Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 27.06.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№494/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №621/ 18.01.
2019г., издадено от Директора на Регионалната дирекция по горите-Стара Загора.
Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му
наказание. В с.з. неговият процесуален представител моли съда да отмени горното
НП, което счита за незаконосъобразно и неправилно. Сочи аргументи, подкрепящи
неговата теза.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на акт със сериен №094909 от 05.12.2018г., приел за установено, че Н.И.К. с ЕГН
********** е ловувал с гладкоцевна пушка „Байкал/ИЖ“ 12к. №**** без писмено
разрешително за лов. Притежава билет лов №324006, издаден от ДЛС Тракия. Няма
отстрелян дивеч. Нарушението било извършено и открито на 05.12.2018г. в 12.45
часа, в отдел 410, подотдел „ж“, землище с.О., общ.П. б..
Директорът на Регионалната
дирекция по горите-Стара Загора преценил, че деянието не е маловажен случай и
съставлява нарушение по чл.84,ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, поради
което и на основание чл.53,ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96,ал.1 от ЗЛОД наложил на Н.К.
административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева и го лишил от
право на лов за срок от три години, на основание чл.94,ал.2 от ЗЛОД.
Настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административно-наказателното производство, бе доказано, по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил вмененото му, с АУАН и с издаденото,
въз основа на него, наказателно постановление, нарушение на чл.84,ал.1 от
ЗЛОД. Не бяха представени убедителни
доказателства в подкрепа на жалбата срещу това обвинение от коментираното
наказателно постановление, с изключение на копие на личната карта на въззивника
и изявлението на процесуалния му представител в с.з., че презимето на
нарушителя е Илиев и същото правилно е записано в АУАН, но неправилно същото е
отразено в НП, като И..
Действително името на
нарушителя е задължителен реквизит на наказателното постановление, съгласно чл.57,ал.1,т.4
от ЗАНН, според която норма НП следва да съдържа собственото, бащиното и
фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер. В
конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че НП съдържа посочения
комплекс от реквизити, чиято цел е еднозначното установяване на самоличността
на нарушителя. Наличието на техническа грешка при изписването единствено на буква
от бащиното име на нарушителя и то при правилното изписване и на всички
останали индивидуализиращи елементи, не променя извода за несъмнена
установеност на неговата самоличност, поради което и констатирания порок не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не влече след себе
си незаконосъобразност на наказателното постановление. Аргумент в тази посока се
съдържа в нормата на чл.8,ал.1 от Закона за гражданската регистрация, съгласно
която основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните: име;
дата- ден, месец, година, и място на раждане; пол; гражданство и единен
граждански номер, а съгласно чл.11,ал.1 от същия закон единния граждански номер
е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица.
Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. В
конкретния случай ЕГН на нарушителя е надлежно и еднозначно посочен както в
АУАН, така и в НП. Това важи в пълна степен и за неговото собствено и фамилно
име, а допуснатата грешка се отнася единствено до бащиното му име. Правилно е
посочен и неговия постоянен адрес. При това положение съдът счита, че
извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са установени по
несъмнен начин.
По
отношение на другата санкция, наложена на въззивника- тази по чл.94,ал.2 от
ЗЛОД, а именно- лишаване от право на лов за срок от три години, съдът намира,
че цитираната разпоредба е приложена незаконосъобразно от АНО, тъй като същата
урежда нарушения по чл.86,ал.2 и чл.89,ал.2 от ЗЛОД.
За пълнота на
изложението съдът намира за уместно да уточни, че приложимата норма, с която
физически лица се лишават от право да ловуват, за нарушения по чл.84,ал.1 от
ЗЛОД, е тази на чл.94,ал.1 от ЗЛОД.
Поради
изложените съображения и на основание чл.63,ал.1, предл.II от
ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №621/ 18.01.2019г., издадено от Директора на Регионалната
дирекция по горите-Стара Загора, в частта му, в която на основание чл.94,ал.2 от
ЗЛОД, Н. И. К. ***, ЕГН **********, е лишен от право на лов за
срок от три години и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част, в която на основание
чл.84,ал.1 от ЗЛОД на К. е наложено
административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване
на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: