Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 17/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Ж.А.К. ЕГН ********** ***
е обжалвал наказателно постановление (НП) № 649/27.06.2019 г. на Началника на РУ
на МВР Ихтиман, с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно,
тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат
се доводи за това, нарушението не е извършено, тъй като жалбоподателят е бил
отведен в сградата на РУ на МВР Ихтиман, а личните му документи са останали в
автомобила му.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 НПК, приема за установено
следното:
В съставения АУАН № 649/24.06.2019
г. е посочено, че на 24.06..2019 г. около 01,30 часа Ж.К. при полицейска
проверка на ул. „Цар Самуил“ в гр. Ихтиман не е представил документ за
самоличност – лична карта, с което е допуснал нарушение на чл. 6 от Закона за
българските лични документи. К. отказал да подпише и да получи акта, който
отказ е удостоверен с подписа на свидетел.
В показанията си актосъставителя С.К. твърди, че К.
е бил спрян при полицейска проверка в кв. Стипон на гр. Ихтиман, докато е
управлявал МПС, в което се намирала и жена му, но не представил лични
документи, поради което и бил отведен в РУ на МВР-Ихтиман. Св. К. твърди, че
познава жалбоподателя, а актът бил съставен в сградата на РУ на МВР Ихитман
От своя страна свидетеля по акта – С.Р., който
също е служител на РУ на МВР Ихтиман, в показанията си твърди, че К. е бил
пътник в лекия автомобил, управляван от жена му, когато били спрени за рутинна
проверка. К. бил познат и на Р., но тъй като не представил документи за
самоличност бил отведен в РУ на МВР-Ихтиман.
От показанията на св. Д.Г., който е бил дежурен
автоконтрольор в РУ на МВР Ихтиман на 24.06.2019 г., се установява, че по повод
показен сигнал от кмета на гр. Ихтиман издирвали Ж.К.. Забелязали автомобила му
и го спрели на кръстовището на ул. „Стипон“ и ул. „Самуил“ в гр. Ихтиман.
Автомобилът бил управляван от съпругата на К., а той бил доведен в сградата на
РУ на МВР-Ихтиман за изясняване на случая по посадения сигнал. Св. Г. твърди,
че не му е искал лична карта, тъй като познава К. от 30 години.
В показанията си съпругата на жалбоподателя – св.
Г. К. твърди, че били спрени със светлинен и звуков сигнал, като съпругът й
след спирането им е бил отведен в сградата на РУ на МВР-Ихтиман, а документите
му останали в колата. Тя също отишла пред полицията, но никой не поискал
документите му.
Този факт е потвърден и от показанията на св. В.Л.,
който също е пътувал в автомобила, заедно с Кацарови, и който твърди, че при
спирането им полицейските служители не са искали документи, нито от шофьора на
колата, нито от пътуващите в нея.
От изискания от съда протокол за личен обиск на Ж.К.
се установява, че у него не са били открити каквито и да е вещи и предмети.
От представените справки от РУ на МВР-Ихтиман и
РП-Ихтиман се установява, че срещу К. има образувано досъдебно производство №
114/2019 г. по описа на РУ на МВр Ихтиман..
Въз основа на съставения акт е издадено и
атакуваното НП № 649/27.06.2019 г., с което на К. на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. В
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателят не е представил лична карта, с което виновно е нарушил чл. 6 ЗБЛД.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, в
кръга на тяхната дейност.
В хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на нарушителя, което е основание за формална
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Видно от акта за установяване на административно
нарушение, същият е съставен на 24.06.2019 г., а наказателното постановление е
издадено на 27.06.2019 г. Независимо от обстоятелството, че нарушителят е
отказал да подпише и да получи АУАН, той е имал правото съобразно чл. 44, ал. 1 ЗАНН в тридневен срок да направи писмени възражения по него. Съобразно
правилото на чл. 183, ал. 2 НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да
тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Това означава, че
атакуваното наказателно постановление е издадено преди изтичане на срока за
подаване на писмени възражения от страна на нарушителя, което съществено е
ограничило правото му на защита.
Дори да се приеме, че допуснатият
пропуск в производството по установяване и наказване на административното
нарушение не е съществен, по същество настоящият състав намира, че не е
доказано извършването на вмененото на К. деяние.
Съгласно чл. 6 ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Съобразно чл. 3, ал. 1
ЗБЛД документите за
самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството,
чрез съдържащите се в тях данни. От своя страна санкционната разпоредба
на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда съответна административнонаказателна отговорност
за лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 70 ЗМВР полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление
или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за
разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран
от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на
съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
Както
бе установено от разпита на полицейските служители К. е бил познат на полицейските
служители, които са извършили проверката, като поводът за отвеждането му в РУ
на МВР Ихтиман не е съмнение в неговата самоличност, а снемане на обяснения във
връзка с подаден сигнал срещу него. В този смисъл съдът кредитира показанията
на св. Г., който е работил по подадения от кмета на гр. Ихтиман сигнал и които
опровергават напълно твърденията на актосъставителя К. за това, че К. е бил отведен
в сградата на полицейското управление именно защото не е имал у себе си
документ за самоличност.
Напълно житейски
достоверно звучат твърденията на съпругата на жалбоподателя и св. Лазов за
това, че личните документи на К. са останали в управлявания от него автомобил
/поради което и съдът ги кредитира/, след като при личния му обиск в сградата
на РУ на МВР Ихтиман у него не е намерен каквито и да е вещи /дори и мобилен
телефон/.
Ето защо
съдът приема, че атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С изменението на чл.63, ал.3
ЗАНН /ДВ, бр.94/2019 г. в
сила от 03.12.2019 г./ изрично бе уредена възможността за присъждане на
разноски в административнонаказателните производства. Съгласно цитираната
разпоредба в съдебните производства по страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, Според чл.143, ал.1
АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя
страна в т. 6 ДР на АПК е предвидено, че "поемане на разноски от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата, на което е административният орган. Доколкото атакуваното
НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към
юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени
сторените в хода на производството разноски.
От страна на наказващия орган е
направено възражение за прекомерност на разноските. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е защитаван
от адв. Б.П., като е уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 300
лева Размерът на разноските уговорен и съобразен с
минималния такъв, предвиден в чл. 18, ал.2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция преди отмяната на тази част от Наредба № 1 ./ДВ бр. 45 от
15.05.2020г./, а и производството по делото е със сравнително висока фактическа
сложност, поради което съдът приема , че възражението е неоснователно и
направените разноски следва да бъдат присъдени в своята цялост.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО наказателно постановление
№ 649/27.06.2019 г. година на Началника на РУ на МВР-Ихтиман, с което на
основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД на Ж.А.К. ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.К. ЕГН
********** *** сторените разноски в размер на 300,00 лв. /триста
лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)