Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 06.04.2021 год.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№14072/2019г. по описа на
Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от Л.П.П., ЕГН -**********,
с пост. адрес ***, чрез пълномощник адв. С.Д. ***, с адрес на кантора гр.
Варна, ****, против ****със седалище и адрес на управление -с. ****, п.к. 9130,
община ****, обл. Варна, ****, представляван от управител ****, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.3
и т.4 от КТ, чл. 150 от КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.221 КТ, чл.225, ал.1 от КТ, чл.
244 от КТ, чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.350, ал.1 от КТ, чл. 350а от КТ, чл.
86 ЗЗД, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено от работодателя със Заповед за прекратяване на втория трудов договор
- № ****г., да се поправи правното основание в трудовия договор № 6 от
11.06.2019 г., като вместо чл. 70, ал. 2 от КТ се чете чл. 67, ал. 1 от КТ, да
се допусне вписване в трудовите договори на доплащане за професионален стаж, за
удължено работно време и за извънреден труд, след признаването на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, ищцата да бъде възстановена на предишната
работа, да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което същата е
останала без работа, поради уволнението, в максималния 6-месечен срок, да бъде
определена базата за изчисляване на БТВ, като се отчетат факторите
-професионален стаж, удължено работно време и извънреден труд за периода на
действие на двата трудови договора, да бъде задължен Работодателят да върне
трудовата книжка, след признаване на уволнението за незаконно, да бъде признато
за трудов стаж времето, през което ищцата е останала без работа от датата на
уволнението - 21.07.2019 г. до датата на възстановяването й на работа, да бъде
задължен Работодателят да впише в трудовата книжка размера на трудовия стаж,
установен със съдебното решение. В условията на евентуалност, да бъде поправено
в трудовата книжка основанието за уволнение.
В проведеното
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител отправя искане
за изменение и уточнение на предявения иск по размер,
чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК, както следва:
1. С правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ - да бъде признато
уволнението на трудов договор ****г. за незаконно и да бъде отменено.
2. С
правно основание по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ - да бъде възстановена на предишната
работа ищцата.
3. С правно
основание чл. 244, т. 2 от КТ - да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение за професионален
стаж/клас/ върху основното месечно възнаграждение по трудов договор ****г. в размер
на 119,70 лв.
за периода от 01.06.2019 г. до 10.06.2019
г., както и допълнително
трудово възнаграждение по трудов договор ****г. в размер на 279,30 лв. за
периода от 11.06.2019 г. до 30.06.2019 г. и за периода от 01.07.2019 г. до
20.07.2017 г. още 260,22 лв. или общо по трудов
договор ****г. 539,52 лв.
4. С правно
основание чл.144 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата извънреден труд по ТД ****г. в размер на 1264,45 лв., полаган по два часа в работни дни и по
10 часа в почивни дни, за периода 01.06.2019 г. до 10.06.2019 г., както и извънреден труд по ТД ****г. в размер на 2579,37 лв., полаган по два часа в работни дни и по
10 часа в почивни дни, за периода от 11.06.2019 г. до 20.07.2019 г.
5. Да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата разликата между
дължимата и преведена сума - по ТД ****г. 1087,28 лв., както и лихви за забава за периода от 10.07.2019 г. до
02.09.2019 г. в размер на 16,61 лв. и по ТД ****г., за периода от 13.08.2019 г.
до 02.09.2019 г., в размер на 31,56 лв., формирана след след направени преизчисления за
формиране на БТВ, от което се спадат личните осигуровки и ДОД, при отчитане на
обстоятелството, че ищцата е с ТЕЛК 76%.
6. С правно
основание по чл. 224, ал. 1 от КТ -
да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата разликата в обезщетението за
неползван отпуск за трудов договор ****г., в
размер на 150,55 лв., както и сумата от 1,84лв.,
представляваща
обезщетение за забава за период от
21.07.2019 г. до 02.09.2019 г.
7. С правно основание чл.221 КТ - да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие при незаконно уволнение
в размер на 4 836,98 лв., както и мораторната
лихва за закъснение, изчислена за периода от 21.07.2019 г. до
02.09.2019 г., в размер на 59,12 лв.
8. С правно основание чл.225, ал.1, т.6 КТ - да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа, поради
незаконно уволнение, за период от 6 месеца, в размер на 29 021,88 лв., за периода от
21.07.2019 г. до 20.01.2020 г., както и лихва за забава в размер на 1483,46 лв.
9. Да
бъде зачетено времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконно
уволнение, за трудов стаж.
10. За поправка
на вписаното уволнение на трудов договор ****г.
Съдът
допусна направеното изменение на ИМ.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата е сключила с Работодателя МЦ „****", ЕИК - ****, трудов договор ****г.
по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, за длъжност „лекар“ с код по НКПД
22117003, с месторабота „плаж“ в населено място с. ****, обл. Варна, с
продължителност на работното време 8,00 часа дневно. Твърди се, че в трудовия
договор е определена основна месечна заплата в размер на 1900 лева при трета
категория труд, без никакви допълнителни възнаграждения, като в трудовия договор
било записано, че ищцата няма никакъв трудов стаж. Твърди се, че ищцата е
следвало да се яви на работа на 01.06.2019 г., като в трудовия договор не бил
указан срок за извършване на определената работа. Твърди се, че ищцата е
предоставила на Работодателя, при започване на срока на изпълнение на трудовите
си задължения, документи, удостоверяващи правото й да заеме длъжността, като
освен дипломите за завършено висше образование - лекар, е представила и диплом
за призната специалност, като педиатър, а също така и удостоверение за завършен
курс за лекар на плаж. Представила е и трудовата си книжка, от която се
установява стаж -общ и професионален, представила е и експертно решение от МБАЛ
„****" - Варна -установена инвалидност 76% пожизнено. Тдвърди се, че освен
трудов договор на ищцата не са й връчени никакви други документи, като и била
дадена бланка на длъжностна характеристика, която да подпише, но не й бил
връчен екземпляр от нея. Твърди се, че ищцата няма никаква информация за
вътрешния трудов ред в медицинския център, нито има проведен инструктаж. Твърди
се, че не е подписвала работни графици, нито други документи, даващи съгласие
за работа в почивни и празнични дни, както и при удължено работно време. Твърди
се, че ищцата е работила при удължено работно време - от 8,00 ч. до 18,00 ч.
всеки ден, без почивка, защото е била единствен лекар на плажа. Твърди се, че
без да й бъде връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на
11.06.2019 г. на ищцата е връчен трудов договор №6/11.06.2019г., в който
започване на трудовото правоотношение е посочено, че е от същата дата. Твърди
се, че в този втори трудов договор правното основание било друго - чл. 67, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 2 от КТ, като на въпроса кое е наложило промяна на
вече съществуващ трудов договор, от служител на Работодателя й било обяснено,
че причината е смяна на управителя на медицинския център. Твърди се, че в този
втори трудов договор, отново заплатата е само основна - 1900 лева, отново няма
отбелязване за трудов стаж, нито допълнителни възнаграждения, работното време е
8 часа на ден и няма отбелязване, че работата изисква удължено работно време.
Ищцата отново била назначена на длъжността „лекар“ по същия код - 22117001 и
отново местоработата е на плажа, но този път е посочено с Близнаци, а не с. ****,
обл. Варна. Твърди се, че в действителност плажът се намира в района на СОК
„Камчия", а в с. Близнаци плаж няма. Твърди се, че в този втори трудов
договор не е посочено кога работникът е постъпил на работа и отново има текст, че
длъжностната характеристика е връчена на Работника, което не отговаря на
истината. Твърди се, че ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си
задължения, отново при същото удължено работно време - всеки ден, в това число
и почивните дни, от 8,00 ч. до 18,00 часа.
Твърди се, че на 20.07.2019 г., в
17,50 ч., на плажа, без никакво уведомяване, на ищцата е била връчена заповед
за прекратяване на трудов договор № 7 от същата дата, с правно основание чл.
71, ал. 1 от КТ, като в тази заповед не била указана местоработата на
работника, а само неговата длъжност и посочени обезщетения за неползван платен
годишен отпуск. Твърди се, че за периода, през който е работила в МЦ „****",
с. ****, ****, на ищцата по банков път са били изплатени възнаграждения за
положен труд, в размер на 1540,36 лв. зам. 06.2019 г., на 10.07.2019 г. и
1929,71 лв. зам. юли.2019 г., на 13.08.2019 г. Твърди се, че на ищцата все още
не е връчена трудовата книжка.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника медицински център „****",
ЕИК - ****, чрез П.Ч., с който се оспорват исковите претенции. Оспорват се
твърденията в ИМ, че не връчвана заповед за прекратяване на трудово
правоотношение на 11.06.2019г., с който е прекратен трудово договор ****.
Изтъква се, че в изпълнение на изискванията на материалния закон е издадена
Заповед №6/11.06.2019г., с основание чл.325, ал.1,т.4 КТ - прекратяване на
трудовия договор със завършване на определена работа, с която трудово договор ****.
с ищцата е прекратен. Заповедта е връчена на ищцата и подписана лично от нея,
като на практика Заповед №6/11.06.2019г. за прекратяване на трудово договор ****.
и трудов договор №6/11.06.2019г. са подписани в един и същи ден от ищцата.
Изтъква се, че видно от оспорената Заповед №6/11.06.2019г., ищцата е подписала
на 11.06.2019г., то е прието от работодателя.
Приема, че на основание чл.358,
ал.1, т.2, изр.3 КТ е погасено поради изтекла погасителна давност претенцията
против клаузи в трудов договор ****., тъй като, считано от 11.06.2019г. до
датата на предявяване на исковата молба в съда - 02.09.2019г., поради което и
не подлежат на съдебен контрол наведени от ищцата оплаквания, като погасени по
давност. Нормата на чл.358, ал.1, т.2 КТ е императивна. Не подлежи на преценка
и съответно събиране на доказателства за наличие на порок на волеизявлението на
работодателя и правната същност на трудовия договор.
Приема за недопустимо искането да
се обяви за недействителен трудов договор №6/11.06.2019г., поради наличие на
действащ трудов договор ****.
Приема, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, подписна е от лице,
имащо право да прекратява трудов договор. Изтъква, че не е допустимо сключване
на договор за изпитване с работник или служител, които вече е имал сключен с
работодателя окончателен трудов договор - за същата работа. Твърди, че
процесния втори трудов договор от 11.06.2019г. може да бъде уговорен със срок
за изпитване в полза на работодателя и е самостоятелен вид трудов договор, като
забраната предвидена в чл. 70, ал. 5 КТ не се отнася до процесния случай.
Изтъква се, че независимо от
обстоятелството, че ищцата има степен на увреждане на здравето, установено с
решение на ТЕЛК, тя не се ползва със закрила по чл.333 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. Приема, че
законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение не е обвързано
по никакъв начин с връчване на длъжностна характеристика. В случая трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване
и за да бъде прекратено действието на договора е достатъчно писменото изявление
на страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, да достигне до
насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати
договора. Твърди се, че Заповед № ****г. на управителя на ответното дружество,
с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, е била връчена на
ищцата срещу подпис, което не е спорно и Заповедта е връчена на 21.07.2019г.
Приема се, че Заповедта е законосъобразна - издадена е при спазване
изискванията на чл. 71, ал. 1 КТ и е връчена редовно на ищеца.
Оспорва се исковата претенция и
твърдение на ищцата, че ответникът не й е върнал трудовата книжка, като се
заявява, че тя изобщо не е предоставяла на работодателя трудовата си книжка.
Оспорва се по основание и размер
претенцията на ищцата за заплащане на допълнителен и извънреден труд. Изтъква
се, че в уточнителната молба по отстраняване на нередовностите на исковата
молба, не е посочено на коя дата е положен извънреден труд, през кои часове е
положен, размер и дата на изискуемост, на кои официални празници и почивни дни
е положила труд, за всяка дата, часовете, размер и дата на изискуемост.
Приема се, че към момента на
подаване на отговор на исковата молба се нарушава правото на защита на
ответника, предвид неясноти по наведените факти и обстоятелства, от които
произтичат претендираните права, като се отправя искане до съда да задължи
ищцата да уточни тези свои претенции.
Оспорва се по основание и размер
иска с правно основание чл.128 КТ вр. чл.244, т.2 КТ, чл.12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, за заплащане на допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Изтъква се, че ищцата не е
представила доказателства за професионален опит и трудов стаж, като за период
от 31.05.2019г. до 21.07.2019г. не е представила трудова книжка пред
работодателя.
Твърди се, че за 2020г. лечебното
заведение няма подписан договор за медицинско обслужване, поради което е
невъзможно възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„лекар на плаж“ и следва иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да бъде отхвърлен.
Оспорва се по основание и размер
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като в тежест на ищцата е да докаже, че е налице противоправно поведение на
работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да
прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение, че е останал без работа за сочения период, че оставането без
работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство
бяха приети и приложени следните писмени доказателства: Трудов договор ****г.,Трудов
договор ****г., Заповед за прекратяване на трудов договор № ****г., Диплом за
завършено висше образование № ****г. на МА, Диплом за призната специалност №
36119/06.06.1990 г. на МНЗ, БМА, Удостоверение № ****г. на МУ - Варна за
проведен курс за лекари на плаж, Експертно решение № ****на ТЕЛК за общи
болести при МБАЛ „****" – Варна, Искане до мед. Управител на МЦ „****"
вх. № ****., Писмо изх. № ****г. та ИА „Главна инспекция по труда",
Дирекция „ИТ" - гр. Варна, трудов договор ****г., заповед за прекратяване
на трудов договор ****г. и в оригинал, трудов договор ****г., заповед за
прекратяване на трудов договор № ****г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 31.05.2019 г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 11.06.2019 г., заключение на
служба по трудова медицина“ ****“ ЕООД, удостоверение № ****г., удостоверение
за членство в Български лекарски съюз от
31.05.2019 г., график за работните дни юни 2019, график за работните дни юли
2019 г., протокол за извършена проверка на „Мед.център“****“ ЕООД вх.№
23.08.2019 г., уведомление от 10.09.2019 г., служебна бележка № 21/01.06.2019
г. декларация и протокол № 21 от 01.06.2019 г., Писмо от НОИ - ТП - Варна, изх.
№ 1013-03-90#1/26.01.2021 г., за удостоверяване на професионален стаж, като
лекар период от 25.05.1978 г. до 24.11.2010 г., Справка от НАП-Варна за
актуално състояние на действащи трудови договори за период от 03.03.2003 г. до
02.03.2019 г., от която е видно, че ищцата е работила, като лекар от 01.04.2009
г. до 02.03.2019 г. Справката е изготвена на 20.01.2021 г., Удостоверение по
ф.д. № 195/2003 г., издадено на 29.12.2003 г. на Окръжен съд -Кърджали, от
което е видно, че с Решение № 341/20.03.2003 г. ищцата е регистрирала едноличен
търговец, като „****.", Картонче по БУЛСТАТ и удостоверение за данъчна
регистрация на регистрирания ЕТ „****." и извлечение за периода 2003 –
2008 г. като СОЛ от НОИ.
Между страните не е спорно, че
между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало с Трудов договор ****.,
с начало 01.06.2019г., като ищцата е заемала длъжността „лекар“ с Код по НКПД:22117003 - Лекар, обща медицина и месторабота - Плаж в населено
място - с.******. Договорът е сключен на основание чл. 68 ал.1 т.2 от КТ, а
именно - срочен трудов договор до завършване на определена работа. Договорен е
8-часов работен ден, основна заплата в размер на 1900.00 лв. при 3-та категория
труд при пенсиониране и основен платен
годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Не са предвидени допълнителни
заплащания за трудов стаж и професионален опит, за нощен труд, за научна
степен, за специалност, за допълнителна работа и съвместяване на професия. В трудовиья договор изрично е отбелязано, че характерът на работа е описан
в длъжностната характеристика, връчена на ищцата при сключване на договора.
Регламентирано, е че периодичността на изплащане на основното и допълнителните
трудови възнаграждения е в края на месеца, следващ месеца на трудово
възнаграждение. Предвидено е, че срокът на предизвестието при прекратяване на
трудовия договор е еднакъв за двете страни и е в размер на 30 дни.
Предвид оттеглянето на
направеното оспорване, съдът приема, че не съществува спор, че трудовото правоотношение
по тр.договор №5 е прекратено със Заповед
№6/11.06.2019г., с основание чл.325, ал.1,т.4 КТ - прекратяване на трудовия
договор със завършване на определена работа. Заповедта е надлежно
връчена и подписана от ищцата на 11.06.2019г. В заповедта не са предвидени
обезщетения, които следва да бъдат изплатени на ищцата.
Съдът приема за безспорно
установено между страните, че на 11.06.2019. е сключен Трудов договор №6, съгласно
който ищцата заема длъжност „лекар“ с Код по ****- Лекар и месторабота - Плаж в
населено място - ****. Договорът е сключен на основание чл.67 ал.1, т.1 във
връзка с чл.70 ал.2 КТ, т.е. трудов договор със срок на изпитване в полза на
работодателя. Договорът е подписан от ищцата и същата е започнала да изпълнява
задълженията си по него. Договорен е 8-часов работен ден, основна заплата в
размер на 1900.00 лв. при 3-та категория труд при пенсиониране и основен платен годишен отпуск в размер на
20 работни дни. Не са предвидени допълнителни заплащания за трудов стаж и
професионален опит, за нощен труд, за научна степен, за специалност, за
допълнителна работа и съвместяване на професия. В трудовия
договор изрично е отбелязано, че характерът на работа е описан в длъжностната
характеристика, връчена на ищцата при сключване на договора. Регламентирано, е
че периодичността на изплащане на основното и допълнителните трудови
възнаграждения е в края на месеца, следващ месеца на трудово възнаграждение.
Предвидено е, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор
е в полза на работодателя и е в размер на 30 дни.
От приложена по делото Заповед ****., издадена от ответното дружество се установява,
че считано от 21.07.2019г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, с
основание чл.71, ал.1 КТ - прекратяване на трудовия договор без предизвестие до
изтичане на срока за изпитване от работодателят, в чиято полза е уговорен
срокът. Заповедта е връчена и надлежно подписана от ищцата.
Със
Заповедта е предвидено, че на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ – за неползван платен годишен отпуск.
В хода на
производството бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнително
заключение към нея. В заключението си вещото лице приема, че размерът на
отработеното време на база дневно работно време/ по трудови договори/ и
действително отработено работно време в часове и като съобрази разпределението
на работното време установено в Правилника на медицинския център и законната
обедна почивка при 8-часов работен ден е
както следва:
- за
период от 01.06.2019 г до 11.06.2019 по трудов договор ****/без почивни дни/ -
6 р.д. - 48 часа
- по
трудов договор ****/без почивни дни/, за период от 11.06.2019г. - 30.06.2019г.
- 14 р.д.-112 часа и от 01.07.2019 - до 20.07.2019 - 15 р.д. - 120 часа.
Вещото
лице установява, че през м.юли 2019г. работодателят е начислил и изплатил на
ищцата сумата в общ брутен размер от 947,02лв., представляваща размер на
положен от ищцата извънреден труд през м.юни и м.юли 2019г.. Тази сума е
изплатена както следва – за м.юни на практика е начислено възнаграждение в общ
нетен размер от 2244,26 лева, включваща основното месечно възнаграждени от
1540,36лв.-нетно, плюс сумата за доплащане за допълнителна работа в размер на
703,90лв.-нетно. Работодателят е начислил и заплатил възнаграждения за м.юли
2019г. както следва: 1128,84лв.-нетно, плюс сумата за доплащане за допълнителна
работа в размер на 96,97лв.-нетно.
Общият
размер на изплатените суми от работодателя за м.06 и м.07.2019г. възнаграждения
е 3470.07 лв.
На база
представените от ищцата писмени доказателства, вещото лице определя размера
на дължимото допълнително
заплащане за професионален стаж на ищцата,полагащо и се за 35 г.З
м.16дни,съгласно удостоверение на НОИ -
35 X 0.6 %, т.е. в
размер на 21.00 %. Вещото лице преизчислява
размера
за м.06.2019 г., като
определя дължимо брутно трудово
възнаграждение в размер на
5676.40 лв. и нетно
трудово възнаграждение в размер на 4470.77 лв, от което приспада изплатеното трудово възнаграждение
като нетна сума от 2244.26 лв. и определя дължимия размер на 2226.51 лв. В тази сума е
включен размер на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд през м.юни
2019г. по трудов договор №5 - 12 часа положен извънреден труд в работни дни/при
часова ставка от 21,56 лева-брутно възнаграждение/ и 40 часа в почивни дни/при
часова ставка от 25,15 лева-брутно възнаграждение/. По трудов договор **са
положени 28 часа положен извънреден труд в работни дни /при часова ставка от
21,56 лева – брутно възнаграждение/ и 60 часа в почивни дни /при часова ставка
от 25,15 лева-брутно възнаграждение/. Вещото лице определя и размера на
дължимата на законната
лихва върху разликата - 2226.51 лв. за периода от 10.07.2019г. до депозиране на исковата молба -02.09.2019г. в размер на 34.02
лв. Вещото лице преизчислява
размера и за
м.07.2019г. както следва:
дължимо брутно трудово
възнаграждение в размер на
3154.55лв., дължимо нетно
трудово възнаграждение в размер на 2595.64 лв., от което приспада изплатената нетна сума от 1225.81 лв. и определя дължимия размер на възнаграждение от 1369.83лв. В тази сума е
включен размер на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд през
м.юли 2019г. по трудов договор **са положени 30 часа положен извънреден труд в
работни дни /при часова ставка от 18,74 лева – брутно възнаграждение/ и 50 часа
в почивни дни /при часова ставка от 21,86 лева-брутно възнаграждение/. Вещото
лице определя размера на законната
лихва върху разликата - 1369.83 лв за периода от 13.08.2019 г до депозиране на исковата молба-02.09.2019г., на сумата от
12.99 лв.
В
допълнителното заключение по ССЕ вещото лице изчислява размера на обезщетението
за неползван платен отпуск за процесния период, като установява, че то е
начислено за 3 дни - в размер на 480.35 лв., които са изплатени, чрез превод на
20.09.2019 г. В същото време отбелязва, че брутното трудово възнаграждение
следва да бъде изчислено с включване на процента прослужено време, т.е. върху
сумата от 3154,55 лева. Приема, че дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск следва да бъде определено в размер от 630,90 лв., т.е.
допълнително дължимото от ответната страна е 150,55 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.3 и т.4 от КТ, чл.
144 от КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.221 КТ, чл.225, ал.1 от КТ, чл. 244 от КТ, чл.
354, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.350, ал.1 от КТ, чл. 350а от КТ, чл. 86 ЗЗД.
Ответното дружество, е надлежна
страна в процеса, доколкото има качеството на работодател по смисъла на пар.1,
т.1 ДР на КТ.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът следва да
докаже пълно и главно наличието на трудово правоотношение с ответника, неговото
прекратяване с процесната заповед и на соченото основание, както и
положителните факти, които навежда по оборване презумпцията за добросъвестно
упражнено от работодателя право да прекрати трудовото правоотношение с него.
При успешното доказване на тези обстоятелства, ответната страна, следва да
докаже пълно и главно законосъобразно упражнено право на уволнение на
твърдяното основание.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.3 и т.4 КТ.
С оглед своевременно направеното
от ответника с отговора на исковата молба възражение за изтичане на давностния
срок по чл.358, ал. 1, т.2 КТ за предявяване на исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ по отношение Заповед №6/11.06.2019г., с която
на основание чл.325, ал.1,т.4 КТ - прекратяване на трудовия договор със
завършване на определена работа е прекратено трудовото правоотношение
възникнало с Трудов договор ****. от съществено значение за разрешаване на
спора между страните е датата на връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Давностния срок за предявяване на
посочените искове е двумесечен, считано от деня, в който на работника е връчена
съответната заповед, като съществуващото в съдебната практика противоречие
относно кой е приложимия давностен срок за предявяване на иск за възстановяване
на предишната работа с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е преодоляно с
постановяване на Тълкувателно решение №1/2014 по т.д. №1/2014г. по описа на
ОСГК на ВКС.
Исковата молба е подадена от
ищеца на 02.09.2019г., поради което и за да е спазен предвидения в чл.358,
ал.1, т.2 КТ давностен срок за предявяване на исковете, то заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение следва да е връчена на ищеца след
02.07.2019г.
В исковата молба ищцата твърди,
че това трудово правоотношение не е прекратявано и не й е връчвана подобна
заповед. След представяне от ответната страна на оригинала на Заповед
№6/11.06.2019г., носещ подписа на ищцата, от която е видно, че копие е връчено
на самата ищца на 11.06.2019г., същата оттегли направеното оспорване.
Предвид гореизложеното и с оглед
предявяването на исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ след изтичане
на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, то същите следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност. Неспазването на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска не води до недопустимост на предявения иск, а има за
последица отхвърляне на иска като погасен по давност, с оглед характера на
предвидените в посочената разпоредба срокове, а именно давностни, а не
преклузивни.
Предпоставка за уважаване на
исковата претенция с правно основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ
е уволнението да бъде признато за незаконно и винаги при отхвърляне на иска за
признаване на уволнението за незаконно предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставане на работа, поради незаконното уволнение ще се явява
неоснователен.
С оглед гореизложеното настоящия
съдебен състав намира, че разглеждания в настоящото производство иск се явява
неоснователен.
По отношение обжалваната Заповед ****., с която ответното дружество прекратява
трудовото правоотношение възникнало с Трудов договор №6, съгласно който
ищцата заема длъжност „лекар“ с Код по ****- Лекар и месторабота - Плаж в
населено място - **** съдът приема следното:
Видно от процесната заповед, считано от 21.07.2019г. се прекратява трудовото
правоотношение с ищцата, с основание чл.71, ал.1 КТ - прекратяване на трудовия
договор без предизвестие до изтичане на срока за изпитване от работодателят, в
чиято полза е уговорен срокът. Предвид липса на конкретно определен срок на
изпитване, следва да се приеме, че това е максималния предвиден от КТ срок от
шест месеца, т.е. правоотношението е прекратено именно в този 6-мес.срок.
Заповедта е връчена и надлежно подписана от ищцата.
Съдът
намира за неоснователно оспорването от страна на ищцата на предвиденото в
сключения трудов договор срок за изпитване в полза на работодателя, тъй като
това се явявало второ по ред трудово правоотношение между страните, поради
което било недопустимо да бъде определян подобен срок.
Действително
преди сключването на процесния Трудов договор **е било налице възникнало и прекратено
на правно основание друго трудово правоотношение, възникнало с Трудов договор ****.и
прекратено със Заповед №6/11.06.2019г. Съдът приема, че това е самостоятелно
трудово правоотношение, изрично сключено между страните на основание чл. 68
ал.1 т.2 от КТ, а именно срочен трудов договор до завършване на определена
работа. В договора не е предвиден срок на правоотношението, поради което съдът
приема, че същият се прекратява след завършване на работата, за която е
сключен. От текста на договора се установява, че дейността за която ищцата е
ангажирана е длъжността „лекар“ с Код по НКПД:22117003 - Лекар,
обща медицина и месторабота - Плаж в населено място - с.******. След приключване
на определената с договора работа именно като лекар, обща медицина в с.****,
правоотношението е било надлежно прекратено. Заповедта за прекратяване е надлежно
подписана от ищцата, т.е. следва да се приеме, че страните са съгласни, че
работата, за която е било сключено правоотношението е извършена, поради което
необходимостта от съществуването му е отпаднала.
Установява се, че с Трудов
договор **от 11.06.2019г. ищцата заема длъжност „лекар“ с Код по ****- Лекар и
месторабота - Плаж в населено място - ****, т.е. налице е различна като
класификация функция и различна месторабота на изпълнението й. Работодателят е
приел, че за тази дейност и това работно място е необходимо да бъде сключено
безсрочно трудово правоотношение. В същото време е приел, че следва да бъде
предвиден срок за изпитване на работника за възможността му да изпълнява новата
функция на ново работно място, поради което е придвидил в своя полза срок за
изпитване на работника.
Договорът със срок за
изпитване не е срочен договор по смисъла на чл. 68 от КТ. Той не се прекратява с
изтичане на срока; модалитетът "срок за изпитване" дава възможност на
страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до
изтичането му. Или докато тече срокът за изпитване
съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен,
работникът не е окончателно приет - арг. от чл. 71, ал.
2 и чл. 70, ал.
1, изречение 1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в
чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за
изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за
неопределено време, на основание чл.
71, ал. 2 от КТ. Договорът
със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери
годността на работника да я изпълнява, или когато той желае да провери дали
работата е подходяща за него - чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал.
5 е установена еднократност и изключителност на договора - само веднъж, за една
и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните /и предимно
работникът/ в договорна връзка, която е неокончателна и затова - несигурна, и
се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в чиято
полза е уговорен срокът.
Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за
работа /трудова функция/, която работникът вече е изпълнявал при работодателя
по окончателен трудов договор.
От изложеното по горепосочените решения следва, че забраната по чл. 70, ал. 5 КТ
е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с който работникът или служителят изпълнява друга работа /трудова функция/. Съдът приема, че ответната страна не е нарушила разпоредби на КТ както при сключване на Трудов договор **от 11.06.2019г., така и при прекратяването му със Заповед ****. без предидзестие, в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.Предпоставка за уважаване на исковата претенция с правно основание
чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ е
уволнението да бъде признато за незаконно и винаги при отхвърляне на иска за
признаване на уволнението за незаконно предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставане на работа, поради незаконното уволнение ще се явява
неоснователен. Неоснователна на същото основание
е и исковата претенция по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, тъй като съдът приема, че
именно посоченото в цитираните Заповеди №5 и **е коректното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Доколкото
съдът приема, че не е налице незаконно уволнение, то на ищцата не са дължи и
обезщетение за неспазване на предизвесие за прекратяването му по предявения иск
с правно основание чл.221 КТ.
По иска с правно основание чл.350, ал.1, КТ:
Съдът намира
тази искова претенция за неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл.244, т.2 КТ:
По иска с правно основание чл. 150 КТ:
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Съобразно
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Установи се по делото, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответното дружество в периода от 11.06.2019г. до 20.07.2019г. по трудов договор
№6. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед **. на осн.чл.71, ал.1 КТ. Ищцата претендира обезщетение за платен годишен отпуск за отработения от
нея период, при уговорен в трудовия договор размер на същия от 20 работни дни
за една календарна година. От текста на Заповед **. се установява, че е
разпоредено да й се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. В допълнителното заключение по ССЕ вещото лице изчислява размера
на обезщетението за неползван платен отпуск за процесния период, като
установява, че то е начислено за 3 дни - в размер на 480.35 лв., които са
изплатени чрез превод на 20.09.2019 г. В същото време отбелязва, че брутното
трудово възнаграждение следва да бъде изчислено с включване на процента
прослужено време, т.е. върху сумата от 3154,55 лева. Приема, че дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да бъде определено в
размер от 630,90 лв., т.е. допълнително дължимото от ответната страна е 150,55
лева, поради което исковата претенция се явява изцяло основателна.
При този
изход на спора на ищеца се следва разноски съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е претендирал разноски и е представил
доказателства за реализирани разноски за адвокатска защита в размер на
2430лв., както и сумата от 15лв.-ДТ по частна жалба и 2,70лв.-такси. Ето защо на основание чл.
78,ал. 1 от ГПК в полза на адвоката следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в размер на 224,80 лева съобразно уважената част от исковете.
Съобразно чл.
78, ал. 3 от ГПК на отвеника се следват разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете. Съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ, производството по трудови
дела е безплатно за работниците или служителите и се отнася за всички видове производства и независимо от
това дали те са ищци или ответници по предявен от работодателя им иск. Те обаче дължат заплащане на разходите на работодателя за
заплатено адвокатско възнаграждение (в този смисъл Решение **г. по гр.д.
№21/2009 г. на ВКС, Определение 101/24.02.2011 г. по ч.г.р.д. № 555/2010 г. на
ВКС, Решение
№ 67 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/ 2013 г., ІV г.о.). Ответникът е претендирал единствено репариране на
сторени разноски за внесен депозит за ССЕ в размер на 150лв., но не и
адвокатско възнаграждение, поради което не му се следват разноски.
ОСЪЖДА ****със седалище
и адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****, обл. Варна, ****, да заплати на Л.П.П., ЕГН -**********, с пост. адрес ***, следните суми, представляващи дължимо допълнително месечно трудово
възнаграждение за трудов стаж: сумата от 119,70 лв. по трудов договор
№5 за периода от 01.06.2019 г. до 10.06.2019 г., сумата от 279,30 лв. по трудов договор **за периода
от 11.06.2019 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 260,22 лв. по тр.договор **за периода от 01.07.2019 г. до 20.07.2017 г., на
основание чл.244, т.2 от КТ и чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
ОСЪЖДА ****със седалище и адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****,
обл. Варна, ****, да заплати на Л.П.П., ЕГН -**********, с
пост. адрес ***, сума в общ размер от 2937,11
лева,
представляваща сбора от дължимите трудови възнаграждения за положен извънреден
труд през м.юни и м.юли 2019г. по трудов договор ****. и трудов договор
№6/11.06.2019г., както и обезщетение за забава в общ размер от 34,39 лева,
формирана от 27,92 лева
за периода от 10.07.2019г. до 02.09.2019г. и сумата от 6,47 лева за периода от 13.08.2019г. до
02.09.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до общо предявения размер от 3843,82 лева, както и претенцията за обезщетение
за забава до предявения общ размер от 48,17 лева, както и сумата от 1087,28 лв., представляваща разликата
между дължимата и преведена сума - по трудов
договор ****г., като неоснователни и недоказани, на осн.чл.150, вр.чл.262 КТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ****със седалище и адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****,
обл. Варна, ****, да заплати на Л.П.П., ЕГН -**********, с
пост. адрес ***, сумата от 150,55
лева, представляваща разлика между
изплатената на ищцата сума от 480,35 лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и реално дължимата сума от 630,90 лева, както и обезщетение за
забава в размер на 1,84лв.
за периода от 21.07.2019г. до
02.09.2019г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.П., ЕГН -**********, с пост. адрес ***, против ****със седалище и
адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****, обл. Варна, **** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.3 и т.4 от КТ, чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ,
чл.350, ал.1 от КТ, чл. 350а от КТ, да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищцата, извършено от работодателя със Заповед № ****г.
прекратяването на трудов договор - ****г., както и прекратяването на трудов
договор ****., да се поправи правното основание в трудовия договор № 6 от
11.06.2019 г., като вместо чл. 70, ал. 2 от КТ се чете чл. 67, ал. 1 от КТ и да
бъде възстановена на предишната работа – лекар в ответното дружество, да се
зачете времето на оставането й без работа за трудов стаж, за вписване на
данните за прекратяване на трудовото правоотношентие, вписване на трудовия стаж
и връщане на трудовата книжка, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.П., ЕГН -**********, с пост. адрес ***, против ****със седалище и
адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****, обл. Варна, **** искове с правно основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в
размер на 29021,88 лв. за времето, през което е останал
без работа поради незаконно уволнение, в периода от 21.07.2019 г. до 20.01.2020 г., както и претендираното обезщетение за забава върху
тази сума в размер на 1483,46 лева,, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.П., ЕГН -**********, с пост. адрес ***, против ****със седалище и
адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****, обл. Варна, **** искове с правно основание чл.221 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца парично обезщетение в размер на 4836,98 лева за неспазено предизвестие при незаконно уволнение, както и
претендираното обезщетение за забава върху тази сума в размер на 59,12 лева,, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ****със седалище и адрес на управление -с. ****, п.к.
9130, община ****, обл. Варна, **** да заплати на Л.П.П., ЕГН -**********, с пост.
адрес ***, сумата от 224,80 лв.
/двеста двадесет и четири лева и 80 стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ****със седалище и адрес на управление -с. ****, п.к. 9130, община ****,
обл. Варна, **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 267,48 лв. /двеста шестдесет и седем лева и 48 ст./, представляваща следваща се за производството държавна такса за
уважените искове, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.