№ /10.01.2023 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2262 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП
и е образувано по жалба от А.Т.Д. *** против Заповед №
22-0819-001089/22.08.2022 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Варна, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП му е приложена
принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като никога не е опитвал наркотични вещества,
съответно – не е управлявал МПС след употреба на такива, което се доказва и от
Фиш за токсикохимичен анализ с лаб.№8696 от 22.08.2022г с отрицателната проба
на кръв и урина, дадени в деня на спирането му от органите на КАТ и
извършването на проверката. Освен това счита, че ограничителната мярка по ЗДвП
е неправомерно постановена преди да са били известни резултатите от
химико-технологичното лабораторно изследване, на което жалбоподателят се е
подложил в изпълнение на даденото му от контролните органи разпореждане, т.е.
преди вменената му употреба на упойващи вещества да е била безспорно
установена. В заключение счита, че административният орган не е доказал изобщо
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ, с оглед на което настоява за
отмяната й като незаконосъобразна, като претендира и присъждане на сторените в
производството разноски. В съдебно заседание Д. не се явява; чрез пълномощника
си адв.Хр.К. от АК – Варна поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
основания.
Ответната страна чрез процесуалния си
представител гл.ю.к.Б.Й. моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна, като прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2022г около 15:37ч управляваният
от жалб.А.Д. МПС – „Сузуки Витара“ с рег. №****, бил спрян за проверка от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна до дом 19 на ул.“Княз
Черказки“ в гр.Варна. Била му извършена проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен №ARAM 004, със срок на валидност
след сервизна проверка до 22.11.2022г. Извършената проба била с пореден номер
361, при което уредът отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин. За
установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техните аналози, против А.Т. на място бил
съставен АУАН №684039/19.08.2022г, след което бил съставен Талон за изследване
и водачът бил отведен във ВМА – Варна за вземане на кръвна проба за химичен
анализ. Въз основа на Заповед №365зз-303/19.08.2022г на полицейски орган при
сектор „Пътна полиция“ А.Д. бил задържан за 72 часа на осн.чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, а след освобождаването си на 22.08.2022г жалбоподателят направил по
собствено желание анализ на проба от урина за наличие на наркотични вещества.
Видно от Фиш за токсико-химичен анализ №8696/22.08.2022г от Лабораторията по
химико-токсилогични изследвания към Многопрофилна болница за активно лечение –
Варна при ВМА, в изследваната проба на същата дата не се откриват наркотични
вещества.
С оспорената понастоящем Заповед
№22-0819-001089/22.08.2022г за установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП полицейски инспектор Ваня Славчева
Иванова към ОДМВР – Варна, определена със Заповед №365з-8226/30.12.2021г,
приложила спрямо А.Д. принудителна административна мярка – Временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
С Мотивирана резолюция
№22-0819-М000395/23.08.2022г на началник група в ОДМВР – Варна на осн.чл.54 ал.1
т.9 от ЗАНН и предвид образуваното ДП №388/2022г за извършено престъпление по
чл.343б ал.3 от НК, административнонаказателното производство по съставения
АУАН от 19.08.2022г против А.Д. е прекратено.
Като доказателство по делото е приета
Съдебно-химична експертиза №Е-168/20.10.20222г по ДП №388-ПП/2022г по описа на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Варна, изготвена от вещо лице маг.хим. Г.Б.,
дх, дм, в Лабораторията по химико-токсилогични изследвания към Многопрофилна
болница за активно лечение – Варна при ВМА. Видно от съдържанието й, в хода на
експертизата са изследвани пробите от кръв и урина, дадени от А.Д. при
спирането му от контролните органи на 19.08.2022г, при използването на два
различни метода: имунохимичен (за урината) и газхроматографски (за кръвта и
урината). Според заключението на експертизата в предоставените за изследване
биологични проби, иззети на 19.08.2022г от А.Т.Д., не е открито наличие на
наркотични вещества или техните метаболити (вкл. категорично отрицателен
резултат за амфетамин).
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, ангажирани от жалбоподателя
в хода на съдебното дирене, както и от заключението на съдебно-химическата
експертиза, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената
заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства е установено по несъмнен и категоричен начин, че при спирането му
за извършване на проверката на 19.08.2022г. жалб.А.Д. не е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества и техните аналози, т.е. че не е осъществил
вмененото му административно нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Безспорно
установената липса на основанието по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП еднозначно квалифицира
оспорената заповед от 22.08.2022г, с която спрямо А.Д. е приложена ПАМ при
липса на правно основание, като незаконосъобразна поради неправилно приложение
на материалния закон, и безалтернативно налага отмяната й.
В случая следва да бъде изрично посочено,
че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице всички
законоустановени предпоставки за това – вмененото на водача нарушение по чл.5
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е установено с надлежно тарирано техническо средство и е
констатирано със съставен АУАН от компетентни контролни органи, поради което и
съгл.чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила. Заповедта
също е издадена от компетентен орган, а фактическите основания за прилагането
на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаването на оспорения ИАА
– чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в
специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, административният орган действа незабавно в условията на обвързана
компетентност и не разполага с право да прецени дали да приложи мярката или не.
ПАМ нямат санкционен характер и се прилагат без оглед на вината, с цел да се реализира
диспозицията на правната норма. Настъпилата промяна в релевантните факти след
издаване на оспорената заповед, а именно – изготвената съдебно-химическа
експертиза, повтаряща резултатите от извършения по желание на водача
токсикохимичен анализ за липса на наркотични вещества в биологичните му проби в
деня на проверката и 2 дни по-късно, представляват основанието по чл.142 ал.2
от АПК, а съобразяването им безалтернативно резултира в отмяна на заповедта за
прилагане на ПАМ като незаконосъобразна поради липса на правно основание –
липса на нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, извършено от А.Д..
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. Съобразно списъка на
разноските по чл.80 от ГПК по делото и ангажираните доказателства, те са в
размер на 610лв, от които 10 лв. ДТ и 600лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
адв.Й.А., който е представил доказателства за регистрация по ЗДДС предвид
разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. 500лв. адвокатско възнаграждение и 100лв. ДДС.
Заплащането му е удостоверено с подписите на страните в договора за правна
защита и съдействие (л.36 по делото), с характер на разписка за получаването на
сумата в брой. Предвид изложеното и с оглед актуалната към приключване на
съдебните прения разпоредба на чл.8 ал.3 от Наредбата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68
от 2020г.), според която за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.
2, възнаграждението е 500 лв., възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението
е неоснователна. По тези съображения в полза на жалбоподателя следва да се
присъди целият претендиран размер на разноските от 610лв.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
№22-0819-001089/22.08.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция”, с която за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП на А.Т.Д.,
ЕГН **********,***, е приложена принудителна административна мярка на осн.чл.171
т.1 б.“б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
ОДМВР - Варна да заплати на А.Т.Д., ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от
решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: