О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е №260653
гр. Пловдив, 30.11.2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, осми граждански състав, в закрито
заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа
докладваното от съдия Мандалиева въззивно частно гражданско дело № 2663 по
описа на съда за 2020 година и констатира следното:
Производство
е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 247 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. №
267672/03.11.2020 год., подадена от Д.Р.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, ТД Гранд, о. .., срещу Определение № 260999/16.09.2020
год., постановено по частно гражданско дело № 2500/2020 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, II граждански състав, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в издадената по частното дело Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК №
1342/19.02.2020 год., съгласно което определение, навсякъде в заповедта следва
да се чете, че обектът на потребление, за който е доставена топлинна енергия,
се намира в гр. П., Ж.К. „Т..“, чл. .., вх. „.“, ап. .., вместо на посочения в
заповедта адрес: гр. П.., бул. „Ц.. .Б.О..“ № .., вх. „..“, ет. . ап. .. Жалбоподателката
посочва, че е подала в срок възражение по чл. 414 ГПК, ведно с писмени
доказателства срещу издадената Заповед. Упражнила е и правото си да възрази
срещу претенцията за разноски по реда на чл. 414, ГПК. Цитирана е съдебна
практика на ВКС, относима към въпроса за приложимостта на реда по чл. 247 ГПК
към заповедното производство. Твърди се, че заповедта следва да бъде
обезсилена, а производството – повторно проведено с издаването на коректна
заповед, доколкото с промяната на основанието вземането се явявало различно от
съобщеното на длъжника, поради което и за същия възниквала пречка да се защити,
както и се накърнявали правата му като потребител.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Пред районния съд е подадено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявлението е
подадено от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника Д.Р.Т.,
ЕГН **********, с посочен в заявлението
адрес: гр. П., Ж.К. „.Т, бл. …, вх. „.“,
ап. „.“. Иска се издаването на заповед по чл. 410 ГПК за дължими суми,
произтичащи от неизпълнение от страна на Д.Т. на задължение за заплащане на
топлинна енергия за конкретен период, доставена на адреса, посочен в
заявлението. Представен е и документ –
препис извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна
енергия, след изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е
задължението, съгласно чл. 154 от ЗЕ, както и общи условия на дружеството.
Препис-извлечението се отнася за обект, находящ се на адрес гр. П., Ж.К. „Т.“,
бл. .., вх. „.“, ап. . и е представен в оригинал, с поставени подпис и печат на
съставителя.
След образуването на частното дело
съдът е разпоредил изготвянето на справка за постоянен и настоящ адрес на
длъжника, с цел преценка на местната подсъдност на производството. В справката
е посочено, че длъжникът в настоящото производството е регистриран на
адрес гр. П., бул. „Ц. Б...О.“ № . вх. „.“,
ет. ., ап. ..
Заповедният съд, като е извършил
необходимите проверки от формална страна, а и касателно правата на длъжника
като страна-потребител, е преценил, че следва да бъде издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Проверките на съда са направени на основа подаденото
заявление и документите, приложени към него. Съдът е издал заповед по чл. 410 ГПК, като в същата е вписал погрешно, че задължението касае обект на
потребление находящ се на адрес гр. П., бул. „Ц. Б. .О.“ № ., вх. „.“, ет. .,
ап. . – адресът посочен в служебната справка ГРАО, вместо този вписан в
заявлението.
Очевидно в настоящия случай се касае
за техническа грешка, допусната при изготвяне на заповедта. В практиката е
прието, че при несъответствие между формираната в мотивите на акта воля и
изразената в диспозитива такава, се касае до очевидна фактическа грешка. Макар
съдебният акт по първоинстанционното дело да няма мотивна част, а само кратко встъпление, в последното е посочено, че за преценката си
съдът е изходил от представеното
заявление. Ето защо и диспозитивът, с
който е разпоредено заплащането на
сумите по заявлението, е резултат от
сезирането именно с това конкретно и
ясно формулирано искане. Съдът е направил проверката си въз основа на
посоченото в заявлението и е формирал
волята си именно по отношение на тези данни. Същият погрешно е изписал адреса
на длъжника в заповедта, като го е взаимствал от справката за постоянен и настоящ
адрес.
Съгласно т. 7 от
ТР 4/2013 год., постановено по ТД № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК, ВКС,
„Разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК намират приложение в заповедното
производство.“ Ето защо постановеният акт не е недопустим, а производството за поправяне на
очевидна фактическа грешка е приложимо към настоящия случай. Неоснователни са
притесненията на страната, че ще бъде лишена от право да се защити и правата й
ще бъдат ограничени, тъй като за същата ще текат нови срокове, в който да
предприеме съответните действия за защита. Както се посочва в цитираното от
самия жалбоподател решение на ВКС: „С промяната на основанието на вземането
на заявителя, длъжникът вече отговаря за ново вземане, поради което от връчване
на заповедта тече нов срок за възражение по чл. 414 ГПК.
В този случай до изтичане на срока за възражение длъжникът може да предяви
както иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането на новото основание (след
допускане на поправката) не съществува, така и да предяви възражение по чл. 414 ГПК срещу
предявеното на ново основание вземане.“ Предвид внесените промени в заповедното производство след
постановяването на цитираните практики, следва да се има предвид, че тази
възможност съществува и по отношение на възражението по чл. 414а ГПК.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че няма основание да бъде отменено
обжалваното определение или обезсилена заповедта.
Ето защо, въз
основа на изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 260999/16.09.2020 год., постановено по частно гражданско дело № 2500/2020
год., по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав.
ДА СЕ УВЕДОМИ страната за
издадената Заповед за изпълнение, поправена с
Определение № 260999/16.09.2020 год., по реда на 411, ал. 3 ГПК, като
изрично се посочат в съобщението
указанията в чл. 412 ГПК, касателно възможностите на длъжника за защита.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: