РЕШЕНИЕ
№ 17757
гр. С., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110109035 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от "***" ЕАД срещу Д. П. Т. от гр. С.
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата в размер на 323,67 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ул. ***** № *,
магазин № 1 /на две нива/, аб. № 416119, за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., с която ответникът неоснователно се обогатил, ведно със
законната лихва за период от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 51,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до
09.05.2022 г., сумата от 15,82 лв., представляващи главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 16.05.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,51 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г. По така
подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 25474/2022 г. по описа
на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение срещу
заповедта за изпълнение за претендираните суми. При така изложените факти
и като поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. ***** № *, магазин № 1 /на две
1
нива/, аб. № 416119, е потребявал топлинна енергия в периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2021 г., която не е заплатил и с която се е обогатил неоснователно,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че същият дължи заплащане на посочените по-горе суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
исковете по основание и размер по подробно изложени в отговора
съображения. Твърди, че свързващите тръби за топлинна енергия са затапени
преди имота му. Оспорва количеството доставяна топлинна енергия.
Третото лице – помагач "***Ю ООД не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 25474/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 16.05.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. ***** № *, магазин
№ 1 /на две нива/, аб. № 416119. Видно от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 193 от 27.12.2007 г., том 3, рег. № 17083, дело № 501 от
2007 г. по описа на нотариус Лили Лакова, с район на действие СРС, с рег. №
151 на НК, ответникът е придобил по силата на договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 27.12.2007 г. правото на собственост върху процесния
имот.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът, собственост на ответника, е сключен договор за разпределение на ТЕ,
с третото лице помагач "***" ООД, като отчитането на ТЕ е извършвано от
ищеца на база прогнозни стойности с годишно изравняване, в съответствие с
действащата нормативна уредба. За имота е начислявана единствено сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като през процесния
период щранговете за отопление и топла вода към имота на ответника са били
прекъснати. Размерът на дължимата ТЕ от отдадената от сградната
инсталация енергия след отчитане на изготвените за абоната изравнителни
сметки, е 313,73 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния
период, като неплатената сума за главница за ТЕ е в размер на 313,73 лв., а за
лихва за забава върху посочената главница е в размер от 69,81 лв.
От представеното по делото писмо от ищеца до ответника се
установява, че ответникът е бил уведомен за размера на натрупаните и
2
неплатени задължения към топлофикационното дружество, като е поканен в
7-дневен срок от датата на получаването на писмото да заплати същите. По
делото е представено и известие за доставяне, адресирано до ответника, на
което е отбелязано, че изпратената пратка е непотърсена от получател, но не
се установява какво е било изпратено чрез пощенския оператор.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със задължението на ответника да сключи договор
за доставката на топлинна енергия за стопански нужди, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума, и 2/ по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмен
договор при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По делото бяха
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е възникнало задължение
именно за ответника да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, тъй като по делото се установява, че именно той е ползвал процесния
недвижим имот през исковия период.
На следващо място съдът намира, че ищецът установи, че е доставял ТЕ
в процесния обект, с която ответникът се е обогатил неоснователно. Това е
видно от заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и неоспорено от страните. В контекста на изложеното съдът
счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период. Съдът кредитира заключението на вещото лице
по СТЕ относно размера на дължимите суми - главница за ТЕ е в размер на
313,73 лв., за главница за потребена топлинна енергия, доколкото това вещо
лице е отчело корекциите. До пълния предявен размер искът за главница за
ТЕ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършване
на услугата дялово разпределение в размер на 15,82 лв. е неоснователна, тъй
като същата се дължи при наличие на договор /чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
3
договорите между "****" ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение/, какъвто в случая не е налице.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване
липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана
- арг. чл. 84, ал. ЗЗД. В случая, доколкото между страните не е сключен
писмен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не
могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия,
предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката. По делото не са представени
доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на
дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия,
предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, а именно преди 16.05.2022
г. Ето защо съдът намира, че не се установява ответникът да е бил поставен в
забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия,
поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 51,59 лв. и за периода
от 31.12.2019 г. до 09.05.2022 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на предявения иск за сумата от 15,82 лв.,
представляващ цена на предоставена услуга дялово разпределение,
неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава върху
посочената главница в размер на 3,51 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
09.05.2022 г.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважения размер на
главницата за доставена топлинна енергия, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
16.05.2022 г., до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 715,57 лв., представляващи
държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение,
включително разноски по заповедно производство по ч. гр. д. № 25474/2022 г.
по описа на СРС, 90 състав.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, като доказва извършването на
такива в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които
му се следват разноски в размер на 81,97 лв. за възнаграждение на един
адвокат в исковото производство. Доколкото ответникът не претендира и не
доказва извършването на разноски в заповедното производство по ч. гр. дело
№25474/2022 г., по описа на СРС, 90 състав, то и съдът не следва да присъжда
такива.
Третите лица - помагачи нямат право на разноски, на основание чл. 78,
ал. 10 от ГПК.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД, предявени от "****" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *** № *,
против Д. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. *** № *, ет.
*, офис *, чрез адв. С. С., че Д. П. Т. дължи на "****" ЕАД сумата от 313,73
лв., представляваща ползвана от ответника без основание топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. ***** № *, магазин № 1 /на две
нива/, аб. № 416119, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.06.2022 г. по ч. гр. д. № 25474/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 323,67 лв., иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 51,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2019 г. до 09.05.2022 г., сумата от 15,82 лв., представляващи главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
16.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и иска с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,51 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. ***
№ *, ет. *, офис *, чрез адв. С. С., да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”**” № *, сумата от 715,57 лв.,
представляваща сторени разноски по делото, включително по заповедното
производство по ч. гр. дело №25474/2022 г., по описа на СРС, 90 състав,
съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”***” № *, да заплати на Д. П. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес в гр. С., ул. *** № *, ет. *, офис *, чрез адв. С. С. сумата от 81,97 лв.,
представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - "***Ю ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „К. К.“ № *, ап. *.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6