РЕШЕНИЕ
№ 1653
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК
Постъпила е жалба от „К.“ ЕООД в качеството му на длъжник в производство
по и.д. № 20219110400737, ЧСИ П. П., против разпределение от 05.08.2022г.. Развива
доводи за незаконосъобразност, свързани с това, че в разпределението са заделени
суми за разноски на първоначалния взискател К. П. Б. в размер на 20 000лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди, че в предходно разпределение вече са
били изплатени разноски на взискателя за предоставена му адвокатска защита в размер
на 8500лв. Включването на новите разноски би довело до повторно плащане. Прави
възражение за прекомерност, поради това че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност. Счита, че при определяне на дължимите разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение следва да се съобразят минимумите по Наредба
№1/2004 МРАВ. Твърди, че претендирането на тази сума е единствено с цел да се
увреди длъжника. Моли съда да отмени разпределението като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната страна в производството К. П. Б. оспорва жалбата като поддържа, че
същата е недопустима. Сочи, че по пътя на обжалване на разпределение длъжникът
реално обжалва постановлението за разноски, срокът за обжалване на което е
1
пропуснат. По същество развива доводи за неоснователност на искането за редуциране
на разноските за адвокатска защита поради голямата фактическа и правна сложност на
делото. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане или евентуално без уважение.
Присъединените взискатели Д. С. К., Д. Б. К., Д. Ж. М., К. Г. К. са подали
еднотипни отговори, в които поддържат основателност на жалбата. Сочат, че
съдебният изпълнител е включил два пъти разноски за взискателя. Считат
възражението за прекомерност за основателно. Поддържат, че размерът на
претендираното възнаграждение следва да е съобразен с минимумите по Наредба
№1/2004 МРАВ. Посочват, че с претендираното възнаграждение се накърняват
правата им на кредитори, т.к. това вземане е от предходен ред на привилегиите.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Излага съображения, че е посочил коректно дължимите
суми съобразно извършените действия по изпълнителното дело, както и е съобразил
реда на привилегиите. По отношение възраженията за прекомерност сочи, че по делото
са извършени множество изпълнителни способи и заплатеното възнаграждение не е
прекомерно. Отделно от това сочи, че постановлението за разноски е съобщено на
длъжника и той не го е обжалвал в срока по чл.435-46 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба
е допустима, като подадена против подлежащ на обжалване акт, подадена е в срок и
изхожда от легитимирана страна – длъжник по делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалва се разпределение от 05.08.2022г. по изп.д.№ 20219190400737 на ЧСИ
П. П. на суми, които са получени от публична продан на недвижим имот на длъжника.
В изготвеното и предявено на страните разпределение съдебният изпълнител е посочил
продажната цена на имота, описал е вземанията на първоначалния взискател по делото
К. Б., като е посочил и вземането му за разноски в изпълнителното производство, сред
които и 20 000лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Описани са вземанията и на
присъединените взискатели, както и публичните вземания. Спазена е поредността на
привилегиите и е извършено разпределение на вземанията до изчерпване на
продажната цена.
Оплакването в жалбата е за незаконосъобразно включване в разноските на
първоначалния взискател повторно адвокатско възнаграждение и то в размер на
20000лв., което според длъжника е прекомерно. Длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Доколкото изпълнителният
процес е свързан с множество действия е мислимо, че в рамките му на длъжника ще се
предявяват за плащане многократно разноски, извършени до момента във връзка с
изпълнението. Както ВКС е разяснил в ТР№ 3/2017, т.д.№3/2015, ОСГТК, Т.2, всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се претендира плащане на разноски от длъжника
2
подлежи на самостоятелно обжалване. Това не следва да се тълкува в смисъл, че за
едни и същи разноски могат да се подават многократно жалби, а че когато в хода на
изпълнителния процес всяко приемане на разноски – било с нарочно постановление,
било в ПДИ, в съобщение за дължимите разноски и прочие, длъжникът има срок по
чл.436 от ГПК да обжалва същите. При стабилизиране на акта на съдебния изпълнител
приетите с него разноски не подлежат на последващ съдебен контрол.
По конкретното дело се установява, че с разпределение от 17.06.2022г. са
разпределени и е погасено вземането на първоначалния взискател по делото К. Б. за
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 8500лв. Същото е влязло в
законна сила.
С молба вх.№14036/28.06.2022г. първоначалния взискател К. Б. е представил нов
договор за правна защита, в който е договорено възнаграждение в размер на 20 000лв.
за последващи изпълнителни десйтвия, представил е фактура за плащането им и е
поискал същите да бъдат събрани. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение до
длъжника за посочената сума. Същото има характер на постановление за разноски.
Съобщението е връчено на 05.07.2022г. на Д. К., пълномощник. Същото лице, обаче е
присъединен кредитор по делото. Следователно на осн. чл.46, ал.2, изр. последно от
ГПК, извършеното съобщаване е ненадлежно. Недопустимо е съобщение до една от
страните по делото да се връчи на насрещната страна, независимо дали последната
притежава представителна власт / което в настоящия случай не е и доказано/. Само за
пълнота следва да се обърне внимание, че посоченото връчване не е изолирано, а
напротив – множество съобщения до длъжника са връчени на присъединения взискател
Д. К.. Така, предвид нередовното съобщаване на длъжника на дължимите разноски по
изпълнителното производство, то не може да се приеме, че за него е започнал да тече
срок за обжалване, респ. че е изтекъл такъв. Ето защо се явява неоснователно
възражението на взискателя К. Б., че жалбата е недопустима, поради стабилизиране на
акта на съдебния изпълнител относно разноските.
Длъжникът „К.“ ЕООД е уведомен за претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на първоначалния взискател с предявяване на разпределението от
05.08.2022г. на получени от публична продан суми. С подадената жалба същият прави
възражение за прекомерност както с оглед правната и фактическа сложност на делото,
така и с оглед факта, че вече са приети разноски за адвокатска защита на този
взискател. Компетентен да разгледа това възражение е съдът, който разглежда делото
с оглед чл.78, ал.5 от ГПК, а доколкото тези правила се прилагат и в съдебното
изпълнение, то компетентен да го разгледа е съдебният изпълнител. Съдебен контрол е
допустим само по отношение на произнасянето по възражение за прекомерност на
съдебния изпълнител. За да се произнесе той е необходимо постановлението за
разноски да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане и произнасяне по
3
възражението за разноските, като едва след стабилизиране на акта му се изготви и
разпределение на получените от публичната продан суми.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпределение от 05.08.2022г., и.д. № 20219110400737, по описа на
ЧСИ П. П. и връща делото за изготвяне на ново разпределение съобразно дадените
указания.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4