Р Е Ш Е Н И Е
№ 822/9.11.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря Янка Вукева и
с участието на прокурор Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 858, по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на
административнонаказаното лице Д.Л.Т., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат У., против Решение № 260074 от 21.06.2021 година на
Районен съд - Пазарджик, постановено по АНД № 134/2020 година. С обжалваното
решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 18-1006-004476 от
09.01.2019 година на Началника на група, сектор пътна полиция Пазарджик към ОД
на МВР - Пазарджик, с което на касатора Д.Т. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Касаторът твърди, че в приложимата разпоредба е дадена възможност за
алтернативност на избора за изследване. Според защитникът следва да има два
акта на отказ, за да се приеме, че е налице нарушение. Прави се искане за
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде
отменено НП.
Ответната
страна ОД на МВР – Пазарджик, чрез юрисконсулт ангажира писмено становище, с
което оспорва жалбата и аргументира законосъобразност, правилност и
обоснованост на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава мотивирано заключение за
неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Касаторът
Д.Л.Т. е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества. В такъв
смисъл са показанията на полицейския служител Стилиян Вергиев, от които ясно се
установява, че Т. е тестван за алкохол, но изрично е заявил, че не желае да
бъде тестван за употреба на упойващи вещества, получил е издадения му талон за
изследване. По делото няма данни да е посещавал ЦСМП филиал и да се подложи на
изследване, което обстоятелство е изследвано и в делото. При тази фактическа
обстановка правилно районният съд е приел, че е налице отказ от страна на
наказаното лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на упойващи вещества. В хода на съдебното производство
и пред двете инстанции не са представени доказателства, обосноваващи извод за
обективна невъзможност Т. да бъде подложен на проверка с техническо средство за
установяване употребата на упойващи вещества. При липсата на уважителни причини
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отказът е неправомерен и не
може да обуслови отмяна на наложената санкция.
Санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи
основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите
на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, каквато е настоящата
хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване - достатъчно
основание за ангажиране отговорността на Д.Т. се явява фактът, че същият е
отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на
упойващи вещества, при липса на обективни пречки за това.
В
случая е приложима разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от
2018 г./, според която Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или
техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест.
След
отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното изпълнение
на предписанието за лабораторно изследване може да заличи общественоопасните
последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще
бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на упойващи
вещества зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая
липсва изпълнение на предписание за лабораторно изследване, тъй като Т. е
получил талона за медицинско изследване, положил е подпис, но няма данни да се е
подложил на изследването. Безспорен факт е, че по делото липсва представен
протокол от медицинско изследване, установяващ резултат от действително
извършено такова.
Противно
на твърдяното в касационната жалба, не са допуснати процесуални нарушения в
административнонаказателното производство. Въззивният съд е обсъдил
изчерпателно установените факти, приложимите норми, въз основа на тях е
направил правилен извод за законосъобразност на процесното НП.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд - Пазарджик е постановил валидно, допустимо
и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260074 от 21.06.2021 година на Районен съд - Пазарджик, постановено
по АНД № 134/2020 година.
ОСЪЖДА
Д.Л.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ОДМВР Пазарджик, сумата от
80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/