РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501233 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от ищцата по спора
М. Я. М. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Н. И. Д. чрез
процесуалния й представител адвокат Л. Н. срещу Решение № 56 от 15.02.2023 г. по гр.д. №
1391/2022 г. на РС – Карлово в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата
срещу нейния баща Я. Т. М. иск за увеличаване на дължимата й от него месечна издръжка за
разликата от 250 лв. до пълния предявен размер от 400 лева.
Поддържаните в жалбата оплаквания за неправилност са, че месечна издръжка в
размер на 250 лв. е недостатъчна за задоволяване на базовите потребности на въззиваемата –
ищца от храна и облекло, като наред с тях са необходими средства и за закупуване на
учебни пособия, за посещения на културни и социални мероприятия с оглед възрастта й /
*** години / и необходимостта от духовно развитие и израстване, както и за почивки.
Настоява се, че ответникът има материалната възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер от 400 лева. Същият притежава две търговски дружества,
посредством които развива транспортен бизнес и реализира значителни доходи. Макар и
документално да отчита нисък доход, показанията на ангажираните свидетели обосновавали
извод в противна насока. Акцентира се върху твърдяния факт, че въззиваемия – ответник е
напълно дезинтересиран от детето си М., не търси и не осъществява контакти с нея и освен
определената от съда издръжка не прави други разходи за дъщеря си.
По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго такова от въззивния съд за
уважаване на иска. Претендират се направените за двете инстанции разноски.
1
Ответникът по жалбата и по иска Я. М. е депозирал отговор за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е правилно. Поддържа
да не е налице промяна в неговите материални възможности до степен да може да заплаща
исканата месечна издръжка от 400 лева. Акцентира върху факта, че има и друго дете – Я.,
роден на *** г. - за което също осигурява издръжка, както и че има доведено дете от
настоящата си съпруга, като тримата живеят в едно домакинство, ведно и с болния баща на
съпругата си. Оспорва твърденията да е дезинтересиран от дъщеря си. Поддържа че й е
давал на ръка парични средства за екскурзии и почивки, за текущи лични нужди, както и че
й е подарил мобилен телефон.
По така изложените доводи се иска потвърждаване на решението в отхвърлителната
му част.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на месечната издръжка,
дължима от ответника Я. Т. М. на непълнолетната му дъщеря М. Я. М., от 165 лева на 400
лева.
Първоинстанционното решение, с което искът е уважен за разликата над 165 лв. до
250 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 250 лв. до претендираните 400 лева.
Безспорно установено е по делото, че месечната издръжка за ищцата в размер на 165
лв. е определена с окончателно Решение от 01.03.2021 г. по гр.д. № 357/2020 г., с което е
прекратен бракът между нейните родители, и е утвърдено постигнатото между тях
споразумение по чл. 51 от СК, с което упражняването на родителските права по отношение
на детето М. е предоставено на майката, като бащата се е задължил да заплаща месечна
издръжка за дъщеря си в размер на 165 лева.
Ищцата твърди, че от м. март 2021 г. до предявяването на иска / 31.10.2022 г. / са
изминали почти две години, тя е вече в *** курс на обучение, потребностите й – битови,
образователни и културни във връзка с духовното й развитие, са нараснали, нараснали са
съответно и разходите за тяхното задоволяване, предвид и изменената икономическа
обстановка в страната във връзка с високия ръст на инфлацията от началото на 2022 г..
Твърди ответникът да реализира доходи, позволяващи му да й заплаща месечна издръжка в
размер на 400 лв., тъй като същият упражнява търговска дейност като *** и *** на две
търговски дружества – Я. К. БГ „ ЕООД – гр.*** и Д. 1 – БГ „ ЕООД – гр.***.
Ответникът е признал иска до минималния размер по чл. 142 ал. 2 от СК, а за
разликата го оспорва с твърдения, че дружествата му работят на загуба, че от настоящата си
съпруга има и малолетен син – Я., род. през *** г., че настоящата му съпруга има малолетно
дете - Н.П.Й. и болен баща, като всички те живеят в общо домакинство, че при възможност
давал на ищцата на ръка парични средства за екскурзии и почивки, за текущи лични нужди,
както и че й е подарил мобилен телефон.
Безспорно установено е по делото:
Ищцата М. е родена на *** г., т.е. към предявяването на иска е на възраст *** години
и *** месеца, ученичка в *** клас в ПГСС „ В.Л. „ – гр.***, специалност „ икономическа
информатика“, дневна форма на обучение, като за периода февруари 2022 г . – ноември 2022
г. включително е получила стипендия от 30 лв. на месец;
Към датата на определяне на предходния размер издръжка и понастоящем детето е с
обичайните за съответната възраст нужди, не се установяват по делото разходи за
задоволяване на трайни специфични такива, свързани със здравословно състояние и/или
2
други обстоятелства.
Относно майката - по делото се признава същата да работи по трудов договор, не се
установява – не е и посочен, размера на получаваното от нея трудово възнаграждение. Не се
установява – не се и твърди, да има други деца, както и да дължи издръжка на трети лица.
Ответникът е *** и *** на две действащи търговски дружества - „ Я. К. БГ „ ЕООД –
гр.*** с ЕИК *** и „ Д. – 1 – БГ „ ЕООД – гр.***, ЕИК ***, чрез които развива търговска
дейност, изразяваща се - според показанията на разпитаните по делото свидетели, в сервиз
за ремонт на автомобили и в предоставяне на услуги по пътна помощ на автомобили. Има
още едно дете – Я., роден на *** г.. Представя издадено от него в качеството му на *** на „
Я. К. БГ „ ЕООД удостоверение, според което получава брутно месечно възнаграждение в
размер на 650 лв. за месеците януари, февруари и март 2022 г., а считано от април 2022 г. до
ноември 2022 г. вкл. – брутно месечно възнаграждение в размер на 710 лева. Не е изпълнил
вмененото му от съда по искане на ищцата задължение по чл. 190 ал. 1 от ГПК да представи
годишни данъчни декларации / ГДД / досежно осъществяваната от дружествата дейност. В
представената ГДД / л. 54 – л. 67 от първоинстанционното дело / е отразено, че същата се
подава от него като представител, но не е посочено данъчно задълженото лице, за което се
подава декларацията, съответно чийто представител е ответникът като неин подател в това
му качество.
С оглед така установеното съдът намира жалбата за основателна.
Несъмнено нуждите на ищцата и разходите за тяхното задоволяване са нараснали за
изминалия период от 2 години и половина. Промяната във възрастта на детето води до
увеличаване на потребностите му от храна, облекло, обучение, социално и културно
развитие. Изменени са съществено и икономическите условия в страната в посока
увеличаване на цените на стоките и услугите, в т.ч. и на тези от първа необходимост. Факт е
трайно увеличения и увеличаващ се ръст на цените през 2022 г., продължаващ и през 2023
г.. Следователно искът е по основание доказан - за което и няма спор между страните.
Потребностите на детето понастоящем и за в бъдеще не могат да бъдат в достатъчна степен
обезпечени с издръжка от бащата в размер на 165 лева месечно.
Потребностите на ищцата не могат да бъдат обезпечени и с минималния размер
издръжка по чл. 142 ал. 2 от СК - който в случая възлиза на 195 лв., нито с присъдената
такава с обжалваното решение от 250 лева. Необходимата за нея понастоящем месечна
издръжка съдът намира да е в общ размер на 650 лева – дължим се и от двамата родители.
Същата съдът намира да е и възможна за осигуряване от последните. С оглед
непредставянето от ответника на ГДД за казаните по горе търговски дружества - чийто *** и
*** е, и на основание чл. 190 ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК съдът намира, че същият - макар да
има и малолетен син, е в състояние да обезпечава достатъчна и за двете си деца издръжка,
като заплаща на дъщеря си такава в размер на 400 лв. месечно, а останалите 250 лв. ще се
поемат от майката, която е ангажирана и с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Правно ирелевантен е факта, че ответникът живее в общо
домакинство и с детето на съпругата си Е.Й. – Н.П.Й., и с болния й баща – за тези лица той
няма задължения за издръжка по закон – каквото е безусловното му задължение към
ищцата. Правно ирелевантни са и евентуални инцидентни престации на родителя лично към
детето под формата на парични суми и/или предметни подаръци. Издръжка се дължи, за да
имат децата постоянен сигурен доход за отглеждането, възпитанието и духовното им
израстване. Задължението за издръжка се изпълнява чрез периодични ежемесечни плащания
за задоволяване на постоянните ежедневните потребности на детето. Затова и инцидентни
парични или предметни подаръци на бащата към детето са ирелевантни за размера на
дължимата се от него месечна издръжка. Същите са израз на родителска грижа, полагането
на която не освобождава бащата от задължението да заплаща месечна издръжка на детето си
в необходимия размер, съответно не се вземат предвид при определянето на този размер. В
3
размера не се включва и получаваната от ищцата ученическа стипендия от 30 лв. месечно в
периода февруари – ноември 2022 година, тъй като същата няма характер на постоянен
сигурен доход. Освен това, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните имат и лични доходи.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 56 от 15.02.2023 г. по гр.д. № 1391/2022 г. на РС – Карлово в
обжалваната част - с която е отхвърлен предявеният от М. Я. М., ЕГН - **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Д. иск с
правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на дължимата се от Я. Т. М., ЕГН – ***
месечна издръжка за разликата от 250 лв. до пълния предявен размер от 400 лева,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Увеличава дължимата се от Я. Т. М., ЕГН – *** на М. Я. М., ЕГН - **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Д., месечна
издръжка, като Осъжда Я. Т. М., ЕГН – *** да заплаща на дъщеря си М. Я. М., ЕГН –
********** месечна издръжка в размер на още 150 / сто и петдесет / лв. / общо 400 лв. /,
считано от 31.10.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
падежа до окончателното изплащане.
Осъжда Я. Т. М., ЕГН – ********** да заплати на М. Я. М., ЕГН - **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Д., ЕГН –
********** деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на още 150
/ сто и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда Я. Т. М., ЕГН – ********** да заплати на М. Я. М., ЕГН - **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Д., ЕГН –
********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500 / петстотин /
лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда Я. Т. М., ЕГН – ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 216 / двеста и
шестнадесет / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4