Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...07.2022г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №815 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20271972/09.12.2020г., постановено по гр.д. №8612/2019г. по описа на СРС, 165
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Б.З. установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 428,06 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с
адрес гр. София, ж.к. „******, за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., сума
от 90,70 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г.
до 01.08.2018г., сума от 25,99 лева, представляваща цена на услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания имот за периода от
м.10.2014г. до м.04.2017г., и сума от 5,26 лева, представляваща обезщетение за
забава за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода от
16.09.2015г. до 01.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК от 21.08.2018г. по ч.гр.д. №52610/2018г. по описа на СРС,
165 състав. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на В. Б.З. сумата в размер на 50
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И.Г., срещу
решението. Въззивникът поддържа, че на 14.10.2019г. в хода на производството е
извършено от ответната страна плащане на стойност 300 лева, с което са погасени
99,68 лева – главница, 54,36 лева законна лихва, 95,96 лева мораторна лихва и
50 лева държавна такса. Поддържа се, че с извършеното плащане ответната страна
е признала дължимостта на претендираното от ищеца задължение. Сумата в размер
на 300 лева не била достатъчна за погасяване на цялото задължение, поради което
следвало да бъде приложена от съда разпоредбата на чл.76, ал.3 от ЗЗД и да бъде
погасено най-старото по време задължение, тоест сумите, претендирани за
главница, които съдът е приел, че са погасени по давност. Освен това
първоинстанционният съд пренебрегнал подадената от ответника молба, с която се
иска изрично отхвърлянето на исковете само за разликата над 283,15 лева. Поради
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна В.Б.З.,
с който се излагат съображения, че с подадения писмен отговор на исковата молба
е направено възражение за погасяване по давност на част от задължението в
размер на 206,48 лева, възникнало за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г.,
както и на акцесорното вземане за лихви, като след изваждане на погасените по
давност суми е останало задължение в размер на 283,15 лева, които са погасени
чрез плащане в размер на 300 лева, внесени на 14.10.2019г. Поради това моли
решението да бъде потвърдено.
Третото лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение
е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Й.З.(починала
в хода на процеса, като на нейно място е конституиран наследникът й по закон В.Б.З.)
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52610/2018г. на СРС, 40 състав.
Не е спорно между страните по делото и се установява
от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е
била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 146999 за процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „******.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
В случая не е спорно между страните по делото
обстоятелството, което се установява и от представените и приети като писмени
доказателства по делото индивидуални справки за отопление и топла вода, че за
процесния период за имота са начислени единствено суми за топлинна енергия за
сградна инсталация и в тази връзка неправилен е изводът на първоинстанционния
съд, че е останало неизяснено по какво перо е начислявана топлинна енергия за
процесния период.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на начислените суми за доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г. в размер на 206,48
лева, както и на начислената мораторна лихва върху главниците за този период в
размер на 60,38 лева, което съдът намира за основателно. Според становището, възприето в Тълкувателно решение
№3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД.
Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането
за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното
заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
09.08.2018г., съответно, вземанията на
ищцовото дружество за стойността на доставената топлинна енергия с настъпил
падеж преди 09.08.2015г. са погасени по давност. В случая ищцовото дружество
претендира и сумата от фактура №**********, издадена на 31.07.2015г. за периода
от 01.07.2014г. до 30.04.2015г. Вземанията на ищцовото дружество по тази
фактура за начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата се явяват погасени по давност, независимо, че срокът за плащане по
фактурата изтича след 09.08.2015г., тъй като последващото издаване на обща
фактура по реда на чл.32 от общите условия за потребеното количество топлинна
енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа
на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата. Поради изложеното вземанията на ищцовото дружество за
доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 09.08.2015г., а именно
дължимите суми до м.04.2015г. вкл. се явяват погасени по давност.
По отношение на вземанията, начислени за
останалата част от исковия период, ответникът с подадения писмен отговор на
исковата молба е признал същите по основание и размер, като е представил
платежно нареждане за платена сума в хода на процеса на ищцовото дружество в
размер на 300 лева, и е заявил, че с тази сума погасява непогасените по давност
вземания, като плащането в хода на процеса следва да бъде съобразено на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Неоснователни са изложените във въззивната жалба
доводи, че плащането следвало да бъде отнесено към най-старото задължение, тъй
като ответникът е заявил изрично кои задължения погасява.
Поради изложеното предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност и погасени чрез плащане в
хода на процеса, а не както е приел първоинстанционният съд като неоснователни.
Поради това, с оглед приетото от въззивната инстанция различно основание за
отхвърляне на предявените искове, което следва да бъде отразено в диспозитива
на съдебния акт, обжалваното решение следва да бъде отменено и исковете да
бъдат отхвърлени като погасени по давност и чрез плащане.
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с частта от исковете, която се
отхвърля поради плащане в хода на процеса, в размер на 63,75 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 38,25 лева за заповедното
производство, както и в размер на 76,50 лева за въззивното производство.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№20271972/09.12.2020г., постановено по гр.д. №8612/2019г. по описа на СРС, 165
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу В. Б.З.,
ЕГН **********, с адрес *** (конституиран на мястото на починалата в хода на
производството ответница П.Й.З.) положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52610/2018г. на СРС, 40 състав, за доставка на топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „******, аб.№146999, както
следва: за сумата от 206,48 лева – главница за периода от м.10.2014г. до 08.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.08.2018г. до окончателното й изплащане, и за сумата от
60,38 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на всяко просрочие до 01.08.2018г., като
погасени по давност; за сумата от 221,58 лева – главница за периода от 09.08.2015г.
до м.04.2017г., за сумата от 30,32 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на всяко просрочие до
01.08.2018г., за сумата от 25,99 лева – цена за услуга дялово разпределение и за
сумата от 5,26 лева – мораторна лихва върху цената за услуга дялово
разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Б.З.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото, както следва: в размер на 63,75
лева за първоинстанционното производство, в размер на 38,25 лева за заповедното
производство, както и в размер на 76,50 лева за въззивното производство
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.