Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260395
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Сийка Радева като разгледа докладваното
от съдията АНД № 4091/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 518514-F549942/17.06.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Илнона“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ № 68,
представлявано от И.К.И., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят „Илнона“
ООД, чрез процесуалния си представител адв. Н., бланкетно моли да се отмени НП
като неправилен и незаконосъобразен, като
в съдебно заседание развива следните доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен. Излага аргументи, че причина за
наличността е плащане по доставки.
Въззиваемата страна
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ф., моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
При извършена
оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП на 11.03.2020 г. в 13:40 часа на
обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе, № 31 и
стопанисван от жалбоподателя, ИЛНОНА ООД,
Г.Ш. в качеството си на проверяващ, закупила от заведението безалкохолна
напитка, за която ѝ бил издаден касов бон. След това тя и колегата
ѝ К. се легитимирали и от установеното на място фискално устройство DATECS
DP-25, с
идентификационен номер *** и фискална памет ****, извадили дневен междинен
отчет „Х“, който показал разчетна касова наличност в размер на 105 лв. След
преброяване на фактическа наличност на парични средства, се установили 241,80
лв. Служебно въведени пари в паметта на фискалното устройство към момента на
проверката били 60,00 лв., а дневния оборот 45 лв. Констатирана била
положителна разлика на паричните средства в размер на 136,80 лв., която не била
отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени суми“. Установено
било, че фискалното устройство притежава такава функция.
Съдът приема за установено, че в същия ден
Илнона ООД е получила доставка на напитки от „Примекс – АВГ“ ООД по стокова
разписка № ********** от 11.03.2020 г., на стойност 125,12 лв. и паричните
средства, явяващи се разлика между фактически установената наличност и
въведената в касата наличност е била предназначена за заплащането им.
Нарушението е
документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 041129/11.03.2020 г.,
подписан от управителя на дружеството И. без забележки, възражения и искания.
На 30.05.2020 г.
пред орган на приходите се е явил управителя на дружеството и въз основа на
резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F549942/30.05.2020 г. срещу „Илнона“ ООД за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и И.К.И. като управител на
дружеството. Актът е подписан без възражения.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП № 518514-F549942/17.06.2020 г. срещу „Илнона“
ООД, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Видно от
представените доказателства, по отношение на Илнона ООД не са установявани
други нарушения.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ш. - актосъставител,
както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН № F549942/30.05.2020,
Протокол за извършена проверка серия АА № 0411299/11.03.2020 г., дневен
финансов отчет от 11.03.2020 г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, оправомощителна заповед, както и от представените
писмени доказателства от жалбоподателя, а именно Фактура № **********/11.03.2020
г. и разпечатки от информационния сайт
на министерство на финансите на РБ.
Разпитана в съдебно
заседание св. Ш. потвърждава авторството
на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е
започнала с контролна покупка, за която е издаден касов бон. Сочи се, че
констатираната разлика не е била въведена във фискалното устройство(ФУ).
Установена е въпросната положителна разлика от над 100 лв.
Показанията на св. Ш.
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите
съответстват на представения дневен финансов отчет от фискална памет на
фискалното устройство. В същото време е в съответствие с описа на паричните
средства и протокола за извършена проверка относно наличните парични средства в
касата и тези отразени във ФУ.
Доказателствата в
своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по която
и самите страни не спорят.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца „Илнона“ ООД като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от специалната Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посочената
норма гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ
се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми.
Безспорно се установява, че „Илнона“ ООД е извършвало търговска дейност в
обект – кафе аперитив, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 31 с регистрирано
фискално устройство модел DATECS DP-25
с идентификационен номер DT497848 и фискална памет 02841428. Същото устройство
е поддържало функцията „служебно въведени суми“.
Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от
закона форма, каквото е служебното въвеждане или извеждане на суми във
фискалното устройство, което да съответства на касовата наличност. Тоест трябва
да има пълно съвпадение между фискалната памет, а оттам и разчетената касова
наличност от ФУ, и фактическата наличност в касата към момента на проверката.
Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с
фискалното устройство наличност на парични средства и обективна наличност на
съответните операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е
могла да бъде отчетена, съвсем правилно административнонаказващият орган е
счел, че действията на жалбоподателя са нарушение на посочена норма.
Нарушението е формално и не е нужно настъпване на вредни последици. Причината,
поради която са се намирали тези средства в касата, без да са били въведени в
паметта на устройството е ирелевантна за наличието на нарушение.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Доколкото се
касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се издирва
въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна. С факта
на установеното бездействие е налице осъществяване състава на нарушението.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. /ал. 1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.
В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33,
ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Правилно
е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на
санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. Наказание в този размер би въздействало
предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на
установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството, като
прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата
ѝ дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на
нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта
на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената
стойност, като в него както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения по същия, които увреждат фискалните интереси на държавата, са
чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен
резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката
за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция
на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Не се установява процесното неизпълнение да е с
по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Наред с горното следва да се
отбележи и това, че установената разлика в наличностите не може да се счете за
такъв случай, който по своята незначителност или индивидуалност да представлява
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение. (Решение № 933 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 653 / 2020 г. на АС
– Пловдив; Решение № 1238 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1162 / 2019 г. на
АС – Пловдив). Напротив, настоящият състав намира, именно че такива биха били
обичайните размери на невъвеждане на пари служебно в фискалната памет на
устройството. Още повече, че управителят на дружеството е съзнавал, че това са
пари, намиращи се в касата и въпреки че ФУ е имало възможност за служебно
въвеждане, това не е сторено. Целта на разпоредбата е във всеки един момент да
бъдат проследими наличните у търговеца суми, а дори това, че същите са били
предназначени за заплащането на доставка от напитки не освобождава по никакъв
начин търговеца от задължението му да ги въведе в паметта на фискалното
устройство.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на процесуания
представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че разноски
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, като определя дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. с оглед липсата на фактическа и правна
сложност и факта, че разглеждането на делото е протекло в две открити
заседания.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 518514-F549942/17.06.2020 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„Илнона“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ № 68,
представлявано от И.К.И., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС
ОСЪЖДА „Илнона“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ № 68 да заплати на НАП, сумата от
100 лв., представляващи юисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.