О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в закрито съдебно заседание проведено на 13.09.2019г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№10622/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на
„В.“ АД, ЕИК:********* срещу „Е.С.“ АД. Съдът след като се запозна със съдържанието на същата и постъпилия отговор
от ответника и направените от страните искания намира, че следва да премине към
разглеждане на делото.
Ищецът
твърди, че през 2017г. пред ВОС е образувано т.д.№89/2017г. по предявен от „В.“
АД срещу „Енерго-Про Мрежи“ АД, отрицателен
установителен иск с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от
65 030.14 лв. , представляваща стойността на ел.енергия за кл. .№ 1572005,
за която е издадена фактура .№********** от 14.12.2016г. със срок на плащане до
05.01.2017г. и която представлява коригирана сметка за ел.енергия за периода от
08.09.2016г. до 06.12.2017г. за обект в гр. Варна, к.к „Св. Св. Константин и
Елена“ , хотел „ Св. Елена“ , ул.1 №82.
Сочи се , че с Решение №851 от 12.12.2017г. по
т.д. №89 по описа на ВОС за 2017г., е отхвърлен изцяло предявения от „В.“ АД ,
отрицателен установителен иск с правно основание-чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните недължимостта на съответната сума, като ищцовата страна е
осъдена да заплати на „Енерго-Про Мрежи“АД сторените за произвдоството разноски
в размер на 3700лв. Решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила в з.с. на
20.01.2018г.
С
вх .№ 50802 дш 13.02.2018г. пред Арбитражен съд- Варна при СППМ е постъпила
искова молба от „Е.С.“ АД срещу горепосочения ищец , с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 65 030.14лв ,
представляваща цената за мрежови услуги по Фактура №**********/14.12.2016г. и
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 7294.32лв. ,
представляваща обезщетение за забава върху главница.
На
27.02.2018г. , служители на „Е.С.“ АД, са преустановили ел.захраневането в
хотел „Св. Елена“, ул.1 .№82, като по този начин са оставили гостите на хотела
без ток. В същия ден ищцовата страна посетила център за обслужване на клиенти в
гр. Варна, за да й бъде обяснено на какво основание е спряно захранването. След
справката на горепосочения ищец е
подадено листче, на което е била написана сумата от 82 437.22лв, като му е
било заявено, че ако не плати няма да пуснат тока в хотела.
Ищецът
сочи, че не би могъл да допусне прекъсване на ел.захранването , тъй като това
би причинило значителни вреди и неудобства на гостите в хотела.
Същият
е извършил плащането на исканата сума , която му се е видяла доста завишена,
като в платежното нареждане е отбелязъл , че плаща „поради спряно ел.захранване
и не признава вземането“.
Независимо
плащането, ищецът сочи , че не е съгласен с исканата и внесена от него сума в
размер на 82 437.22лв. като твърди, че ответното дружество неоснователно
се е обогатило.
Ищецът
твърди,че многократно е разговарял с ответното дружество и е посещавал Центъра
за обслужване на клиенти , за да иска обяснение за процесната сума, но не е
получавал отговор.
Получил
е единствено извлечение за фактури и плащания за период от 36 месеца, но в там
е отбелязана сумата в размер на 72 580.86 лв. , но за сумата от
6 156.36лв. не е открил от какво е формирана.
Ищецът
посочва , че до Арбитражен съд – Варна при СППМ по арб.д.№133/2018г. е
постъпила молба от ответната страна, с която на осн. чл. 232 от ГПК си оттеглят
исковата молба , поради плащане от ответника и молят да се прекрати производството по арб.дело. С
Определение от 12.03.2018г. Арбитражен
съд Варна е прекратил производството по
.№133/2018г. поради оттегляне на
иска. Определението е влязло в сила на 12.04.2018г.
С
оглед на изложените обстоятелства ищецът смята ,че дължи само сума в размер на
76 277.86лв. , от които главница в размер на 65 030.14лв.;
обезщетение за забава в размер на 7 294.32лв.; законна лихва в размер на
253.40лв; разноски по ТД 89/2017г. в размер на 3700лв. Горепосоченият сочи ,че
всички тези суми са заплатени от него и не ги оспорва. Ищцовата странна смята,
че за разликата от 6 156.36лв до 82.437.22лв. „Е.С. „ АД се е обогатило
без основание за сметка на ищеца – „В.“ АД и следва да възстанови получената
неправомерно сума.
Същият
моли съда да призове страните на съд и след като се убеди в основателността на
претенцията да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати сумата от 6 156.36лв. с която неоснователно се е обогатил за
негова сметка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и да осъди ответника да заплати направените
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника.
В отговора
се твърди, че на 11.07.2019г. на „Е.С.“ АД
с ЕИК:*********, със седалище и адрес *** Тауърс – Е , бул.“Владислав
Варненчик“№258 е връчен препис от искова молба , депозирана от ищеца с искане съдът
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищцовото сумата в размер на 6156,36лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски .
Ответникът посочва изложените
твърдения в исковата молба.
Същият счита иска за недопустим.
Поради това , че в исковата молба ищецът твърди, че е получил за плащане
фактура №********** от 14.12.2016г. издадена във връзка с извършена корекция за
обект с кл. №********* и аб. №1572005 за периода 08.09.2016г.-06.12.2016г.
Тъй като фактурата не е била платена
е спряно електроподаването на ищеца.
Потвърждава се , че на същата дата
27.02.2018г. ищцовата страна е заплатила сумата по горепосочената фактура с
преводно нареждане.
Ответника сочи , че към момента на
съставане на съответната фактура между страните е действал договор за достъп и
пренос на ел.енергия през електроразпределителна мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД
със сегашно наименование „Електроразпределние Север“ АД №СВП14-981 от
17.12.2014г.
В чл.5 от същия договор е включена
арбитражна клауза, която гласи, че всички спорове между клиента и ответното
дружество се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр.Варна при Сдружение
„ППМ“ съобразно неговия Правилник.
Следователно ответната страна
твърди, че спорът следва да бъде решен от АС-Варна при СППМ.
Сочи, че същия договор е бил
подписан от управителя на ищцовото дружество –Петър Кирилов Шарков, който се
явява законен представител на „В.“ АД, като с подписа си се е съгласил на
арбитражната клауза.
В тази връзка ответника моли на
основание чл.8, ал.1 от ЗМТА съдът да прекрати производството по делото като
недопустимо.
Съдът намира направеното възражение
за неподсъдност на спора за основателно по следните съображения:
Видно от представения от ответника
договор за достъп и пренос от 17.12.2014г. между страните е на лице арбитражна
клауза. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК исковете на потребител се предявява по
настоящ или постоянен адреси, като посочената формулировка изключва от кръга на
потребителите ТД които нямат постоянен или настоящ адрес и не попадат в кръга
на лицата предвидени от пар.13, т.1 от ДР на ЗЗащП.
По изложените съображения
предявеният иск се явява недопустим за разглеждане от съд и следва да бъде
предявен пред арбитраж.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№10622/2019г. на ВРС, ХХХІ състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: