РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Силистра, 21.08.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Т. разгледа адм.дело № 288 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Н.И.Я., ЕГН **********, постоянен адрес ***, оспорва заповед № 19-0362-000168 / 10.09.2019 г., издадена от началника на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с довод за нарушение на материалния закон.
Ответникът – началник на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Срещу жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение серия Д № 784407 / 21.05.2019 г., с който е констатирано следното нарушение: на 02.04.2019 г., в 17.41 ч., в с. Зафирово, на *** до ЗК „***“, в посока гр. Силистра – гр. Русе, жалбоподателят управлява лек автомобил „Ауди СК7“, рег.№ ***, със скорост 160 км/ч при максимално допустима скорост 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д11; след приспаднат толеранс от 5 км/ч се установява превишаване с 105 км/ч; нарушението е заснето с автоматизирана техническа система „TFR1-M 517“ на видеоклип № 14332.
Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед № 19-0362-000168 / 10.09.2019 г., с която е възпроизвел констатациите по акта и, на основание чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП, е приложил принудителна административна мярка, изразяваща се във временно спиране от движение на моторното превозно средство за срок от 1 месец.
Процесната хипотеза, обуславяща временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок един месец, е уредена в чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП и се счита за осъществена, когато собственик, управлявайки моторно превозно средство, превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч. Видно от доказателствените средства, съставляващи л. 9 – 10 от делото, собственик на процесното моторно превозно средство е жалбоподателят в качеството му на едноличен търговец. Всички останали факти от гореописаната хипотеза се доказват от съставения акт за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, освен ако последната не бъде оборена. Доказателствени действане по оборване доказателствената сила на акта бях предприети посредством искане за назначаване на съдебна експертиза със задача, насочена към разчитане символите на регистрационния номер на процесния автомобил, заснети на видеоклип № 14332. Видно от заключението на експертизата, във въпросния видеоклип могат да бъдат различени символите „***_ _Р“, т.е. невъзможно е да се определят еднозначно петият и шестият символ от регистрационния номер. Това обаче не е достатъчно, за да бъдат оборени констатациите, изписани в акта за установяване на административно нарушение. Защото, съгласно справката, съставляваща л. 9 от делото, от всички автомобили „Ауди СК7“ с регистрация в обл. Плевен, единствено процесното пътно превозно средство има в регистрационния си номер символите „***_ _Р“. В производство пред административния орган е извършена също така справка по по първите пет символа от регистрационния номер на моторното превозно средство – „***“, от която се установява, че съществуват четири регистрационни номера, съдържащи тези символи, но само при един от тях – рег.№ *** – е налице съответствие откъм марка, модел, и цвят спрямо отразения във видеоматериала автомобил (л. 20 от делото). Следователно заснетото на видеоклип № 14332 превозно средство е собственост на жалбоподателя, с оглед на което процесната принудителна административна мярка е съобразена с материалния закон.
Обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 26 – 27 от делото. Доколкото цялото производство по издаване на заповедта се изчерпва с нейното издаване, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е обективирана писмено и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, поради което е спазена установената от закона форма. Не се установява ответникът да е преследвал цел, различна от целта по чл. 171 ЗДвП (осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения). Следователно жалбата срещу процесната заповед е неоснователна.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Я., ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу заповед № 19-0362-000168 / 10.09.2019 г., издадена от началникът на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:.............................