Р Е Ш Е Н И Е
№ 3629/ 7.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4785 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 22672/ 27.03.2019 год.
от П.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „У. Е. У. *“, дружество
регистрирано в Б., У., регистрация № *, действащо в Р. Б. чрез „У. Е. У. *“ – клон Б., ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, с искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № *
от летище В. до летище Б. - О. А. С., М., И., ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба – 27.03.2019 г. до
окончателното им изплащане. Претендират ес и разноски.
В
исковата молба се излага, че по силата на договор за въздушен превоз, сключен
между ищеца и ответника, последният е поел задължението да осъществи въздушен
превоз на ищеца по направление от В. - М., с полет номер * на 01.12.2019 г., с
повече от три часа закъснение.
Ответникът
- „У. Е. У. *“, не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
С
писмена молба, депозирана преди първото по делото заседание, релевира
възражение за настъпване на извънредни обстоятелства, препятствали навременното
изпълнение на полета.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/ 2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
В тежест на ищеца да установи наличие
на облигационно отношение между страните по договор за въздушен превод от В. -
М. с полет номер * на 01.12.2019 г., по което е изправна страна, а също и
допуснато закъснение от повече от три часа при осъществява не полета; размера
на претенцията.
В
тежест на ответника по делото е да докаже изправността си по договора и
положителните факти в подкрепа на възражения си, които са относими към спора и
които са заявени в процеса в предвидентие в ГПК срокове за това.
В
настоящата хипотеза, ответникът не оспорва нито едно от фактическите твърдения,
на които ищецът основава претенцията си. Същите при това се потвърждават от
приобщените на л. 4 от делото бордна карта за полет и код за потвърждение на
полета (същите се издават от превозвача при заплащане на цената). Не е налице
спор, относно забавата полета с повече от три часа от разписанието му, няма
спор и по разстоянието на полета. По тези причини съдът приема за неоспорени и
установени по делото: възникването на твърдяната договорна връзка с ответника,
изправността на ищеца, явяване на съответния терминал в съответния час,
твърдяните ден и час на реално извършване на полета.
На
следващо място – възраженията на ответника се свеждат до твърдения за
настъпване на извънредни обстоятелства, обусловили закъснението на полета. Независимо, че именно в тежест на
ответната страна е да установи наведените факти, те са заявени едва преди
първото по делото заседание.
Съгласно
чл. 133, ал. 1 ГПК в срока за отговор на исковата молба следва да се направят
всички възражения и доказателствени искания на ответника, под страх от
преклузия. Изискването е пряко приложение на въведения и действащ с новия ГПК
процесуален принцип на концентрационното начало и свързаната с него генерална
преклузия. Въпреки това съдебната практика практика приема, че с изтичане на
срока за отговор не се преклудира възможността ответникът да оспорва тези
предпоставки, които ищецът трябва да доказва в процеса.
С
изтичане срока за отговор по чл. 131 ГПК се преклудира възможността за
ответника за въвеждане на основания за наличие на положителни обстоятелства,
които не са наведени с отговора, но на които базира защитната си тези и налагат
доказване от него (в този смисъл са и
Решение № 48/ 25.04.2014 г. по гр. дело
№ 2410/ 2013г.
на ВКС, Първо ГО, Решение № 83/ 29.04.2014 г. по гр. дело
№ 1463/ 2013г.
на ВКС, Трето ГО). В обобщение следва да се посочи, че след изтичане на срока за
отговор на исковата молба, ответникът не може, да навежда нови положителни
твърдения, на които да основава защитата си. Само при въведени такива в срока за отговор, той ще може да представи
доказателства за тях и в първото о.с.з., след като е получил указанията на съда
по чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146 ГПК, относно доказателствената тежест.
В
настоящата хипотеза, твърдението за настъпили извънредни обстоятелства от обективен
характер, е именно такова положително твърдение, което следва да се докаже от
страна на ответника, а като е заявено много след изтичане срока за отговор и
след насрочване на делото, е преклудирано, респ. доказателства за него не
следва да се събират.
По
изложените съображения и с оглед описаните процесуални действия на ответника по
делото, възражението му за наличие на обстоятелства, които го освобождават от
отговорност, а именно – настъпили извънредни обстоятелства, довели до забавянето
на полета и съставляващи освобождаващ ответника факт по смисъла на чл.5, ал.3
вр. чл.14 и чл.15 от Регламент №261/2004 на ЕО – не следва да се разглеждат от
съда. Съвсем отделен е въпросът, че се касае за бланкетно възражение, лишено от
всякаква конкретика. За настъпването на тези обстоятелства не по делото не са
ангажирани никакви доказателства, а дори и да са се осъществили, следва да се
разгледа въпроса и дали те не е елемент от поетия от превозвача стопански риск.
При
горните обстоятелства следва и извода за приложимост на нормата на чл.1, т.1,
б. „в“ вр. чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент №261/ 2004 на ЕО. Съобразно с тези
нормативи, с Регламента се урежда правото на всеки потребител, да бъде
обезщетен парично, при забавен полет с два или повече часа спрямо начално
обявения час на излитане, в зависимост от особеностите на конкретния потет.
В чл.7, пар.1 от Регламент №261/ 2004 на
ЕО е посочен и фиксираният минимален размер на обезщетението, до който вредите
не се доказват. В настоящия случай няма спор, че полетът е с разстояние до 1500
км., поради което обезщетението за забавянето му повече от обичайните часове,
приети от Регламента за допустими с оглед оборота на пътници, въздушния трафик
и други, възлиза на 250 евро. Ето защо и съобразно с гореизложените мотиви
съдът преценява предявения иск за основателен, което налага уважаването му
изцяло.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и сумата от 410.00 лева, представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
У. Е. У. *“, дружество регистрирано в Б., У., регистрация № *, действащо в Р.
Б.чрез „У. Е. У. *“ – клон Б., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на П.В.Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 250.00 (двеста и петдесет) евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № * от летище В. до
летище Б. - О. А. С., М., И., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба – 27.03.2019 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/ 2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 год..
ОСЪЖДА
У. Е. У. *“, дружество регистрирано в Б., У., регистрация № *, действащо в Р.
Б.чрез „У. Е. У. *“ – клон Б., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на П.В.Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 410.00 (четиристотин
и десет) лева, представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: