РЕШЕНИЕ
№ …………………/28.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 19281 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
„Застрахователно акционерно дружество * АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните * срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2657,82лв., получена без основание и с
която ответника се е обогатил на 06.08.2019 г., поради извършен погрешно превод
по банкова сметка ***, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба 25.11.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото застрахователо дружество
и „* е сключен
застрахователен договор за застраховка „Сухопътни превозни средства“ и след
настъпило застрахователно събитие при ищеца е заведена щета с №*/2019-01. Било определено
застрахователно обезщетение за сумата от 2657,82 лв., като на 06.08.2019 г.,
поради допусната техническа грешка бил извършен превод по б. път на процесната
сума в полза на ответника „С.“ ЕООД, вместо на „*. Твърди се, че страните не са били
в облигационни отношения и не е имало основание за извършване на плащането.
Предвид многократни опити за връщане на сумата и отказите на ответника в тази
насока, се инвокира интереса на ищеца да претендира връщане на сумата, с която
насрещната страна неоснователно се е обогатила. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Б. поддържа
предявения иск и претендира присъждане на разноски. Подчертава, че ответното
дружество не се намира в облигационна връзка с ищеца и не е бил упълномощен да
получи плащане по щетата.
С молба вх. */20.05.2020 г. ищецът е посочил, че ответното дружество
не е материалноправно легитимирано да получи процесната сума. Сочи, че сумата е
била дължима на собственика на увредения автомобил „*, от който на 11.06.2019 г. са предявени три застрахователни
претенции с номера: * Излага се,че с нотариално
заверено пълномощно от управителя на „* са били упълномощени да заплатят на „С.“ ЕООД по две от претенциите, като
по отношение на плащането по * декларирано, че плащането
следва да се извърши от „*. Излага се, че самият
управител на ответното дружество е заявил, че плащането трябва да се извърши от
собственика, а не застрахователя. Подчертава, че не е налице възлагане от
страна на ищеца за извършване на ремонтни дейности от ответника, поради което
не му се дължи плащане. Представя писмени бележки, в които развива подробни
съображения по същество на спора.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„С.“ ЕООД.
В открито
съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. С писмена
молба от 12.03.2020 г. ответникът оспорва предявения иск. Не се оспорва, че
ищецът е превел процесната сума по сметка на ответника, като твърди, че същата
не е получена без правно основание. Сочи се, че сумата е заплатена във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 09.06.2019 г. с л.а. *, като платената сума
съставлява стойността на разходите за отремонтиране на автомобила. Твърди, че
тази стойност възлизала на 6426,79 лв, като ищецът му превел сумата от
2657,82лв., а собственикът на лекия автомобил „* – сумата от 3768,97лв. С
молба от 03.09.2020 г. претендира отхвърляне на исковата претенция. Настоява,
че стойността на ремонта надхвърля процесната сума, поради което намира, че
застрахователят следва да възстанови щетите по застрахованото при него
имущество в пълен размер. Представя
писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора.
Намира, че стойността е платена с основание, доколкото преведената сума на
застрахования не е достатъчна за отремонтиране на процесния автомобил.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна преписка
се установява, че по отношение на увредения автомобил л.а. „* собственост на *
при ищеца е заведена щета № */2019-01.
Липсва спор, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 06.08.2019 г. сумата от 2657,82лева е преведена по банкова сметка *** З. „Д.ж.и з.“ АД на ответното дружество „С.“
ЕООД, като в платежното нареждане е отразено, че плащането е по щета № *-01.
Видно от писмо с изх. № 4056/20.10.2019 г. отправено
от ищеца до ответника, „Софсервиз“ ООД са уведомени,
че поради техническа грешка при изготвяне на финансово-счетоводните документи е
извършено плащане по щета № *-01.
Представена по делото стокова разписка от 02.07.2019 г., видно от която
стойността за възстановяване на увредени части на л.а. „* щета № */2019-01 възлиза на 6426,76лв.
По делото е представена и стокова разписка от 02.07.2019г., видно от която
стойността на резервни части за увредения автомобил възлиза на сумата от
3768,97лв.
Видно от фактура от 11.06.2019 г. и преводно нареждане от 12.06.2019г. „* е заплатило на „С.“ ЕООД сумата от 3768,97лв.
като аванс за резеревни части по фалтура от 11.06.2019г.
От представеното пълномощно от 25.07.2019 г., с нотариална заверка на
подписа от нотариус *
при ВРС, управителя на „* е упълномощил „С.“ ЕООД да получи от името на
дружеството застрахователните обезщетения от З. „Д.ж.и з.“ АД по щети *
Декларирано е, че застрахователното обезщетение по щета *-01 ще бъде изплатено на „* по представени разходни документи.
Видно от Уведомеление с изх. №*/04.12.2019
г. до „* и З. „*, отправено от „С.“ ЕООД, са заявили, че погрешно платената
сума по застрахователно обезщетение от 2657,82лв. ще бъде върната на „*, а не на З. „Д.ж.и з.“ АД.
За установяване размера на застрахователното обезщетение е допусната съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява,
че общият размер на щета */2019-01
необходима за отремонтиране на л.а. „* средни пазарни цени възлиза на сумата от
4031,30лв.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
За основателността
на кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът,
при условията на главно и пълно доказване, да установи извършено плащане в полза на ответника на твърдяната дата и в
претендирания размер. За да обоснове отхвърляне на иска от своя страна,
ответникът следва да установи основанието за получаване на сумата, респективно
нейното връщане.
В случая не е
спорно, че между трето неучастващо в спора лице - собственикът на увредения
автомобил „* и З. „Д.ж.и з.“ АД е
съществувала валидна облигационна връзка – застрахователно правоотношение по
сключена застраховка „Каско“ за л.а. *
От съвкупния анализ на събраните по делото доказтелства
се установява, че във връзка с настъпило застрахователно събитие със
застрахованата вещ при ищеца са образувани щети с № *
От представените по делото писмени доказателства се установи, че ответното
дружество „С.“ ЕООД е извършвало ремонтни дейности по увредения автомобил, за
което е издавало и фактури и стокови разписки на собственика на автомобила „*, поради което е получавал и плащания от него.
Предвид на така развилите се отношения управителя на „* е упълномощил „С.“ ЕООД да получи
застрахователните обезщетения, дължими от З. „Д.ж.и з.“ АД по щети с № */2019-01. Липсва обаче изрично упълномощаване за
получаване от ответника на дължимото на „* обезщетение по щета №*/2019-01. Освен това при тълкуване на волята
на упълномощителя в едностранната сделка на основание чл. 20 от ЗЗД,
обективирана в пълномощното от 25.07.2019г., съдът намира, че собственикът на
застрахования автомобил е ограничил пълномощията на ответника за получаване на
застрахователното обезщетение по щета №*/2019-01. По делото не са ангажирани доказателства за
наличие на облигационна връзка между ищеца З. „Д.ж.и з.“ АД и ответника „С.“
ЕООД. Застрахователното правоотношение съществува между „*“ ЕООД и З. „Д.ж.и з.“ АД, като последният
дължи плащане на съконтрахента си, а не на трети лица. Отговорността на
застрахователя не е неограничена и последният не може да отговаря за сторените
разходи от застрахования пред трети лица, ако същите не са изрично упълномощени
да получат плащане от застрахования или това не е предвидено изрично в закона
(напр. чл.432 КЗ и др.), какъвто не е настоящият случай. Поради това и
възражението на ответника в становището от 03.09.2020 г. и писмената защита, че
застрахователят следва да репарира сторените разходи от ответника в пълен
размер, е неоснователно. В противен случай длъжникът по застрахователното
правоотношение (застрахователят) би платил зле, поради което би дължал два пъти
–и в полза на кредитора си (застрахован). Извършеното плащане на 06.08.2019 г.
от ищеца в полза на ответника не се оспорва, но същото е дължимо на третото
неучастващо лице „*
а не на „С.“ ЕООД. Не са ангажирани доказателства за прехвърляне на вземането
от „* на „С.“ ЕООД или друга уговорка,
упълномощаваща ответника да получи сумата от 2657,82лв. Възникналите между „С.“
ЕООД и „Джия 2001“ ООД облигационни отношения и
изпълнението по тях не засягат ищеца и същият не може да отговоря за
неизпълнението от страна на „*.
В случая е налице и извънсъдебно
признание на ответното дружество за недължимост на процесната сума в негова
полза, обективирано в уведомление от 04.12.2019 г., което има доказателствена
сила на признание за неизгоден за ответника факт.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не доказа при условията на
пълно и главно доказване основанието за получаване на сумата. По тези
съображения не следва да се цени приетата по делото съдебно-автотехническа
екпсертиза, допусната за установяване на основателността на размера на
претендираната сума, предвид недоказаното основание за получаване на плащането.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи
категорично неоснователно пряко имуществено разместване, поради което
кондикционната претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
основателна и искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателно се явява искането за присъждане на законната лихва върху дължимата сумата, подлежаща на връщане, считано от предявяване на иска – 25.11.2019 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват направените в хода на
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с
направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата в
общ размер на 259,55лв.,
представляваща държавна такса от 109,55лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ,„С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори *, сумата от 2657,82лв. (две хиляди шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет и
две стотинки), получена без основание и с която ответника се е обогатил на
06.08.2019 г., поради извършен погрешно превод по банкова сметка ***, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба 25.11.2019 г.
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ,„С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество * ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори *, сумата в общ размер
на 259,55лв. (двеста петдесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща сторените по делото разноски за държавна
такса от 109,55лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: *** ***; BIC: ***, при „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр „Застрахователно акционерно
дружество *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: