№ 1136
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 4068/20.06.2018 г. СГС, II-а с-в, по гр.д.№ 12225/2017 г. е
отменил на основание чл.240 ГПК неприсъственото решение от 01.06.2017 г.
на СРС, 170 с-в, гр.д.№ 48550/2016 г. и е върнал делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав на съда.
С решение от 12.02.2020 г. СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 45989/2018 г. е
признал за незаконно уволнението на П.М. Ч., извършено със заповед №
29/01.07.2016 г. на управителя на „М И М ****“ ООД и го е отменил на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, осъдил е „М И М ****“ ООД да заплати на
П.М. Ч. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ сумата от 2 640 лв.-обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.07.2016
г., на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 202,40 лв.-нетен размер на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2016 г. със
законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба-
26.08.2017 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил като
1
неоснователен иска на П.М. Ч. срещу „М И М ****“ ООД на основание
чл.128, т.2 КТ за сумата от 167,62 лв.-нетен размер на трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2016 г. до 12.07.2016 г.
Срещу така постановеното решение на СРС е постъпила въззивна жалба
от ответника „М И М ****“ ООД в частта, с която са уважени исковете
срещу него.Въззивникът твърди, че в посочената чест решението е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалния закон.Твърди, че първоинстанционният съд е отменил заповед
№ 29/01.07.2016 г., която не съществува в правния мир, тъй като е била
отменена от управителя на дружеството със заповед № 29-1/05.07.2016
г.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил и разгледал представените
доказателства с отговора на исковата молба и в нарушение на процесуалните
правила не му е допуснал гласни доказателства.Твърди, че съдът неправилно
не е кредитирал представената справка от НАП с мотиви, че същата зависи от
представената информация от работодателя, а същевременно е кредитирал
отразяванията в трудовата книжка на ищеца.Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- П.М. Ч. не взема становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ чл.225, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1
КТ.Ищецът- П.М. Ч. твърди, че от 04.03.2015 г. до 11.07.2016 г. е работил на
длъжност „дърводелец, мебелист“ в „М И М ****“ ООД.Твърди, че на
12.07.2016 г. е бил повикан от управителя М.П., който му е връчил заповед №
29/01.07.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата му
книжка, в която е отразено това обстоятелство и му е заявил, че повече не
трябва да се явява на работа, тъй като цехът ще бъде затворен и да си търси
друга работа.На 15.07.2016 г. с нотариална покана ищецът е върнал екземпляр
от връчената му на 12.07.2016 г. заповед и изрично е уведомил работодателя,
че не е съгласен трудовото му правоотношение да бъде прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и че не е подавал молба за прекратяване на
трудовия договор.На 19.07.2016 г. управителят на ответното дружество му е
изпратил писмо-искане за предоставяне на писмени обяснения във връзка с
2
нарушения на трудовата дисциплина и предизвестие № 6/18.07.2016 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение.Ищецът твърди, че
прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно, тъй
като нито една от страните по трудовия договор не е направила писмено
предложение за това.Работодателят не е спазил и изискването на 5.1 от
трудовия договор за отправяне на писмено предизвестие със срок от 30
дни.Не са му били изплатени и обезщетения за неползван годишен отпуск за
2016 г., както и трудово възнаграждение за изработените от него седем
работни дни от 01.07.2016 г. до 12.07.2016 г. включително.В резултат на
незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение е
останал без работа, считано от 12.07.2016 г. за период от шест месеца.Моли
съда да постанови решение, с което да признае заповед № 29/01.07.2016 г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение, издадена от управителя на „М
И М ****“ ООД за незаконосъобразна и да я отмени, да осъди ответника да
му заплати сумата от 167,62 лв.-трудово възнаграждение за периода
01.07.2016 г.-12.07.2016 г., сумата от 202,40 лв.-обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2016 г. за 10 работни дни със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 2 640 лв.-обезщетение за времето,
през което е станал без работа за период от шест месеца, считано от
12.07.2016 г. със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане на задължението.
На 24.02.2015 г. П.М. Ч. е сключил трудов договор с ответното
дружество за длъжността „дърводелец, мебелист” с месечно трудово
възнаграждение от 400 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит-0,6% за всяка прослужена
година трудов стаж.С допълнително споразумение № 50/30.12.2015 г. към
трудов договор № 29/24.02.2015 г. месечното трудово възнаграждение на
ищеца е променено на 440 лв.
Със заповед № 29 от 01.07.2016 г. трудовото правоотношение на П. М.
Ч. е прекратен на основание чл.325, т.1 КТ и постъпила молба от служителя,
приета от работодателя, считано от 01.07.2016 г.
Видно от представените копия от трудовата книжка на ищеца на стр.9 е
отразено прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество
на основание чл.325, т.1 КТ, считано от 01.07.2016 г.
3
Със заповед № 29-1/05.07.2016 г. управителят на „М И М ****“ ООД е
отменил заповед № 29 от 01.07.2016 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на П. М. Ч. поради това, че същият не е депозирал молба и е
изразил изрично несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
С нотариална покана с рег.№ 7287, връчена на ответника на 18.07.2016
г., ищецът е заявил, че не е съгласен трудовото му правоотношение да бъде
прекратено на основание чл.325, т.1 КТ, тъй като не е подавал такава молба и
е върнал екземпляр от връчената му на 12.07.2016 г. заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение.
С нотариална покана с рег.№ 7342 управителят на „М И М ****“ ООД е
поискал от ищеца на основание чл.193, ал.1 КТ и във връзка с извършено от
ищеца дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т.1 КТ, изразяващо се
в неявяване на работа без представяне на оправдателен документ писмени
обяснения и му е връчил предизвестие № 6/18.07.2016 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ-поради
намаляване обема на работа /представено по делото/.Нотариалната покана е
връчена на ищеца на 29.07.2016 г.
Със заповед № 29/15.08.2016 г. управителят на ответното дружество на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е уволнил дисциплинарно П.М. Ч., считано от
15.08.2016 г.Заповедта е връчена на ищеца с нотариална покана с рег.№
15970 на 13.09.2016 г.
Видно от представеното удостоверение изх.№ 51/09.05.2019 г.,
издадено от управителя на ответното дружество, за месец юни 2016 г. ищецът
е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 166,97 лв.
Представени са и справки от НАП с отразяване, че трудовият договор с
ищеца с „М И М ****“ ООД е прекратен на 15.08.2015 г., и че на 01.09.2017 г.
ищецът е постъпил на работа в „К.д.“ ЕООД.
Видно от удостоверение по изп.д.№ 20178480400890 на ЧСИ Р.А.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2017 г. на СРС, 70 с-в,
издаден по гр.д.№ ********* г., по делото е събрана изцяло дължимата сума в
размер общо на 4 513,54 лв., от които 2 640 лв.-главница, 202,40 лв.-
присъдено обезщетение, законна лихва от 296,87 лв., присъден нетен размер
на възнаграждение 167,62 лв., съдебни разноски 420 лв., адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство 200 лв., дължими такси по
4
ТТРЗЧСИ-168 лв. и такса за събиране по ТТРЗЧСИ-418,65 лв.
Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел М.Ц. твърди, че е бил
съдружник и управител във фирма „М И М“ ООД от 2014 г. до м.08.2016
г.Поради смяна на собствеността на фирмата и предстояща реорганизация е
било договорено с всички работници да бъдат освободени от м.07.2016 г. по
взаимно съгласие.Когато са поканили работниците да си получат
документите за прекратяване на трудовите правоотношения /на 05.07.2016 г./
П.Ч. е възразил, че не желае да му се прекрати трудовия договор и не е
съгласен с представената заповед за прекратяване, при което са отменили
заповедта и са го уведомили, че може да остане на работа, но той е възразил,
започнал е да вика и да обижда, дръпнал си е документите и си е
тръгнал.Същият ден е издадена заповед, която отменя предишната заповед за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.П.Ч. не се е явил
повече на работа и са започнали да го търсят по телефона, но той не е
отговарял и са му изпратили писмо.Свидетелят е присъствал, когато З.Д.-
съдружник във фирмата, е провеждала разговори с ищеца, в които го е
уведомявала, че трябва да се яви на работа, защото трудовият му договор не е
прекратен.За отмяната на заповедта П.Ч. е бил уведомен с нотариална покана,
с която са му искани и обяснения защо не се явява на работа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се прекратява по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено.Страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му.Ако тя не направи това,
смята се, че предложението не е прието.
От събраните доказателства не се установи въззиваемият да е подавал
молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.Напротив,
представена е нотариална покана, в която ищецът изрично е посочил, че не е
подавал молба за прекратяване на трудовия му договор на това основание.В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че работодателят сам е отменил
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,
ал., т.1 КТ, с което е признал, че не са налице предпоставките на това
основание за прекратяване на трудовия договор.
Съдът намира за несъстоятелни твърденията на въззивника, че е налице
хипотезата на чл.344, ал.2 КТ, тъй като заповед № 29-1/05.07.2016 г. за отмяна
на заповед № 29 от 01.07.2016 г., въпреки че е издадена преди подаване на
исковата молба по чл.344, ал.1, т.1 КТ, не е породила правни
последици.Съгласно цитираната разпоредба работодателят може и по свой
5
почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от
работника или служителя пред съда.Настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика на ВКС, съгласно която искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
допустим и ако работникът не е надлежно уведомен за заповедта за отмяна на
заповедта за уволнение.Изявлението за отмяна на заповедта за уволнение
поражда действие от момента на получаване на съобщението за него от
работника и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е допустим ако по-раншната отмяна
на заповедта за уволнение от работодателя не е достигнала до знанието му до
подаване на исковата молба в съда /решение № 304/27.06.2012 г., гр.д.№
1265/2011 г., IV ГО на ВКС; решение № 68/25.02.2011 г., гр.д.№ 33/2010 г., IV
ГО; определение № 553/23.04.2014 г., гр.д.№ 446/2014 г., III ГО; определение
№ 919/23.11.2018 г., гр.д.№ 3363/2018 г., IV ГО/.
По делото не се установи работодателят да е връчил на ищеца заповедта
за отмяна на уволнението.С отправената до него нотариална покана
работодателят му е поискал обяснения за неявяване на работа и му е изпратил
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на друго основание-
чл.328, т.3 КТ, без да е приложил към нея и копие от заповед № 29-
1/05.07.2016 г.От съдържанието на нотариалната покана също не е видно
работодателят да е изразил несъмнена воля за отмяна на уволнението
доколкото със същата се изпраща предизвестие за прекратяване на договора
на друго основание-чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Връчване на заповедта за отмяна на уволнението не се установява и от
показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел М.Цанев,
който не установява надлежно съобщаване на ищеца за наличие на заповед за
отмяната на уволнението, а само твърди, че същият е бил уведомен, че
трудовият му договор не е прекратен /без да посочва по какви причини/, нито
установява датата на уведомяване на ищеца.
Съдът не обсъжда заповед № 32/15.08.2016 г.за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, тъй като същата е без
предмет като е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение
/определение № 149/15.04.2022 г.,ч.гр.д.№ 416/22 г., III ГО на ВКС/.
Ирелевантно е обстоятелството, че въззивникът е изпратил уведомление до
НАП за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
тъй като регистрацията в НАП не е елемент от фактическият състав на
отмяната на заповедта по реда на чл.344, ал.2 КТ, нито от прекратяване на
трудовия договор.
Поради изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява
допустим и основателен.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са посочени, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивната инстанция е
обвързана от посоченото в нея.
С оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.Обстоятелството, че въззивникът е заплатил присъдената от
6
първоинстанционния съд сума е ирелевантно, тъй като плащането не е
извършено доброволно, а в хода на образувано изпълнителнопроизводство.
Разноски за настоящото производство не се претендират от
въззиваемия, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.02.2020 г. на СРС, 170 с-в, по гр.д.№
45989/2018 г. в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7