Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 535
гр.
Хасково, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като постави за разглеждане
докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 580/2021 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Т.Д.Г., ЕГH : **********,***, против
Решение № 1012-26-179-1/12.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и неясно. Сочи,
че оставащият период за изплащане на обезщетението му за безработица е 150 дни – 20 дни
за м. май, 30 дни за м. юни, 31 дни за м. юли, 31 дни за м. август, 30 дни за м.
септември и 8 дни за м. октомври. Определеният период за изплащане бил
неправилно изчислен, поради което иска Разпореждане № 261-00-754-5/01.04.2021
г., в частта му за продължителността на остатъка от време за получаване на
обезщетение, да бъде променено.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата изцяло. Счита атакуваното
решение за правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
От данните по административната преписка е видно, че на 20.02.2020
г. жалбоподателят Т.Д.Г. *** Заявление с вх. № 261-00-754-1/20.02.2020 г. (л. 56)
за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО,
като е посочил, че правоотношението му с The Summer
Berry Company UK било прекратено, считано от 09.12.2019 г.
След извършване на съответна проверка с Разпореждане №
261-00-754-1/26.02.2020 г. (л. 42) на ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал.
1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004,
на Т.Д.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.12.2019
г. до 08.10.2020 г., в размер на 74.29 лева дневно.
От представените по делото доказателства (л. 32-34) се установява, че след
отпускане на паричното обезщетение за безработица - считано от 12.05.2020 г. до
29.11.2020 г., Т.Г. е упражнявал трудова дейност в Обединеното кралство.
С Разпореждане № 261-00-754-2/04.06.2020 г. (л. 41) на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 54ж, ал.
1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на
отпуснатото на Т.Г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1,
чл. 54б, ал. 1, чл. 54в, ал. 1 от КСО парично обезщетение за безработица,
считано от 12.05.2020 г., с мотив: започване на трудова дейност по данни на
Агенцията по заетостта.
Със Заявление вх.№ 3825/03.12.2020 г., на 03.12.2020 г. (л. 47) Т.Г. отново
заявява желание да му бъде отпуснато/изплатено парично обезщетение за
безработица, като е декларирал, че правоотношението му с The Summer Berry
Company – Великобритания, е прекратено, считано от 30.11.2020 г.
На 01.04.2021 г., с Разпореждане № 261-00-754-5/01.04.2021 г. (л. 14) на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал.5 от КСО, е възстановено
изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 261-00-754-1/26.02.2020 г. парично
обезщетение за безработица, за периода от 30.11.2020 г. до 25.04.2021 г. в
размер на 74.29 лева дневно.
В Заявление вх.№ 1029-26-995/07.04.2021 г. (л. 13) Т.Г. е обективирал молба
до Директора на ТП на НОИ – Хасково да му бъде обяснено как е изчислен
остатъкът от периода за парично обезщетение за безработица с Разпореждане
№ 261-00-754-5/01.04.2021 г. По неговите изчисления имало разлика от един ден.
В отговор на молбата, в писмо изх.№ 1029-26995-1/09.04.2021 г. (л. 12)
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, посочил,
че за определяне на оставащия за възстановяване период на парично обезщетение
за безработица, в програмния продукт бил заложен алгоритъм, съответстващ на
разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО. Програмният продукт определял оставащия
към дата на прекратяване период в пълни условни месеци и календарни дни до края
на определения период на паричното обезщетение за безработица. В случая те
били: отпуснато парично обезщетение от 09.12.2019 г. до 08.10.2020 г. – 10
месеца, изплатено от 09.12.2019 г. до 11.05.2020 г. – 5 месеца и 3 дни. При
прекратяването от 12.05.2020 г. - оставащият период от 12.05.2020 г. до 08.10.2020
г. бил 4 м. и 27 дни (от 12.05.2020 г. до 11.09.2020 г. - 4 условни месеца, и
от 12.09.2020 г. до 08.10.2020 г. – 27 календарни дни). При възстановяването
бил определен период от 30.11.2020 г. до 25.04.2021 г. – 4 месеца и 27 дни (от
30.11.2020 г. до 30.03.2021 г. – 4 условни месеца и от 31.03.2021г. до
25.04.2021 г. – 27 календарни дни).
На 16.04.2020 г. Т.Д.Г., с жалба вх.№ 1012-26-179/16.04.2021 г., оспорил
пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане № 261-00-754-5/01.04.2021 г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
По повод подадената срещу така постановеното разпореждане жалба с Решение №
1012-26-179-1/12.05.2021 г., Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил
същата и е приел, че обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно
постановено, следва да бъде потвърдено. Мотивирал се е с факта, че на Г. било
отпуснато парично обезщетение за безработица от 09.12.2019 г. до 08.10.2020 г.
– 10 месеца. Част от него - от 09.12.2019 г. до 11.05.2020 г. – 5 месеца и 3
дни, било изплатено. При прекратяването от 12.05.2020 г. оставащият период от
12.05.2020 г. до 08.10.2020 г. бил 4 м. и 27 дни (от 12.05.2020 г. до
11.09.2020 г. - 4 условни месеца, и от 12.09.2020 г. до 08.10.2020 г. – 27 календарни
дни). При възстановяването бил определен период
от 30.11.2020 г. до 24.04.2021 г. - 4 месеца и 27 дни (от 30.11.2020 г.
до 25.04.2021 г. – 4 условни месеца и от 31.03.2021 г. до 25.04.2021 г. – 27
календарни дни). Програмният продукт
определял оставащия към дата на прекратяване период в пълни условни
месеци и календарни дни до края на определения период на обезщетението за
безработица. Това бил алгоритъмът, който се ползвал за определяне на оставащия
период при спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на плащането
на парично обезщетение за безработица и същият изключвал възможността за
прилагане на други методи при определяне на оставащия период.
Решението е връчено на Анна Динкова Николова – посочена като сестра на
жалбоподателя, видно от приложеното по преписката Известие за доставяне ИД PS 6300 016RZR E, на 14.05.2021 г. Жалбата срещу решението е
депозирана чрез ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-179-2 на
08.06.2021 г., подадена на 28.05.2021 г., видно от датата на пощенския плик, с
който е била изпратена.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117,
ал. 1 от КСО, в предписаната от закона писмена форма съобразно изискванията на
чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаването на решението са спазени административно-производствените
правила, като процесното разпореждане - Разпореждане № 261-00-754-5/01.04.2021
г. на ръководител за осигуряването за безработица, е обжалвано по
административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от КСО е постановено и оспореното решение.
При издаването на решението са спазени относимите материалноправни
разпоредби и същото е съобразено с целта на закона.
Правилно ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Хасково е определил оставащия период, за който жалбоподателят е следвало да
получава парично обезщетение за безработица, поради което и изводите му са били
възприети от по-горестоящия административен орган като законосъобразни. От
представените по делото доказателства се установява, че действително на
жалбоподателя Г. първоначално е било изплатено обезщетение за период от 5
месеца и 3 дни – от 09.12.2019 г. до 11.05.2020 г. Предвид определения с
Разпореждане № 261-00-754-1/26.02.2020 г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково срок за изплащане на обезщетението – 10
месеца (от 09.12.2019 г. до 08.10.2020 г.), оставащият срок, за който е
следвало да се изплати обезщетение е 4 месеца и 27 дни, така както е посочил и
административният орган в оспореното решение, респективно и ръководителят на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково в Разпореждане №
261-00-754-5/01.04.2021 г. Съответно, предвид подаденото от Т.Г. Заявление вх.№
3825/03.12.2020 г. и доказаната дата на прекратяване на трудовото
правоотношение с работодателя му, считано от 30.11.2020 г., оставащото време от
12.05.2020 г. до 08.10.2020 г. правилно е било отнесено за друг времеви период,
а именно от 30.11.2020 г. до 25.04.2021 г. Този период действително
представлява 4 м. и 27 дни, както следва: от 30.11.2020 г. до 29.12.2020 г. – 1
м., от 30.12.2020 г. до 29.01.2021 – 1 м., от 30.01.2021 г. до 28.02.2021 г. –
1 м., от 01.03.2021 г. до 29.03.2021 г. – 1 м. ( общо 4 месеца), и от
30.03.2021 г. до 25.04.2021 г. – 27 дни.
От така посоченото броене на оставащия срок, извършено в хода на
административното производство, приложено и при оспорването по административен
ред, става ясно, че всъщност пропуснати периоди от време не са налице.
Останалият общ период, за който на жалбоподателя е следвало да се изплати
обезщетение за безработица, е зачетен изцяло, съответно правилно.
В този смисъл съдът приема, че Директорът на ТП на НОИ – гр.Хасково е
постановил решението си в съответствие с материалния закон и с неговата цел,
поради което оспорването се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на
спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Хасково
сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.Г., ЕГH
: **********,***, против Решение № 1012-26-179-1/12.05.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА Т.Д.Г., ЕГH
: **********,***, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково сумата от 100
(сто) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ: