РЕШЕНИЕ
№41/9.1.2023г.
гр. Пловдив, 09.01.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XVIII състав в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2561 по описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 165 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалбата на Н.А.К., постоянен адрес: ***, чрез адв. Б., против Заповед № 8121К – 10517/31.08.2022 г. на министъра
на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен за срок до
1 година,считано от деня следващ датата на запознаването му със заповедта, на ръководна
длъжност – Началник II степен на Районно управление Труд, при ОД на МВР –
Пловдив.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна и се прави искане за нейната
отмяна. Твърди се наличието
на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон, както и несъответствие с целта на
закона. Не се претендират съдебни разноски.
Ответникът – министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 10.08.2022 г. от директора на ОД на МВР – Пловдив е изготвена Докладна
записка изх. № 317р-9858 до министъра на вътрешните работи, с която е
предложено:
1. да бъде прекратено временното преназначаване по мотивираната служебна
необходимост на главен инспектор Н.А.К., началник I степен на Шесто районно
управление – Пловдив, временно преназначен по мотивирана служебна необходимост
за срок от една година /еднократно удължен с още една година с МЗ №
8121К-4127/17.05.2022г./ на длъжност началник II степен на Районно управление –
Труд при ОД на МВР – Пловдив и да бъде преназначен на ръководна длъжност
началник на Шесто районно управление – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив.
2. главен инспектор Н.А.К. началник I степен на Шесто районно управление –
Пловдив при ОД на МВР – Пловдив да бъде временно преназначен по мотивирана
служебна необходимост за срок от 1 (една) година на длъжност началник II степен на
Районно управление Труд, при ОД на МВР – Пловдив.
Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 8121К-10517/31.08.2022
г. министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят Н.А.К. – началник на
Шесто районно управление – Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив, временно
е преназначен на ръководна длъжност НАЧАЛНИК на Районно управление – Труд при
Областна дирекция на МВР – Пловдив, за срок до една година, считано от деня,
следващ датата на запознаването му със заповедта.
От страна на ответника е приобщена към доказателствения материал по делото преписката по издаване на оспорваната заповед.
Жалбоподателят представя Заповед № 3121К-6996/04.06.2021г. на Министъра на
вътрешните работи; Заповед № 8121К-4127/17.05.2022г. на Министъра
на вътрешните работи; Решение № 7528, постановено по адм.
дело № 1412/2022г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 2227 от
19.11.2021 г. по адм. д. № 1784/2021г. на
Административен съд – Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Административният акт е издаден е издаден от материално компетентен
орган по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР, вр. чл.
14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи(Наредбата).
Процедурата по преназначаване на жалбоподателя е мотивирана в докладна
записка на директора на ОДМВР-Пловдив, поради служебна необходимост. В процесната заповед като мотив за преназначаването е
посочено отново служебна необходимост, както и че заповедта се издава на
основание чл. чл. 165, ал. 1 и ал. 2,
предложение второ, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1, чл.
14, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. от Наредбата.
При тази хипотеза за органа е налице задължение да изготви мотивирано
предложение по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредбата и то да се сведе до знанието
на засегнатия служител.За мотивирано предложение в случая, може да се приеме
изготвената докладната записка рег.№ 317р-9858/10.08.2022г. на директор на ОД
на МВР Пловдив, но служителят К. не е бил запознат с нея, каквото е изискването
на чл.13 ал.1 от Наредбата.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че се касае за съгласие по
мотивираното предложение, а не за съгласие по самото преназначаване по аргумент
от чл.165 ал.2 предл. 2 от ЗМВР и чл.13 ал.1 от
Наредбата. Следователно в случая е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като служителят не е запознат със съдържанието на докладната
записка от 10.08.2022г., което обаче не е от категорията на съществените
такива, тъй като в хипотезата на едностранна промяна на мястото на изпълнение
на длъжностните задължения на основание
чл. 165, ал. 2 от ЗМВР, съгласие на засегнатия служител не се изисква.
Същинските спорни въпроси относно законосъобразността на заповедта са:
налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за преназначаване
в изключението на разпоредбата и това преназначаване съответно ли е на целта на
закона.
С разпоредбата на чл. 165, ал. 1
и ал. 3 ЗМВР е предвидена възможност за временно преназначаване на държавен
служител за срок до една година на същата или на по-висока вакантна длъжност до
заемането / или при отсъствие на титуляря над 30 дни при условия и по ред,
определени с Наредбата. Според ал. 2 на чл. 165 ЗМВР временното преназначаване
се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
Именно втората хипотеза на чл.
165, ал. 2 ЗМВР е правното основание за издаване на процесната
Заповед. При това на доказване от страна на ответника подлежат юридическите
факти, представляващи проявление на поддържаната служебна необходимост и именно
тези юридически факти представляват фактическо основание за издаване на акта.
Тяхното посочване е задължителен елемент от съдържанието на административния
акт (арг. от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), доколкото
наличието им поражда компетентността на административния орган да измени
едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното
правоотношение на държавния служител - мястото на работа, поради наличие на
служебна необходимост. Според определението дадено в § 1, т. 23 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗМВР „служебна необходимост“ е налице при извънредни промени
в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред,
нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. При
това фактическите основания за издаване на процесната
Заповед следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност,
които сочат за наличие на поне една от изброените хипотези: „извънредни промени
в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред“
и/или „нормативни промени“ и/или „промени във функционалните задължения на
структурите“.
Реално такива факти не са посочени в оспорвания административен акт. Единственият
конкретен факт, визиран в заповедта, е осигуряване на провеждането на избори за
народно събрание на 02.10.2022г. Друг мотив посочен в заповедта е за
осъществяване на цялостната дейност на районното управление, което е твърде
общо и не е подкрепено с доказателства, а и не са посочени конкретни факти
които подкрепят твърденията на органа. Както административният акт, така и
предхождащата го Докладна записка с рег. № 317р-9858/10.08.2022 г. не съдържат
каквито и да било конкретни обстоятелства свързани с извънредни промени в
оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на
територията на районното управление, от които да се направи обоснован извод за
наличие на „служебна необходимост“ по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗМВР. Посочените
мотиви не аргументират извънредни промени в оперативната обстановка или
състоянието на престъпността, нито пък нормативни промени или промени във
функционалните задължения на структурата, респективно - не представлява
излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а и на изричната
нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310.
Липсата на фактически основания от една страна накърнява правото на
защита на адресата на акта, тъй като осуетява възможността му да се снабди с относимите доказателства във връзка с поддържаните от
административния орган фактически обстоятелства, а от друга - препятства
съдебния контрол за законосъобразност административния акт.
Безспорно преценката за "служебна необходимост" е
предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган при
издаването на акта по чл. 165 ЗМВР, но
последният подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Допустимостта на
съдебния контрол върху административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, следва от общата разпоредба на чл. 169 АПК. В обхвата на
проверката, освен притежава ли органът оперативна самостоятелност, се включва и
въпросът за основанията, наложили избора на конкретното решение. Доколкото
правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите
на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК, изборът на един от два
или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието
на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 АПК. Контролът върху самия избор
предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. Недопустимо е
мотивите на взетото решение да бъдат извеждани от съда по предположение.
Неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява
основание за отмяна на административния акт според Тълкувателно решение (ТР) №
4/22.04.2004 г. по тълк. дело №ТР-4/2002 г.
Също така следва да се отбележи, че преназначаването
в хипотезата на „служебна необходимост“, следва да е за преодоляване на
извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими
събития, очертани от нормата на §1, т.23 от ДР
на ЗМВР, поради което оспорената заповед не съответства и на целта на закона (
в този смисъл Решение № 1018 от 3.02.2022
г. на ВАС по адм. д. № 8298/2021 г.).
На следващо място, съдът намира, че атакуваната заповед не е посочен и
конкретния срок, за който служителят се преназначава. В тази връзка срокът,
регламентиран в нормата на чл. 165, ал. 3 от ЗМВР е „до една година“, което
въвежда задължение за административния орган изрично да посочи
продължителността на преназначаването, като в мотивите за това да визира и периода,
за който се взема това решение. В процесната заповед
временното преназначаване е посочено за срок „до една година“, което се
приравнява на липсата на конкретен срок, тъй като е неясно, както за
жалбоподателя, така и за съда, дали административният орган е имал предвид 1
година или конкретен период в рамките на 12 календарни месеца.
Независимо от дадените указания, ответникът не доказва и наличието на
въведените в чл. 165 от ЗМВР, предпоставки за преназначаване, а именно, че
служителят се преназначава на вакантна длъжност, или че титулярът
на длъжността отсъства. Едно от основанията, посочени в заповедта е чл. 12, ал.
1, т. 1 от Наредбата за преназначаване на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи, което взето в съвкупност с изложеното в предложението,
предполага, че служителят се преназначава временно на вакантна длъжност.
Доказателства за съществуващите и заети длъжности в РУ – гр. Труд към датата на
издаване на заповедта, обаче не са представени по делото.
От всичко изложено следва, че в оспорения административен акт липсват
фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че в конкретния случай
е необходимо преназначаването на жалбоподателя на длъжност Началник II степен
на Районно управление Труд, при ОД на МВР – Пловдив.
По изложените доводи Заповед № 8121К-10517/31.08.2022 г. е
незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да бъде отменена.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К – 10517/31.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи,
с която главен инспектор Н.А.К.-началник на Шесто районно управление-Пловдив
при ОД на МВР-Пловдив е временно преназначен на ръководна длъжност НАЧАЛНИК на
Районно управление-Труд при ОД на МВР – Пловдив, за срок до 1 година,считано от
деня следващ датата на запознаването му със заповедта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: