РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. П., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101248 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“,
ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б. Иванов Николчев - управител, чрез
юрисконсулт Александър Сашев Г., със съдебен адрес гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, против Б. Т. П., ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. П..
Ищецът твърди, че на 21.10.2023 г. между ищцовото дружество, в качеството на
кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 458626, по силата на който на ответника е отпуснат
кредит в размер на 1 900 лева, като сумата му е преведена по посочен от него начин – по
касово на каса на „Изи пей“ АД. Посочва се в исковата молба, че сключването на процесния
договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на посочен уеб адрес, на
който са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се,
че сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, след маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът
безусловно приема същите, кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна
информация за условията на договора, а ако кандидатът бъде одобрен, той получава на
личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. За да потвърди
договора, клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четири цифрен, уникален, код, който код следва да въведе в специален
линк, който се съдържа в получения от него втори и-мейл. Клиентът повторно потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние в телефонен
разговор, тъй като преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на
посочен от него телефонен номер и разговорът се записва.
Навежда се, че поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя, чрез изпращане на имейл до последния, е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, като ответникът дължи главница в размер на 1 741,66 лева,
представляваща остатъка от вноската за 19.01.2024 г. – 10.10.2025 г., както и договорна
лихва в размер на 321,22 лева, начислена за периода от 20.12.2023 г. до 18.05.2024 г., която
възнаградителна лихва е фиксирана и уточнена в договора, като лихвеният процент е в
размер на 40.15 % и периодът, за който същата се претендира е съобразен с обявената
1
предсрочна изискуемост на кредита.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Б. Т. П., с ЕГН: **********, че същият дължи на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от Б. Николчев чрез юрк. А. Г., сумата
от 2 062,88 лв., от които: 1 741,66 лв. главница по предоставения кредит и 321,22 лв.
претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 20.12.2023 г. до 18.05.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното
погасяване на дължимата сума. Сумите произтичат от Договор за кредит № 458626 от
21.10.2023 г. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 838/2024 г. на РС
- П..
Прави се искане за присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производства.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Ответната страна твърди, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК и същият е нищожен
поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22
ЗПК. Въпреки, че ищецът претендира установяването на вземания единствено за главница и
договорна лихва, процесуалният представител на ответника твърди, че в договора за кредит
е посочен ГПР, в който не са включени разходите за допълнителни услуги, без да се сочи
какви са те, както и заплащането на сума по договор за поръчителство, който не е
конкретизиран, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и представлява
заблуждаваща търговска практика. Релевира, че в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
не намира приложение, тъй като нищожността на клаузата съдържаща уговорки касателно
ГПР обуславя недействителността на целия договор. Моли за отхвърляне на исковите
претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните им
представители са депозирани молби, с които се иска уважаване, респ. отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 668/03.07.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 838/2024 г. на РС П., е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 741,66 лева – главница,
произтичаща от Договор за кредит № 458626 от 21.10.2023 г., сумата от 321,22 лева –
договорна лихва за периода 20.11.2023 г. до 18.05.2024 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението 31.05.2024 г. до окончателното плащане, както
и разноските в заповедното производство в размер на 41,26 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника
и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си
в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния
едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С Договор за предоставяне на кредит № 458626 от 21.10.2023 г., сключен между
ищеца „Изи Финанс“ ЕООД и ответника Б. Т. П., на ответника е бил отпуснат заем в размер
на 1 900 лева, който следвало да бъде издължен на 24 вноски, за периода 20.11.2023 г. до
10.10.2025 г., при фиксиран ГЛП 40. 15 % и ГПР – 48. 44 %. Предвижда се и неустойка в
размер на 735,12 лева.
По кредита има извършени частични плащания от ответника Б. П..
Към договора за предоставяне на кредит са представени Общите условия към него и
погасителен план, и-мейл кореспонденция за одобрение за заем и за извършен превод от
ищеца към „Изи Пей“ по договора за заем на името на ответника на сумата от 1 900 лева.
Ответникът не отрича, че е усвоил отпусната сума по кредита в размер на 1 900 лева.
По делото се установи, че същият е направил плащания по кредита в размер на
2
200,03 лева, с които са погасени вноските за 20.11.2023 г. и 20.12.2023 г., както и има
частично погасяване на вноската от 19.01.2024 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.
18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В
настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
изцяло електронна.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за кредит № 458626 от 21.10.2023 г., сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор,
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и т. 12, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума.
Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява
вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48. 44 %, а
възнаградителната лихва – 40. 15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е
предвидено, че неустойката по чл. 3, ал. 2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска
по договора, като общият й размер е 735,12 лева (при отпусната заемна сума от 1 900 лева), а
видно от погасителния план към всяка от първите шест месечни вноска за тази неустойка се
прибавя допълнително сумата от 122,52 лева. Така въведените изисквания в цитираните
клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчители) и срока за
представянето му (петдневен), създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая, е предвидено, неустойката по договора да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
3
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита.
Независимо, че в конкретния случай ищецът изрично завява, че не предявява
претенция за неустойка, по действителността на договора и неговите клаузи съдът е длъжен
дори да се произнася служебно и без направено насрещно възражение. В този смисъл е без
значение дали по делото се търси неустойка или не, защото клаузата за неустойка е част от
договора за потребителски кредит, който, за да отговаря на изискванията за редовност,
следва да е в съответствие с реквизитите по чл. 10, 11 и 12 от ЗПК и липсата на което и да е
от тези императивни изисквания води до неговата недействителност.
Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед недействителността на договора за кредит и в съответствие с приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил в заем на ответника
сума в размер на 1 900 лева, която е уговорена в процесния договор за кредит. В договора се
съдържа и уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер на 783,36 лева
Видно от погасителния план, инкорпориран в договора за кредит при непредставяне
на обезпечение по чл. 3/1/, който е приложим в отношенията между страните, изплащането
на главницата и лихвата се дължи на 24 месечни вноски, като в отразения месечен размер на
всяка вноска за първите шест месеца е отразен размер на главница, лихви и неустойка.
Съгласно договора и погасителния план крайният срок на договора е 10.10.2025 г., на
която дата е падежът на последната вноска по кредита.
Поради неизпълнение на поетите задължения, договорът е обявен за предсрочно
изискуем на 31.05.2024 г., с изпращане на имейл до ответника. Известието за предсрочна
изискуемост е изпратено на ответника на 31.05.2024 г. в 14,17 часа, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 31.05.2024 г. чрез ЕПЕП в 15,44
часа.
Съдът, намира, че тъй като Договора за предоставяне на кредит от 21.10.2023 г.,
сключен между страните по делото, е приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви
или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното
обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена
при липса на правно основание за това.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и
лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на
главницата.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е установено, че
ищцовото дружество „Изи Финанс“ ЕООД е превело на Б. П. на 21.10.2023 г. сумата на
главницата по кредита 1 900 лева чрез превод към „Изи Пей“ в полза на ответника. От
доказателствата по делото се установява също, че по кредита е внесена от ответника сума в
общ размер на 200,03 лева, с която се покриват вноските за 20.11.2023 г. и 20.12.2023 г.,
както и частично за вноската за 19.01.2024 г., като остава непогасен остатък за главница в
размер на 1 741,66 лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в. гр. д. №
1063/20 г.; в. гр. д. № 653/2020 г.; в. гр. д. № 2151/2020 г.; в. гр. д. № 2269/2020 г.; в. гр. д. №
4
1389/2020 г. и в. гр. д. № 1222/2020 г.
Ето защо и, предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД установителен иск за заплащане на
сумата от 1 741,66 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит № 458626 от
21.10.2023 г., следва да бъде отхвърлен за разликата над 1 699,97 лева.
При това положение съдът намира, че предявеният установителен иск следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от
1 699,97 лева – главница, представляваща задължение по Договор за предоставяне на кредит
№ 458626 от 21.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23
ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за
заплащане на възнаградителна лихва от 321,22 лева, за периода от 20.12.2023 г. до
18.05.2024 г., ще се отхвърли също като неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 78,41 лева – ДТ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1,
вр. с ал. 2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
От разноските от общо 178,41 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат
147,02 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което е
дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл.
25, ал. 1, вр. с ал. 2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. По
съразмерност се дължат 75,21 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заповедното – 18. 98 лева и исковото производство –158. 18 лева,
или в общ размер от 177. 16 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът също претендира разноски. По делото страната се представлява
безплатно от адв. Д. М. от АК-П. поради затрудненото си материално положение, което
обстоятелство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването
на безплатна адвокатска помощ.
Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на исковете, действащата Наредба
№$ 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че
дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер
на 300 лева, съответно в размер на 360 лева с вкл. ДДС, доколкото адв. М. е регистриран
по ЗДДС - за исковото производство, а за заповедното производство – в размер на 200 лева,
съответно в размер на 240 лева с вкл. ДДС. По отношение на адвокатските възнаграждения
на ответника, общият размер за двете производства, е в размер на 105,55 лева, съответно в
размер на 42,22 лева с вкл. ДДС за заповедното производство и 63,33 лева с вкл. ДДС за
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Посочената сума
следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ответника, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО за установено по отношение на ответника Б. Т. П., с
ЕГН: **********, че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: *********,
представлявано от Б. Николчев чрез юрк. А. Г., сумата от 1 699,97 (хиляда шестстотин
деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща дължима
главница по Договор за предоставяне на кредит № 458626 от 21.10.2023 г., , ведно със
законна лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение /31.05.2024 г./ до пълното погасяване на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на главница на сумата над
1 699,97 лева до пълния предявен размер от 1 741,66 лева, както и ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за установяване на дължимост на сумата в размер на 321,22 лева, възнаградителна
лихва, за периода от 20.12.2023 г. до 18.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 668 от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 838 по описа на РС - П. за 2024 г.
ОСЪЖДА Б. Т. П., ЕГН: ********** от с. Д., общ. П., да заплати на „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата в общ размер от 222,23 (двеста двадесет и два лева и
двадесет и три стотинки) лева, представляващи сторени разноски, от които сумата от 75,21
лева за заповедното производство по ч. гр. д. № 838/2024 г. по описа на ПРС, и сумата от
147,02 лева за настоящото производство по гр. д. № 1248/2024 г. на РС – П., съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. Д. М. от АК –
П., сумата в общ размер на 105,55 (сто и пет лева и петдесет и пет стотинки ) с вкл. ДДС, от
които: 42,22 лева с вкл. ДДС за заповедното производство по ч. гр. д. № 838/2024 г. по описа
на РС-П. и 63,33 лева с вкл. ДДС за настоящото производство по гр. д. № 1248/2024 г. на РС
– П., съразмерно с отхвърлената част от исковете адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Б. Т. П..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6