Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2020г.,гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 61 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.226 от АПК –
образувано е след отмяна с решение № 17638/23.12.2019 г. по адм.дело №
8217/2019 г. по описа на ВАС на решение № 761/15.04.2019 г. по адм.дело № 1422/2018
г. по описа на АС- Варна и връщане на делото на АС-Варна за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Делото е образувано по жалба на Х.К.Т.
с ЕГН **********, срещу Pевизионен акт /РА/
№Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г.
, поправен с Pевизионен акт
№П-03000318021555-003-001/06.02.2018г.
за поправка на ревизионен акт, издадени от М.Ц.М. -началник
сектор и А.Д. П.-главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП – Варна, потвърдени изцяло с Решение № 51/23.04.2018г. на директор дирекция
„ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП. Ревизионният акт се оспорва в частта,с която за жалбоподателката са
установени задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ както следва: за 2011 г. в размер на 2955.01 лв.-главница и лихва в размер на 1728.98
лв., за 2012 г. в размер на 3187.40 лв.-главница и лихва в размер на 1538.12 лв., за 2013 г. в размер на 3765.22 лв.-главница и лихва в размер на 1434.42 лв., за 2014 г. в размер на 8631.99 лв.-главница и лихва в размер на 2412.14 лв. и за
2015 г. в размер на
5833.00 лв.-главница и лихва в размер на 1050.19 лв.
В частта за установен данък върху годишната данъчна основа на ЕТ, РА е влязъл в сила.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е постановен при
съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са доводи за неправилно установени налични парични
средства в брой към началото на ревизирания период - 01.01.2011 г.,поради
това че
органите по приходите при ТД на НАП не отчели
установеното със съставеният от тях протокол обр. Кд73
№1232530/01.11.2012г.,ведно с приложение №1 към него, крайно салдо към 31.12.2009г. в размер на 67688,00лв. Оспорва се анализа на движението по банковите сметки във връзка
с усвояване и погасяване на кредити за 2014г. - стр.25 от Ревизионния акт.
Твърди се , че неправилно в разходната част за
2012 г. били отразени разходи за данъци към НАП в размер на 1236,86 лв. ,тъй
като в приходната част били взети приходите от дейността като ЕТ в размер на
5867,61 лв. – чиста сума,след удържане на данъци и осигуровки. Претендира се,че
преведените
от банковата сметка на „А.Н.“ ЕООД и на „Д.М.“ ЕООД суми по сметката
на едноличния собственик на капитала, не представлявали
подлежащ на облагане доход
на ФЛ. Иска се отмяна на ревизионният акт в оспорената му част.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника
адв.В.К. с подробно изложени в представената писмена защита аргументи
/л.50-54/. Иска се присъждане на разноски в размер съгласно приложеният на л.47
списък на разноските.
Ответната страна - Директор на Дирекция
ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, чрез упълномощения
юрисконсулт Д. С. оспорва жалбата по мотиви изложени в писмена
защита с.д.5623/29.05.2020 г. и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1649,05 лв. за всяка съдебна
инстанция.
По допустимостта на жалбата:
Решение № 51/23.04.2018 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна е съобщено
на жалбоподателката Т. в качеството й на ФЛ на 30.04.2018 г.,а подадената до
АС- Варна жалба е приета в дирекция ОДОП-Варна на 11.05.2018 г. С оглед
последното,жалбата е подадена в срока по
чл.156,ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, пред местно и родово компетентния
съд, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред адм.акт, поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
След като разгледа изложените в жалбата оплаквания, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизионното производство по обжалвания РА е образувано съгласно чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317005791-020-001/01.09.2017г., издадена от М.Ц.М. – Началник сектор при ТД-Варна.
Видно от съдържанието на ЗВР, ревизията има за свой предмет и обхват
задълженията на физическото лице Х.К.Т. с регистрация и като ЕТ „Х.Т.“ по ЗДДФЛ
– годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г.
Всички съставени в хода на ревизионното производство документи и заповеди са
връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за което свидетелстват
приложените към ревизионната преписка удостоверения за извършено връчване по
електронен път. По този въпрос между страните по делото липсва спор. В
производството пред съда са представени доказателства от ответника, от които се
установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен подпис от лица, които към
момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни
подписи.
Ревизионен доклад № Р-03000317005791-092-001/30.11.2017 г. /л. 580-603 от
преписката/ е съставен в срока по чл.
117 ал. 1 ДОПК. Докладът е връчен на ревизираното лице по електронен път на
30.11.2017 г., за което свидетелства приложената на л.581 от преписката разписка
за извършвано връчване по електронен път. Срещу изложените в РД констатации е подадено възражение с вх. №43211-7/16.01.2018
г., в което най-общо е изразено несъгласие определящо констатациите като
„необективни“. С възражението ревизираното
лице /РЛ/ представя като доказателства Приложение №1 към протокол обр. КД 73
№1232530/01.11.2012 г., копия на разходо-оправдателни фактури и документи,
хронология за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015 г. на дебитен и кредитен оборот на „А.Н.“
ЕООД и „Д.М.“ ЕООД, оборотни ведомости на ЕТ „Х.Т.“ за 2012г., 2013г. и 2015 г.,хронология
на счетоводни записвания за 2012г., 2013г. и 2015 г., решения на ОС на „А.Н. “
ЕООД и „Д.М.“ ЕООД.
В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл. 119 ал. 2 ДОПК - М.Ц.М. на длъжност началник сектор / възложил
ревизията/ и А.Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ ,са издали оспореният в настоящото съдебно производство Ревизионен
акт № Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г.
/л.696–715 от преписката/.
Направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло с възложените
предметни и времеви предели на ревизията. Формално РА отговаря изцяло на
изискванията на чл. 120, ал. 1 ДОПК, определящ задължителните реквизити от
съдържанието му. Съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е приложен
като неразделна част от РА.
В хода на ревизията е връчено на Х.Т. искане за представяне на документи и писмени
обяснения №Р-03000317005791-040-001/08.09.2017 г. /л. 5 от преп./, с което са
изискани документи, необходими за целите на ревизията. Т. е представила справки
и декларации за притежавани банкови сметки, МПС, недвижими имоти и др. С искане
за представяне на документи и писмени обяснения
№Р-03000317005791-040-002/10.10.2017 г. /л. 12 от преп./, Т. е представила
писмени обяснения /л.15, 24,26 от преп./, в които е посочила, че сумите получени
по нейните банкови сметки от Д..С.Д. имали за цел изплащане на работни заплати на
служители на „О.К.С.“ ООД. Приложила е пълномощно, дружествен договор на „О.К.С.“
ООД и хронологични ведомости. За доказване на основанието за постъпили суми по
личните си банкови сметки от „А.Н.“ ЕООД и „Д.М.“ ЕООД, Т. представя протоколи от ОС от 16.12.2008 г. и
от 19.07.2012 г. Като основание за постъпили парични суми от Ж.О.Д.по личните
сметки на Х.Т. са посочени два договора за безвъзмездно отговорно пазене.
С Протокол №П-16001617181984-141-001/03.11.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив за
извършена насрещна проверка на „А.Н.“ ЕООД, ЕИК ***е направена констатация, че дружеството
не е представило документи и доказателства.
С Протокол №П-22221017182758-141-001/06.11.2017 г. на ТД на НАП-София за
извършена насрещна проверка на „Д.М.“ ЕООД, ЕИК **е направена констатация, че
дружеството не е представило документи и доказателства. Установено е, че лицето
Х.Т. не е било назначено по трудови или извънтрудови правоотношения в
дружеството.
В
хода на ревизията от събраните доказателства е установено, че Х.К. Т.е местно
физическо лице и на основание чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно
задължено лице за доходи произтичащи от
източници в Република България и от чужбина. Установена е дейност като ЕТ – Х.К.Т. е представляващ ЕТ „Х.Т.“,
ЕИК ***.
Органите
по приходите са установили, че по банковите сметки на физическото лице Х.К.Т.
са постъпили през ревизираните отчетни години средства от физически лица, както следва: от Ж.О.Д.- 3050лв. през
2011 г. ; от Д..С.Д. - 1976лв. през 2011
г. ; от Л.Д.В.- 1020лв. през 2011
г. ; от И.К.– 380 лв. през 2011 г. ; от С.Е.К.-
92лв. през 2014 г.
Постъпилите
по банковите сметки на ФЛ Т. суми от свързаното лице “А.Н.“ ЕООД са както следва : 17913.89 лв.
през 2011г., 7970 лв. през 2012 г., 7300 лв. през 2013г., 3000 лв. през 2014 г.
и 51850 лв. през 2015 г.
Постъпилите
по банковите сметки на ФЛ Т. суми от свързаното лице „Д.М.” ЕООД,са както
следва : 7000 лв. през 2012 г., 8800 лв. през 2013 г., 18930 лв. през 2014 г. и
6480 лв. през 2015 г.
На базата на извършени съпоставка
и анализ на наличностите по банкови сметки, декларирани доходи в подадените ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ и извършените от РЛ разходи през
процесните периоди
/ за живот и издръжка, комунални разходи, разходи
за придобиване
на недвижими имоти, пътувания, вкл. и в
чужбина, платени задължения към трети лица/,ревизиращите органи са установили следното:
За 2011г. е
установено превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи в размер на 1970.20лв.
За 2012г. е
установено превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи в размер на 16903.96лв.
За 2013г. не е
установено превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи- установено е съответствие в размер на
21052.20лв.
За 2014г. е
установено превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи в размер на 64897.89лв.
За 2015г. не е
установено превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи.
За сумите
постъпили по личните банкови сметки на Т., представляващи
парични преводи от горепосочените ФЛ и от дружествата „А.Н.” и „Д.М.” , ревизиращите
органи са приели, че лицето е получило доходи от други източници по
смисъла на чл.
35,
т. 6 от ЗДДФЛ,за които е определена отделна
данъчна основа,която по реда на чл.17 от ЗДДФЛ е прибавена към
данъчните основи образувани от установеното превишаване на разходи над
приходи,квалифицирано също като облагаем доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ.
Ревизиращият екип е
приел за установено, че към дата 01.01.2011г. /началото на ревизирания период/
началното салдо на пари в брой е
0,00 лв.,срещу което ревизираното лице е възразило, че приходните органи не са
кредитирали
факта, че към началото на ревизирания период същата е разполагала със сума в размер на 67688лв., която следвало да се намали със закупен през 2010 г. недвижим имот и с паричните разходи
за издръжка на едно лице по статистически данни за 2010г.
Неприемайки възражението за основателно,органите по
приходите са определили данъчната основа за облагане по периоди, както следва:
За отчетен период 2011 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 317.20
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 4583.10
лв./ чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/
•
Получени други суми по банкова сметка *** „А.Н." ЕООД,
„Д.М." ЕООД и физически лица в размер на 27579.89 лв.
•
Получен приход от лихви в размер на 142.09 лв.
•
Общо доходи в размер на 32622.28 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащане по банка за такса-университет в размер на
540.00 лв.
•
Плащане по банка за ГРАБО МЕДИЯ в размер на 688.69 лв.
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 938.16
лв.
Общо разходи в размер
на 36375.27 лв.
•
Платени по банка за Асансьорен сервиз в размер на
384.00 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
9595.00 лв.
•
Платени в брой ВИК услуги в размер на 168.89 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 13054.97лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на суми по кредитна
карта в размер на 10712.28лв.
•
Платени в брой данък сгради и такса битови отпадъци в
размер на 293.28 лв.
При направената съпоставка
между декларираните доходи от една страна и имущественото и финансово състояние
на задълженото лице от друга,органите по приходите са установили за 2011 г. превишение на разходите над приходите в размер
на 1970.20 лв.
Получените по личните банкови сметки на
Х.К.Т. парични средства от лицата И.К., Ж.О., Л.В., Д.Д.и от „А.Н." ЕООД са определени в общ размер
на 27 579,89 лв.
След прибавяне на данъчната
основа в размер на 1970,20 лв. към данъчната основа в размер на 27 579,89
лв. е определена обща годишна данъчна основа в размер на 29550.09 лв., съответно установен е данък за внасяне в размер на 2955.01 лв.
Съдът констатира,че сумата от
27 579,89 лв.,посочена в РА на стр.20 като разчети/получен превод през
2011 г. ,не съответства на констатациите на стр.10-12 за получени през същата
година преводи на парични суми от ФЛ Ж.Д., Д.Д.,Л.В.,И.К. и от ЮЛ „А.Н.” ЕООД –
сбора на разделно посочените в РА суми е в размер на 24 339,89 лв.,т.е. РА
не съдържа фактически констатации за включената в общата годишна данъчна основа
разлика до 27 579,89 лв. в размер на 3240 лв.
За отчетен период 2012 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 957.60
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на
5867.61лв. /чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/.
·
Получени други суми по банкова сметка *** „А.Н." ЕООД,
„Д.М." ЕООД и физически лица в размер на 14970 лв.
·
Получен приход от лихви в размер на 119.83 лв.
·
Общо доходи в размер на 21915.04 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 192.45
лв.
Общо разходи в размер
на 35130.17 лв.
·
Платени по банка за Асансьорен сервиз в размер на
96.00 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
11105.46 лв.
·
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 12208.02 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на суми по кредитна
карта в размер на 10138.73 лв.
•
Платени в брой ВИК услуги в размер на 152.59 лв.
·
Платени по банка разходи за данъци към НАП в размер на
1236.86 лв.
При извършената от приходните органи съпоставка между декларираните доходи от една
страна и имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга е
установено превишение на разходите над приходите в размер на 16903.96лв.
Получените от Т. парични средства от дружествата „А.Н." ЕООД и „Д.М."
ЕООД в размер на 14 970 лв. са определени като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
След прилагане на чл.17 от ЗДДФЛ и събиране на двете данъчни основи е определена обща годишна данъчна
основа в размер на 31873.96 лв.,съответно установен е данък за внасяне
в размер на 3187.40 лв.
За отчетен период 2013 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 964.80
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 2947.44
лв. /чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/.
•
Получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
183.30 лв.
•
Получени други суми по банкова сметка *** „А.Н." ЕООД и „Д.М." ЕООД в размер на 16600 лв.
•
Получен доход по банкови сметки от продадени недвижими
имоти в размер на 79807.90лв.
•
Получен приход от лихви в размер на 123.62 лв.
•
Общо доходи в размер на 100627.06 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 119.96
•
Общо разходи в размер на 121827.25 лв.
·
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
7580.72лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 11910.73лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на суми по кредитна
карта в размер на 6755.72 лв.
•
Платени в брой ВИК услуги в размер на 29.94 лв.
•
Плащания по ПОС терминал в размер на 5462.00 лв.
•
Разход за закупен недвижим имот в размер на 89968.18 лв. /сумите са постъпили по лични банкови
сметки в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ПроКредит Банк (България) ЕАД./
При извършената от
приходните органи съпоставка между
декларираните доходи от една страна и имущественото и финансово състояние на
задълженото лице от друга е установено
превишение на разходите над приходите в размер на 21052.20лв.
Получените от Т.
парични средства от дружествата
„А.Н." ЕООД и „Д.М." ЕООД в размер на 16 600лв. са определени
като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ -
доходи от други източници.
От сбора на двете данъчни
основи е определена по реда на чл.17 от ЗДДФЛ обща годишна данъчна основа в
размер на 37652.20 лв.,съответно установен е данък за внасяне в размер на 3765.22 лв.
Съдът
констатира,че сумата от 16600 лв.,посочена в РА на стр.23 като разчети/получен
през 2013 г. превод от „А.Н.”ЕООД и „Д.М.” ЕООД, не съответства на
констатациите на стр.13 и стр.14 от РА,според които сбора на сумите получени от
тези две дружества е равен на сумата от 16100 лв.,т.е. РА не съдържа фактически
констатации за включената в общата годишна данъчна основа разлика от 500 лв.
За отчетен период 2014 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 966.59
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 7013.56
лв./ чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/.
•
Получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
93.75 лв.
•
Получени други суми по банкова сметка *** „Д.М." ЕООД,
„А.Н." ЕООД и физически лица в размер на 21422 лв.
•
Получена сума по банков кредит в размер на 90 000.00
лв.
•
Общо доходи в размер на 119495.90 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 1090.90
Общо разходи в размер на 186658.97 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
8097.31 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 159109.82 лв.
•
Плащания по ПОС терминал в размер на 1556.23 лв.
•
Плащания на вноски по кредитна карта в размер на
16630.57 лв.
•
Платени в брой данък сгради и такса битови отпадъци в
размер на 174.14 лв.
При извършената от
приходните органи съпоставка между
декларираните доходи от една страна и имущественото и финансово състояние на
задълженото лице от друга е установено превишение на разходите над приходите в
размер на 64897.89лв. Получените от Т. парични средства от дружествата „А.Н."
ЕООД, „Д.М." ЕООД и от ФЛ С.К.са посочени на стр.25 като разчети/получен превод в размер на
21 422 лв.,като за тях е определена данъчна основа в същият размер на
основание чл. 36, във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ -
доходи от други източници.
Определена е обща годишна
данъчна основа в размер на 86319.89 лв.,съответно установен е размер на данък
за внасяне от 8631.99 лв.
Съдът установи,че констатациите
на стр.11-13 от РА сочат на получените от Т. парични средства от „А.Н.” ЕООД, „Д.М.” ЕООД и от Св.К.в общ размер на
22 022 лв., а не 21 422 лв.,т.е. при извършената от приходни органи
съпоставка между доходите на ФЛ от една стана и имущественото и финансовото му
състояние от друга,в приходната част е включена сума с 600 лв. по-малка от
действителната.
За отчетен период 2015 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 963.72
лв,
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 935.19
лв. /чиста сума с приспаднат данък/
•
Получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
2079.85 лв.
•
Получени други суми по банкова сметка *** „Д.М." ЕООД,
„А.Н." ЕООД в размер на 58330 лв.
•
Получена сума по банков кредит в размер на 128020 лв.
•
Общо доходи в размер на 190328.76 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 450.34
лв.
Общо разходи в размер
на 183034.31 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
39198.76 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 93677.41 лв.
•
Плащания по ПОС терминал в размер на 25571.03 лв.
•
Платени в брой данък сгради и такса битови отпадъци в
размер на 1045.14 лв.
•
Платени по банка ВИК услуги в размер на 131.32 лв.
•
Платени по банка ТВ услуги в размер на 259.80 лв.
•
Закупен недвижим имот по НА №20/30.04.2015г. в размер
на 16135.35 лв.
•
Платени по банка вноски по данъци/ИД към НАП в размер
на 6565.16 лв.
При извършената от
приходните органи съпоставка между декларираните доходи от една страна и
имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга ,не е установено
превишение на разходите над приходите.
Получените от Т. парични средства от дружествата „А.Н." ЕООД и „Д.М."
ЕООД в общ размер на 58 330 лв. са квалифицирани като облагаем доход по
чл.35,т.6 от ЗДДФЛ,съответно определена е на основание чл. 36,
във връзка с чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ обща годишна данъчна основа в същият размер и
е установен данък за внасяне в
размер на 5833 лв.
На основание чл. 175. ал. 1 и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху установения дължим
данък върху доходите, с РА са начислени
и лихви за просрочие.
РА е оспорен по административен ред. При проведения административен контрол,
решаващият орган изцяло е възприел изложените в Ревизионния акт фактически
констатации и правни изводи и с Решение
№ 51/23.04.2018 г. е потвърдил същият.
В производството пред съда са представени доказателства на електронен
носител – диск, от който се установява, че Ревизионният акт, Ревизионният
доклад и Заповедта за възлагане на ревизия са документи, подписани с валидни електронни
подписи на съответните органи по приходите към датите на издаването на горните
документи. Доказателството е прието без оспорване.
В хода на първоначалното съдебното производство по искане на жалбоподателката е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава, която
съдът на основание чл. 202 от ГПК във вр.
с §2 от ДОПК цени в съвкупност с всички
останали доказателства по делото. Първата ССчЕ дава заключение относно:
крайното салдо
между приходи и разходи на жалбоподателката за 2010г., стойността на
направените погасителни вноски по кредитите в Банка „ДСК“ и Банка „Пиреос”,
счетоводните операции, с които са отразени преведените от сметките на
дружествата парични средства по личната сметка на жалбоподателката и обратните
преводи, разликата между изтеглените и възстановени на дружествата парични
средства, баланса на приходите и разходите за всеки от ревизираните периоди,
данъчната основа и дължимия данък за всеки от ревизираните периоди във
варианти. Допълнителната ССчЕ е назначена със задача да изготви баланс на
приходите и разходите за всеки от ревизираните периоди в два варианта и да
определи данъчната основа и дължимия данък.
В съдебно заседание е потвърдено от вещото лице , че е взело предвид само
документи от счетоводствата на двете дружества „А.Н.“ ЕООД и „Д.М.“ ЕООД и е
изследвало как дружествата са отразили процесните суми. Пояснено е , че вещото
лице е проследило счетоводните записи във връзка със сумите, които са
превеждани по личната сметка на Х.Т., защото е имала такава задача, но не е
проследявала салдата с обявените в търговския регистър баланси. Работила е и с
документи, които не са част от преписката.
При второто
разглеждане на делото,от страна на жалбоподателката не са представени в
съответствие с дадените от съда указания нови доказателства за наличието на
разполагаеми парични средства в началото на данъчен период 2011 г. ,а за
установяването на достоверна дата на представените от нея при първото
разглеждане на делото протоколи от общите събрания на „А.Н.”ЕООД и „Д.М.” ЕООД
са представени протоколни книги за решенията на едноличния собственик на
капитала.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка за валидността и законосъобразността на РА, намира от правна страна следното:
Ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. РА определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
РА съдържа всички предвидени в разпоредбата
на чл. 120 от ДОПК реквизити,т.е. спазена е формата на адм.акт.
По приложението на процесуалния и материалния закон, съдът намира следното:
Органите по приходи са възприели установеното превишение на разходите над
доходите в годишен аспект като недеклариран доход без ясен източник, който
поради липса на друга хипотеза представлява облагаем доход. Ревизията е
проведена по общия ред по ЗДДФЛ, а не като ревизия при особени случаи по
чл. 122, ал. 1 ДОПК, при който органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от
обстоятелствата визирани в т. 1-8.
С оспорената част на ревизионния акт са определени задължения за данък върху доходите на
физическите лица. Съгласно чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата
годишна данъчна основа се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17
се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Според чл. 17 общата годишна данъчна
основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В конкретния случай ,една част от спора се свежда до това дали средствата преведени от
“А.Н.“ ЕООД , “Д.М.“ ЕООД и от посочените пет ФЛ, представляват облагаем доход
на физическото лице Т.. В другата част,спорът е
за това дали при съпоставката на получените доходи /източници на
финансиране/ с фактически извършените от РЛ разходи, правилно е определен
размерът на наличностите от парични средства към началото на ревизирания период
- 01.01.2011 г., както и дали правилно е определен размера на отделните приходи
и разходи.
По отношение на първоначалното салдо на пари в брой към 01.01.2011г.
С възражението срещу ревизионния доклад /РД/ Х.Т. представя приложение №
1 към Протокол
№ 1232530/01.11.2012г. /стр.692 от преп./, а при новото разглеждане на делото
представя в последното съдебно заседание самият протокол /л.43-44 от делото/.
Позовавайки се на това писмено доказателство същата твърди, че към 31.12.2009г. е разполагала с налични
парични средства в брой в размер на 67688лв. Според нея тези наличности следвало
да бъдат взети предвид при определянето
на първоначалната наличност за 2010 г. , която неправилно била посочена в
размер на 0,00 лв. в приобщеният като писмено доказателство към ревизионната
преписката протокол № ПФ-03000316000726-073-001/31.08.2017 г. Изложени са
доводи,че след редуциране на тази сума със стойността на закупен недвижим имот
през 2010г. в размер на 3187 лв. и с паричните
разходи за издръжка на едно лице по статистически данни за 2010г. в размер на 3204лв.,следвало на тази база да бъде
определено крайното салдо за 2010 г. В тази връзка,по искане на
жалбоподателката е назначена и извършена при първото разглеждане на делото
съдебно-счетоводна експертиза приета със с.д. 17416/9.10.2018 г.,заключението
по т.1 от която определя крайно салдо за
2010 г. в размер на 64 108,27 лв. Позовавайки се на
експертизата,жалбоподателката претендира наличието на парични средства в брой в
началото на процесния данъчен период 2011 г. в размер именно на 64 108,27
лв. ,поради което счита,че за целия ревизиран период /2011-2015 г./ неправилно
с РА е определен отрицателен баланс между приходи и разходи,съответно
незаконосъобразно са установени задължения за данък върху обща годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Двата протокола / от 1.11.2012 г. и от
31.08.207г./ са съставени в хода на извършени проверки ,но
са приобщени като писмени доказателства в ревизионното производство единият
служебно от органа,а другият чрез представянето му от РЛ с възражението срещу
РД. Всеки от тях се ползва с уредената в чл.50,ал.1 от ДОПК доказателствена
сила,но в обхвата на чл.110,ал.3,изр.2 от ДОПК. При съпоставката на тези
протоколи се установява, че съдържащите се в тях фактически констатации са
взаимно изключващи се – не е възможно при крайно салдо за 2009г. в размер на
67688 лв. началното салдо за 2010 г. да бъде в размер на 0,00 лв. ,както и не е
възможно при обективно салдо на 1.01.2010г. в размер на 0,00 лв. крайното салдо
за 2009 г. да бъде в размер на 67688 лв. Като се има предвид еднаквата
доказателствена сила на двата фактически противоречащи си протокола и
обстоятелството,че те са съставени в две
отделни процедурно и организационно независими проверки,то съвсем необосновано
жалбоподателката отдава превес на доказателствената сила на представеният от
нея протокол от 1.11.2012 г.,считайки че той отразява правилните факти,поради
което промяна търпят тези изложени в протокола от 31.08.2017 г. – подобна теза
би била вярна,ако протоколите бяха съставени в хода на едно единно ревизионно
производство,при което резултатите от хронологически следващият протокол би
следвало да съответстват на резултатите от предходния протокол. Тъй като
обстоятелствата не са такива,съдът намира и двата протокола за еднакво
недостатъчни за установяване на спорния факт относно началното салдо за 2011 г.
– ако се изхожда само и единствено от тях в качеството им на достатъчни писмени
доказателства,то салдото би могло да бъде съответстващо на данните в протокола
от 1.11.2012 г.,но по същата логика би могло да бъде съответно и на данните в
протокола от 31.08.2017 г. По причина на последното,при новото разглеждане на
делото,съдът е указал на жалбоподателката в първото съдебно заседание ,че нейна е доказателствената тежест за
установяване на твърденият от нея въз основа на извършената съдебно-счетоводна
експертиза факт за наличие на разполагаеми в брой парични средства в началото
на 2011 г. в размер на 64 108,27 лв. Обстоятелството,че указания са
дадени въпреки наличието на извършена
в тази връзка съдебно-счетоводна
експертиза означава,че според съда последната не е достатъчна в качеството й на
косвено доказателство за установяване на спорния факт – експертизата почива
само на протоколите и безусловно следва горепосочената логика на жалбоподателката,приета
от съда за необоснована. Спорният факт е положителен и благоприятен за
жалбоподателката и като такъв нуждаещ се от пълно и главно доказване от нейна
страна,успешното постигане на което предполага в случая осъществяване на пряко доказване, че
въпросната сума от 64 108,27 лв. е съществувала и е била на нейно
разположение към 1.01.2011 г. При новото разглеждане на делото,такива
доказателства жалбоподателката не представя,поради което съдът приема
недоказаният факт за несъществуващ,т.е. въз основа на наличните и събрани в
хода на ревизионното производство доказателства,приходните органи при правилно
приложение на процесуалния закон са установили разполагаеми в брой парични
средства в началото на 2011 г. в размер на 0,00 лв.
Относно получени банкови преводи от Ж.О.Д.и Д..С.Д.
Получените от жалбоподателката парични средства от физически лица, съответно от: Ж.О.Д.-
3050лв., от Д..С.Д. - 1976лв.,
от Л.Д.В.- 1020лв., от И.К. – 380 лв. и от С.Е.К.-
92лв., не са посочени като необлагаеми и не са обложени с окончателен данък,
поради което на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са включени в годишната данъчна
основа за доходите от други източници по чл. 36 от с.з. и са обложени с данък
върху общата годишна данъчна основа.
Във връзка
с дадени писмени обяснения в хода на ревизионното производство, в съдебното заседание при първото разглеждане на делото,първите две лица са били разпитани в качеството им на свидетели.
Свидетелят Д..С.Д. твърди, че сумите, които е превел в качеството
на управител на „О.К.С.“ ООД били за изплащане на работни заплати, без обаче да може да си спомни кога точно е станало това, колко превода и на какво
основание са извършени. Свидетелят не е в състояние да поясни защо след като
управляваното от него дружеството счетоводно е било обслужвано от „А.н. “ ЕООД, то парите не са преведени по банковата сметка на това
дружество, а са преведени по
личната сметка на Х.Т.. Същевременно, не са представени доказателства с достоверна дата , че Х.Т. е действала в
качеството на пълномощник на управителя на „О.К.С.“ ООД- представеното пълномощно е без достоверна дата. Най-важното - няма представени ведомости за
заплати, които да потвърждават верността
на изявленията на свидетеля Д. .
Свидетелката Ж.Д.О.е заявила
в показанията си , че е превела парите на Х.Т. временно. В хода на ревизионното
производство са представени два договора за безвъзмездно отговорно пазене,
съгласно които сумите следва да бъдат върнати до 02.05.2018г. В съдебно
заседание свидетелката заявява, че договорът е един и е подписан впоследствие
/стр. 4 от протокола, 4-ти абзац/, а не към момента на превеждане на парите.
Освен това свидетелката заявява, че парите
са й върнати, но не посочва дали в брой или по банков път. Тя заявява,
че връщането на парите е станало през 2013г., но видно от анализа на банковите
сметки и съпоставката такова движение на парични средства не е установено /стр.
704/. По делото не са представени доказателства за връщане на парични средства.
Предвид явните противоречията в писмените обяснения и показанията на
разпитаните свидетели, както и липсата на подкрепящи ги други доказателства, съдът
не кредитира показанията на свидетелите Д. и О..
По отношение на сумите преведени
от Л.В., И.К. и С.К.,жалбоподателката Т. не е ангажирала никакви доказателства както
в ревизионното, така и в съдебното производства.
Съвкупната преценка на всички
събрани в тази насока доказателства подкрепя изложените в оспореният РА
фактически констатации за получени от Хр.Т. парични преводи от горепосочените
ФЛ. При правилно приложение на процесуалния и материалния закони,органите по
приходите са квалифицирали получените суми като облагаем доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ,тъй като при категорично установеният факт на получаване на сумите от жалбоподателката,същата
не е опровергала предвид гореизложеното придобиването им в нейна собственост,нито пък е доказала наличието на изключението по
чл.12,ал.1 от ЗДДФЛ,а именно че придобитите от нея суми представляват необлагаем
по силата на закон доход.
Относно преведените суми по банков път от „А.Н.“ ЕООД и „Д.М.“ ЕООД /свързани
лица/
Във връзка със
сумите преведени от “А.Н.“ ЕООД и от “Д.М.“ ЕООД са представени протоколи от
общите събрания на двете дружествата. В съдържанието им е отразено, че съгласно
взето решение на едноличния собственик на капитала паричните средства на
конкретното дружество ще се съхраняват в личните банкови сметки на Х.К.Т.. Писмени обяснения
в същата насока са представени ведно с възражението срещу ревизионния
доклад /стр.606,607/. Допълнително с възражението са представени
извлечения от вторични счетоводни регистри, водени на “А.Н.“ ЕООД и на “Д.М.“
ЕООД, по-конкретно хронологични регистри сметка
509100000199901 (без наименование) /стр.670-690/. В съдържанието на
представените хронологични регистри е записано , че Х.К.Т.
е подотчетно лице и при преводите на
сумите от двете дружества е задължавана сметката на подотчетното лице, т.е. с
направените преводи са възникнали отношения между съответните
дружества и подотчетното
лице, като счетоводно тези отношения са изразени със счетоводния
запис Д-т с-ка 509/К-т с-ка 503 /пример стр.689/. Записванията по хронологичните
регистри /стр.686/ сочат, че Х.К.Т. е
извършвала в
качеството си на подотчетно лице плащания и е погасявала задължения на
дружествата към
различни техни доставчици. Направеният в хода на
ревизионното производство анализ на
записванията по представените хронологични регистри /тези на стр.670-690/ е за уреждане
на възникналите отношения между
дружеството и подотчетното лице чрез
погасяване на задължения към различни доставчици, за
което са
извършвани счетоводни записи Д-т 401/К-т 509 или Д- т 602/К-т
509. Направен е от приходните органи извод, че представените
хронологични регистри не подкрепят
изложените в жалбата твърдения за съхранение на средства на дружествата в личните банкови
сметки
на Х.К.Т.,включително с оглед констатацията,че в хода на
установителното производство са предприети действия за събиране на
доказателства от дружествата наредители на сумите чрез извършване на
насрещни проверки на “А.Н.“ ЕООД и на „Д.М.“
ЕООД /стр.34, 36 от преписката/,при
които въпреки
надлежно връчените искания,документи не са представени. Поради
непредставянето на поисканите документи и при липсата на първични
доказателства
относно документирането и счетоводното отразяване напускането на процесните
средства от активите на двете дружества е направен извода,че представените
протоколи от общото събрание на дружествата са съставени единствено за целите
на ревизионното производство,съответно че получените по личните банкови
сметки на Т. суми представляват облагаем доход на ФЛ.
Изводите на приходните органи са основани на извършеното от тях приложение на разпоредбата
на чл.
181, ал. 1 от ГПК,според което протоколите са
лишени от достоверна дата. Направена е съвкупна преценка на същите с
останалите събрани доказателства,при която освен противоречието им с
хронологичните регистри за подотчетното лице е установено и противоречие с официално публикуваните в ТР при
Агенция по вписванията годишни финансови отчети /ГФО/ на двете дружества,данните по които не кореспондират с протоколите. Резултатите от
извършената от решаващия орган
справка
на публикуваните в Търговския регистър данни по ГФО за съответните ревизирани
години сочат, че за
2011г. всички вземания на “А.Н.“ ЕООД са в размер на 10 000лв., в т. ч.
вземания от доставчици - 10000лв., а паричните депозити са в размер на 0.00лв.
Преведените суми през 2011г. от “А.Н.“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на
17913.89лв. Съответно за 2012г.
данните от ГФО на “А.Н.“ ЕООД сочат, че всички вземания на “А.Н.“ ЕООД са в
размер на 5000лв., в т.ч. вземания от доставчици - 4000лв.; други вземания -1000лв.,
а паричните депозити са в размер на 3000лв. Преведените суми през 2012г. от “А.Н.“
ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 7970 лв. За
2013г. данните от ГФО на “А.Н.“ ЕООД сочат, че всички вземания на "А.Н.“
ЕООД са в размер на 6000лв., в т.ч. вземания от доставчици - 6000лв., а
паричните депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през 2013г. от „А.Н.“
ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 7300лв. За
2014г. данните от ГФО на “А.Н.“ ЕООД сочат, че всички вземания на “А.Н.“ ЕООД
са в размер на 6000лв., в т.ч. вземания от доставчици - 6000лв., а паричните
депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през 2013г. от “А.Н.“ ЕООД на Х.К.Т.
са в размер на 3000лв. За 2015г.
данните от ГФО на “А.Н." ЕООД сочат, че всички вземания на “А.Н.“ ЕООД са
в размер на 5000лв., в т.ч. вземания от доставчици - 5000лв., а паричните
депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през 2015г. от “А.Н.“ ЕООД на Х.К.Т.
са в размер на 51850лв. В обобщение е
прието от решаващия орган, че вписаните в официално
публикуваните ГФО на дружеството “А.Н.“ ЕООД данни сочат, че
преведените суми на Х.К.Т. не са отразени в счетоводството на дружеството нито
като вземане от нея, нито като суми оставени на съхранение в нейните лични
сметки/или депозит.
Аналогични са
цифрите вписани в публикуваните ГФО на дружеството „Д.М.“ ЕООД и
изведените въз основа на тях изводи. За
2012г. данните от ГФО на „Д.М.“ ЕООД сочат, че всички вземания на дружеството
са в размер на 0.00лв., паричните депозити са в размер на 0.00лв. Преведените
суми през 2012г. от “Д.М.“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 7000лв. За 2013г. данните от ГФО на “Д.М.“ ЕООД
сочат, че всички вземания на дружеството са в размер на 0.00лв., паричните
депозити са в размер на 3000лв. Преведените суми през 2013г. от “Д.М.“ ЕООД на Х.К.Т.
са в размер на 8800лв. За 2014г. данните
от ГФО на “Д.М.“ ЕООД сочат, че всички вземания на дружеството са в размер на
2668.00лв., в това число вземания от доставчици 2625лв. и други вземания 43лв,
Паричните депозити са в размер на 493.93лв. Преведените суми през 2014г. от “Д.М.“
ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 6480лв. За
2015г. данните от ГФО на “Д.М.“ ЕООД сочат, че всички вземания на дружеството
са в размер на 2000лв., в това число вземания от доставчици 2000лв., паричните
депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през 2015г. от “Д.М.“ ЕООД на Х.К.Т.
са в размер на 18930лв. Жалбоподателката в качеството си на управител и
на двете дружества е заверила тези баланси и ги е представила за вписване в ТР,
поради което това нейно действие е квалифицирано от решаващия орган като извънсъдебно признание в документ, който
съгласно чл. 49 от ДОПК представлява допустимо и редовно доказателство.
За
опровергаване на изведените в РА констатации, че постъпилите в личните
сметки на Х.К.Т. парични средства са напуснали активите на
дружествата и съответно са придобити от нея в
качеството й на ФЛ, по искане на жалбоподателката са дадени
заключения по т.3 и т.4 от първата съдебно-счетоводна експертиза и по т.2 от
допълнителната експертиза,а при второто разглеждане на делото са представени протоколните
книги за решенията на едноличния собственик на капитала с оглед дадените от
съда указания и с цел установяване на достоверна дата на обсъдените при първото гледане на делото протоколи за решенията на едноличния
собственик на капитала за съхранение на паричните средства на дружествата в
личните банкови сметки на Хр.Т..
Обсъждайки
всички събрани доказателства и направените въз основа на тях доводи на
страните,съдът намира,че фактите са установени от приходните органи при
правилно приложение на процесуалния закон и съответно са квалифицирани при
правилно приложение на материалния закон.
Представените
в съдебно заседание при второто разглеждане на делото протоколни книги по
никакъв начин не са в състояние да установят достоверна дата на оспорените
протоколи за взетите от едноличния собственик на капитала решения – тези книги
не съдържат установяване на факт,датата на чието настъпване да сочи по безсъмнен
начин по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК,че датите на съставяне на въпросните
протоколи са именно 16.12.2008 г. и 19.07.2012 г. Освен наличието на спорна
дата,спорно е и съдържанието на въпросните протоколи,тъй като то не съответства
на съдържанието на представените от самото РЛ хронологични регистри,които не сочат
на възникване на правоотношения за съхранение на парични средства,а на възникването на правоотношения между съответното дружество
и подотчетното лице Хр.Т. за погасяване на задължения на дружествата към техни
доставчици. Във връзка с последното,съпоставката с данните от ГФО няма според
съда толкова съществено доказателствено значение,колкото липсата на каквито и
да било първични счетоводни документи за потвърждаване на записите в представените
хронологични регистри. Не са такива документи представените от жалбоподателката
с молбата на л.72 от първото дело извлечения от банковите сметки на двете дружества в „Алианц
Банк България” АД, „Банка Пиреос” АД и „Прокредит банк” ЕАД,които са били
използвани от вещото лице извършило съдебно-счетоводната
експертиза. Причината е тази,че макар да е анализирано от вещото лице движението
по сметките в посока от дружествата към Т. и обратно,то информацията в
банковите извлечения съвсем не доказва
съществуването на описаните в хронологичните регистри правоотношения между дружествата „А.Н.”ЕООД и
„Д.М.” ЕООД от една страна и от друга
посоченото подотчетно лице – за осъществяване на успешно такова доказване са необходими пълни и точни първични счетоводни
документи с посочени в тях конкретно
основание,дата и размер на средствата,както за отчитането на изходящите от
дружествата към подотчетното лице парични средства,така и за обратния отчет за
разходване от подотчетното лице на средствата предоставени му за погасяване на
задължения на дружествата към техни доставчици.Само при съпоставката на подобни
конкретни първични счетоводни документи с въпросните банкови извлечения и
установяване на тази база наличието
на кореспонденция между тях,тезата на
жалбоподателката би била доказана,но в случая освен вторичните хронологични
регистри и банковите извлечения, други документи няма по делото,включително и за
посочените в експертизата плащания в брой – при даване на заключението си пред
съда, вещото лице К.К.също е заявила липсата на обсъждане от нея на други
документи . Резултът е този,че експертизата само установява движение на парични
средства в двете посоки,но без да е в състояние да установи основанието на това
движение,а то може да бъде и с характер
твърде различен от този по правоотношения с
подотчетно лице – използваният в експертизата начин за съпоставка на
годишна база /крайни салда за съответната година между средствата изтеглени от сметката на дружества
и върнатите обратно/ няма как да даде информация за конкретна счетоводна
операция по съществуващо правоотношение между дружество и подотчетно лице. Доказателствената
тежест в това отношение е за жалбоподателката – необходимите доказателства са
искани от РЛ още в хода на ревизионното производство,но не са представени от
нея нито тогава,нито в хода на съдебните производства. Съществуването на
първични счетоводни документи в качеството им на писмени доказателства за налични
правоотношения между дружество и подотчетно лице никога не е било твърдяно от
жалбоподателката,поради което и даването на
нови указания от страна на съда за представянето на такива е било
излишно.Нещо повече – изнесените в първата експертиза данни за повече върнати
от ФЛ средства отколкото изтеглени такива
от дружествата ,сами по себе си компрометират тезата за съществуването на
правоотношения между дружества и подотчетно лице,тъй като подобна теза е обективно
невъзможна по отношение на разликата.По логиката на жалбоподателката,разликата
би следвало да бъде включена като разход в съпоставката между декларирани
доходи от една страна и имущественото и финансовото състояние на задълженото ФЛ
от друга,но удобно за нея такива доводи не се излагат от пълномощника на
същата,което всъщност потвърждава даването с експертизата на хипотетични
резултати без оглед на действително установените факти по делото.По сходен хипотетичен начин,без
да има конкретно установени от жалбоподателката факти относно основанието за
банковите преводи от ЕТ „Х.Т.” по личните сметки на Хр.Т. /първи вариант от т.1
на допълнителната експертиза/, се претендира от нея,че на базата на аналогията
на преводите от сметките на двете дружества по личните й сметки,въпросните суми
представлявали неправилно неотчетен от ревизиращите органи нейн доход –
дейността на ЕТ е предмет на неоспорената и влязла в сила част от РА,в която сочещи
на такива изводи фактически констатации не се съдържат,а навеждането на нови и
противоречащи на съдържащите се е преклудирано. За пореден път,изцяло на базата
на предположенията е изградена възложената по искане на жалбоподателката
допълнителна експертиза в частта й по т.2 за определяне на окончателен данък
със ставка по чл.46,ал.3 от ЗДДФЛ върху положителната разлика между изтеглени и
възстановени на „А.Н.” ЕООД и „Д.М.” ЕООД парични средства. Именно защото както
първата ,така и допълнителната експертиза дават заключения за правни
конструкции само частично почиващи на установени по делото факти,съдът
намира,че назначаването на нови експертизи не е необходимо за изясняването на
всички спорни обстоятелствата при второто разглеждане на делото. Както при първото разглеждане ,така и с
представената при второто разглеждане на делото писмена защита,въпросната разлика е
квалифицирана от жалбоподателката като доход
от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата,за която е
цитирана дефиницията дадена в пар.1,т.5 от ДР на ЗКПО. Целта е обосноваване на хипотетичната,т.е.
без оглед на действително установените факти , теза за прилагане на окончателен
данък по чл.38,ал.3 от ЗДДФЛ. В §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ е дефинирано, че за целите
на закона "Дивидент" е: а) доход от акции; б) доход от дялови
участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани
като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата. В §1, т.5 от ДР на
ЗКПО е дадено и легално определение на понятието "Скрито разпределение на
печалба" - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото
лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или
разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и
"б" (доходи от акции; доходи от дялови участия, включително от
неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции).По
същество, така лансираната теза отрича верността на данните в хронологичния
регистър касаещи счетоводните записвания Д-т с-ка 509/К-т с-ка 503, Д-т 401/К-т
509 и Д-т 602/К-т 509 за съществуващи отношения между дружествата и подотчетното
лице Х.Т. по повод погасяване на задължения на дружествата към
техни доставчици – очевидно се има предвид,че излезлите от „А.Н.”ЕООД и „Д.М.”
ЕООД средства прикриват скрито разпределение на печалбата в полза на
собственика на капитала Т.,осъществено чрез формално отчитане съществуването
на правоотношения с подотчетно лице. Недоказаното предвид гореизложените
съображения съществуване на правоотношения между дружества и подотчетно
лице сочи на извода за наличието на една индиция за скрито разпределение на печалба ,без обаче да
са налице достатъчно установени факти за същото – липсват такива за дейността
на „А.Н.” ЕООД и „Д.М.” ЕООД,поради непредставяне на документите изискани с проведените
насрещни проверки на двете дружества.
Така,
несъмнено установеното получаване от ФЛ Т. на парични банкови преводи от „А.Н.”
ЕООД и „Д.М.” и неустановеното от нейна
страна основание за получаване на паричните суми по така наредените преводи,
потвърждава констатацията на приходните органи за излизане на средствата от
патримониума на двете дружества и придобиването им в собственост от ФЛ Х.Т.. Същевременно,жалбоподателката
не е доказала изключението по чл.12,ал.1 от ЗДДФЛ,а именно че тези придобити от
нея доходи са необлагаеми по силата на закона. С оглед последното,съдът
намира,че въпросните суми правилно са квалифицирани от приходните органи като
облагаем доход от друг източник по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ.
Неоснователно според съда е и възражението на жалбоподателката за неправилно
изготвен от приходните органи паричен поток за 2012 г. ,тъй като в приходната
му част бил взет предвид нетния доход от дейността на ЕТ,като същевременно в
разходната част били взети предвид изплатените данъци към НАП от тази дейност.
Принципно,подобно съставяне на паричния поток действително би означавало двойно
включване в разходната му част на изплатените данъци ,но не такива са фактите
по делото. Включената в разходната част на паричния поток като вноска по
данъци/към НАП сума е в размер на 1236,86 лв. ,а на стр.30 от РА са отразени декларираният данък от дейност като ЕТ в размер на 1035,46 лв. и
внесената от него част в размер на 808,78 лв.,както са отразени и
задължителните осигуровки в общ размер на 2637,98 лв. В приходната част на паричния поток за 2012 г.
е включена като доход на ФЛ от дейност като ЕТ сумата от 5867,61 лв.,получена
след приспадане от декларираната годишна данъчна основа по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ
в размер на 6903,07 лв. на декларираният
данък в размер на 1035,46 лв. Видно е,че сумата от 1236,86 лв. не
съответства както на размера на данъка,така и на размера на
осигуровките,което налага извода,че тя
не се отнася за дейността на ЕТ. С оглед последното,разхода в размер на 1236,86
лв. не се явява включен два пъти в разходната част на паричния поток за 2012 г.
По повод на доводите изложени в представената при второто разглеждане на
делото писмена защита на жалбоподателката,наведени във връзка с горепосочените различия за получени преводи
през 2011 г. /27 579,89 лв. и
24323,89 лв./ и през 2013 г. /16600 лв.
и 16100 лв./,съдът намира,че не е налице ощетяване на същата по отношение на данъчната основа
определена от установеното превишение на разходи над приходи,тъй като се завишава
приходната част на съставеният от приходните органи паричен поток – включването от съда в
приходната част на действителните по-малки
суми би довело до увеличаване на данъчната основа,респективно до установяване в
противоречие с разпоредбата на чл.160,ал.5 от ДОПК на по-висок размер на
дължимия данък.
Не такова обаче е положението с данъчната основа отделно определена само от
размера на получените от третите лица преводи – необосновано приетият тук по-висок размер има за
резултат увеличаване на общата годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,поради което води до материално
незаконосъобразно определяне на данъка по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ. С оглед
последното,правилната според съда данъчна основа на получените през 2011 г.
доходи от преводи от Ж.Д., Д.Д. , Л.В., И.К.и „А.Н.” ЕООД е в размер на
24 339,89 лв.,а правилната данъчна основа за получените през 2013 г.
доходи от преводи от „А.н. ”ЕООД и „Д.М.” ЕООД е в размер на 16100 лв.
Обратно е положението за 2014 г. относно различията /21422 лв. и 22022 лв./
по отношение на преводите от „А.н. ” ЕООД, „Д.М.”ЕООД и Св.К.. Тук,необосновано
приетата данъчна основа формирана само от сбора на доходите от тези преводи в
размер на 21422 лв., не може съгласно чл.160,ал.5 от ДОПК да бъде увеличена от
страна на съда,тъй като това би увеличило общата годишна данъчна основа и в
крайна сметка довело до по-висок размер на данъка. По отношение обаче на
данъчната основа формирана от превишението на разходи над приходи,правилото на
чл.160,ал.5 от ДОПК е неприложимо,поради което в приходите на паричния поток
следва да бъде включена действително установената получена сума в размер на
22 022 лв.
За основателни съдът намира останалите
наведени от жалбоподателката възражения по отношение на доходите от дейност
като ЕТ и разходите през 2014 г. за погасяване на банкови кредити.
Неправилно за данъчни периоди 2012 г., 2013 г. и 2015 г., са включени в
приходната част на паричния поток декларираните доходи от дейност като ЕТ,а не установените
с влязлата в сила част на РА годишни данъчни основи по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ,които
намалени с дължимия данък са в по-висок размер от съответния приход посочен в обжалваната част на РА. За данъчен период 2012
г. са посочени в оспорената част доходи от дейност като ЕТ в размер на 5867,61
лв. / 6903,07 лв.-1035,48 лв./,а с влязлата в сила част на РА е установена
годишна данъчна основа по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ
в размер на 24265,39 лв. и данък в размер на 3639,81 лв. За данъчен
период 2013 г. са посочени в оспорената част на РА доходи от дейност като ЕТ в
размер на 2947,44 лв. /3467,58 лв.- 520,14 лв./,а с влязлата в сила част на
РА е установена годишна данъчна основа по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
36919,99 лв. и данък в размер на 5538 лв. За данъчен период 2015 г. са посочени
в оспорената част на РА доходи от дейност като ЕТ в размер на 935,19 лв. ,а с
влязлата в сила част на РА е установена данъчна основа по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 32923,50 лв. и дължим данък в размер на 4938,53 лв. При положение,че
приходните органи са приели,че декларираните доходи от дейност като ЕТ са
неверни и са установили при ревизията на ЕТ по-високи данъчни основи по
чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ,с които жалбоподателката очевидно се е съгласила след като
не е оспорила РА в тази му част,то
правилното приложение на материалния закон от страна на съда, предполага съобразяване
на фактите установени с влязлата в сила
част на РА,т.е. доходите на ФЛ от дейност като ЕТ да бъдат определени като приетите
от приходните органи данъчни основи по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ се намалят с размера
на установения данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ. Определени по този начин,доходите
на ФЛ от дейност като ЕТ за 2012 г. са в размер на 20625,58 лв.
/24265,39-3639,81 лв./, за 2013 г. са в размер на 31381,99 лв. /36919,99-5538
лв./ и за 2015 г. са в размер на 27984,97 л. /32923,50-4938,53 лв./.
За данъчен период 2014 г. са посочени на стр.24 и 25 от РА като погасяване
вноски по кредитна карта сумата от
16630,57 лв. и като вноски/погасяване на
кредит в Пиреосбанк сумата от 76443,15 лв. и в Банка ДСК сумата от 82666,67 лв.
– в последната колона е включен сбора от последните две суми в размер на
159109,82 лв. Така включената в разходната част на паричния поток сума от
159109,82 лв. е оспорена от
жалбоподателката като необоснована с аргументи взети от заключението по т.2 от
първата съдебно-счетоводна експертиза. Движението по сметките на
жалбоподателката е детайлно анализирано от вещото лице на стр.5 от
експертизата,като е дадено заключение,че направените през 2014 г. погасителни
вноски по кредита в Банка ДСК са в общ размер на 8 666,67 лв.,
погасителната вноска по кредитна карта
в Банка „Пиреос” АД е в размер на
16630,57 лв. ,а погасителните вноски по кредит в същата банка са в размер на
65 243,05 лв. + 9454,39 лв. Заключението е базирано на достоверни данни и
няма основание същото да не бъде прието от съда за правилно и обосновано в тази
му част. С оглед последното,съдът намира за успешно опровергана от
жалбоподателката изложената в РА фактическа констатация за вноска/погасяване на
кредит в общ размер на 159 109,82 лв. – действителната сума е в размер на
83 364,11 лв. /8666,67 + 65243,05 +
9454,39 лв./.
Съобразно гореизложеното,правилните според съда общи годишни данъчни основи
по данъчни периоди са както следва :
Данъчен период 2011 год. :
При правилно определена в РА данъчна основа от превишаване на разходи над приходи в размер на 1970,20
лв. и приетата от съда за правилна данъчна основа от установени недекларирани
доходи в размер на 24339,89 лв. /банкови преводи от третите лица/ вместо
посочената в РА в размер на 27579,89 лв.,то правилната обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на 26 310,09 лв.
При прилагане към така установената данъчна основа на данъчната ставка по
чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ се установява дължим данък в размер на главницата от 2 631,00
лв. и лихва за периода от 1.05.2012 г. до 29.01.2018 г. /датата на издаване на
РА/ в размер на 1539,41 лв. По тези съображения,оспореният РА е материално
законосъобразен и жалбата е неоснователна
в частта на главницата до размера от 2 631,00 лв. включително и лихвата до
размера от 1539,41 лв. включително,съответно е материално незаконосъобразен и подлежащ
на отмяна като такъв по отношение на главницата за разликата от 2631,00 лв. до
2955,01 лв. и по отношение на лихвата за разликата от 1539,41 лв. до 1728,98
лв.
Данъчен период 2012 год. :
Съобразно установените от съда получени от ФЛ доходи от дейност като ЕТ в
размер на 20 625,58 лв. вместо посочената в РА сума от 5867,61 лв. и при
приетите за правилно установени в РА разходи и останали приходи,установяват се
доходи в общ размер на 36 673,01 лв. и разходи в общ размер на
35 130,11 лв. Като се има предвид салдото по банкови сметки към 1.01.2012
г. в размер на 2098,39 лв. и към 31.12.2012 г. в размер на 5787,22 лв. ,то при
съпоставката на доходи от една страна и имуществено и финансово състояние на РЛ
от друга, установява се превишаване на
разходи над приходи в размер на 2 145,93 лв.,представляващо данъчна основа
от други доходи по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ.
При прибавяне на последната към данъчната основа формирана от установени
недекларирани доходи в размер на 14 970 лв. /получени преводи от трети
лица/,установява се обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на
17 115,93 лв.,съответно при прилагане на ставката по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ
установява се дължим данък в размер на главницата от 1711,59 лв. и лихва за
периода от 1.05.2013 г. до 29.01.2018 г. в размер на 825,95 лв. По тези
съображения,оспореният РА е материално законосъобразен и жалбата е неоснователна в частта на
главницата до размера от 1711,59 лв. включително и лихвата до размера от 825,95
лв. включително,съответно е материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като такъв по отношение на главницата
за разликата от 1711,59 лв. до 3187,40 лв. и по отношение на лихвата за
разликата от 825,95 лв. до 1538,12 лв.
Данъчен период 2013 год. :
Съобразно установените от съда получени от ФЛ доходи от дейност като ЕТ в
размер на 31 381,99 лв. вместо посочената в РА сума от 2947,44 лв. и при
приетите за правилно установени в РА разходи и останали приходи,установяват се
доходи в общ размер на 129 061,61 лв. и разходи в общ размер на 121 827,25
лв. Като се има предвид салдото по
банкови сметки към 1.01.2013 г. в размер на 5787,22 лв. и към 31.12.2013 г. в
размер на 5639,23 лв.,то при съпоставката на доходи от една страна и
имуществено и финансово състояние на РЛ
от друга, установява се положителна сума в размер на 7382,35 лв.,т.е. липсва
превишаване на разходи над приходи,поради което не е налице облагаем доход по
чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. При установеният действителен размер от 16 100 лв. на
средствата получени от „А.Н.” ЕООД и „Д.М.” ЕООД вместо посочената в РА обща
сума от 16 600 лв.,правилният размер на този облагаем доход по чл.35,т.6
от ЗДДФЛ е 16100 лв.,съответно това е размерът на общата годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ. При прилагане към последната на данъчната ставка по
чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ установява се дължим данък в размер на главницата от 1610
лв. и лихва за периода от 1.05.2014 г. до 29.01.2018 г. в размер на 613,35 лв. По
тези съображения,оспореният РА е материално законосъобразен и жалбата е
неоснователна в частта на главницата до размера от 1610 лв. включително и в
частта на лихвата до размера от 613,35 лв. включително,съответно е материално
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като такъв по отношение на главницата за
разликата от 1610 лв. до 3765,22 лв. и
по отношение на лихвата за разликата от 613,35 лв. до 1434,42 лв.
Данъчен период 2014 год. :
Съобразно установеният от съда правилен общ размер на получените от третите
лица средства,който е 22 022 лв. вместо неправилно посоченият в таблицата
на приходи и разходи размер от 21 422 лв. и при установеният действителен
разход за вноска/погасяване на кредит в размер на 83 364,11 лв. вместо
неправилно посоченият в същата таблица разход от 159 109,82 лв.,то установява
се общ размер на доходите от 120 095,90 лв. и общ размер на разходите от
110 913,26 лв. Като се има предвид салдото по банкови сметки към 1.01.2014 г. в
размер на 5639,23 лв. и към 31.12.2014 г. в размер на 3374,05 лв.,при
извършената съпоставка на между доходи от една страна и имущественото и
финансовото състояние на РЛ от друга,установява се положителна сума в размер на
11 447,82 лв.,т.е. не е налице превишаване на разходи над приходи,поради
което не е налице облагаем доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. С оглед разпоредбата на
чл.160,ал.5 от ДОПК ,съдът приема посоченият в РА размер от 21 422 лв. на
установените недекларирани доходи по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ /преводи от третите
лица/ ,които в случая определят общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. При прилагане на ставката по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ към така определената
обща годишна данъчната основа,установява се дължим данък в размер на
2 142,20 лв. и лихва за периода от 1.05.2015 г. до 29.01.2018 г. в размер
на 598,43 лв. По тези съображения оспореният РА е материално законосъобразен и
жалбата е неоснователна в частта на главницата до размера от 2142,20 лв.
включително и в частта на лихвата до размера от 598,43 лв.
включително,съответно е материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като
такъв по отношение на главницата за разликата от 2142,20 лв. до 8631,99 лв. и
по отношение на лихвата за разликата от 598,43 лв. до 2412,14 лв.
Данъчен период 2015 год. :
Установените от съда доходи на ФЛ от дейност като ЕТ в размер на
27 984,97 лв. вместо посочените такива в РА в размер на 935,19 лв. не
променят приетата от приходните органи констатацията за липсващо
превишаване на разходи над приходи. Предвид
по-горе изложените съображения за правилно квалифициране от приходните органи на получените средства
от „А.Н.” ЕООД и „Д.М.” ЕООД като облагаем доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ,съдът
намира,че правилно с оспореният РА е определена данъчна основа в размер на
58 330 лв.,съответно при правилно приложение на материалния закон е
установен дължим данък в размер на главницата от 5833 лв. и лихва за периода от
1.05.2016 г. до 29.01.2018 г. в размер на 1035,55 лв. – при несъответствие с РА
в решение № 51/23.04.2018 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна е записана
лихва от 1050,19 лв. По тези съображения, жалбата в тази част е неоснователна и
подлежаща на отхвърляне като такава.
В съответствие с гореизложеното РА следва да бъде изменен за данъчни
периоди 2011г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.,а за данъчен период 2015 г. жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и при размер на спорния материален интерес от 32 521,83
лв. /главница+лихви/,уважената част на жалбата е за материален интерес в размер
на 13 981,35 лв.,а отхвърлената за материален интерес в размер на
18 540,48 лв. Представеният от пълномощника на
жалбоподателката списък на разноските по делото в общ размер на 3970,29 лв. /л.47/, съответства на наличните доказателства за
сторени разноски при двете разглеждания на делото в АС-Варна и при
разглеждането му във ВАС – в случая
разноските по двете експертизи са в размер на 750 л.,но се претендират само 700
лв. Съдът намира,че разноските следва да бъдат присъдени по правилото на
чл.161,ал.1 от ДОПК,а не по претендираното от ответника правило на чл.161,ал.3
от ДОПК – представените от жалбоподателката при второто разглеждане на делото нови доказателства са в изпълнение на
дадените от съда указания,а тези представени при първото разглеждане на делото
са използваните от вещото лице извлечения от банкови сметки,които служебно е
следвало да бъдат събрани и проверени от натоварените с доказателствената
тежест в хода на административното производство ревизиращи органи. Съобразно
уважената част на жалбата,правото на разноски на жалбоподателката за две
съдебни инстанции е в размер на 1706,85 лв.,а съобразно отхвърлената част на
жалбата и на основание чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
858,36 лв. След извършване на компенсация,ответникът следва да възстанови на
жалбоподателката разноски в размер на 848,49 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Pевизионен акт
№Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г.,поправен
с Pевизионен акт
№П-03000318021555-003-001/06.02.2018г.,в частта му с
която за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. са определени за Х.К.Т.,
ЕГН ********** задължения за данъци по ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ,като установява задължения както следва :
-данъчен период 2011 год. – главница в размер на 2631,00 лв. и лихва в
размер на 1539,41 лв. -данъчен
период 2012 год. – главница в размер на 1711,59 лв. и лихва в размер на 825,95
лв. -данъчен период 2013 год. – главница в размер
на 1610,00 лв. и лихва в размер на 613,35 лв. -данъчен период 2014 год. – главница в
размер на 2142,20 лв. и лихва в размер на 598,43 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Х.К.Т. срещу същият ревизионен акт в
частта му,с която за данъчен период 2015 г. са установени задължения за данък
по ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на
главницата от 5833,00 лв. и размер на лихвата от 1035,55 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП да заплати на Х.К.Т.,ЕГН
**********,с адрес *** за разноски по делото сумата от 848,49 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :