РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Ихтиман, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20231840200577 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Й. С., ЕГН: **********, адрес: град С., ул. „З.“ № 30
срещу Наказателно постановление № 19-0274-000444/15.05.2019г. на Началника на РУ
Ихтиман, ОДМВР София, с която на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл.
182, ал.1, т. 6 ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 700,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени бланкетни оплаквания за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение. Възразява, че наложеното наказание е несъразмерно тежко съобразно
степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Претендира присъждане
на разноски.
В отрито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР град
Ихтиман, редовно призована, не изпраща представител по закон или по пълномощие.
В кратко писмено становище, придружаващо административно наказателната
преписка, иска от съда да потвърди наказателното постановление. В условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
1
на насрещната страна.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана насочена е срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законосутановения 14- дневен срок,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 23.04.2019г. за времето от 13:00ч. до 17:00 часа в град Ихтиман на
първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение град Костенец
свидетелите Г. Д. М. – на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР Ихтиман
и Д. Т. Л. – полицейски служител в РУ на МВР Ихтиман изпълнявали служебните си
задължения по линия контрол на пътното движение. В служебния автомобил с рег. №
* било монтирано автоматизирано техническо средство тип TFR-1M № 588за
измерване скоростта на движение на преминаващите моторни превозни средства.
На 23.04.2019г. в 13:38 часа в град Ихтиман на първокласен път I-8 в района на
126км с посока на движение град Костенец жалбоподателят Т. Й. С. управлявал лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, собственост на А. Х. Г.,
като при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч лекият
автомобил се движил със скорост 102 км/ч, след приспаднат толеранс от 0,3%, което
обстоятелство било установено с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 588.
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 491 бл. № 892450 от 23.04.2019г. от свидетеля Г. М. - на длъжност
„младши автоконтрольор“ в РУ Ихтиман към ОДМВР София и в присъствието на
свидетеля Д. Т. Л. - полицейски служител, затова че на 23.04.2019г. в 13:38 часа в град
Ихтиман на първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение град
Костенец жалбоподателят Т. Й. С. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № ********, собственост на А. Х. Г., като при максимално допустима
скорост в населеното място от 50 км/ч лекият автомобил се движил със скорост 102
км/ч, след приспаднат толеранс от 0,3 %, установено с автоматизирано техническо
средство TFR-1M № 588.
В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е
връчен на С. и е подписан от него без възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не са
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 19-0274-000444 от 15.05.2019г. от Началника на РУ Ихтиман към
ОДМВР София, с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
2
жалбоподателя Т. Й. С. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 700,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца затова,
че на 23.04.2019г. в 13:38 часа в град Ихтиман на първокласен път I-8 в района на
126км с посока на движение град Костенец жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, собственост на А. Х. Г., като при
максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч лекият автомобил се
движил със скорост 102 км/ч, след приспаднат толеранс от 0,3 %, установено с
автоматизирано техническо средство TFR-1M № 588 – административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Като на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012г. е
постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на
наказателното постановление.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на
10.07.2023г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, видно от входящия
номер на жалбата при административно наказващия орган, чрез който е подадена до
компетентния съд.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение № 491 бл. № 892450/23.04.2019г.,Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, докладна записка относно
резултати от работа със система за видеоконтрол TFR1-M фабричен номер № 588 от
дата 23.04.2019г., снимков материал, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване относно
АТСС TFR1-M, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Г. М..
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№ 4835, със срок на валидност на мобилната система до 24.02.2020г.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 274р/23.04.2019г. се установява, че на дата 23.04.2019г. мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 588 е заснела 16 броя статични изображения с
номера от 2072 до 2088, с начален час на работа 13:00ч. и краен час на работа 17:00ч., с
място на контрол град Ихтиман на първокласен път I-8 в района на 126км с посока на
движение град Костенец. Радарната система TFR1-M с № 588 е била разположена в
спрян служебен автомобил с рег. № *. В протокола е отбелязано и че техническото
средство е преминало метрологична проверка съгласно протокол № 6-4019 03.19 и е
годно за експлоатация до месец 03.2020г.
От докладната записка се установява, че сред заснетите с техническото средство
моторни превозни средства на процесната дата, час и място е и автомобила,
управляван от жалбоподателя.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Г. М., установените в акта и
възпроизведени впоследствие в наказателното постановление фактически положения
са доказани по категоричен и безспорен начин. Показанията на свидетеля са подробни,
логични, последователни кореспондират по между си и с останалия доказателствен
материал по делото изцяло. Свидетелят М. – актосъставител, възстановява спомен за
случая, посочва, че нарушението е установено с техническо средство на посочените в
3
акта време и място, където той заедно с колегата си Д. Л. в качеството си на
полицейски служители при РУ на МВР Ихтиман извършвали проверка за спазване на
Закона за движението по пътищата. Свидетелят потвърждава подписа си в АУАН,
поддържа констатациите.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са
официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното
административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен начин.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири
обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и
приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на
издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали
правилно е приложен материалния и процесуалния закон.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
от ЗАНН. АУАН е издаден на 23.04.2019г. за нарушение, извършено на 23.04.2019г., а
НП – на 15.05.2019г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
Този съдебен състав намира за бзпредметно да изследва и обсъжда въпроса за
материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление, както и
дали в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са обуславят отмяната на атакувания
санкционен акт и дали правилно е приложен материалния закон, тъй като е изтекла
абсолютната давност за преследване на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните производства
4
субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата,
изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността като материалноправен институт. На първо място това произтича от
характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, тъй като
съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които
наказателното производство следва да бъде прекратено. На следващо място
законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове
реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание
това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по
правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че
доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар.
абсолютни давностни срокове приложение намират разпоредбите на чл. 80 и
следващите на Наказателния кодекс. В същия смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия
на ВАС, според което разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В частност в процесния
случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК –
административнонаказателното производство следва да се счита погасено по давност
(независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ
четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението.
Съдът счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение, което е извършено на
23.04.2019 г., поради което съобразно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
абсолютната давност е изтекла на 23.10.2023г. С оглед на това съдът счита, че НП да
бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на спора с право на разноски разполага жалбоподателя. Същият е
претендирал в жалбата присъждане на разноски, но не е представил доказателства за
извършени такива, поради което не следва да му се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0274-000444/15.05.2019г. на Началника
на РУ Ихтиман, ОДМВР София, с което на Т. Й. С., ЕГН: **********, адрес: град С.,
ул. „З.“ № 30 на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева и „лишаване
от правоуправление“ за срок от три месеца за административно нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
5
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство, по което е издадено
Наказателно постановление № 19-0274-000444/15.05.2019г. на Началника на РУ
Ихтиман, ОДМВР София
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София област в 14
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6