№ 1149
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. Първанова
Членове:Г. И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000501925 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба
на К. Н. В. /чрез адв. К. Д. от АК-Ловеч/ насочена против Решение 13 от 19.02.2023 г. по т.д.
119/2022 г. по описа а Врачанския окръжен съд (ВрОС), с което по предявен иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на В. в размер на 1000 /хиляда/
лева, причинени във връзка с ПТП, реализирано на 07.08.2019 г. в гр. Враца. Исковата
претенция е отхвърлена до пълния претендиран исков размер от 50 000 лв. Съдът се е
разпоредил и с отговорността за такси и разноски по правилата на чл. 78 ГПК, като
решението е изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и е определено
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на процесуалния
представител на ищеца.
Във въззивната жалба на физическите лица се развиват оплаквания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че разпоредбата е приложена неправилно от
окръжния съд. Присъденото обезщетение било твърде занижено и не отговаря на критерия
за „справедливост”, посочен в тази норма. Настоява се, че болките и страданията следвало
да се обезщетят със сумата от 25 000 лв., като се иска от САС да го увеличи до този размер
ведно със законните последици от това-присъждане на мораторна лихва и допълнително
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В писмения отговор на „Лев Инс” АД по чл. 263 ГПК се счита, че решението на
ВрОС е правилно и следва да се потвърди. Търси се юрисконсултско възнаграждение за
1
втората инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са искани и
не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на
Врачанския окръжен съд е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба, както
и обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва само частично от
пострадалия, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към
датата на процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано застрахователно
обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в) отговорността на
застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори и относно вината
на водача на процесния автомобил, както и за механизма на процесното ПТП, вкл. и за това,
че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД с всичките елемнти от фактическия състав.
Има спор само относно това какви вреди е претърпял К. В. от процесното ПТП и
какво следва да е справедливото обезщетение за търпените от нето болки и страдания:
От представената по делото медицинска документация се установява, че в деня на
ПТП - на 07.08.2019 г. в 13:10 ч. на К. Н. В. е извършен преглед в КДБ/СО, гр.Враца, за
което е издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 008638/07.08.2019 г., с диагноза:
друга травма на поясния отдел на гръбначния мозък; отразено е, че е травма при ПТП; бил е
контактен, адекватен, на самоход; имал охлузвания в областта на кръста; болка при натиск и
движения; везикуларно дишане; ритмична сърдечна дейност; назначено му е
рентгенографско изследване на поясните прешлени. Видно от ксерокопие на Амбулаторен
лист № 008143/14.08.2019 г., 15:10 ч., издаден от д-р Ю. Й., на К. Н. В. е поставена диагноза:
множествени счупвания на ребра; счупване на ключица; мозъчно сътресение; отразено е в
анамнезата: претърпял ПТП; оплаква се от виене на свят, позиви за повръщане, гадене,
главоболие, силни болки в дясна гръдна половина и дясна ключица; отразено в обективно
състояние: умерено увредено общо състояние, унесен, сънлив, дезориентиран; симетричен
гръден кош с болезненост при опипване в областта на 6-то - 7- мо - 8-мо ребро в дясно;
хематом с размери 12-15 см.; отслабено везикуларно дишане без хрипонаходка; РСД
(ритмична сърдечна дейност) глухи тонове; АН 120/80; Корем - б.о.; Крайници -
деформирана болезнена дясна ключица; в терапията е отразено: имобилизация, Манитол
0,500 л. и леглови режим 7 дни. В ксерокопие на резултат от рентгенологично изследване от
13.08.2019 г. от МБАЛ гр. Червен бряг, подписан от д-р Пашов е отразено: пукване на 6, 7 и
8 десни ребра и пукване на дясна ключица.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице д-р Г. К. пояснява, че в
момента на прегледа в Спешно отделение, както е отбелязано в листа за преглед на пациент,
ищецът е бил контактен, адекватен, ориентиран и се е оплаквал от болки в поясната област,
за което е назначена рентгенография на поясни прешлени, от която е установено, че няма
2
травматични изменения. Според вещото лице при счупване на три ребра обикновено има
болка, която се появява в самия момент на счупването, както и след това; при настъпването
на фрактурата на ключицата веднага се стига до деформация, което е видимо, не може да
има фрактура без дислокация на ключицата, а при мозъчно сътресение симптомите се
появяват в първите минути - световъртеж, гадене, главоболие, липса на спомен. Ищецът е
потърсил медицинска помощ едва на шестия ден в болница в гр. Червен бряг (макар че има
и по-близки болници със специалисти), където е прегледан от общопрактикуващ лекар,
който е поставил диагнози - комоцио, спукване на ребра и ключица, след направена
рентгенова снимка, която не е представена в документацията. Според вещото лице, ако
пострадалият действително е имал такава травма, обикновено се налага консулт с хирург,
който обикновено хоспитализира пациента, както и при симптомите на мозъчното
сътресение, които са описани като симптоми на тежко мозъчно сътресение, свързано с
гадене, повръщане, дезориентираност - обикновено при такова състояние се налага
хоспитализация, защото при тези симптоми е налице състояние, което застрашава живота и
здравето на пациента. Претендираните увреждания са могли да бъдат установени веднага
след настъпилото ПТП, тъй като задължително в Спешно отделение се прави
рентгенография на тази област, в която има оплаквания от болка. Вещото лице е
категорично, че при наличие единствено на амбулаторен лист от общопрактикуващ лекар и
разчитане на снимка, без снимка - нито на магнитен носител, нито на фолио, не може да се
приеме, че посочените в амбулаторния лист увреждания са свързани с процесното ПТП.
Според вещото лице при фрактура болката започва незабавно от момента на травмата, а при
прегледа на ищеца в Спешно отделение няма данни да е имал оплаквания в ключицата и в
ребрата; няма как болката от три спукани ребра да е по- малка от болката в поясната област,
тъй като първата е свързана с всяко едно дихателно движение, като при кихане и кашляне се
усилва. Вещото лице изясни също, че за да има счупване на три ребра, ударът обикновено
трябва да е отзад, а за да има счупване на ключица, ударът трябва да е странично. Вещото
лице пояснява също, че заключението за наличие на травма се прави въз основа на
медицинската документация, а в случая не е представена рентгенография, а единствено лист
с печат, на което е поставена някаква диагноза; ищецът не е прегледан от специалист, а от
личен лекар, който не е компетентен да поставя диагнози в областта на травматологията и
хирургията. Наред с това, според вещото лице, при описаните в амбулаторния лист силни
болки, ищецът е могъл да потърси медицинска помощ още на другия ден след ПТП, а той е
потърсил медицинска помощ едва след 6 дни. Вещото лице изясни също, че при поставен
предпазен колан, при ПТП има охлузвания и посинявания,причинени от самия колан в
областта на корема или в областта на рамото, но такива коланни травми върху ищеца няма
описани в медицинската документация.
По делото във ВрОС е назначена и допълнителна експертиза от вещо лице-
рентгенолог. Този експерт - д-р И. М. Я. - е заявил, че се е запознал с приложената по
делото медицинска документация и е установил, че липсват каквито и да са рентгенови
снимки (нито на веществен, нито на дигитален носител) и данни за образни изследвания,
при което обективно не е в състояние да отговори на поставените му задачи. Вещото лице
3
заявява също, че дори и да се опита да отговори на поставените му задачи без да е
изследвало рентгенови снимки или други образни изследвания, това би било в драстично
противоречие с добрата медицинска практика и клиничните стандарти по образна
диагностика. Същото заявява готовност да изпълни поставените му задачи след представяне
на необходимите образни изследвания - рентгенови снимки и/или CD дигитални носители
на информация. В противен случай обективно е в невъзможност да изпълни задачите.
Ищцовата страна обаче не е представила такива изходни данни за извършване на подобно
заключение.
При тези доказателства, въззивната инстанция също намира, че не се доказва
причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца увреди – счупвания, пуквания,
фисури с установените по делото. Съдът кредитира заключението на в.л. д-р К., че при
счупване на три ребра обикновено има болка, която се появява в самия момент на
счупването, както и след това, като болката е свързана с всяко едно дихателно движение,
като при кихане и кашляне се усилва; при фрактура на ключицата веднага се стига до
деформация, което е видимо, не може да има фрактура без дислокация на ключицата и
болката започва незабавно от момента на травмата, а при мозъчно сътресение симптомите се
появяват в първите минути - световъртеж, гадене, главоболие, липса на спомен. Такива
оплаквания, ищецът не е имал в деня на ПТП при извършения му преглед в Спешното
отделение, а също и обективното му състояние не е било такова; в противен случай
претендираните увреждания са щели да бъдат установени веднага от медиците в Спешното
отделение.
На следващо място, амбулаторният лист и рентгенологичното изследване на ищеца
са направени 6 дни след ПТП, като е налице и несъответствие между описаното в
обективното състояние на амбулаторния лист, а именно деформация на дясна ключица, и
рентгенологична диагноза пукване на същата, при което не се наблюдава никаква
деформация, тъй като не е засегнат периоста на костта и не е налице дислокация
(разместване на фрагментите), което да доведе до такава деформация. Според вещото лице
такова пукване е характерно за детската възраст и не е възможно да има при възрастен
човек, какъвто е ищеца. Наред с това посочените диагнози - комоцио, спукване на ребра и
ключица, са поставени от общопрактикуващ лекар, който не е компетентен да поставя
диагнози в областта на травматология и хирургия.
На трето място, в посочения амбулаторен лист е описано състояние на току-що
претърпяно тежко мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, което
застрашава живота и здравето на пациента и налага спешна хоспитализация в хирургично
или неврологично отделение за проследяване и лечение, а такова не е предприето по
отношение на ищеца.
Доказани по делото вреди се явяват единствено охлузванията в областта на пояса.
4
Болките и страданията, които са причинили не заслужават репариране със сума, по-голяма
от 1000 лв., в какъвто смисъл са и разсъжденията на ВрОС.
Доводите във въззивната жалба за допускане на процесуални нарушения от съда
и неправилно процедиране по отношение медицинските документи от МБАЛ-Червен бряг,
издадени шест дни след ПТП, не се споделят. Съдът има право на преценка на тези
документи, дали ги кредитира като писмени доказателства или не, както и да преценява и
анализира взаимовръзката им с останалите доказателства по делото. В този смисъл,
разпоредбите на чл. 235 и 236 ГПК не се явяват нарушени, както се счита от процесуалния
представител на въззивника. Твърдените увреждания, които са посочени от личния лекар от
болницата в Червен бряг не кореспондират нито с първичната медицинска документация,
издадена непосредствено след инцидента, нито с данни за проведено впоследствие лечение
на подобни увреди. Ищецът е този, който следва да докаже по правилата на ГПК
конкретните увреждания на телесното му здраве и болките и страданията, които е търпял от
това.
Като се присъединява изцяло към мотивите на първостепенния съд и препраща
към тях по реда на чл. 272 ГПК, САС намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди в атакуваната му част /за сумата над 1000 лв. до 25 000 лв./. Поради това, право на
разноски пред настоящата инстанция има единствено „Лев Инс“ АД, в чиято полза следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 13/19.02.2023 г. по т.д. 119/2022 г. по описа на ВрОС.
ОСЪЖДА К. Н. В. с ЕГН: ********** да заплати на „Лев Инс“ АД с ЕИК: ********* сумата
от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5