Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 16.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 19.03.2021г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Теодора Вутева и с участието на прокурор Цекова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 712 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Д. срещу Г.Д.. Ищецът твърди, че ответницата е негова майка и страда от деменция при болестта на Алцхаймер, в резултат от което заболяване не може да се обслужва сама, не възприема и не разбира случващото се около нея, и е напълно неадекватна. Счита, че ответницата не е в състояние да разбира свойството и значението на това, което върши, нито да ръководи постъпките си, нито да се грижи за себе си и за своите работи. Намира, че са налице предпоставките за поставянето й под пълно запрещение, и отправя такова искане до съда, а при условията на алтернативност – за поставянето й под ограничено запрещение. Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане за разпит на свидетели.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата, чрез назначения й особен представител адв. Н., е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска. Особеният представител счита, че приложените към исковата молба доказателства не са достатъчни да обосноват извод за поставяне на ответницата под запрещение. Отправя доказателствени искания за личен разпит на ответницата и за назначаване на съдебно- психиатрична експертиза. Заявява, че няма да сочи доказателства.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Карлова, която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, като постави ответницата Г.Д. под пълно запрещение с всички произтичащи от това последици. Счита, че са налице законоустановените предпоставки за това. Изразява становище, че ответницата не може сама да се грижи за себе си, за своите работи, и да се защитава.

В открито съдебно заседание ответницата се представлява от адв. Н. – особен представител, която счита за установено, че ответницата не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за себе си. Счита, че същата следва да бъде поставена под ограничено запрещение, като по този начин ще бъдат защитени в достатъчна степен интересите й, тъй като тя няма да може да извършва каквито и да е правни действия, без съгласието на своя попечител. Позовава се на европейската практика по правата на човека в този смисъл. Отправя искане, Г.Д. да бъде поставена под ограничено запрещение.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура – прокурор Цекова – изразява становище, че са налице всички кумулативни предпоставки по закона, а именно – медицински и юридически критерий по смисъла на чл. 5 ал. 1 от Закона за лицата и семейството. Счита, че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответницата Г.С. Б.е майка на ищеца Г.И.Д..

По делото се открива експертно решение № 0851 от 113/05.07.2013 г. на СТЕЛК – Психични болести – София област, с което на Г.Д. е определена пожизнено 80% неработоспособност поради заболявания „деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало, локален психоорганичен синдром, и др.“ Изложени са мотиви, че горният извод е обусловен от интелектуално- паметовият дефицит до степен на локален психоорганичен синдром в рамките на деменция при болестта на Алцхаймер.

Съдът придоби непосредствено впечатление за психическото и физическото състояние на Г.Д. в хода на личния й разпит по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Съдът се увери в самоличността на лицето Г.Д. от представената й лична карта. По молба на ищеца, разпитът е проведен дистанционно на 19.03.2021г., с оглед постоянното настаняване на ответницата в Дом за възрастни хора „С. д.– М“ ЕООД, с. М., Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването и Служебна бележка от „С. д.– М“ ЕООД, съгласно която свижданията и напусканията в и от дома са забранени. При видеоконферентната връзка са спазени изискванията на чл. 143, ал. 4 от ГПК. С оглед обстоятелството, че нормата на чл. 337, ал. 1 от ГПК е специална, както и че разпитваното лице не е свидетел или вещо лице, а и не дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, не е следвана процедурата по чл. 156а от ГПК.

При разпита ответницата не отговаря, не реагира на въпросите на съда, не установява словесен и визуален контакт. Еднократно изговори думата "Да", но тя не съответства на поведението й, което е видимо неадекватно, а погледът – блуждаещ  и неконцентриран.

От разпита на св. Д. С. се установява, че ответницата страда от болестта на Алцхаймер от доста време и не разпознава никого, не говори, гледа в една точка, в празнота. Според свидетелката, ответницата не може сама да се грижи за себе си и е зависима от други хора. Не може да се храни самостоятелно. Не може да се обслужва и да се къпе. Не може да разговаря. Описва хронологично влошаването на здравословното състояние на ответницата, която постепенно започнала да губи ориентация за време и място и да не разпознава роднините си. Твърди, че с нея не може да бъде проведен разговор, тъй като понастоящем съвсем не разговаря. Не разпознава какво е добро и зло. Не проявява признаци на съзнателност.

От показанията на св. Е. Д. – снаха на ответницата, се установява, че последната  страда от деменция при болестта на Алцхаймер от около 2012 година. Тогава болестта започнала да се проявява по- сериозно, с по- дългосрочна загуба на памет и неразпознаване на близки. Описва състоянието й като „неадекватно“. Твърди, че не може да си поиска храна и вода, не може да се обслужва сама, не може да взема адекватни решения, не може да си вземе пенсията. Счита, че към момента Г. не може да се грижи сама за себе си и дори не говори. Не разпознава близките си от около две години. Не е изразявала никакво желание във връзка с нейно имущество. Не изразява воля.

От заключението по съдебно- психиатричната експертиза, изготвено от в.л. д-р Ц.П., се установява, че Г.Д. не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да преценява и защитава имуществените си интереси. Не може да функционира автономно. Няма капацитет и ресурс за изграждане на правилни модели на социално вграждане, и следва да бъде под постоянно наблюдение и в защитена среда с контрол и подкрепа. Направено е обобщаващо заключение, е психичното й състояние не позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и да се грижи сама за своите работи и да защитава интересите си.

В открито съдебно заседание на 19.03.2021г. вещото лице е заявило, че поддържа заключението. Посочило е, че съдовата деменция е придобито заболяване - придобито слабоумие и психична болест. То е прогресиращо заболяване, като понастоящем ответницата е в изходна фаза.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от сина на ответницата, който е активно процесуално легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който, по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания, се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие или душевна болест, което препятства лицето, само да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

Във връзка с горното, следва да се имат предвид мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които тези разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“. Това тълкуване е в съответствие с основния  международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), и в сила от 21.04.2012 г.

С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.

Третата алинея от този нормативен текст регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип е запазване дееспособността на лицата в максимална степен, а нейното ограничаване следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на обществото.

В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване дееспособността на ответницата Г.Д., тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че тя страда от деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало, довела до локален психоорганичен синдром, за което през 2013г. й е призната пожизнено 80% неработоспособност.

Също така, съгласно изявлението на в.л. П. в открито съдебно заседание, състоянието на ответницата се квалифицира като придобито слабоумие и психична болест – релевантни предпоставки по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС. 

Тези изводи за тежкото здравословно състояние на ответницата се потвърждават и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като тя не осъществи словесен и визуален контакт със съда, не беше в състояние да се концентрира, нито да реагира адекватно.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на Г.Д. под запрещение.

Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като степента на заболяването й е такава, че я лишава напълно от възможността, пълноценно да се грижи за своите работи. От заключението на в.л. д-р Ц.П. се установява, че Г.Д. не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи, както и да се грижи сама за своите работи и да преценява и защитава личните си и имуществени интереси. Същото се потвърждава и от свидетелските показания. На практика ответницата е неспособна да изрази по разбираем начин мисъл или воля, което води до невъзможност да ръководи постъпките си и да комуникира. Така тя не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите интереси.

На последно място, съгласно цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата за състоянието на ответницата е неблагоприятна, тъй като, видно от заключението по СППЕ и показанията на свидетелите, болестта прогресира, а с решението на ТЕЛК неработоспособността на ответницата е определена пожизнено. В експертното заключение изрично е направен извод, че развитието на болестта дава основание да се очаква „ … задълбочаване на процеса, както и невъзвратимо отпадане на висши корови функции като памет, интелект, когниция и др.“, а също и че заболяването „.. не предполага положителни промени“.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на Г.Д. е сериозно увредено до степен, в която тя е неспособна  да се справя сама със своите работи, като няма изгледи, то да се подобри. Поради това тя следва да бъде поставена под запрещение.

За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно чл. 51, ал. 4 от Конституцията на Република България, „лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Институтът на поставяне под запрещение е част от тази защита, тъй като от една страна той гарантира, че лицата с психически и/или умствени увреждания ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а от друга страна той гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха могли да пострадат от правните действия на лицата с увреждания.

С оглед гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства относно състоянието на Д. и развитието на заболяването й, съдът намира, че в случая недопускането на такива правни действия от страна ответницата, които застрашават нейни собствени или чужди права и интереси, налага поставянето й под пълно запрещение.

Не следва да бъде споделено становището на особения представител на Д. за поставянето й под ограничено запрещение, тъй като в такъв случай тя би трябвало да извършва правните действия с попечителско съдействие, но лично (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал. 2 от ЗЛС), а от събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че тя е неспособна да формира правно валидна воля, нито да я изрази ясно и разбираемо за околните, което е непреодолима пречка пред извършване на правни действия по този начин.

След влизане на решението в сила, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Елин Пелин - за определяне на настойнически съвет съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от СК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.С.Д. с ЕГН ********** и адрес ***.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

След влизане на решението в сила,  заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Елин Пелин за учредяване на настойничество.

                                     

Окръжен съдия: