч. гр. дело №1468/2017г. по описа на PC-
Ловеч писмо от ОСЗ Ловеч, никой от ишците не е отправял искане за трасиране на
пътищата. При това положение се налага извода, че ишците се домогват да
претендират права, използвайки своето противоправно поведение- бездействие.
Доверителят ми е обработил част от предоставените му пътища (има такива, които
са необработваеми), за което е платил, а по отношение на това които точно
ползватели са заявили за реална обработка масиви в съседство, няма как при
наличие на толкова имоти и без трасиране, ЧЗП да следи и да знае. От друга
страна. С оглед заключението на ВЛ Б. Б. (стр. от 47 до 49 от частно
гражданското дело)- "в заповедта за споразуменията не следва да се
включват пътища, за които има информация, че се ползват като такива. В масивите
за ползване се включват само пътища, които не функционират като такива. Чл. 37(4)
от ЗСПЗЗ..." При това положение няма как на доверителите ми да се вмени
вина за това, че обработват на правно основание наетите от Община Ловеч пътища,
която не е съобразила, че тези пътища, обслужват съседни имоти. Няма как да се
вмени вина на доверителите ми, че част от съседните на процесиите имоти пътища
са негодни за ползване. Съдът е базирал изводите си за наличие на обработка на
пътищата, а от там за основателност на претенциите и въз основа на снимки от
Гутъл Еърт, чрез който софтуер ВЛ са били на мнение, че няма оставени пътища за
достъп, Считам позоваване на подобен източник на информация за неправилно още
повече, че такива снимки изобщо не са били приложени към заключението така, че
страните да се запознаят с тях.
Счита за неправилни и изводите на съда в насока, че е
налице разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Няма никакви доказателства, че именно
представляващия дружеството -ответник ЕООД „А.К." е възлагал на работниците
на ЕООД „А.И."(свидетели по делото) извършването на каквито и да било
дейности. С оглед изложеното по- горе няма никакви доказателства, че е налице
вреда, изразяваща се в пропуснати ползи. Съгласно Тълкувателно решение № 3/12.12.2012
г. на ВКС по т.д.№3/2012г.на ОСГТК при предявен иск за обезщетяване на вреди
под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване
на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Затова на
основание чл. 154 ГПК, в тежест на кредитора е да докаже, че е налице
възможност за сигурно увеличение на имуществото му. Принципите, залегнали в TP
3/2012г. на ОСГТК на ВКС са приложими и при иск за обезщетяване на пропуснати
ползи в резултат на непозволено увреждане. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Обхватът на всички вреди е очертан в текста на чл.82 ЗЗД и
включва „претърпяната загуба и пропуснатата полза". Двете понятия нямат
легално определение и се изясняват от правната теория и съдебната практика.
Пропуснатите ползи се изразяват в пропускане да се увеличи имуществото на
увредения, а увреждането лишава увредения от една сигурна облага. В съответствие
с правилото на чл.154,ал.1 ГПК, страните са длъжни да докажат твърденията, на
които основават своите искания и възражения, ищецът следва да докаже, че би
получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между
него и/или ответниците и/или трети лица правоотношения във връзка с този обект-
грах които са били осуетени именно чрез действията на ответниците. Счита, че в хода на делото
ищците не са доказали наличие на претърпяна вреда , изразяваща си в пропусната
полза.
Предвид изложеното молят да се постанови съдебен акт, с
който се обезсили, алтернативно- се отмени атакуваното решение и присъдят
направените разноски, вкл.и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от пълномощника на ЕТ„Н.Н.-К.Н.”-адв.С.Г.-ЛАК. Счита въззивната жалба за нередовна в
частта на искането за обезсилване на решението. Намира,че е и неоснователна.
Счита възраженията за непредставени от ищците декларации по чл. 69 ППЗСПЗЗ за
неоснователни, тъй като по делото са допуснати и назначени съдебно-технически
експертизи, на които този въпрос е бил поставян и вещите лица са дали отговор
на същия. Твърденията, че ответниците били оставили пътища за достъп и ищците
са имали достъп до имотите, които са заявили за ползване в реални граници,съотв.и
възможност да приберат реколтата, също
приема за неоснователни и противоречащи със заключенията на
съдебно-техническите експертизи, приети по делото. Неоснователно е и
възражението, свързано с приложение и тълкуване на разпоредбата на чл. 76
ППЗСПЗЗ.
Споделя изцяло изложеното в мотивите на обжалваното решение.
Няма доказателствени искания. Моли да
се постанови решение, с което се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и
недоказана и присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание
възизвниците се представляват от адв.Г.,която поддържа въззивната жалба и моли
да се уважи.
Въззиваемите не
изпращат представител.
От събраните по делото
доказателства- приложените по гр.д.727/2018г.на РС-Ловеч, при съобразяване и на
становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано
лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и
съдът я приема за редовна. Своевременно е представен и отговорът на въззивната
жалба.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция
не открива пороци, водещи до нищожност.
Не са налице и
основания за недопустимост на първоинстанционното решение. Възраженията на
въззивника за недопустимост на постановеното решение са неоснователни.
Предявени са осъдителни искове и въпросите срещу кого са предявени и ответникът
притежава ли надлежна материална легитимация, касаят съществото на спора,не
допустимостта.По съединяването за съвместно разглеждане на исковете съдът се е
произнесъл с определението по насрочване
по чл.140 от ГПК и е аргументирал наличие на връзка между делата,заведени срещу
еднакви страни, съгласно правилото на чл.210, ал.2,изр.2 от ГПК.
С оглед на това съдът
преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори ,че страните се занимават
със обработка на земеделска земя, част от която е и в землището на с.***.Установява
се, че по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ е било сключено споразумение между
собствениците и/или ползвателите на земеделски земи.По ч.гр.д.№1468/17г.по описа на РС-Ловеч
е приложена Заповед № РД-12-205-87/14.10.2016г. на Директора на ОД„Земеделие“–Ловеч,
с която на основание чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.75а,ал.1 от ППЗСПЗЗ, е
определено разпределение на ползването на масивите за ползване на земеделски
земи – обработваема земя по чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на с.***, ЕКАТТЕ
20420, съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската 2016/2017г.
Съгласно правилата на тази процедура в споразумението не участват собствениците
или ползватели,които са заявили ползване на имоти в реалните им граници. Не се
спори,че ищците не са участвали споразумението, тъй като през посочената
стопанска година са заявили собствените им и наети земи за обработка в реални
граници.
Във
връзка с провеждане на горната процедура по делото е приложено указание от Областна
дирекция „Земеделие“-Ловеч (ОД“З“) с вх.№ ВС-37-1627/31.07.2017г.,до Н.Г.Н.,
като представляващ „Н. Г Й“ ЕООД и действащ като ЕТ „Н.Н.“ищците,с копие и до „А.К.“ЕООД,
ЧЗП С.К.П. и др.,за необходимостта за заявените от тях за ползване земи в
реални граници и извън споразумението, да заявят в ОС“З“Ловеч трасировка на
имотите. Пояснено е,че това се налага и поради възникнали трудности при
обработката на земята от тях и ползватели на други имоти, попадащи в масивите,
тъй като липсата на геодезична трасировка създава неясноти за точното
местонахождение на ползваните имоти. Видно е,че писмото касае края на процесния
стопански период (2016-2017г.).
По
реда на чл.207 от ГПК ищците са инициирали производство по обезпечение на
доказателствата по бъдещата им претенция срещу ищците,която е предмет на
настоящото дело. По образуваното ч.гр.д.№
1468/2017г. по описа на РС-Ловеч е назначена съдебна агротехническа
експертиза с в.л.инж.Б. Б.,която дава заключение,че до всички заявени от
ищците за ползване в реални граници земеделски имоти, е предоставен достъп чрез
пътища, съгласно Заповед №РД-12-205-87/14.10.2016г. на ОД“Земеделие“-Ловеч за
стопанската 2016/2017г. Във връзка с изготвяне на експертизата на в.л.са
предоставени Декларации по чл.69,ал.1 от ППЗСПЗЗ,за ползването на земеделски
имоти, подадени от ищците за процесната стопанска година. Експертът не е
установила ищците да са подавали молби с искане за трасиране на пътища,като
ползвател на имоти в реални граници,извън обхвата на споразумението за
2016/2017г.
Назначена
е и комплексна експертиза с в.л.геодезист-инж.К. и агроном-инж.Б., които
след оглед на място в землището на с.***, Ловешка област, също и проверка на интернет страницата на ДФ“З“ и
ползване на сателитни снимки, са отговорили на поставените задачи.
В
Таблица 1 експертите представят всички заявени за ползване имоти от ищците, а в
Таблица 2 предвидените за всеки от тях пътища и от кого са били заявени за
ползване. В Таблица 3 са представили с какви култури са били засети съседните
на имотите на ищците през процесната стопанска година.
За
стопанската 2016/2017г. се установява,че ЕТ„Н.Н.-К.Н.“ е заявил за ползване в
реални граници имоти, намиращи се в землището на с.***, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални
номера и площи: - имот 159.16 - 7.504
дка; 213.17 - 8.004 дка и 240.27 - 1.902 дка, всички с обща площ 17.41 дка,
които е засял с грах. Съществуващите пътища до имотите са заявени ползване за
стопанската 2016/2017г. от ответника С.К.П.. Имот с № 159.16 е с път за достъп
с № 159.38, в съседство засят със слънчоглед. Имот с № 213.17 е с път за достъп
с № 209.37, в съседство засят с ечемик. Имот с № 240.27 е с пътища за достъп с
№ 240.34 и № 214.48, в съседство засят със слънчоглед. Заявил е за ползване и 242003
- 2.702 дка; 242004 - 2.602 дка; 242014 - 3.995 дка; 256018 - 6.501 дка; 256019
- 4.804 дка; 282011 - 5.030 дка и 282015 - 3.596 дка, всички с обща площ 29.230
дка. Имотите също е засадил с грах. Пътищата за достъп до тези имоти са заявени
за ползване от ответника „А.К.“ ЕООД. Имотите с № 242003, 242.004 и 242014 са с
пътища за достъп с № 244.61 и 242.54, в съседство засети със слънчоглед; имоти
с №№ 256018 и 256019 са с път за достъп с № 253.19, в съседство засят със
слънчоглед; имоти с №№ 282011 и 282015 са с пътища за достъп с №№ 282.34 и
282.32, в съседство засети със слънчоглед .
За
стопанската 2016/2017г. ищецът „Н. Г Й“ ЕООД, е заявил за ползване в реални
граници имоти, намиращи се в землището на с. ***, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални
номера и площи: 209017 - 6.504 дка; 209022 - 1.501 дка и 209024 - 4.001 дка;
212029 - 1.004 дка; 212030 - 2.402 дка; 212033 - 3.501 дка; 212034 - 3.337 дка;
212056 - 1.201 дка; 212058 - 3.499 дка; 213013 - 1.001 дка; 240007 - 21.997 дка
и 240028 - 2.399 дка, всички с обща площ 52.347 дка. Имотите са засети с грах.
Пътищата за достъп до тези имоти са заявени за ползване от ответника С.К.П..
Установява се, че имоти с №№ 209017, 209022 и 209024 са с път за достъп с №
209.37, в съседство засят с ечемик; имоти с №№ 212029, 212030, 212033, 212034,
212056 и 212058 са с пътища за достъп с №№ 212.70, 212.69 и 212.72, в съседство
засети с ечемик; имот с № 213013 е с път за достъп с № 209.37, в съседство
засят с ечемик; имоти с №№ 240007 и 240028 са с пътища за достъп с №№ 240.34 и
214.48, в съседство засети със слънчоглед. Заявил е за ползване в реални
граници също и : 242013 - 3.602 дка;
244031 - 11.607 дка; 251019 - 1.995 дка; 251020 - 1.499 дка; 251026 - 1.500
дка; 251027 - 4.702 дка; 281005 - 8.803 дка; 281007 - 5.603 дка; 281008 - 6.010
дка; 282013 - 3.999 дка и 282019 - 5.000 дка, всички с обща площ 54.320 дка. Засети
са от ищеца с грах. Пътищата за достъп до тези имоти са заявени за ползване от
ответника „А.К.“ ЕООД. Установява се, че имот с № 242013 е с пътища за достъп с
№№ 244.61 и 242.54, в съседство засети със слънчоглед; имот с № 244031 е с път
за достъп с № 244.60, в съседство засят със слънчоглед; имоти с №№ 251019,
251020, 251026 и 251027 са с път за достъп с № 282.34, в съседство засят с
пшеница; имоти с №№ 281005, 281007 и 281008 са с пътища за достъп с №№ 281.17 и
432.5, в съседство засети със слънчоглед; имоти с №№ 282013 и 282019 са с
пътища за достъп с №№ 282.34 и 282.32, в съседство засети със слънчоглед.
При
проверката си експертите потвърждават,че за всички имоти, заявени за ползване в
реални граници от ищците, е предвиден път за достъп, в Споразумението за
2016/2017г. С Решение №285/24.11.2016г. на Общински съвет-Ловеч части от
пътищата са предоставени под наем на ответниците, а части от тях е трябвало да
осигурят достъп на ищците. От Таблица 2 се установява, че за 10 от заявените
имоти, ползването на пътищата е предоставено на трети лица- “А.И.“ЕООД и
„Абърдийн ангъс“ООД. За всички останали имоти ползването на пътищата е
предоставено само на ответниците. При проверка от сателитни снимки на Google
Earth от
месец юни 2017г. експертите са установили, че не са оставени пътища за достъп,били
са обработени целите пътища и са засети с различни култури. Доказателство за
този извод е и установената при огледа от експертите дълбока оран на площите,където
са установили са, че няма различна плътност на браздите, което би се получило
при изораване на уплътнена и необработена почва. При засетите тогава есенни
култури не са открили разлика в плътността на земната повърхност и обработките,което
също потвърждава,че са били обработени пътища, оставени за достъп без части от тях да
са включени в масиви за ползване.
Според
експертите, неосигуреният достъп за ползване е повлиял в различна степен на реколтата
на ищците в зависимост от вида на културите, засети в съседство от ответниците.
При еднакви по вид или различни, но есенни култури, или пък еднакви окопни,
това е довело до известни неудобства, като забавяне в обработки, изчакване за
прибиране, за да не се унищожат в съседство площите, намаляване на използваната
полезна площ при обръщане, като това е намалило рентабилността на културите.
Когато културите са били от различен вид, като грах и слънчоглед, това е довело
до около 80 % и повече загуби от добив на продукция, а при грах и ечемик – до
около 40 % загуби, поради различния вегетационен период на културите и
невъзможност за прибиране без да се унищожат площи в съседство.
Съставът
приема заключението на съдебната експертиза,изготвена по реда на чл.207 от ГПК,като компетентна и обективна. Заключението дава в максимална степен реални
данни за действителното положение, като се позовава на огледа от единичната
експертиза и на сателитни снимки за стопанската 2017г.
В първоинстанционното производство също са
ангажирани съдебни експертизи.
От съдебната геодезична експертиза на в.л.инж.К.К.,
изготвено на база цифровата карта на споразумението за стопанската 2016/2017г.
и изображението й в Google Earth,
се потвърждават установените в комплексната експертиза по ч.гр.д.№1468/2017г.на
Рс-Ловеч факти по отношение на пътищата за достъп до ползваните от ищците имоти
и от кого са заявени за ползване тези пътища. Експертът е установил, че от
прилежащите общо 15 на брой пътища, само един (№ 209.37) преминава през храсти
и това е причината за невъзможен достъп до процесните имоти, които обслужва.
Според вещото лице за останалите пътища причината чрез тях да се осигури достъп до имотите е,че са били
обработени от ответниците. Относно алтернативните възможности за достъп до
имотите, експертът е установил такава възможност само за имот с № 209024 – през
път с № 209035. При представянето на експертизата в съдебно заседание вещото
лице пояснява, че „алтернативно преминаване“ не означава да се преминава през
собствен имот, тъй като може да са засети различни култури, които да се нуждаят
от обработка в различно време.
Допусната е и тройна съдебно-геодезична експертиза с
в.л.инж.М.Червенков, инж.К.Иванова и инж.Р.Досев,която потвърждава горните
констатации и допълва, че въз основа на Решение № 285/24.11.2016г. на Общински
съвет-Ловеч, ответниците и „А.И.“ ЕООД са сключили споразумения за ползване
като „бели петна“ и на части от процесните пътища. По запазени изображения в Google
Earth към 2016/2017г. вещите
лица също са установили, че само един от тези пътища- с кадастрален номер
209.37, е минавал през храсти. Според експертите, осъществяването на достъп до
всеки един от имотите на ищците е единствено възможен чрез предвидените за
целта по плана за земеразделяне пътища. С плана за земеразделяне е осигурен без
алтернатива- само един пътен достъп до имотите, целостта на който е нарушен в
резултат на сключените споразумения с ответниците за обработване на част от
процесните пътища като „бели петна“. Заключават,,че обработването дори само на
част от разрешения за ползване терен,прилежащ на пътищата,води до нарушаване на
предвидения пътен достъп до имотите на ищците. Сочат,че заложената в КВС логика
е единственият достъп до земеделските земи да е чрез полски път,но реално за
възстановените в стари реални граници имоти не се е предвиждал излаз на път.
От допълнителното заключение на тройната
съдебно-геодезична експертиза, изготвено на 05.12.2019г., след два огледа на
място, извършени поотделно от две от вещите лица и в присъствието на страните
поотделно, се установява, че към момента на огледите, проектираните в орната
земя пътища са изорани и засети, което отново прави преминаването невъзможно
поради неминуемото унищожение на посевите. Проектираните в дерета, храсти и оврази
пътища са непроходими за селскостопанска техника, а достъпът от шосейната мрежа
е недостъпен поради наличие на канавка и денивелация между шосето и орната
земя.
За обосноваване размера на претендираните вреди е ангажирана съдебна агрономическа експертиза
с в.л.П.Пурчев.
След проверка в счетоводството на ищците експертът е установил,
че в процесните имоти е била засятата култура „фуражен грах“. При направена
справка за пазарната цена на фуражен грах за стопанската 2016/2017г. с различни
земеделски производители на територията на Северна България, експертът е
установил, че пазарната цена на фуражния грах е била 0.42 лв./кг с ДДС, като
средните добиви са били около 380 кг/дка. Констатирал е също, че в издадена от
„Н. Г Й“ ЕООД фактура с № 0000209/22.12.2017 г. е посочена единична цена на
„фуражен грах – реколта 2017 г.“ – 0.35 лв./кг без ДДС, а с ДДС – 0.42 лв./кг.
С фактура № *********/03.02.2017 г., издадена от „Венагро“ ЕООД – гр. Плевен,
дружеството „Н. Г Й“ ЕООД е закупило 7 тона грах (семена „Мадона“, 1-во
размножение) на единична цена 1200 лв./т. пояснява,че при калкулирането на
себестойността на цената на фуражния грах се взема и цената на посадъчния
материал, която е 1.20 лв./кг без ДДС.
Експертът е разработил три варианта при
изчисляване на размера на претендираните от ищците вреди от нереализиране на
реколтата от грах: 1-ви вариант – при посочените в исковата молба цена от 0.30
лв./кг и добив 300 кг/дка; 2-ри вариант – при цена от 0.42 лв./кг с ДДС на
фуражния грах и добив 300 кг/дка по документацията на ищците; 3-ти вариант –
при установената реална цена от 0.42 лв./кг с ДДС и реален добив 380 кг/дка за
стопанската 2016/2017 г., относим и за землището на с. ***.
Първият вариант съответства на претенцията на
ищците.Крайната цена на фуражния грах за заявените от тях за ползване в реални
граници имоти за стопанската 2016/2017г. в землището на с. ***, е:
-за имоти с № 159.16, 213.17 и 240.27, с обща
площ 17.410 дка, ползвани от ищеца ЕТ „Н.Н.-К.Н.“–1566.90лв.;
-за имоти с №№ 242.003, 242.004, 242.014,
256.018, 256.019, 282.011, и 282.015, с обща площ 29.230 дка, ползвани от същия
ищец – 2630.70лв.;
-за имоти с №№ 209.017, 209.022, 209.024,
212.029, 212.030, 212.033, 212.034, 212.056, 212.058, 213.013, 240.007 и 240.028,
с обща площ 52.347 дка, ползвани от ищеца „Н. Г Й“ ЕООД – 4711.23лв.;
- за имоти с №№ 242.013, 244.031, 251.019,
251.020, 251.026, 251.027, 281.005, 281.007, 281.008, 282.013 и 282.019, с обща
площ 54.320 дка, ползвани от същия ищец – 4888.80лв.
Останалите
варианти са разработени при цена
0.42лв./кг.с ДДС и добив 300кг/дка,каквато цена ищците не претендират да е
имала реколтата от граф през процесния период.
Допусната е и съдебна икономическа експертиза с в.л.П.Данаилова,
със задачи за редовността на счетоводните записвания при ищците,касаещи
настоящата им претенция. При „Н. Г Й“ ЕООД установява,че е открита осчетоводена
фактура №1262/03.02.2017г. за покупка от на грах – семена „Мадона“, количество
– 7,1 т., с цена на тон 1200лв./1.20лв.на кг./, със стойност на сделката с ДДС
– 10 224.00 лв. Фактурата и операцията по закупуване на грах семе е
отразена коректно, като материал и съответно вложеното количество за посев.
Налице е и издадената от „Н. Г Й“ ЕООД фактура №209/22.12.2017г. за продажба на
фуражен грах – реколта 2017г.- 4240кг х 0.35лв., на обща стойност с ДДС –
1780.80лв. Фактурата е включена в дневника за продажби и в справка-декларация
по ЗДДС за съответния данъчен период. При ЕТ“Н.Н.“ не е регистрирана продажба на грах в процесния период. В
счетоводството е отразен остатък от закупеното семе в размер на 4088.50 кг, на
стойност 4906.20лв.,но без документална обоснованост на стопанската операция. В
хронологичния регистър за осчетоводяване на разходи за отглеждане на грах
фигурират разходи за гориво, на обща стойност 517.63лв. в сметка 303/9 готова
продукция грах – заприходено количество 8388.45кг, заприходена стойност
5318.28лв., средна цена 0.634лв. В хронологичен регистър за осчетоводяване на
готова продукция – грах от 31.07.2017г. с основание – заприходена продукция
грах от 27.960дка, с включени разходи за 46.640дка без жътва.
По отношение на разходите за обработка,засяване,култивиране и
реколтиране на експерта е представена справка,в която тези разходи са изчислени
в процентно съотношение към всички извършени разходи. В счетоводството на
дружеството тези разходи не се водят аналитично по култури,а общо за всички
засети култури. В счетоводството на ЕТ са предоставени документи за
обработка,засяване и реколтиране по отношение обработка на грах реколта
2017г.,отразяваща разходите в процентно съотношение на база 74.60дка.Тук също
няма информация за разходите конкретно по отделните видове култури, а общо за
всички засети култури. Заключението за счетоводната отчетност е ,че се открива
грешка по отношение прехвърлянето в собственост на ЕТ на семе грах,извършено
без изискваната документална обоснованост на стопанските операции.В същия вид е
била отразена и в годишните финансови отчети и данъчни декларации.
Съставът приема заключенията на всички съдебни експертизи,тъй като
са съответни, не си противоречат,констатациите им се потвърждават от
приложените доказателства.
По
делото са ангажирани и показания на свидетели, доведени и от двете
страни.
Свидетелите
на ищците са работили като трактористи през процесната 2016/2017г. Познават
работата,потвърждават,че
работодателите им са ползвали имоти в землището на с.*** в реални граници. В
обработката на имотите –оран, култивиране, сеитба, прибиране на реколта,
участвали свидетелите и двамата синове на Н.Н.. Част от имотите тогава засели с
грах, като сеитбата на тази култура се извършва пролетта и не е имало
закъсняване в засяването. В началото нямало пречка да обработват имотите, но
впоследствие съседните имоти, ползвани от фирми на П. К., били засети със
слънчоглед и нямало оставени пътища за достъп. Това била причината след като
израснал слънчогледът да не могат да приберат реколтата от грах, който се
прибира по-рано, в началото на лятото, а слънчогледът – по-късно. Обясняват,че
когато отишли да жънат, не могли да влязат в имотите с грах, тъй като с
техниката ще се прегази чуждия слънчоглед. Блокът бил един цял и слънчоглед и
грах и следвало да има път, по който да влязат и да ожънат граха, но не бил оставен
от другата фирма такъв. Успели да приберат реколта от грах само от крайни
парчета земя, където има път и не се налагало да влизат в блока. Останала
неприбрана реколта по нивите и когато извършвали оран през януари 2018 г.
неприбраният грах бил слепен със земята и си стоял там (св.Г.). Според
свидетелите, Н. разполага със селскостопанска техника – трактори и комбайн, с
които да обработва земите си.
Свидетелите,
ангажирани от ответниците са работили като водачи на селскостопански машини към
„А.И.“ЕООД през 2017г. Потвърждават,че са обработвали земеделски земи в
землището на с.***, ползвани не само от това дружество, но и от „А.К.“ и от
земеделския производител С. К. – „…където ни кажат да работим, ние работим…“,
без да се интересуват коя земя на коя фирма е (по думите и на тримата свидетели).
Засявали са имотите с ечемик, пшеница и слънчоглед. Знаят, че в съседство е
имало имоти, ползвани от Н., но не са виждали имоти, засети с грах. Заявиха, че
изпълнявайки функциите си, са оставяли пътища за достъп до неговите имоти, като
в машините, които управляват, имат GPS-навигация, в която са зададени
картите на имотите и по този начин се ориентират кои имоти са им възложени да
обработят, а където има пътища, ги спазват и оставят, без да сеят. Според
свидетелите имотите на Н. се отличавали по това, че реколтата била по-слаба,
тъй като закъснявал с обработката, с жътвата и прибирането на реколтата.
Съдът приема показанията на
свидетелите за обективни, ясни и точни, не противоречат на останалите събрани
доказателства,поради което гради изводите си на тях.
Ищците
представят като доказателства за притежаваната от тях техника свидетелства за
регистрация на земеделска и горска такава- зърнокомбайн, колесни
трактори,брана,валяк,плуг,култиватор,зърно товарач, торачка навесна, пръскачка
навесна,сеялка,,окопен култиватор, товарен автомобил и т.н.,за
придобиването й в собственост от ищците,
от които може да се приеме,че е
обезпечил и разполагал със селскостопански инвентар за обработка на земеделски
земи.
При така установената фактическа
обстановка съставът намира,че е съдът е сезиран със субективно съединени
претенции за присъждане на обезщетения
за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, от невъзможността за
прибиране и реализиране на продукция от грах в описаните в исковата молба недвижими
имоти в землището на с.***,обработвани от ищците, причинени от ответниците, тъй
като не са оставили пътища за достъп до имотите. Претенциите
са с правно основание чл.45 от ЗЗД-срещу земеделския производител С.К.П. и с
правно основание чл.49,вр.с чл.45 от ЗЗД срещу „А.К.“ЕООД. Уточняването на
правното основание,което РС-Ловеч е направил едва в съдебното решение не е
довело до ограничение в правата на страните,тъй като в доклада по чл.140 от ГПК
конкретно и ясно е посочил доказателствената тежест и фактите,които отв.“А.К.“ЕООД
следва да обоснове.
Съставът се съгласява и
изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд по съществото на
претенцията и на осн.чл.272 от ГПК препраща към изводите му.
Безспорно се установява,че
съгласно сключеното Споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската
2016/2017г.,в землището на с.***, Ловешка област,ответниците са били включени като ползватели на земеделски
земи. Със споразумението им е било разрешено и ползване на полски пътища
(съгл.ал.4). На основание чл.37в,ал.17 от ЗСПЗЗ за ползвателя,на който са
предоставени полски пътища,е предвидено задължение да осигури достъп и до
имотите,декларирани и заявени за ползване в реални граници. Безспорно се
установява, че ищците,като ползватели и собственици на земеделски земи,
обработвани в реалните им граници,са подали изискваните заявления по чл.69,ал.1
от ППЗСПЗЗ,с които са уведомили какви
площи ще ползват,сътов. какви култури ще отглеждат.
При така очертаната правна
рамка на спора, по делото са събрани категорични доказателства,че въпреки
посочения по-горе ангажимент да обезпечат пътища за достъп до
имотите,обработвани в реални граници, ответниците са разработили целия терен на
пътищата, които са им били предоставени. Констатациите на всички
експертизи-както тези от ч.гр.д. №1468/2017г. на РС-Ловеч-изготвена по реда на
чл.207 от ГПК и отразяваща състоянието на терените максимално близо до
процесния период,така и ангажираните в настоящето първоинстанционно
производство експертизи са, че е налице нарушаване на ангажимента на
ответниците, като лица,на които е
предоставено ползване на земеделски земи и пътища,за обезпечаване на достъп до
имотите и на съседните им такива, ползвани в реални граници. Експертите както
по единичните,така и в комплексните експертизи заключават, че в резултат на
обработката на ползваните от ответниците земи, ищците реално са били лишени от
възможност да достигнат до земите си и въпреки,че са ги засели с култура
грах,не са могли своевременно да ги обработват и приберат реколтата.
Възражението за неточно установяване на ползвателите на пътищата-реално за
извършителя на деликта, не може да се приеме за доказано с установеното по
отношение на едва 10 от имотите,че са
предоставени на лице,различно от ответниците,а именно “А.И.“ЕООД и „Абърдийн ангъс“ООД.
Констатациите на експертите са,че въпреки предвидения в Споразумението достъп
до всички имоти на ищците, това не е било спазено от ответниците,които са обработили целите пътища и са ги засели с различни култури.
Доказателства за това са събрани както от сателитните снимки от м.юни
2017г.,така и при огледа от констатациите на експертите (по
ч.гр.д.№1468/2017г.РС-Ловеч) за вида на извършената дълбока оран, липсата на
различна плътност на браздите,каквато би се открила,ако се касае за разораване
и на необработвана площ. Едва за един от имотите-кад.№ 209.37 е предвиден път, който
обаче преминава през храсти и е невъзможен за земеделска техника. Поради
наличието на канавки и денивилация между шосето и орната земя достъпът до
земите е невъзможен и от шосейната мрежа.
Не се оспорва,че процесните пътища са
били предоставени за ползване на ответниците,което при констатациите за реално
извършена обработка на цялата площ на пътищата и липса на възможност за достъп
по друг начин за ищците, обосновава и извършителя на деликта-по иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД-С.К.П.,а по претенциите с правно основание чл.49 от ЗЗД-възложителят „А.К.“ЕООД,чиито
работници с действията си по обработка на цялата площ на полските пътища
са нарушили предвидения в споразумението достъп на останалите ползватели до тях
и съответно до имотите им.
Противоправността на действията им се
установи от констатациите,че не са спазили изрично предвидения в споразумението
ангажимент при обработката на пътищата да организират дейността си така, че да
осигурят достъп до имотите и на останалите заявени за ползване в реални граници
имоти. Нормата на чл.37в,ал.17 от ЗСПЗЗ е категорична
за задължението на ползвателя на полските пътища. Възражението,че ищците да са
отправяли искане за частично или изцяло трасиране на границите на масивите,които ползват,съгласно чл.76 от ППЗСПЗЗ, е
неотносимо,тъй като се потвърди,че са
изпълнили ангажимента си и своевременно-за стопанската 201/2017г., са подали
декларации по чл.69,ал.1 от ППЗСПЗЗ какви площи ще ползват и какво ще
отглеждат. При изготвяне на споразумението е имало яснота за имотите, които ще
обработват,културите и съответно са предвидени нужните им пътища за достъп.
Споразумението е сключено при знание на тези и намерения и с предвиждане на
възможност за пълноценната им реализация чрез нормален достъп. В потвържденение
са и показанията на свидетелите на ответниците, които сочат, че в машините са
имали GPS-навигация с въведени карти на имотите, от което следва,че са
имали информация кои имоти следва да обработват, съответно до къде и каква част
от предоставените им пътища да разработват, така, както е предвидено в споразумението
за обезпечаване пълноценното ползване и на останалите земеделски производители.
По отношение на вредите-пропуснати
ползи от събиране и реализиране на продукцията от грах,съставът намира,че ищците
са ангажирали доказателства за извършване на всички предхождащи дейности-на
първо място за закупуване на семена от
грах и влагането им в засяване. Макар да се констатира документална неточност
при осчетоводяването на покупката на семената при ищеца ЕТ,тя не променя
констатациите на вещите лица за реално извършена дейност по засяване,обработка
и частично събиране на реколтата. Такава е доказана за извършена и от „Н. Г
Й“ЕООД. Твърденията на ответниците,че конкретно земите на Н. не са били добре
обработени, че реколтата е била слаба, не се подкрепят от други доказателства.
За възможностите да развиват земеделско производство свидетелстват и
доказателствата за притежаваната специализирана земеделска техника. Наличието
на събрана реколта се потвърждава от доказателствата за извършена продажба- издадената
фактура от „Н. Г Й“ЕООД с № 209/22.12.2017г. за продажба на фуражен грах –
реколта 2017 г. – 4240.00кг х 0.35лв., на обща стойност с ДДС – 1780.80лв.
Доказателства се откриват и при ЕТ- осчетоводяване в хронологичния регистър на
готова продукция – грах от 31.07.2017г., с основание – заприходена продукция
грах от 27.960 дка с включени разходи за 46.640 дка без жътва. В потвърждение
са и показанията на свидетелите на ищците за прибрана частично реколта.
Съставът споделя извода на РС-Ловеч за кредитиране на заключението в първия
разработен вариант,като съответстващ на заявената от ищите претенция за
пропуснати ползи от реализиране на продукция от реколта грах. С извършеното от
експерта проучване на пазара е опровергано и възражението на ответниците за неяснота
по отношение възможното количество на реализирана продукция.
По изложените съображения съставът на
ОС-Ловеч намира,че обжалваното Решение №131/30.04.2020г.,пост.по
гр.д.№727/2018г. на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло.Изводите на съда са ясни и обосновани,формирани са върху
подробен анализ на събраните от страните доказателства. При разглеждане на
делото съдът е предоставил възможност на страните да ангажират множество
доказателства в подкрепа на развитите от тях тези и е изложил подробни мотиви
кои приема за относими и достатъчни и кои не.Не са налице твърдените във
въззивната жалба пороци,мотиви за което съставът изложи по-горе в решението.
По разноските.
С оглед изхода на спора вззиваемият
има право на възстановяване на направените в настоящето производство разноски.
Представен е договор за правна защита и съдействие,с който представителите на „Н.
Г Й“ЕООД и ЕТ“Н.Н.-К.Н.“ са ангажирали адв.Г.,с отбелязан реално изплатен
хонорар в размер на 500лв.,който следва да се възложи в тежест на въззивниците.
По изложените
съображения Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №131/30.04.2020г., пост.по гр.д.№727/2018г. на РС-Ловеч ,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.К.П.
с ЕГН **********,***, *** и „А.К.“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т.С.К., с горните данни, да заплатят на К.Н.Н., действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *** и на „Н. Г Й“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.***, представлявано от Г. Н.Н., с горните данни, сумата в общ размер на 500(петстотин) лева,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на
касационно обжалване с оглед цената на исковете и на основание чл.280,ал.3,т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.