О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780/16.9.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИМО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 946 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК и
е образувано на 15.08.2019 год. по жалба на Министъра на финансите на Република
България, чрез процесуалния
представител - Д Й Ф– юрисконсулт при ТД на НАП, гр. Варна,
против Постановление за прекратяване на наказателно производство на ДП №9/2016 год., Пр.
№869/2005 год., по описа на ОСлО при ВОП,
водено срещу виновното лице с оглед извършено престъпление по чл. 255, ал.3,
вр. ал.1, т.1 , вр. чл. 26 от НК
В жалбата се излагат доводи, че постановлението на ВОП е неправилно, тъй
като не е проведено пълно и всестранно разследване.
Оспорват се
всъщност изводите на прокурора, че данъчните задължения на В.Д, с оглед
получаваните от него суми за реализираните сделки не надхвърлят сумата от три
хиляди лева /големи размери/, които изводи се обосноват на заключението на
вещото лице по назначената допълнителна ССЕ, изготвена в три варианта, поради
което се приема, че деянието не
осъществява състава н престъпление по чл 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 , вр. чл. 26 от НК.
Прави се искане за събиране на допълнителни доказателства, изрично посочени
в жалбата, поради което постановлението да бъде отменено и делото върнато на
прокурора от ВОП със задължителни указания относно прилагането на закона.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в
сроковете по чл.243, ал.4 от НПК, поради което и е приета от съда за
разглеждане.
Съставът на ВОС намира атакуваният акт за неправилен, необоснован и
незаконосъобразен, а жалбата за основателна, поради следните съображения:
Досъдебно
производство №9/2016 год. по описа на ОСлО
при ОП – Варна, било образувано срещу виновното лице, по повод
извършена ревизия в от ТД на НАП – Варна, по инициатива на на ВОП на
физическото лице В.В.Дот гр. Варна, за това, че за времето от .01.01.2012 год.
до 31.12.2013 год. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление ,
избегнало установяването и плащането на данъчни задължения н големи размери,
като не подал данъчна декларация, визирана в Закон за данъците върху доходите
на физическите лица.- престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 , вр. чл. 26
от НК.
С атакуваното постановление от 29.07.2019 год. прокурорът е прекратил
наказателното производство по ДП № 9/2016 год по описа на ОСлО при ВОП.
За да достигне до
този извод е приел, че данъчните задължения на В.Д, с оглед получаваните от
него суми за реализираните сделки не надхвърлят сумата от три хиляди лева
/големи размери/, които изводи се обосноват на заключението на вещото лице по
назначената допълнителна ССЕ, изготвена в три варианта, поради което
деянието не осъществява състава на престъпление по чл 255, ал.3, вр. ал.1, т.1
, вр. чл. 26 от НК.
За да постанови този си акт - Постановление за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е било
образувано на 25.01.2016 г. по повод извършена ревизия от ТД на НАП-Варна
инициирана от ОП - Варна на физическото лице В.В.Дот гр. Варна за това, че за
времето от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, избегнало установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери, като не подал данъчна декларация визирана в закона
за данък върху доходите на физическите лица. Ревизията е приключила с издаване
на РА /ревизионен акт/№Р-03-1402861-091-001/07.05.2015 г.
В хода на ревизията било установено,
че физическото лице В.В.Де закупило множество леки автомобили /МПС-та/ от
автокъщи на територията на гр. Варна и от физически лица, които автомобили впоследствие
продавал на граждани на Република Румъния, Република Молдова и Държавата
Израел. Сделките били оформени чрез нотариално заверени договори за покупко -
продажба на МПС. Ревизорите установили също, че В.Дкупувал автомобилите на цени
от порядъка на около 2000-3000 лева, а после на значително по-ниски цени в
порядъка от 100 до 300 лева. Същият нямал доходи от трудови правоотношения, не
притежавал недвижими имоти, живеел в едно домакинство с родителите си. Нямал
спестявания в банки и документално доказани доходи. Предвид това било
установено превишение на изразходваните парични средства спрямо получените
доходи. За 2012 г. превишението било в размер на 12766,85 лева, а за 2013 г. -
7876,57 лева. Съответно били начислени данъчни задължения в размер на 12766,85
лева за 2012 г. и 797,41 лева за 2013 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ. Тези данни се
съдържали в ревизионния доклад и били установени с методите на ДОПК.
Отделно в хода на разследването по
делото били установени и разпитани в качеството на свидетели собственици на
автокъщи на територията на гр.Варна. От техните показания се изяснявало, че
действително лицето В.В.Де осъществявал сделки - покупка на МПС-та, за които
били приложени съответните писмени доказателства. Била разкрита банкова тайна
за движението на средства по сметките на Д в Банка „П." АД, „П.И.Б."
АД и „П.Б.Б." ЕАД.
По този начин било изяснено, че при
сделките - покупки на МПС от автокъщи в гр. Варна, от чужди граждани,
последващата им регистрация в КАТ-Варна, заплащане на всички разходи-такси и
застраховки и впоследствие изповядване на сделките пред нотариуси в гр. Варна
са реални, като всички тези действия са били извършени със съдействието на
физическото лице В.Д. За тези му действия той получавал различни суми от по 20,
50 и 60 лева. Реалната продажна цена на автомобилите е била заплащана от
реалните купувачи-чуждестранни граждани, на съответните автокъщи. В документите
обаче за тези сделки било отбелязвано името на В.Д. Впоследствие той
регистрирал МПС-та в КАТ - Варна, заплащал съответните такси и застраховки на
автомобилите, след което сделките били финализирани пред нотариус, като Д
упълномощавал реалните собственици на МПС-та да ги управляват в страната и в
чужбина и да се разпореждат неограничено с тях - да извършват продажби, замяна,
дарение, залог, заем и др. /видно от приложеното пълномощно -т. 10/.
За изясняване на тази фактическа
обстановка е била изготвена и изпратена молба за правна помощ до компетентните
власти на Р Румъния за установяване на граждани на Р Румъния, които са закупили
автомобили от България с посредничеството на В.Ди съответно установените лица
да бъдат разпитани в качеството на свидетели. Видно от показанията на
установените и разпитани граждани на Р. Румъния - П.О, Д.Е, Б.Д, Ю.П, Е.Л.М , М.А,
В.ЙД.М, М.М, за осъществените сделки с МПС-та в гр. Варна е посредничел
български гражданин, като някои от свидетелите потвърждават, че именно лицето В.Де
лицето, което им е помогнало да реализират покупките на МПС-та в гр. Варна в
Република България.
Предвид показанията на В.Дв качеството
на свидетел, че за всяка сделка за инкриминирания период е получавал суми от
порядъка на 20, 50 и 60 лева и с оглед събраните писмени и гласани доказателства
по делото е била назначена допълнителна ССЕ, от
на която се изяснило , че Д е участвал в реализирането на 75 бр. сделки по продажби на МПС-та за 2012 г. и
4 бр. сделки за 2013 г. Вещото лице е изчислило данъчните задължения на Д в три
варианта, с оглед получаваните от него суми за реализираните сделки, като
задълженията му не надхвърлят сумата от три хиляди лева /големи размери/,
съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 14 от НК.
При така
установената фактическа обстановка прокурорът е кредитирал допълнителната
ССЕ, изготвена в три варианта и е направил извод, че данъчните задължения,
които физическото лице В.Ддължи по ЗДДФЛ, вследствие на реално посредничество
при сделки за периода 2012 – 2013 год. възлизат на 462 лв.
След анализ на
фактическата обстановка и на събраните доказателства, наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство по Досъдебно производство № 9/2016 год. по описа на
ОСлО при ОП – Варна, която сума е под предвидената в чл.
93, т.14 от НК, и което всъщност не съставлява престъпление по чл.
255, ал.3, вр. ал.1, т.1 , вр. чл. 26 от НК.
ОТНОСНО ДОВОДИТЕ
СОЧЕНИ В ЖАЛБАТА:
Жалбата е
основателна.
По досъдебното
производство действително са били извършени множество процесуално
следствени действия – разпити на свидетели, в това число по делегация са били
разпитани свидетели от Република Румъния, закупили от В.Д– МПС - та. Били са изготвени
ССЕ и допълнителна ССЕ.
От показанията на
разпитаните свидетели от Р.Румъния /т.1 л.8 и сл., както и т.10, л.9;14;61 и
76/ се установява, че същите при закупуване на МПС - та от В.Д, лично на него,
в качеството му на продавач, по сключените договори са му заплатили сумата
около 9000 евро, равняваща се на около 17600 лв.
От изготвената ССЕ
вещото лице в /т.10, л. 171-181/ и по – конкретно в таблица №13 обосновано е
посочило задълженията на В. Д, определени по РА, както и в двата варианта
предложени от експерта. Във всеки един от вариантите се установява, че
задълженията на физическото лице В. Д представляват суми надвишаващи, тези
посочени в чл. 93, т.14 от НК.
Въпреки това по
досъдебното производство е била назначена допълнителна експертиза, която да
установи задълженията на В. Д, но само ако се вземат предвид неговите
обяснения. В този случай действително и в трите предложени варианта се
установява, че данъчните му задължения не надхвърлят сумата от три хиляди лв. –
големи размери, за да се касае за извършено престъпление по чл 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 , вр. чл.
26 от НК.
Не става ясно защо разследващият орган и прокурорът от ВОП не следва да
кредитират показанията на разпитаните свидетели, в това число на румънските
граждани, които заявяват, че лично на В. Д са заплатили въпросните суми и чийто
показания напълно кореспондират със заключението на ССЕ.
Не става ясно защо не се кредитира заключението на вещото лице по назначената
ССЕ, която изчерпателно сочи разходите и приходите на физическото лице В. Д за
инкриминирания период, които задължения незначително се разминават със
задълженията по изготвения РА от ТД на НАП на В. Д.
В тази връзка основателен е доводът на жалбоподателя, че не става ясно защо
отговорността на В. Д е трансформирана от лице купувач и в последствие продавач
на МПС, като лице посредник.
Не са изложени убедителни мотиви защо се кредитира именно допълнителната
ССЕ, която е дала отговор на задълженията на В. Д единствено като се е
съобразила с неговите показания, които са в противоречие със събраните
доказателства, а са били игнорирани другите гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Очевидно се налага
изводът за противоречие между изготвената ССЕ и правният извод на прокурора от
ВОП по отношение на това касае ли се за извършено деяние по чл 255, ал.3, вр.
ал.1, т.1 , вр. чл. 26 от НК.
В тази връзка съдът намира за основателни и другите доводи сочени в
жалбата,а именно:
- че след като по досъдебното производство не са събрани писмени
документи доказващи плащане при сключените покупко – продажби на МПС не
означава, че не съществува, като в тази връзка следва да се съберат такива
доказателства от нотариусите изповядвали сделките.
- не са конкретизирани “съответните писмени доказателства“, а в
постановлението си прокурорът декларативно само е заявил, че действително
лицето В.Де осъществявал сделки за покупка на МПС за които са били приложени
съответните писмени доказателства.
- Сочи се в постановлението, че е била разкрита банковата тайна за
движението по сметките и е прието, че сделките в които е участвал В. Д са реални,
но не е посочено дали има постъпили суми по процесните сделки.
- Не са събрани доказателства за реалния получател на паричните средства
по реализираните сделки с покупко – продажбата на МПС-та.
- Не е установена и действителната връзка между физическото лице В. Д и
съответните автокъщи в гр. Варна и кой е действителният получател на паричните
средства по сключваните договори за покупко – продажба на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, съдът е
длъжен да провери обосноваността и законосъобразността на
постановлението от 29.07.2019
год. на ВОП с което е прекратено наказателното производство по ДП № 9/2016 год.
по описа на ОСлО при ВОП. А тази проверка не може да се осъществи без обсъждане
и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл.243 от НПК
съдът е проверил дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за
спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се
включват преценката дали проверката или разследването на досъдебната фаза е
било проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа
за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение
на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на досъдебното производство и да му окаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да
бъдат проведени.
В този
смисъл в процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК съдът може да преценява дали
събраните на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на въпроса за
наказателната отговорност. Не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на
решаващия орган /на прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона
при упражняване правомощията на прокурора, като господар на процеса в
досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да
прегради пътя на бъдещото съдебно производство.
Настоящият
състав на съда намери, че проверката на събраните при разследването гласни и
писмени доказателствени средства и направените констатации и правни изводи въз основа на тях
са при липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Липсва и
дължимият цялостен правен анализ
на данните, очертаващи наличието или не на признаци на престъплението по чл
255, ал.3, вр. ал.1, т.1 , вр. чл. 26 от НК.
Поради
това е наложително с оглед правилната преценка на фактите и прилагането на
материалния закон да се обсъдят и останалите доказателства по делото.
Съдът
счита, че за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото следва да се извършат следните процесуално – следствени действия:
1./ Следва да се съберат доказателства от нотариусите изповядвали
сделките, с цел доказване на извършените плащания при сключваните сделки за
покупко – продажба на МПС.
2./ Да са конкретизират “съответните писмени доказателства“ с които се
приема, че действително лицето В.Де осъществявал сделки за покупка на МПС за
които същите са били приложени.
3./ Да се уточни и посочи дали има постъпили суми по процесните сделки в
резултат на разкритите банкови сметки на лицето.
4./ Да се съберат доказателства за реалния получател на паричните средства
по реализираните сделки, за всяка една от тях с покупко – продажбата на МПС-та
с цел установяване чии са били задълженията да се декларират.
5./ Да се установи и действителната връзка между физическото лице В. Д и
съответните автокъщи в гр. Варна и кой е действителният получател на паричните
средства по сключваните договори за покупко – продажба на МПС, за всяка една
конкретно от сключените сделки.
При
необходимост за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото разследващият орган би могъл да извърши и други
процесуално – следствени действия по негова преценка.
Съдът в
настоящия си състав приема, че едва след като се отговори по категоричен начин
на така поставените въпроси, би могло да се правят изводи за обективната и
субективна съставомерност на деянието и за обстоятелства изключващи наказателната
отговорност и по отношение на кои лица.
Според състава на
ВОС, по делото наистина са извършени множество процесуално следствени действия,
но направените фактически и правни
изводи са необосновани, неправилни и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Те са в
противоречие с обективния анализ на свидетелските показания и тяхното
съпоставяне със заключението по назначената по делото ССЕ.
В процедурата по
чл. 243, ал. 4 и 5 НПК съдът не може да подменя вътрешното убеждение на
решаващия орган, в случая на прокурора и да го задължи да осъществи
правомощията си по чл. 246 от НПК, но очевидно съдът в настоящия си състав, не
може да приеме фактическите и правни изводи на ВОП за правилни.
Горното
налага връщането на делото за допълнително разследване в хода на което да се
изпълнят процесуално – следствените действия посочени в настоящото определение.
Едва след преценка и анализ на всички доказателства по делото прокурорът да
даде своята оценка за това преодоляно ли е съмнението по отношение авторството
на деянието и доказано ли е по несъмнен и безспорен начин съпричастността на В.Дв
извършването му.
Съдът
не би могъл да върне делото на прокурора със задължителни указания по
приложението на закона, тъй като суверенно право на прокуратурата е да прецени
дали да привлече определено лице към наказателна отговорност и да го предаде на
съд. Подобно право има въззивната прокуратура в рамките на правомощията си по
чл.243 ал.9 от НПК.
По така
изложените съображения и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление
за прекратяване на наказателно производство
на ДП №9/2016 год., Пр. №869/2005 год., по описа на ОСлО при ВОП, водено срещу виновното лице с оглед
извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 , вр. чл. 26 от НК.
ВРЪЩА делото със задължителни указания относно
прилагането на закона, като се изпълнят указанията, посочени в
обстоятелствената му част.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Определението
може да се обжалва и протестира пред ВАС в седемдневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
СЪДИЯ при ВОС: