РЕШЕНИЕ № 744
гр. Сливен, 03.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в
публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1295 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба вх.№ 5158/11.03.2019 г. по описа на СлРС, подадена от М.С.С., ЕГН: ********** ***, против „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, с която са предявени два отрицателни установителни иска с правно основание чл. 124 ГПК, с който се претендира да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество, суми от 670,25 лв., съставляваща задължение към ответното дружество за периода от 28.02.2006 г. до 31.08.2006 г. и сумата от 1355,84 лв., съставляваща задължение за периода от 30.06.2009 г. до 31.07.2015 г., като погасени по давност,
Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, и я е оставил без движение, тъй като не се конкретизира какъв е правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск и дали ответното дружество е търсило принудителното им изпълнение и дали е било образувано изпълнително производство по отношение на тях, дали е била отправена извънсъдебната покана от ответното дружество за плащане по отношение на претендираните суми. Съдът счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на първия отрицателен установителен иск, а именно, с който се претендира да се установи, че ищецът не дължи на ответното дружество, суми от 670,25 лв., съставляваща задължение към ответното дружество за периода от 28.02.2006 г. до 31.08.2006 г. с оглед постъпилия отговор на исковата молба, с които се заявява, че ответното дружество не претендира сумата от 670,25 лв., съставляваща задължение към ответното дружество за периода от 28.02.2006 г. до 31.08.2006 г. и признава, че същата е погасена по давност. Представените от ищеца справки с допълнителната молба не обуславят неговия правен интерес, тъй като ответното дружество не е потърсило принудителното изпълнение на тези суми, а единствено тяхното извънсъдебно и доброволно изпълнение от страна на ищеца, като изрично е указано, че е пристъпило към принудително изпълнение единствено на сумата от 1355,84 лв. Кредиторът има право да си търси извънсъдебно и доброволно изпълнение на погасените по давност суми, но не може да претендира тяхното принудително изпълнение и единствено в този случай, ако се е снабдил с изпълнителен лист или е образувал и въз основа на него изпълнително производство се обуславя правния интерес на длъжника от отрицателен установителен иск. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 439 ГПК. Поради липсата на правен интерес производството следва да се прекрати в тази част като недопустимо. Ищецът има правен интерес от предявяването на втория отрицателен установителен иск, тъй като има образувано изпълнително производство с взискател ответното което е висящо-ИД № 1658/2018 г. пред ЧСИ Павел Георгиев, поради което исковата молба в тази си част е редовна и допустима.
Ищецът М.С.С., ЕГН: ********** *** твърди, че е ползвател на услуги на ответното дружество и на 28.02.2019 г. е посетил офиса на ответното дружество и от приложение 1 и 2 на представените му справки бил установил, че дължи на ответното дружество сумата от 670,25 лв., съставляваща задължение към ответното дружество за периода от 28.02.2006 г. до 31.08.2006 г. по Приложение № 1 и сумата от 1355,84 лв., съставляваща задължение за периода от 30.06.2009 г. до 31.07.2015 г. по Приложение № 2, формирано по фактури № 2665593/30.06.2019 г. и № 6719570/31.07.2015 г. Твърди, че не дължи тези суми, тъй като същите суми били погасени по давност и моли съдът да установи, че не дължи тези суми. Претендира сторени по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът не оспорва, че е изтекла погасителната давност по отношение на задължението в размер на 670,25 лв. за периода от 28.02.2006 г. до 31.08.2006 г. и посочва, че не търси принудително изпълнение на тази сума. Оспорва недължимостта на сумата от 1355,84 лв., съставляваща задължение за периода от 30.06.2009 г. до 31.07.2015 г., като погасена по давност и твърди, че има издаден изпълнителен лист за тази сума по ч.гр.д. № 3708/2015 г., въз основа на който е образувано ИД № 1658/2018 при ЧСИ Павел Георгиев, поради което погасителната давност е била прекъсната и този иск се явява неоснователен.
С Определение № 1977 от 29.05.2019 г., държано в закрито съдебно заседание производството е прекратено, в частта, с която е предявен първия отрицателен установителен иск, с който се претендира да се установи, че ищецът не дължи на ответното дружество, суми от 670,25 лв., съставляваща задължение към ответното дружество за периода от 28.02.2006 г. до 31.08.2006 г. като недопустимо. Това определение не е било обжалвано в прекратителната си част в едноседмичния срок и е влязло в сила.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от фактическа страна:
Установява се, че ответното дружество „В и К Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 е взискател по ИД № 20188370401658 при ЧСИ Павел Георгиев, образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2015 г. по ч.гр.д. № 3708/2015 г. на РС-Сливен. Подало е молба за образуване на това изпълнително дело на 11.10.2018 г., в която са поискани конкретни изпълнителни способи-запор върху банкови сметки на длъжника, запор върху МПС собственост на длъжника, възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника, запор върху трудовото му възнаграждение. На 16.10.2018 г. ЧСИ Павел Георгиев е изпратил до ТД на НАП Бургас уведомление, че е започнало принудително изпълнение срещу ищеца. На 01.11.2018 г. е било изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк ЕАД, което е било получено от банката на 09.11.2018 г. видно от представената по делото обратна разписка с което е бил наложен запор върху всички вземания на длъжника към банката до размера на дълга му по изпълнителното дело. На 05.11.2018 г. е било изпратено запорно съобщение до касиера на работодателя на длъжника, което е било получено от него на 13.11.2018 г., с което му е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение до размера на неговия дълг по изпълнителното дело. С уведомително писмо от 15.11.2018 г. работодателят е уведомил ЧСИ Павел Георгиев, че ищецът получава нетно трудово възнаграждение в размер на 421,87 лв., която сума е под минималната работна заплата, поради което не следва да му бъдат правени удръжки от трудовото възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение ведно с уведомлението за наложения му запор върху трудовото възнаграждение е била получена от длъжника на 15.11.2018 г. Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на 19.11.2018 г., което не е било прието с Разпореждане от 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3708/2015 на заповедния съд, тъй като е било подадено извън законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, което е станало на 21.10.2015 г. и съща е влязла в сила на 04.11.2015 г. Това разпореждане е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано в законоустановения едноседмичен срок от длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С оглед горното предявеният втори отрицателен установителен иск се явява допустим, тъй като, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният втори отрицателен установителен иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано ИД № 20188370401658 при ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай. Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Задължението за заплащане на цената на потребената питейна вода се погасява със специалната тригодишна погасителна давност като периодично задължение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото ,се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок. Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Нещо повече, пасивното поведение на длъжника в предвидения в чл. 414, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. Именно от този момент - момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а и по арг. от чл. 439, ал. 2 от ГПК, започва да тече срокът на новата погасителна давност за вземанията, а не от падежа на същите . В случая срокът на новата погасителна давност относно вземанията по изпълнителния лист, които са предмет на настоящото производство, който е започнал да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение-04.11.2015, е бил прекъснат по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито представляват молбата от 11.10.2018 г. от кредитора до съдебния изпълнител за пристъпване към изпълнение, в която е направено искане за прилагане на конкретен способ за изпълнение, и наложените от съдебния изпълнител запори върху вземания по банкова сметка ***. Молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, има за последица прекъсване на давността относно вземанията за сумите по изпълнителния лист, като в този смисъл са и задължителни разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок, дори и считано от най-ранната дата на действието по изпълнение – 11.10.2018 г., не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба -11.03.2019 и не е погасил вземанията за сумите по изпълнителния лист.
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми се дължат от ищеца на ответника, в който смисъл и предявените искове следва да се отхвърлят. При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по производството, в общ размер на 360 лв.
По мотивите Сливенският районен съд,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.С., ЕГН: ********** ***, против „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се претендира да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество, сумата от 1355,84 лв., съставляваща задължение за периода от 30.06.2009 г. до 31.07.2015 г., за която е образувано ИД № 20188370401658 при ЧСИ Павел Георгиев, въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2015 г. по ч.гр.д. № 3708/2015 г. на РС-Сливен като погасена по давност като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.С.С.,
ЕГН: ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27сумата от 360 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: