Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 26.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3
с-в в публично съдебно заседание на пети юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело
№ 658 по описа за 2021г. и взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен установителен иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП
за установяване факта на извършено от ответника нарушение на авторското право
на ищеца върху произведение - „кръстословица“.
Ищецът – Г.Р.Х., ЕГН: **********
твърди, че е автор на кръстословица, която ответникът – Р. ООД, ЕИК: *******е
публикувал в брой 172 от 09.09.2010 година във вестник „София днес“, без негово
съгласие за това и без да е обозначен като автор на произведението -
кръстословица. Твърди, че по отношение на последната е предоставял съгласие за
публикуване, но през 2004 година, като в предходната публикация е бил посочен
като автор на произведението. Поддържа да е нарушено авторското му право чрез
публикуване на произведението без съгласието му и моли съда да установи този
факт. Оспорва да е съществувала компютърна програма, годна да изработи
кръстословица като тази, създадена от него. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска.
Признава да е получил кръстословицата и публикувал същата в изданието на София
днес от 2004 година, точно каквато е извлечена директно от файл, изпратен от
ищеца, вкл. надписана с името на ищеца. Същевременно оспорва ищецът да е автор
на процесната кръстословица, както и оспорва същата да е годен обект на закрила
па ЗАПСП, тъй като е създадена чрез компютърна програма, а не в резултат от
творческа дейност на ищеца. Твърди също, че създаването на кръстословицата е
извършено при условията на чл. 42 ЗАПСП – по възлагане от ищеца и при липса на уговорена забрана за повторно
ползване на обекта. Сочи, че поведението на ищеца сочи на мълчаливо съгласие за
многократно използване на произведението, като между страните не са били
уговорени, каквито и да ограничения по отношение на ползването, а ищецът е
получавал еднократно заплащане при изпращане на кръстословицата. Твърди и да е
налице законово основание за повторно публикуване на кръстословицата, което е в
основата на чл. 42 ЗАПСП. Претендира разноски.
Ищецът носи тежест да
докаже: че е носител на авторско право /че е създал кръстословицата и тя е
годен обект на авторско право/ върху кръстословица, която е използвана от
ответника чрез публикуването й в притежаваното от ответника печатно издание
през 2010 година, бр. 172.
В тежест на ответника е да
докаже възраженията си: че произведението е създадено посредством компютърна
програма и че е използвал същото със съгласието на ищеца.
Като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в производството по делото са установени следните факти: че
процесната кръстословица през 2004 година е изпратена от ищеца и получена от
ответника за публикуване в посоченото печатно издание, като същата е
публикувана във вид, както се е съдържала в изпратения файл, вкл. съдържаща и
името на ищеца и че същата кръстословица е публикувана повторно от ответника в
бр. 172/2010г.
Съдът,
като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен
иск за установяване факта на извършено от ответника нарушение на авторското
право върху произведение, което ищецът твърди да притежава.
Според чл.
95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП /в редакцията към ДВ, бр. 28 от 2018 г./, когато
произведение се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят
на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението.
Следователно на първо място, за уважаване на иска е необходимо доказване на
обстоятелството, че ищецът е автор на посоченото в исковата молба произведение
– кръстословица, както и че същото може да бъде обект на авторско право.
В чл. 3, ал.
1 ЗАПСП се съдържат признаците, които следва да притежава един обект, за да се
характеризира той като такъв на авторското право, а именно - всяко произведение
на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и
е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Доколкото
процесното произведение не е изрично посочено в примерно изброените в
цитираната норма различни видове произведения, които представляват обект на
авторското право, то следва да се установи дали то отговаря на общите характеристики
за такъв обект. С оглед същността на кръстословицата, а именно специално
подбрани думи на конкретен език /в случая – български/, разположени /в редове и
колони/ и съчетани с конкретна цел и резултат по специфичен начин и изглед,
като всяка от думите в съдържанието е свързана и с определена кратка
дефиниция/описание със семантично значение, следва да се направи обоснован
извод за това, че процесното произведение е обект на авторско право, тъй като
безспорно е резултат от интелектуална и творческа дейност на определено лице. А
това лице е проявило литературни, лексикални и логически познания и умения, при
това със застъпен творчески елемент при подреждане и съчетаване на думите и
тяхното кръстосване в редици и колони.
Ответникът
не посочи и събра доказателства за това конкретната кръстословица да е
автоматичен резултат от използвана специална и нарочна компютърна програма, без
наличието на елемент на интелектуална и творческа дейност, каквото възражение
изрично е противопоставил. Принципното наличие на такива програми /което и не е
доказано по безспорен начин към относимия времеви период през 2004 година/ не
изключва хипотезите, при които кръстословица е създадена вследствие единствено
на човешки и мисловен труд на едно физическо лице, дори и при използване на
софтуерни програми, свързани например с оформяне графичния изглед на
кръстословицата.
Според разпоредбата
на чл. 5 ЗАПСП, авторът на едно произведение е физическото лице, в резултат на
чиято творческа дейност то е създадено, като в чл. 6, ал. 1 ЗАПСП е установена
оборима презумпция за авторство, според която до доказване на противното за
автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак
са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия
или екземпляри от него и/или техните опаковки.
Между
страните е безспорен фактът, че при първоначалното публикуване на кръстословицата
в печатното издание на ответника през 2004 година, в долния край на същата е
отбелязано името на ищеца, както и е сложен знак С, в кръг. Последният, макар
да няма правно признато официално значение, се използва в международен аспект
като символ за обозначаве на авторски права на определено лице върху обект на
интелектуалната собственост. Следователно, ищецът е бил обозначен като автор на
кръстословицата по най-разпространения и обичен начин за това или приложима е
презумпцията по чл. 6, ал. 1 ЗАПСП. Последната не е оборена в процеса, като в
установяване на противното по делото не са посочени и събрани никакви
доказателства от страна на ответника, който прави съответното оспорване.
Горното
налага извод, че в процеса е доказано авторството на ищеца върху процесната
кръстословица, която има характера на обект на авторско право и попада под
закрилата на специалния закон, вкл. и тази по предявения иск.
При тези
мотиви, по делото остава да се установи и дали е извършено твърдяното от ищеца
нарушение от страна на ответника, което накърнява неговите авторски права. Съдът
намира за доказано извършено такова нарушение.
Отново
безспорен между страните факт е, че през 2010 година ответникът повторно е
публикувал същата кръстословица в брой от издаваното от него печатно издание, разпространявано
сред неограничен брой читатели, като видно от представените и неоспорени от
ответника доказателства, не е обозначен авторът на произведението. Посоченото
действие несъмнено попада в хипотезите на ползване на произведение по чл. 18,
ал. 1 ЗАПСП и по- конкретно, изпълва съдържанието на хипотезите на чл. 18, ал.
2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, вр. § 2, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗАПСП.
Същевременно,
по делото не със събраха доказателства за това авторът да е дал своето съгласие
/служители на ответното дружество да публикуват кръстословицата/, а и не се
касае до случай на използване, предвиден в закона, при който е допустимо
ползване независимо от волята на титуляра на авторското право /каквито са
предвидени в нормите на чл. 24 и чл. 25 от ЗАПСП/.
По отношение
на съгласието следва да се посочи, че ответникът не установи възраженията си за
това, че с даденото съгласие за ползване на авторското произведение през 2004
година /което също не е спорно/, ищецът всъщност се е съгласил ползването на
кръстословицата да е многократно, при еднократно заплащане на възнаграждение
при изпращането й. Или, ответникът не доказа конкретните условия на неформалния
договор по чл. 36 ЗАПСП, какъвто не се спори да е сключен през 2004 година по
отношение и на конкретната кръстословица. Напротив, при липсата на
доказателства за уговорен срок или други условия в тази връзка, приложим е чл.
36, ал. 5 ЗАПСП, спорд който при липса на такава уговорка в договора за
използване, се смята, че правото да се използва произведението е отстъпено за
срок от три години /изтекъл още през 2007 година/.
Така, при
доказаност и на извършено нарушение, както и необорена презумпция за виновност
по смисъла на чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП, искът се явява основателен.
Разноски при
този изход от производството са дължими само на ищеца, съгласно представен
списък и доказателства, че са сторени, а именно – в размер на 1080 лева за
адвокат и държавна такса. Не е направено възражение за прекомерност, поради
което съдът не разглежда служебно този въпрос.
Така
мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения
от Г.Р.Х., ЕГН: ********** срещу Р. ООД, ЕИК: *******иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от Закона за
авторското право и сродните му права, че Р. ООД,
ЕИК: *******е извършило
нарушение на авторското право на ищеца върху кръстословица, публикувана за
първи път в брой 196 (1076) от 28.10.2004 г. на вестник "София днес",
чрез използване на това произведение без съгласието на автора, като е възпроизвел
и разпространил същото сред неограничен брой лица, чрез публикуване на
кръстословицата в брой 172 (2525) от 09.09.2010 г. на вестник „София днес“.
ОСЪЖДА Р. ООД, ЕИК: *******да заплати на Г.Р.Х.,
ЕГН: ********** сума в размер на 1080 лв. - разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок, считано
от 27.07.2021 година.
СЪДИЯ: