М
О Т И
В И
към присъда по НОХД №
849/2020 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против Д.С.М. за извършено престъпление по
чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това,
че в периода от 01.04.2017 г. до
14.07.2017 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление с три
извършени деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на управител
на търговско дружество „С. - П.“ ЕООД с ЕИК: *******, с предишно наименование
„МТМИ.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******,
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения за посоченото дружество
по Закона за данък добавена стойност в особено големи размери на обща стойност
99 191,51 лева (деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и един лева и петдесет
и една стотинки), дължим ДДС за „С. - П.“ ЕООД с ЕИК: *******, с предишно
наименование „МТМИ.“ ЕООД, като при воденето на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание – отчетни регистри-дневници за покупките на „С. П.“
ЕООД, с предишно наименование „МТМИ.“ ЕООД съгласно чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и
чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС, в които са отразени данъчни фактури с начислен ДДС
по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по
смисъл на чл.6 ЗДДС и е потвърдил неистина в подадени декларации, които се
изискват по силата на чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС пред ТД НАП гр.
София, офис Витоша, и така приспаднал неследващ се данъчен кредит за „С. - П.“
ЕООД с ЕИК: *******, с предишно наименование „МТМИ.“ ЕООД в размер на
99 191,51 лева, като деянията са извършени както следва:
1. В периода
от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в гр.София при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание-отчетен регистър-дневник за покупките,
на „С. - П.“ ЕООД с ЕИК: *******, с предишно наименование „МТМИ.“ ЕООД съгласно
чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС за данъчен период месец април
2017г., в който отразил данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит, без да са налице доставки по чл.6 ЗДДС с доставчици „В.П.-**“ ЕООД и „Т.-2“
ЕООД, както следва: фактура № 815247/04.04.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за
доставка при данъчна основа 17 506,66 лева /седемнадесет хиляди петстотин
и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ и ДДС 3 501,33 лева /три хиляди
петстотин и един лева и тридесет и три стотинки/; фактура № 815289/11.04.2017
г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна основа 26 411,55 лева
/двадесет и шест хиляди четиристотин и единадесет лева и петдесет и пет
стотинки/ и ДДС 5 282,31 лева /пет хиляди двеста осемдесет и два лева и
тридесет и една стотинки/; фактура № 815333/19.04.2017 г., с издател „В.П.-**“
ЕООД за доставка при данъчна основа 17 139,60 лева /седемнадесет хиляди
сто тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/ и ДДС 3 427,92 лева /три
хиляди четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/; фактура
№ **********/08.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 24 512,88 лева /двадесет и четири хиляди петстотин и дванадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/ и ДДС 4 902,58 лева /четири хиляди
деветстотин и два лева и петдесет и осем стотинки/; фактура №
**********/14.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа
37 214,54 лева /тридесет и седем хиляди двеста и четиринадесет лева и петдесет
и четири стотинки/ и ДДС 7 442,91 лева /седем хиляди четиристотин четиридесет и
два лева и деветдесет и една стотинки/;
фактура № **********/22.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка
при данъчна основа 42 517,90 лева /четиридесет и две хиляди петстотин и
седемнадесет лева и деветдесет стотинки/ и ДДС 8 503,58 лева /осем хиляди
петстотин и три лева и петдесет и осем стотинки/; фактура №
*********/26.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа
68 211,52 лева /шестдесет и осем хиляди двеста и единадесет лева и петдесет и
две стотинки/ и ДДС 13 642,30 лева /тринадесет хиляди шестстотин
четиридесет и два лева и тридесет стотинки/;
и на 15.05.2017 г. избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в размер на 46 702,93 лева в справка-декларация №
22171415412/15.05.2017 г., за месец април 2017 година, която се изисква по
силата на чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС, за данъчен период месец април
2017 г. пред ТД НАП офис Витоша, в която потвърдил неистина в раздел Б относно
размера на начисления ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
46 702,93 лева при действително установен 0,00 лева и променил резултата
да периода като в раздел В декларирал ДДС за внасяне в размер на 311,27 лева
при действително установен 47 014,20 лева, като приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 46 702,93 лева
2. В периода
от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. в гр.София при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание-отчетен регистър-дневник за покупките,
на „С. - П.“ ЕООД с ЕИК: *******, с предишно наименование „МТМИ.“ ЕООД съгласно
чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС за данъчен период месец май
2017 г., в който отразил данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит, без да са налице доставки по чл.6 ЗДДС с доставчици „В.П.-**“
ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД, както следва: фактура № 6214852/08.05.2017 г.,
с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна основа 34 108,96 лева
/тридесет и четири хиляди сто и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ и ДДС 6
821,79 лева /шест хиляди осемстотин двадесет и един лева и седемдесет и девет
стотинки/; фактура № **********/25.05.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за
доставка при данъчна основа 8 345,22 лева /осем хиляди триста четиридесет и пет
лева и двадесет и две стотинки/ и ДДС 1 669,04 лева /хиляда шестстотин
шестдесет и девет лева и четири стотинки/; фактура № 347521/14.05.2017 г., с
издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа 22 441,30 лева /двадесет и
две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и тридесет стотинки/ и ДДС
4 482,26 лева /четири хиляди четиристотин осемдесет и два лева и двадесет
и шест стотинки/; фактура № 852476/03.05.2017 г., с издател „В.-П.“ ООД за
доставка при данъчна основа 21 542,37 лева /двадесет и една хиляди петстотин
четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ и ДДС 4 308,47 лева /четири
хиляди триста и осем лева и четиридесет и седем стотинки/; фактура №
*********/22.05.2017 г., с издател „В.-П.“ ООД за доставка при данъчна основа
14 521,69 лева /четиринадесет хиляди петстотин двадесет и един лева и шестдесет
и девет стотинки/ и ДДС 2 904,34 лева /две хиляди деветстотин и четири лева и
тридесет и четири стотинки/;
и на
14.06.2017 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
размер на 20 185,91 лева в справка-декларация № 22171425230/14.06.2017 г.,
за месец май 2017 година, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 ЗДДС и
чл.116 ал.1 ППЗДДС, за данъчен период месец май 2017 г. пред ТД НАП офис
Витоша, в която потвърдил неистина в раздел Б относно размера на начисления ДДС
по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 20 185,91 лева при
действително установен 0,00 лева и променил резултата за периода като в раздел
В декларирал ДДС за внасяне в размер на 712,27 лева при действително установен
20898,18 лева, като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 20185,91
лева
3. В периода
от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в гр.София при водене на счетоводството
съставил документ с невярно съдържание-отчетен регистър-дневник за покупките,
на „С. - П.“ ЕООД с ЕИК: *******, с предишно наименование „МТМИ.“ ЕООД съгласно
чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС за данъчен период месец юни
2017 г., в който отразил данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит, без да са налице доставки по чл.6 ЗДДС с доставчици „В.П.-**“
ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД, както следва: фактура
№ 4517809/11.06.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 34 520,96 лева /тридесет и четири хиляди петстотин и двадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/ и ДДС 6 904,19 лева /шест хиляди деветстотин и
четири лева и деветнадесет стотинки/; фактура № 5478952/24.06.2017 г., с
издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна основа 29 605,00 лева /двадесет
и девет хиляди шестстотин и пет лева/ и ДДС 5 921,00 лева /пет хиляди
деветстотин двадесет и един лева/; фактура № **********/18.06.2017 г., с
издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа 47 629,88 лева /четиридесет
и седем хиляди шестстотин двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ и ДДС
9 525,98 лева /девет хиляди петстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/; фактура № *********/29.06.2017 г., с издател „Т.-2“ ООД за доставка
при данъчна основа 1 502,63 лева /хиляда петстотин и два лева и шестдесет и три
стотинки/ и ДДС 300,53 лева /триста лева и петдесет и три стотинки/; фактура №
47521/07.06.2017 г., с издател „В.-П.“ ООД за доставка при данъчна основа 48
254,87 лева /четиридесет и осем хиляди двеста петдесет и четири хиляди лева и
осемдесет и седем стотинки/ и ДДС 9 650,97 лева /девет хиляди шестстотин и
петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/.
и на 14.07.2017 г. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 32 302,67 лева в
справка-декларация № 22171434616/14.07.2017 г., за месец юни 2017 година, която
се изисква по силата на чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС, за данъчен
период месец юни 2017г. пред ТД НАП офис Витоша, в която потвърдил неистина в
раздел Б относно размера на начисления ДДС по доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер 32 302,67 лева при действително установен 0,00 лева и
променил резултата за периода като в раздел В декларирал ДДС за внасяне в
размер на 293,00 лева при действително установен 32 595,67 лева, като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 32302,67 лева.
В хода на съдебното производство на
основание чл. 84 НПК е конституирано в качеството на
граждански ищец ощетеното лице – министъра на финансите. Приет е за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от министъра на финансите срещу
подсъдимия Д.С.М. за сумата от 99 191,
51 (деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и един лева и петдесет и една
стотинки), представляваща причинени имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебната фаза на процеса
наказателното производство срещу подсъдимия Д.С.М. е разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК, а именно по чл. 371, т. 2 НПК по молба на подсъдимият
и процесуалният му представител.
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа обвинението. Счита, че изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт се доказва от събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства. Твърди, че доказателствата са еднопосочни,
кореспондират на установената фактическа обстановка и подкрепят направеното от
подсъдимия самопризнание. Държавният обвинител
намира, че съвкупната преценка на доказателствата по делото води до категоричния
извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Предлага при индивидуализацията на наказателната отговорност,
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното от последния
самопризнание и коректното му процесуално поведение, съдът да определи на
подсъдимия М. наказание при условията на чл. 55 от НК, спрямо което да бъде
приложен институтът на условното осъждане по чл. 66 от НК. Моли също така да се
уважи предявения граждански иск от името на министъра на финансите в пълен
размер, като основателен.
Процесуалният представител на
гражданския ищец – министъра на финансите, юрисконсулт Л. твърди, че от
събраните доказателства в досъдебното производство по безспорен начин се
установява, че подсъдимият М. е нанесъл щета на държавата в размер на
99 191, 51 лева, с оглед на което моли съда да постанови присъда, с която
да осъди подсъдимия да заплати нанесения размер на имуществените вреди, ведно
със законната лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане на
сумата.
Процесуалният
представител на подсъдимия М., адвокат В.П. – упълномощен защитник по делото, моли съда при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия да се съобрази с чистото му съдебно
минало, критичното му отношение към стореното и изразеното самопризнание и да
определи наказание при условията на чл. 55 НК, чието изпълнение да отложи по
реда на чл. 66 от НК. Моли в тази връзка да се уважи искането
на прокурора.
Подсъдимият М. поддържа
казаното от своя адвокат. Заявява, че се извинява и безкрайно съжалява за
стореното.
В своята последна дума
на основание чл. 297, ал. 1 НПК, подсъдимият М. моли съда за снизходителност и
налагане на по-леко наказание.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
приема за установено следното.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
|
Подсъдимият Д.С.М. - 46г., роден на *** ***, българин, български гражданин,
неосъждан, разведен, с висше образование, безработен, с постоянен адрес:***,
с настоящ адрес:***, ЕГН **********.
„МТМ
–И.“ ЕООД с ЕИК № ******* било регистрирано на 12.02.2015 г. в Агенция по
вписванията със собственик и управител Й.П.И.. На 27.12.2016 г. Й.И.прехвърлил
дружествените дялове на фирмата на подсъдимия Д.С.М., който станал собственик
и управител на дружеството. На 10.07.2017 г. /след инкриминирания период/
подсъдимия Д.М., в качеството си на собственик и управител на „МТМ –И.“ ЕООД,
взел решение и с протокол променил наименованието на дружеството, а именно „С.-П.“
ЕООД, приел и подписал нов устав с отразените в него промени.
Като предмет на дейност на „С.-П.“
ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД било вписано, че ще извършва
покупко-продажба на алуминиеви и ПВЦ профили, изработка на алуминиева и ПВЦ
дограма, комарници, первази, монтаж и демонтаж, производство, услуги, реклама
и търговия с промишлени и хранителни стоки и други дейности, незабранени от
закона. Дейността на дружеството била ръководена и извършвана от подс. М..
Дружеството „С.-П.“ ЕООД с предишно
наименование „МТМ –И.“ ЕООД е било регистрирано по ДОПК от 12.02.2015 г. в ТД
НАП. По ЗДДС дружеството било регистрирано, считано от 10.05.2016 г. в ТД НАП
София до 20.09.2017 г., когато е било дерегистрирано.
Подсъдимият М. в качеството си на
управител на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД организирал
и водил счетоводното отчитане, а съгласно изискванията на ЗДДС и задължителни
регистри – дневник за покупки и дневник за продажби. Същият обработвал
първичните документи и изготвял
месечните СД по ЗДДС и попълвал отчетните регистри-дневници за покупки и продажби,
в които отразявал фактурите. Резултатите за всеки данъчен период били
предопределени от отразените в отчетните регистри фактури за получени
доставки.
Като регистрирано лице по ЗДДС за „С.-П.“
ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД подсъдимия М. редовно и в срок
изготвял справки-декларации /СД/, ведно с дневниците за покупки и продажби в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, които били
подавани в ТД-НАП-София, офис „Витоша“ по електронен път чрез електронен
подпис на името на подсъдимия Д.М..
Съгласно чл. 125 от ЗДДС – за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.
Според чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС –
регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде
справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец.
Регистрацията по ЗДДС изисквала
воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за
продажбите. По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС –
регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за
покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени
и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени
съгласно изискванията на закона и правлника за прилагане на закона.
Въз основа на задълженията,
произичащи от ЗДДС, подс. М. като управител на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“
ЕООД формирал окончателните задължения на регистрираното лице с подаване на
справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри-дневници за
покупки и продажби. В дневниците за продажби отразявал реалността на
извършените от „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД продажби,
а в дневниците за покупки включвал данъчни фактури, по които няма реалност на
доставките /стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС/ с цел да приспадне
неправомерно данъчен кредит за С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“
ЕООД.
За данъчен период месец АПРИЛ 2017 г. подсъдимият
М. извършил продажба към посочените в отчетния регистър-дневник за продажби
контрагенти, с които се задължил към
фиска в размер на 47 014,20 лева. С цел да намали данъчния
резултат подсъдимият по неустановен по делото начин се снабдил с данъчни
фактури за извършени към дружеството доставки на стока знаейки, че по тях
липсва настъпило данъчно събитие. За този период отразил в дневника за
покупки на представляваното от него дружество С.-П.“ ЕООД с предишно
наименование „МТМ –И.“ ЕООД данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит, без да са налице доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС с
доставчици „В.П.-**“ ЕООД и „Т.-2“ ЕООД, както следва: фактура №
815247/04.04.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна основа
17 506, 66 лева /седемнадесет хиляди петстотин и шест лева и шестдесет и
шест стотинки/ и ДДС 3 501, 33 лева /три хиляди петстотин и един лева и
тридесет и три стотинки/; фактура № 815289/11.04.2017 г., с издател „В.П.-**“
ЕООД за доставка при данъчна основа 26 411, 55 лева /двадесет и шест хиляди
четиристотин и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/ и ДДС 5 282, 31
лева /пет хиляди двеста осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/;
фактура № 815333/19.04.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при
данъчна основа 17 139, 60 лева /седемнадесет хиляди сто тридесет и девет
лева и шестдесет стотинки/ и ДДС 3 427, 92 лева /три хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/; фактура №
**********/08.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 24 512, 88 лева /двадесет и четири хиляди петстотин и дванадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/ и ДДС 4 902, 58 лева /четири хиляди
деветстотин и два лева и петдесет и осем стотинки/; фактура
№**********/14.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 37 214, 54 лева /тридесет и седем хиляди двеста и четиринадесет
лева и петдесет и четири стотинки/ и ДДС 7 442, 91 лева /седем хиляди
четиристотин и два лева и деветдесет и една стотинки/; фактура №
**********/22.04.2017 г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 42 517,90 лева /четиридесет и две хиляди петстотин и седемнадесет
лева и деветдесет стотинки/ и ДДС 8 503, 58 лева /осем хиляди петстотин
и три лева и петдесет и осем стотинки/; фактура № *********/26.04.2017 г., с
издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа 68 211,52 лева
/шестдесет и осем хиляди двеста и единадесет лева и петдесет и две стотинки/
и ДДС 13 642, 30 лева /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и два
лева и тридесет стотинки/, знаейки че не е имал търговски отношения с тези
дружества. Подсъдимият отразил в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с
предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД невярното обстоятелство, че е получил от
„В.П.-**“ ЕООД и „Т.-2“ ЕООД доставки и отразил същото невярно обстоятелство
и в раздел „Б“ на справката декларация на „С.-П.“ ЕООД с предишно
наименование „МТМ –И.“ ЕООД, съзнавайки, че този данъчен кредит ще бъде
приспаднат от дължимия от дружеството данък по реда на Закона за данъка върху
добавена стойност.
Посоченото от подсъдимия в дневника за
покупки дружество - „В.П.-**“ ЕООД е извършвало търговска дейност, но не е
извършвало доставки на стока за „С.-П.“ ЕООД, не е издавало фактури за
доставки, съответно не е отразявало в отчетните си регистри и СД по ЗДДС
такива доставки и не е получавало ДДС-то отразено от подс. М. в дневника за
покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД.
Дружеството „Т.-2“ ЕООД извършвало
търговска дейност, но не е извършвало доставки на стока за „С.-П.“ ЕООД, не е
издавало фактури за доставки, съответно не е отразявало в отчетните си
регистри и СД по ЗДДС такива доставки и не е получавало ДДС-то отразено от
подс. М. в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“
ЕООД.
Подсъдимият М. като управител на
регистрираното по ДДС дружество бил наясно, че задълженото лице „С.-П.“ ЕООД
с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД само следвало да определи съобразно
разпоредбата на чл. 88 от ЗДДС резултата за всеки данъчен период и че за този
месец – април 2017 г., същият ще бъде ДДС за внасяне в размер на 311,27 лева
вместо действителния 47 014, 20 лева. Данъчният кредит за периода бил
формиран от отразените данъчни фактури от
„В.П.-**“ ЕООД и „Т.-2“ ЕООД.
Така за данъчен период месец април 2017 г.
на 15.05.2017 г. подсъдимия М. ***, офис „Витоша“ Справка-декларация за данък върху
добавена стойност с №22171415412/15.05.2017г., която се изисква по силата
на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, за данъчен период месец
април 2017г., с която избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 46 702, 93
лева, в която потвърдил неистина в раздел Б относно размера на начисления ДДС
по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 46 702, 20 лева
при действително установен 0,00 лева и променил резултата за периода, като в
раздел В декларирал ДДС за внасяне в размер на 311,27 лева при действително
установен 47 014, 20 лева, като приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 46 702, 93 лева.
За месец май 2017 година подсъдимият
М. извършил продажби към посочените в отчетния регистър-дневник за продажби
контрагенти, с които се задължил към фиска в размер на 20 898, 17 лева.
С цел да намали данъчния резултат подсъдимият по неустановен по делото начин
се снабдил с данъчни фактури за извършени към дружеството доставки на стока,
знаейки че по тях липсва настъпило данъчно събитие. За този период отразил в
дневника за покупки на представляваното от него дружество „С.-П.“ ЕООД с
предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД данъчни фактури с начислен ДДС с право
на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС
с доставчици„В.П.-**“ ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД, както следва: фактура
№ 6214852/08.05.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 34 108, 96 лева /тридесет и четири хиляди сто и осем лева и
деветдесет и шестдесет стотинки/ и ДДС 6 821, 79 лева /шест хиляди
осемстотин двадесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/; фактура №
**********/25.05.2017 г., с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 8 345, 22 лева /осем хиляди триста четиридесет и пет лева и
двадесет и две стотинки/ и ДДС 1 669, 04 /хиляда шестстотин шестдесет и
девет лева и четири стотинки/; фактура № 347521/14.05.2017 г., с издател „Т.-2“
ЕООД за доставка при данъчна основа 22 441, 30 лева /двадесет и две
хиляди четиристотин четиридесет и един лева и тридесет стотинки/ и ДДС
4 482, 26 лева /четири хиляди четиристотин осемдесет и два лева и
двадесет и шест стотинки/; фактура № 852476/03.05.2017 г., с издател „В.-П.“
ООД за доставка при данъчна основа 21 542, 37 лева /двадесет и една
хиляди петстотин четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ и ДДС
4 308, 47 лева /четири хиляди триста и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/; фактура № *********/22.05.2017 г., с издател „В.-П.“ ООД за
доставка при данъчна основа 14 521, 69 лева /четиринадесет хиляди
петстотин двадесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ и ДДС
2 904, 34 лева /две хиляди деветстотин и четири лева и тридесет и четири
стотинки/, знаейки че никога не е имал търговски отношения с тези дружества.
Подсъдимият отразил в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно
наименование „МТМ –И.“ ЕООД невярното
обстоятелство, че е получил от „В.П.-**“ ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“
ЕООД доставки и е отразил същото невярно обстоятелство и в раздел „Б“ на справката-декларация
на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД съзнавайки, че този
данъчен кредит ще бъде приспаднат от дължимия от дружеството данък по реда на
Закона за данъка върху добавена стойност.
Посоченото от подсъдимия в дневника за
покупки дружество - „В.П.-**“ ЕООД е извършвало търговска дейност, но не е
извършвало доставки на стока за „С.-П.“ ЕООД, не е издавало фактури за
доставки, съответно не е отразявало в отчетните си регистри и СД по ЗДДС
такива доставки и не е получавало ДДС-то отразено от подсъдимия М. в дневника
за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД.
Дружеството „Т.-2“ ЕООД извършвало
търговска дейност, но не е извършвало доставки на стока за „С.-П.“ ЕООД, не е
издавало фактури за доставки, съответно не е отразявало в отчетните си
регистри и СД по ЗДДС такива доставки и не е получавало ДДС-то отразено от
подс. М. в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“
ЕООД.
Дружеството „В.П.“ ООД извършвало
търговска дейност, но никога не е извършвало доставки на стока за „С.-П.“
ЕООД, не е издавало фактури за доставки, съответно не е отразявало в
отчетните си регистри и СД по ЗДДС такива доставки и не е получавало ДДС-то
отразено от подс. М. в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно
наименование „МТМ –И.“ ЕООД.
Подсъдимият М. като управител на
регистрираното по ДДС дружество бил наясно, че задълженото лице „С.-П.“ ЕООД
с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД само следвало да определи съобразно
разпоредбата на чл. 88 от ЗДДС резултата за всеки данъчен период и че за този
месец – май 2017 г., същият ще бъде ДДС за внасяне в размер на 712, 27 лева
вместо действителния 20 898, 18 лева. Данъчният кредит за периода бил
формиран от отразените данъчни фактури от
„В.П.-**“ ЕООД, „В.П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД.
Така за данъчен период месец май 2017 г. на
14.06.2017
г. подс. М. ***, офис „Витоша“ Справка-декларация
за данък върху добавена стойност с № 22171425230/14.06.2017г. за месец
май 2017г., която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116,
ал. 1 от ППЗДДС, за данъчен период месец май 2017г. пред ТД НАП офис Витоша,
в която потвърдил неистина в раздел „Б“ относно размера на начисления ДДС по
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 185, 91 лева при
действително установен 0,00 и променил резултата за периода, като в раздел В
декларирал ДДС за внасяне в размер на 712,27 лева при действително установен
20 898, 18 лева, като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
20 185, 91 лева.
За месец юни 2017 г.
подсъдимият М. извършил продажби към посочените в отчетния регистър-дневник
за продажби контрагенти, с които се задължил към фиска в размер на
32 595, 67 лева. С цел да намали данъчния резултат подсъдимият по
неустановен по делото начин се снабдил с данъчни фактури за извършени към
дружеството доставки на стока, знаейки че по тях липсва настъпило данъчно
събитие. За този период отразил в дневника за покупки на представляваното от
него дружество „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД данъчни
фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, без да са налице
доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС с доставчици „В.П.-**“ ЕООД, „В.П.“ ООД и
„Т.-2“ ЕООД, както следва: фактура № 4517809/11.06.2017 г., с издател „В.П.-**“
ЕООД за доставка при данъчна основа 34 520,96 лева /тридесет и четири
хиляди петстотин и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ и ДДС 6904,19
лева /шест хиляди деветстотин и четири лева и деветнадесет стотинки/; фактура
№5478952/24.06.2017 г. с издател „В.П.-**“ ЕООД за доставка при данъчна
основа 29 605,00 лева /двадесет и девет хиляди шестстотин и пет лева/ и
ДДС 5921,00 лева /пет хиляди деветстотин двадесет и един лева/; фактура №
**********/18.06.2017г., с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа
47 629,88 лева /четиридесет и седем хиляди шестстотин двадесет и девет
лева и осемдесет и осем стотинки/ и ДДС 9 525,98 лева /девет хиляди
петстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/; фактура №
*********/29.06.2017 г. с издател „Т.-2“ ЕООД за доставка при данъчна основа
1 502,63 лева /хиляда петстотин и два лева и шестдесет и три стотинки/ и
ДДС 300,53 лева /триста лева и петдесет и три стотинки/; фактура №
47521/07.06.2017 г. с издател„В.-П.“ ООД за доставка при данъчна основа
48 254,87 лева /четиридесет и осем хиляди двеста петдесет и четири лева
и осемдесет и седем стотинки/ и ДДС 9 650,97 лева /девет хиляди
шестстотин и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, знаейки че никога
не е имал търговски отношения с тези дружества. Подсъдимият отразил в
дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД
невярното обстоятелство, че е получил
от „В.П.-**“ ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД доставки и е отразил същото
невярно обстоятелство и в раздел „Б“ на справката-декларация на „С.-П.“ ЕООД
с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД съзнавайки, че този данъчен кредит ще
бъде приспаднат от дължимия от дружеството данък по реда на Закона за данъка
върху добавена стойност.
Посоченото от подсъдимия в дневника за
покупки дружество - „В.П.-**“ ЕООД е извършвало търговска дейност, но не е
извършвало доставки на стока за „С.-П.“ ЕООД, не е издавало фактури за
доставки, съответно не е отразявало в отчетните си регистри и СД по ЗДДС
такива доставки и не е получавало ДДС-то отразено от подс. М. в дневника за
покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД.
Дружеството „Т.-2“ ЕООД извършвало
търговска дейност, но не е извършвало доставки на стока за „С.-П.“ ЕООД, не е
издавало фактури за доставки, съответно не е отразявало в отчетните си
регистри и СД по ЗДДС такива доставки и не е получавало ДДС-то отразено от
подсъдимия М. в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно наименование „МТМ
–И.“ ЕООД.
Дружеството „В.П.“ ООД извършвало
търговска дейност, но никога не е извършвало доставки на стока за „С.-П.“
ЕООД, не е издавало фактури за доставки, съответно не е отразявало в
отчетните си регистри и СД по ЗДДС такива доставки и не е получавало ДДС-то
отразено от подсъдимия М. в дневника за покупки на „С.-П.“ ЕООД с предишно
наименование „МТМ –И.“ ЕООД.
Подсъдимият М. като управител на
регистрираното по ДДС дружество бил наясно, че задълженото лице „С.-П.“ ЕООД
с предишно наименование „МТМ –И.“ ЕООД само следва да определи съобразно
разпоредбата на чл. 88 от ЗДДС резултата за всеки данъчен период и че за този
месец – юни 2017 г., същият ще бъде ДДС за внасяне в размер на 293,00 лева
вместо действителния 32 595, 67 лева. Данъчният кредит за периода бил
формиран от отразените данъчни фактури от
„В.П.-**“ ЕООД, „В.П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД.
Така за данъчен период месец юни 2017 г. на
14.07.2017
г. подсъдимия М. ***, офис „Витоша“ Справка-декларация
за данък върху добавена стойност с № 22171434616/14.07.2017г., която се
изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, за
данъчен период месец юни 2017г. пред ТД НАП офис Витоша, в която потвърдил
неистина в раздел „Б“ относно размера на начисления ДДС по доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 32 302, 67 лева при действително
установен 0,00 и променил резултата за периода, като в раздел В декларирал
ДДС за внасяне в размер на 293,00 лева при действително установен
32 595, 67 лева, като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
32 302, 67 лева.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза се
установява, че дружеството „С.-П.“ ЕООД с ЕИК: ******* е отразило доставки на
стоки и материали, „получени“ от „В.П.-**“ ЕООД, незаконосъобразно като не са
спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според експертното заключение, в случая може да се
твърди, че не е налице възникнал данъчен кредит за „С.-П.“ ЕООД по смисъла на
чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и то няма право да се възползва от такъв, в размер на
33 527, 59 лева.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза се
установява, че дружеството „С.-П.“ ЕООД с ЕИК: ******* е отразило доставки на
стоки и материали, „получени“ от „Т.-2“ ЕООД, незаконосъобразно като не са
спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според експертното заключение, в случая може да се
твърди, че не е налице възникнал данъчен кредит за „С.-П.“ ЕООД по смисъла на
чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и то няма право да се възползва от такъв, в размер на
48 800, 13 лева.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза се
установява, че дружеството „С.-П.“ ЕООД с ЕИК: ******* е отразило доставки на
стоки и материали, „получени“ от „В.-П.“ ООД, незаконосъобразно като не са
спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според експертното заключение, в случая може да се
твърди, че не е налице възникнал данъчен кредит за „С.-П.“ ЕООД по смисъла на
чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и то няма право да се възползва от такъв, в размер на
16 863, 79 лева.
Отчитайки горното, вещото лице е дало
заключение, че инкриминираното дружество „С.-П.“ ЕООД е включило неправомерно
в справките-декларации по ЗДДС за месеците април, май и юни 2017 г. фактури
за покупки на стоки и материали от мнимите доставчици „В.П.-**“ ЕООД с ЕИК:*******,
„Т.-2“ ЕООД с ЕИК:******* и „В.-П.“ ООД с ЕИК:******* на обща стойност
595 149, 04 лв., с което незаконосъобразно е придобило право на данъчен
кредит в общ размер на 99 191, 51 лева.
Според експертното заключение за
данъчния период – месец април 2017 г., справката-декларация по ЗДДС трябва да
се измени в раздел „Б“ от 46 702, 93 на 0,00 лв. и в раздел „В“ от
декларираните 311,27 лв. за внасяне на ДДС, за внасяне в размер на
47 014, 20 лв. Също така е посочено, че за данъчния период – месец май
2017 г., справката-декларация по ЗДДС трябва да се измени в раздел „Б“ от
20 185,91 на 0,00 лв. и в раздел „В“ от декларираните 712,27 лв. за
внасяне на ДДС, за внасяне в размер на 20 898,18 лв. По същия начин,
експертът е указал, че за данъчния период – месец юни 2017 г.,
справката-декларация по ЗДДС трябва да се измени в раздел „Б“ от
32 302,67 на 0,00 лв. и в раздел „В“ от декларираните 293,00 лв. за
внасяне на ДДС, за внасяне в размер на 32 595,67 лв.
Видно от заключението на посочената
експертиза е, че в справките-декларации по ЗДДС на „С.- П.“ ЕООД е
декларирана неистина, като са представени неверни данни в клетка „40“ и
клетка „50“. Според експерта, по този начин фирмата е затаила истина за
действителните стойности на размера на покупките и продажбите, както и за
дължимия на държавния бюджет ДДС. Вещото лице е посочило, че инкриминираното
дружество „С.- П.“ ЕООД не е платило дължим ДДС за месеците април, май и юни
на 2017г., в общ размер на 99 191, 51 лв. Указано е, че ползвания, но
неследващ се данъчен кредит по месеци е следният: за месечния данъчен период
– м. април 2017 г. в размер на 46 702, 93 лв.; за месечния данъчен
период – м. май 2017 г. в размер на 20 185, 91 лв.; месечния данъчен
период – м. юни 2017 г. в размер на 32 302, 67 лв. В заключение,
експертът е посочил, че за невнесения ДДС в размер на 99 191, 51 лв.
дружеството дължи законоустановена лихва съгласно чл. 125 от ДОПК, която към
28.10.2019 г., е в размер на 24 010, 54лв.
|
|
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така установената фактическа
обстановка съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните по делото
гласни доказателствени средства от досъдебното производство, а именно: показанията
на свидетелите – Ю.М.М., К.А.Г., Й.П.И., Г.Н.Г., Й.Б.Б.-Д., Р. Й. К., Е.А. Р.,
П.И. П., Ц. Н.Л., Г.И. Д., П.И.Ц., Д.К.Х., Ш.О.К., В.Д.И., В.О.Щ., Л.Ц.И.;
писмени доказателствени
средства и писмени доказателства, както и средства за доказване от досъдебното
производство: обяснителна
записка и Дневник на продажбите от „В.П.-**“ ЕООД; протокол за извършена насрещна проверка
от ТД на НАП София; протоколи за приемане на справки-декларации и
Дневник за покупки и дневник за продажби, за съответния данъчен период;
заверено копие на Акт за регистрация по ЗДДС № 220421600008506/22.04.2016г.,
ведно с приложения; заверено копие на Акт за дерегистрация по ЗДДС
№220991701354650/21.08.2017г., ведно с приложения; справка от НАП за
задълженията на „С.-П.“ ЕООД към 21.08.2017г.; писмо от ТД на НАП София с изх.
№ 36-00-822/20.08.2018г.; заявления за подаване на документи по електронен път
и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на
упълномощено лице; учредителен акт на „МТМИ.“ ЕООД; учредителен акт на „С.-П.“
ЕООД; протокол от решение на „МТМИ.“ ЕООД; дневник за покупките на Т.Т.“ЕООД;
дневник за покупките на „М.П.“ ООД;договор за извършване на СМР от
02.03.2017г.; оферта;копие на фактура № **********/21.04.2017г.; дневник за
покупките на „Еко Г.“ ООД; копия на фактури представени от „Г.“ ЕООД; дневник
за покупките на„Г.“ ЕООД; копия на фактури представени от „П..С“ЕООД; обяснително
писмо и Дневник за продажбите на „В.-П.“ООД; писмо от „Т.-2“ЕООД; протоколи за
вземане на образци от подпис и почерк за сравнително изследване; договор за
разплащателна сметка от 25,04.2017 г., анкетна карта, формуляр за допълнителна
информация за корпоративен клиент, клиентски данни-корпоративни клиенти, искане
за откриване на банкова сметка, *** „Ю.Б.“АД; информация за сметка, спесимен на
подписите, копие на лична карта, справка търговски регистър, искане за ползване
на „Б.О.“ за юридически лица, договор за предоставяне на услугата „Б.О.“, искане
за ползване на „Ифодирект“, представени от „У.Б.“АД; справка за съдимост;
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза;
По фактите няма спор, същите се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали.
Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели
са непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от съда
фактическа обстановка досежно фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване,
които са относими към основния предмет на доказването по делото. Приетото от
съда кореспондира изцяло на останалите писмени доказателства по делото, както и
на средствата за тяхното доказване. Настоящият състав констатира, че всички
осъществени в хода на досъдебното производство процесуално следствени действия
са извършени законосъобразно и правилно в съответствие с изискванията на
процесуалния закон. Не само гласните доказателствени средства са еднопосочни,
но в случая не се наблюдава и някаква противоречивост между тях и писмените
доказателства приобщени по делото. Налице е пълна еднопосочност на събраните по
делото доказателства със средствата за тяхното доказване, изразяващи се в
заключенията на изготвените по делото експертизи. Ето защо самопризнанието на
подсъдимия Д.М. направено по реда на чл.371, т.2 НПК изцяло се подкрепя от
законосъобразно събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, както и от средствата
предназначени за тяхната проверка.
Безспорно установен факт по делото е,
че към инкриминирания период от време именно подсъдимият М. е бил собственик и
управител на търговско дружество „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД.
Сред материалите по делото се съдържат несъмнени доказателства, установяващи
извършваните във времето регистърни промени в това дружество. В тази насока са показанията на
свидетеля Йордан Илков, относими към собствеността на фирма „МТМ-И.“ ЕООД преди
придобиването й от подсъдимия М.. През 2015 г. същата е била собственост на
свидетеля Илков, който впоследствие я е прехвърлил на лицето Д.Д.. Имено от
последния подсъдимият я е придобил през 2016 г. По делото няма
спор, че името на фирмата е било променено с
решение от 10.07.2017 г. на едноличния собственик на капитала от „МТМ-И.“ ЕООД на
„С.-
П.“ ЕООД.
Посредством разпитите на свидетелите К.Г., В.И.и В.Щ., представляващи
дружествата, посочени като страни по доставките и контрагенти на „С.-
П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД през инкриминираните данъчни периоди, както и
от показанията на разпитания по делото данъчен инспектор – свидетелката Ю.М.,
извършила насрещна проверка на едно от дружествата, с които проверяваното имало
отразени сделки, по делото се установи по безспорен начин, че дружествата „В.П.-**“
ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД, не са имали каквито и да е търговски отношения
с дружеството „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД. Съвкупната преценка
на тези гласни доказателствени източници несъмнено сочи, че декларираните
облагаеми сделки реално не са били извършвани и не е имало каквото и да е
разплащане по тях, довело до начисляването и плащането на ДДС от страна на
посоченото за получател дружество, управлявано от подсъдимия М.. На първо място
този извод следва от обстоятелството, че всеки от посочените трима свидетели -Г., И. и Щ. е абсолютно категоричен относно липсата на
каквито и да е търговски взаимоотношения, както с търговско дружество „С.-
П.“ ЕООД, така и с подсъдимия М.. Тримата свидетели са категорични в твърденията си, че никога не са
осъществявали доставки и не са издавали фактури на името на управляваното от
привлеченото към наказателна отговорност лице дружество „С.-
П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД, а вписаното във фактурите не отговаря на
действителното фактическо положение. Липсват
каквито е да причини за съмнения относно достоверността на тези гласни
доказателствени източници, които са обективни и напълно незаинтересовани от
изхода на делото. От друга страна те са в необходимата степен информативни, тъй
като допринасят за разкриване на общата картина на осъществената от подсъдимия
престъпна дейност по укриване на данъци. Така обсъжданите гласните
доказателствени средства намират пълна подкрепа в други доказателствени
източници, каквито са приобщените по делото като писмени доказателства –
обяснителни записки, извлечения от дневниците за продажби на трите фирми за
съответните периоди, в които липсва отразяване на фактури издавани на „МТМ-И.“
ЕООД
или „С.- П.“ ЕООД. В същата насока се явяват и показанията на разпитаната
служителка на НАП - свидетелката Ю.М., която е извършила насрещна проверка на „В.П.-**“ ЕООД, с цел да установи верността на декларираните в справките - декларации
обстоятелства като основание за ползване на данъчен кредит от търговското
дружество на подсъдимия, което от своя страна е довело и до сезирането на
компетентните органи. Показанията на данъчната служителка напълно подкрепят
показанията на свидетеляГ. относно констатираната липса на отразявания на
процесните фактури в счетоводството на дружеството „В.П.-**“ ЕООД поради неиздаването им. Ето защо, показанията на
посочените свидетели следва да се кредитират в пълна степен и от тях несъмнено
се установява, че включените в инкриминираните справки-декларации по
ЗДДС фактури само привидно демонстрират сключени сделки за доставки с
посочените фирми. Следва да се посочи, че съществуването
на тези сделки е документално отразено само в посочените дневници за покупки на
дружеството, управлявано от подсъдимия – липсват доказателства за физическото
съществуване на самите фактури, доколкото те като документи, не са били
открити, респективно не са били предадени от подсъдимия в хода на
разследването. Тези сделки са отразени документално, но липсват каквито и да
било доказателства, че посочените страни по тях, действително са си разменяли
престации, нещо повече – от тези фактури не става ясно какъв е бил предмета на
сделката, доколкото в тях липсва конкретизация на закупените от „С.-
П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД, стоки и материали.
Не са налице и доказателства, удостоверяващи реално осъществени доставки
на стоки по процесните фактури с доставчик „В.П.-**“ ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“
ЕООД и получател „МТМ-И.“ ЕООД, понастоящем „С.- П.“ ЕООД, а именно: товарителници, пътни
листове, документи, доказващи реалното предаване на стоката и прехвърляне на
собствеността чрез посочване на имената на материално-отговорното лице на
предаване, чрез посочване на датата и часа на предаване на стоката в
обекта/склада на получателя, оригинал на складов/експедиционен документ за
продадената стока, документи, удостоверяващи счетоводната отчетност във връзка
с доставките - заприходяване и изписване на стоките, хронологично текущо
отразяване на всяка стопанска операция съобразно датата на счетоводната
документация, справка за стоковия поток, с която да се обвържат фактурите за
реализация и фактурите за доставка по количество и стойност, документи,
удостоверяващи складови разходи и др. В
подкрепа на констатациите за нереални сделки е и факта, че по делото липсват доказателства сумите по тези фактури да
са заплащани от дружеството на подсъдимия било на ръка, било по банков път –
няма данни за парични нареждания от сметката на дружеството в полза на „В.П.-**“
ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“ ЕООД. Ето защо, правилен и
доказан се явява правният извод, направен от прокуратурата, че посочените
дневници за покупките, представени от подсъдимия, като документи, придружаващи
инкриминираните справки-декларации, представляват документи с невярно
съдържание, тъй като удостоверяват извършването на търговски сделки между
данъчно задължени по ЗДДС лица, които обаче реално не са били извършени.
На следващо място, по отношение на
съставомерното обстоятелство, а именно авторството на инкриминираните като документи с
невярно съдържание отчетни регистри-дневници за покупките, както и на
съответните справки-декларации по
см. на чл.125 от ЗДДС, чрез които практически е потвърдена невярната информация,
посочена в дневниците,
се установи по несъмнен начин, че именно подсъдимият М. е подавал пред НАП инкриминираните
справки-декларации, ведно с дневниците за покупки и продажби за процесните
данъчни периоди, през които дружеството е било регистрирано по ЗДДС, по
електронен път със собствения си електронен подпис. Същото
лице е вписано и в заявлението на дружеството до ТД на НАП - София за подаване
на документи по електронен път и използване на електронни услуги,
предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице.
Следва да се отбележи, че по делото не са налице
доказателства, от които да може да се направи извод по какъв начин се е водила
счетоводната отчетност на дружеството, след преустановяване счетоводното
обслужване от страна на „Е.Д.К.2008г.“ ЕООД. Никъде не фигурира подпис на лице, което да е ангажирано с
дейността по оформяне на счетоводната документация. Липсват по делото
представени пълномощни или други документи, като граждански или трудови
договори, въз основа на които да се е налагало събиране на допълнителни
доказателства, респ. изследване на въпросите, свързани с евентуални отношения
между подсъдимия, като собственик на дружеството, и трети лице, които извършват
някаква дейност от негово име, вкл. счетоводното обслужване на фирмата. Тъкмо
обратното, всички справки-декларации, както и съпровождащите ги документи, като
дневниците за покупки и продажби, са били подавани в данъчната служба чрез
квалифициран електронен подпис, именно от подсъдимия. С подписването на тези
документи, М. се е ангажирал като техен автор, а в качеството си на декларатор,
и като лице, което носи отговорност за невярно деклариране. Следователно, може
да бъде направен извод, че подсъдимият сам е организирал и водил счетоводното
отчитане на дружеството, аргумент за което е обстоятелството, че той лично е
изпълнявал задълженията си като данъчно задължено лице, респ. лично е подавал
пред данъчната администрация ежемесечните справки-декларации по ДДС, ведно с
приложените към тях необходими
счетоводни документи.
Съдът изгради своите фактически изводи
и върху приложените по делото справки - декларации, ведно с дневници за
продажби и покупки за
процесните данъчни периоди, подадени от името на „МТМ-И.“ ЕООД, понастоящем „С.-
П.“ ЕООД. Въпросните справки - декларации
удостоверяват размера на ДДС за внасяне и размера на данъчния кредит за
съответния данъчен период на посоченото дружество.
Съдът кредитира и
приложените по делото дневници на продажби на търговските дружества „В.П.-**“ ЕООД и „В.-П.“ ООД, видно от които в същите не са налице отразявания на
процесните фактури.
От съществено
значение за установяване обективната истина по делото е и заключението по
съдебно - счетоводната експертиза, която съдът кредитира, тъй като същата е
извършена от вещо лице с необходимите знания и опит, като не възниква съмнение
относно нейната обоснованост. Въз основа
на него по делото се установи, че с неправомерно съставените и отразени данъчни
документи е завишено правото на данъчен кредит, съответно неправомерно е
намален размерът на данъчното задължение за ДДС на фирмата към бюджета на държавата.
Категоричното становището на експертът е, че анализираните счетоводни документи
не отразяват реално извършени стопански операции по доставка на стоки и услуги.
В същия смисъл са и показанията на ангажираните с дейността на посочените
търговски дружества свидетели - К.Г., В.И.и В.Щ.,
представляващи дружествата, които са категорични, че не са издавали
процесните фактури. Внимателният преглед на заключението, както и съпоставката му
с гласните и писмените доказателства, доведе настоящия състав до извод, че
експертът изготвил съдебно-счетоводната експертиза в пълнота е отговорил на
всички поставени му въпроси. Заключенията, които са направени, са логични и
разбираеми, а обосновката им - прегледна и хронологична. Освен това, експертът
строго е съблюдавал границите на професионалната си компетентност, и не се е
ангажирал с отговори, които имат правен характер.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подсъдимият Д.С.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл.26, ал.1 НК.
Доколкото всяко едно престъпление по
Наказателния кодекс на Република България се характеризира със своите обективни
и субективни признаци, то на първо място според настоящия съдебен състав следва
да бъдат очертани обективните правопораждащи наказателната отговорност
съставомерни признаци на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2,
т. 6 и т. 7, вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия М. от страна на държавното обвинение, чрез изготвения
и внесен в съда обвинителен акт срещу него. На следващо място от обективна
страна е необходимо да се изясни, кои са защитаваните обществени отношения
предмет на престъплението, а също така е необходимо да бъдат определени обекта
и субекта на престъплението, за да бъде това престъпление съставомерно.
По делото се установи, че подсъдимият М.
има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 от
Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл.147, ал.1, изр.1 от Търговския закон ТЗ/ едноличното
дружество с ограничена отговорност – в случая „С.- П.“ ЕООД, с предишно
наименование „МТМ-И.“
ЕООД,
се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала. В конкретният
случай едноличен собственик на капитала на дружеството е подсъдимият М., който
в това си качество е подавал в ТД на НАП – София, от името на дружеството,
което управлява и представлява по електронен път, използвайки квалифициран
електронен подпис, издаден на негово име, процесните
справки – декларации и дневници за покупките, касаещи дейността на
представляваното дружество. По делото няма спор, че
подсъдимият Д.С.М. в качеството си на управляващ и представляващ търговското
дружество „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД е подавал лично в ТД
на НАП – София, офис „Витоша“ инкриминираните Справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупките
за инкриминирания период от 15.05.2017 г. до 14.07.2017 г. по електронен път,
използвайки квалифициран електронен подпис, издаден на негово име. Обстоятелството,
че процесните Справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупките на дружеството „С.-
П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД са подавани посредством електронния подпис на
подсъдимия М. се установява и от официалната информация предоставена от ТД на
НАП-София. Ето защо по изложените съображения подсъдимият М.
се явява годен субект на престъплението, за което е ангажирана неговата
наказателна отговорност по делото.
Изхождайки от систематичното място на
процесната материално правна наказателна разпоредба визираща състава на
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с
ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл.26,
ал.1 НК, а именно ситуирането й в Глава седма „Престъпления против
финансовата, данъчната и осигурителната система” се извежда извода, че
законодателят е предвидил с разпоредбите намерили място в тази глава, да бъдат
защитавани онези обществени отношения, които са свързани с данъчната, финансова
и осигурителната система на страната. В конкретният случай, с оглед предмета на
доказване по делото се касае за онези обществени отношения свързани с данъчната
система и по-точно с регламентираните задължения към данъчно задължените лица в
Закона за данъка върху добавената стойност, каквото данъчно задължено лице е и
подсъдимият М., в качеството му на собственик и управляващ търговското
дружество „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД. За да бъде
съставомерно деянието по 255, ал. 3,
вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с
чл.26, ал.1 НК, то от обективна страна е необходимо да е осъществено
изпълнителното деяние на основния състав на данъчното престъпление по чл.255 НК. В конкретният случай
изпълнителното деяние се изразява в посочената от държавното обвинение форма на
действие – потвърдена неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС от
данъчно задълженото лице /чл.255, ал.1, т.2, пр.1 НК/, в съставяне и използване
на справки-декларации с невярно съдържание от данъчно задълженото лице /чл.255, ал.1, т.6, пр.2, алт.3 НК/ и
приспадане на неследващ се данъчен кредит /чл. 255, ал. 1, т. 7/. Ето защо с
оглед характера на инкриминираната престъпна деятелност е необходимо
установяването не само на обстоятелството – подадена ли е справката-декларация
по ЗДДС в законоустановения за това срок по ЗДДС от подсъдимия М., в качеството
му на данъчно задължено лице, като управляващ и представляващ търговското
дружество „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД, а също така и дали
целта на същият е била свързана с настъпване на общественоопасния резултат от
престъплението – да избегне установяване и плащане на данъчни задължения по
ЗДДС в големи размери. В случая, престъплението за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия М. по чл.
255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т.
7, вр. с чл.26, ал.1 НК е резултатно, защото с него се цели настъпването
на престъпния резултат по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 НК, а именно да се избегне
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като
същите бъдат укрити, с цел да се увреди фиска. По делото несъмнено се
установява, че включените три деяния в състава на продължаваното престъпление
са извършени именно от подсъдимия М., който в разглеждания период единствен организирал и
управлявал делата на дружеството – сключвал сделки, извършвал плащания,
получавал плащания, оперирал с банкови сметки на дружеството. Той разполагал и
с предоставения от НАП квалифициран електронен подпис и единствено той имал
интерес да подаде невярна информация за покупките на „С.-
П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД.
По делото се установи, че подсъдимият М. е подал инкриминираните
Справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупките за инкриминирания
период в ТД на НАП – София, офис „Витоша“ по електронен път, използвайки
квалифициран електронен подпис, издаден на негово име. Установи се, че подсъдимият
М. е потвърдил неистина, чрез
съставените и използвани от него справки декларации, защото отразеното в тях е
с невярно съдържание, предвид представената с тях информация пред органите на
приходите на ТД НАП - София. Установи се, че тези действия, свързани с подаване
на справките декларации са осъществени от подсъдимия М. лично, с което
последния е изпълнил задължението си да декларира информацията относно
дейността на управляваното и представлявано от него дружество, т.к. е подавал справка-декларация до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнасят. В случая всички справки-декларации са
подадени в срока установен в разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС. По
делото липсват данни или доказателства, от които да се изведе извод, че подсъдимият
М. е упражнил предоставената му от законодателя възможност по смисъла на
чл.126, ал.1 ЗДДС да коригира допуснати грешки в подадените справки декларации
по чл.125, ал.1 и ал.2 ЗДДС, вследствие на неотразени или неправилно отразени
документи в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и по този начин да включи
неотразените документи в съответния отчетен регистър за същия данъчен период.
На следващо място липсват по делото и данни, от които да се изведе извод, че подсъдимият
М. е уведомил писмено данъчните органи на ТД на НАП за установено от нея
неправилно отразяване на документи в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС, за да
се промени задължението на представляваното от него търговско дружество „С.- П.“
ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“
ЕООД
за процесния по делото данъчен период.
От събраните по делото доказателства се
установи, че в изготвяните справки-декларации по ЗДДС се е отразявала невярна
информация, която е представяна пред органите по приходите на НАП лично от подсъдимия
М. по електронен път, посредством използване на собствен квалифициран
електронен подпис. По делото няма спор относно фирмите-доставчици на „С.- П.“
ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“
ЕООД,
т.к. от дневниците за покупки на посоченото дружество това обстоятелство се
изяснява категорично. Чрез показанията на свидетелите К.Г., В.И.и В.Щ.,
се установи, че като представляващи трите дружествата – доставчици „В.П.-**“ ЕООД, „В.-П.“ ООД и „Т.-2“
ЕООД не са издавали никакви фактури от тези дружества на „С.-
П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД. От друга страна не са
установени договори, приемо-предавателни протоколи, фактури и други документи
за плащане между „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование „МТМ-И.“ ЕООД
и трите дружества доставчици. Ето защо в случая може да се направи обоснования
извод, че отразените доставки в дневниците за покупки на „С.- П.“ ЕООД, с предишно
наименование „МТМ-И.“
ЕООД
са нереални. При това положение може да се направи законосъобразния извод, че
всеки от дневниците за покупки в инкриминирания период на „С.- П.“ ЕООД, с
предишно наименование „МТМ-И.“
ЕООД
представлява документ с невярно съдържание предвид отразените в него нереални
доставки.
От събраните по делото доказателства
категорично се установи и обстоятелството, че подсъдимия М. е единственото лице, което
е взаимодействало с данъчната администрация през трите данъчни периода –
месеците април, май и юни 2017 г.
В обобщение на гореизложеното се
налага и закономерния извод, че подсъдимия М. е извършил невярно
деклариране пред данъчната служба, доколкото в подписаните с неговия личен
електронния подпис справки-декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за
покупките подсъдимият е потвърдил неистина с включването на изброените в
обвинението фактури, които не отразявали реално извършени сделки и не давали
право на приспадане на данъчен кредит. Така
подсъдимият М. е заявил пред данъчната администрация привидно основание за
начисляване на ДДС с право на пълен данъчен кредит. За да подготви въпросното
невярно деклариране, подсъдимият М. е използвал неистински фактури, отразяващи
несключени през съответния месец сделки, по които не са били осъществени
доставки, съответно – не е било извършено и плащане. Използването на тези
фактури се е изразявало в организиране на включването им в счетоводните
регистри за покупките на данъчнозадълженото лице „С.- П.“ ЕООД, с предишно
наименование „МТМ-И.“
ЕООД
за съответните данъчни периоди. Извлечение от тези регистри с невярно
съдържание подсъдимият М. подавал пред органите по приходите, като приложение
към справките-декларации. В резултат на подаването на декларациите произлизало
приспадането на данъчен кредит. С тези си действия подсъдимият избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството за внасяне на
дължим ДДС по облагаеми доставки, по които наистина дружеството било продавач.
Така била декларирана неистинска данъчна основа за фиктивни доставки, което
рефлектирало върху изчисляването на законосъобразния размер на данъчните
задължения. В разглежданите данъчни периоди „С.- П.“ ЕООД, с предишно
наименование „МТМ-И.“
ЕООД
било сключило поредица от продажби, в резултат, на което реализирало печалба. С
деклариране на фиктивните доставки подсъдимият установил привиден баланс между
покупките и продажбите. А в резултат на постигнатия неправомерен баланс между
продажбите и покупките формирал размер на дължим данък за дружеството, много
по-нисък от действително дължимия. По този начин било избегнато установяването
и заплащането на данъчното задължение от „С.- П.“ ЕООД, с предишно наименование
„МТМ-И.“ ЕООД
с общ размер – 99 191, 51 лв., което надхвърляло значително изискуемия
минимум за данъци в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК.
Престъплението
е извършено от подсъдимия М. в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 НК. Това е така, защото подсъдимият е извършил три деяния
в инкриминирания период 15.04.2017 г. до 14.07.2017 г., които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2, алт.3 и т. 7 НК. Всяко от тези три деяния поотделно е осъществило състав на едно и също
престъпление. Несъмнено същите са извършени при еднородна обстановка
и осъществени лично от подсъдимия М. действия. Налице е еднородност на вината при извършването на трите деяния – предвид спецификата на престъплението,
които са извършени при пряк умисъл. Несъмнено от обективна страна
последващото деяние се явява от обективна, а и от субективна страна продължение
на предходното. Извод за последното се извежда, както от непродължителния период
от време, в който са били извършени инкриминираните деяния, но така също и от идентичността на начина на извършване на всяко
едно от тях при осъществяване на изпълнителното деяние от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия М.. В този смисъл деянията на подсъдимия
М. са осъществили една
продължавана, усложнена престъпна дейност, обусловила извършването им в условията
на процесното
престъпление по чл.26, ал.1 НК.
В конкретния случай избегнатите
инкриминирани данъчни задължения по ЗДДС от подсъдимия М., които са свързани с
тяхното установяване и плащане в своя съвкупен престъпен резултат представляват „данъци в особено големи
размери“ по смисъла на чл.93, т.14 НК. Това е така, защото съгласно посочената
материално правна норма на чл.93, т.14 НК „данъци в особено големи размери“ са
тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева. А в настоящият случай стойностното
отражение на постигнатия
общ престъпен резултат от престъпната дейност на подсъдимия М., възлиза на сумата
от 99 191,
51 лв. - дължим данък по ЗДДС, който
многократно надхвърля 12 000 лева, представляваща данъци в особено големи
размери според дефиницията на чл. 93, т. 14 от НК.
От субективна страна, съдът намери, че
деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл от подсъдимия М., същият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е извършил всяко от
деянията със съзнанието, че потвърждава неистини в подадените от него
справки-декларации, тъй като бил наясно, че „С.- П.“ ЕООД, с предишно
наименование „МТМ-И.“
ЕООД
не получава стоки и материали от посочените като контрагенти търговски
дружества, но се сдобил с фактури и ги е включил в дневниците за покупки с цел
да изкриви данъчния резултат така, че да избегне плащането на ДДС. Подсъдимият М.
е бил наясно, че използваните
от него при водене на счетоводството на търговското дружество процесни фактури
са с невярно съдържание, тъй като сделките, с които се обосновава правото на
представляваното от него търговско дружество на приспадане на данъчен кредит, в
действителност не са били осъществени. Подсъдимият
е съзнавал, че отразяването на процесиите фактури в дневниците за покупки на
представляваното от него дружество, ще доведе до неистински резултат в
справките-декларации, което ще осуети установяването на действителните данъчни
задължения по ЗДДС и тяхното плащане. Тук е мястото да се
посочи, че дневникът за покупки
е отчетен документ, който възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни
документи, като в него се описват фактурите, респективно покупко-продажбите. Използвайки документи с невярно съдържание, които ще послужат за
съставянето на ежемесечните справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият съзнателно е потвърдил неистина, обстоятелство
ангажиращо наказателната му отговорност. Подсъдимият на свой ред е съзнавал, че вписването на процесните фактури в
дневниците за покупки в инкриминирания период ще доведе до неистински резултат в справките-декларации,
което ще осуети установяването на действителните данъчни задължения,
а оттам и възможност за претендиране на
тяхното събиране от органите на НАП, които в случая са в размер на 99 191,51 лева. По същество подсъдимия е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни
задължения към бюджета на държавата чрез неосъществени сделки,
в посочените по - горе особено
големи размери.
В заключение следва да се посочи, че
предприетите от подсъдимия М. действия, с цел осъществяване на обективните
признаци от състава на процесното престъпление е при наличие на съзнание за
осъществяването му, защото е реализиран по несъмнен и категоричен начин
фактическия състав на престъплението, от което е настъпил и съставомерния за
това резултат, за което е увреден фиска, с което са осъществени и волевия и интелектуалния
акт на прекия умисъл. Ето защо съдът го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.255,
ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2, алт.3 и т. 7, вр. с чл.26, ал.1 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
На основание чл. 45 от ЗЗД е предявен
граждански иск от министъра на финансите
срещу подсъдимия Д.С.М. за сумата от 99 191, 51 (деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и един лева и
петдесет и една стотинки), представляваща причинени имуществени вреди от
престъплението. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед признаването на подсъдимия М. за виновен в
извършването на престъпление по чл.255,
ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2, алт.3 и т. 7, вр. с чл.26, ал.1 НК,
съдебният състав намери, че искът по чл. 45 ЗЗД е доказан по основание и
размер, тъй като съставомерните за престъплението последици с оглед посочената
правна квалификация обуславят основателността на иска. Размерът му е също така
безспорно доказан, с оглед способите на доказване – съдебно - счетоводна
експертиза, която съдът намира за обоснована и напълно я кредитира, като
кореспондираща и съответстваща на наличния писмен доказателствен материал.
Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност
на подсъдимия М. за извършения от него деликт – деянието на подсъдимия М. е
противоправно и виновно и е доказана причинно - следствената връзка между
деянието и настъпилата вреда.
Предвид
изложеното, съдът осъди подсъдимия Д.М., на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на
държавата, чрез министъра на финансите, сумата от 99 191, 51 (деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и един лева и
петдесет и една стотинки), представляваща общ размер на обезщетението за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2, алт.3 и т. 7, вр. с
чл.26, ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Д.С.М. престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2, алт.3 и т. 7, вр. с
чл.26, ал.1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от три до
осем години и „конфискация” на част или на цялото имущество на виновния.
При определяне на наказанието на
подсъдимия М., съдът с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК следва да
определи наказанието при условията на чл.58а НК. За подсъдимия М. процесуалната
възможност да се ползва от разпоредбата на чл.58а НК възниква към датата на
която е заявил желание да се ползва от диференцираната процедура за приключване
на наказателното производство срещу него с постановяване на съдебен акт. Съдът
на следващо място се съобрази с предоставената му от законодателя възможност по
приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК при определяне на наказанието,
като отчете, че в случая по отношение на подсъдимия М. са налице едновременно
условията, както по ал.1-3 на чл.58а, така и условията на чл.55 НК, поради
което приложи само разпоредбата на чл.55 НК, която е по-благоприятна за дееца.
За да стигне до посочения извод, съдът съобрази и отчете наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия М.. Като
многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, изключително
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, който в нито един момент
не е затруднявал хода на разследването, критичното му отношение към
извършеното от него, осъзнаването на вината, обстоятелството, че същият изразява искрено
съжаление за случилото се по време на съдебните прения, както и
обстоятелството, че настоящата проява се явява инцидентна по отношение на него. Съдът не прие, като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия
признанието на фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието му да не се събират доказателства за тях, т.к. това е предпоставка
за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 НПК, от която се е възползвал подсъдимият. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете броя на извършените от него деяния и високата
степен на обществена опасност на деянието, предвид възприетия от законодателя
минимум на наказанието за този вид престъпления. При това положение и при
наличие на превес на многобройните смекчаващи вината обстоятелства над
отегчаващите и
съобразявайки характера на смекчаващите такива, съдът наложи на подсъдимия М.
наказанието „Лишаване за свобода“ в размер на 2 /две/ години или размер под
предвидения за престъплението минимум от три години, който размер е определен
при условията на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК.
Съдът намира, че така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” в размер от 2 /две/ години се явява подходящо и
съобразено с целите на наказанието по чл.36 НК, като по този начин би се
постигнала най-вече специалната превенция на наказанието или да въздейства
предупредително и възпиращо на подсъдимия от други подобни действия. От друга
страна така наложеното наказание ще въздейства и превантивно на останалите
членове на обществото, с което ще се изпълни и генералната превенция на
наказанието съобразно разпоредбата на чл.36 НК.
Настоящият съдебен състав намира, че така
определеното наказание на подсъдимия М., а именно „Лишаване от свобода” за срок
от 2 години не следва да бъде изтърпяно от него ефективно, а следва да бъде отложено
за изпитателен срок от четири години на основание чл.66, ал.1 НК. По този начин
според съда и без изолирането му в пенитенциарно заведение, ще се даде
възможност на подсъдимия да коригира своето поведение и да приведе начина си на
живот към спазване на установените в страната правила за поведение, с оглед
данните за липсата на негови предходни за него осъждания.
На
последно място, съдът намира, че не
следва да се налага на подсъдимия М. кумулативно предвиденото от законодателя
наказание „Конфискация” за този вид престъпление, поради което и на основание
чл.55, ал.3 НК не му го наложи. От друга страна, това наказание не следва да
бъде налагано и поради факта, че производството по делото протече по правилата на чл. 371, т.2 НПК, което на практика направи невъзможно събирането на допълнителни
доказателства за имущественото състояние на подсъдимия и самостоятелно
изследване на въпроса, с какви активи разполага той и подлежат ли те на
конфискуване с присъдата, каквато насока не бяха ангажирани доказателства от
държавното обвинение чрез внесените в съда материали събрани в хода на
досъдебното производство.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото подсъдимият Д.С.М. следва да понесе направените по
делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 НПК съдът го осъди да
заплати сумата от 504,00 /петстотин и четири лева/ лева по сметка на СГП.
Подсъдимият
М. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го осъди да заплати и
5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 НПК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: