РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. София, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900119 по описа за 2021 година
В.С.Я. от с. Р., Видинска област, ул. „Иван Вазов“ № 5, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. С.Н. от САК, е предявила срещу ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД /промяна на
дружествената форма от АД на ЕАД след предявяване на исковете/, ЕИК *********
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ – за заплащане
на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди –
физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура на
дорзалната колона проксимално на ляв ацетабулум с дислоциран костен фрагмент
краниодорзално, контузия на таз и лумбален сегмент на гръбначния стълб, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 год. около 14.00 часа на ПП 81, местността
„Раниславци“ /посока от гр. К. към гр. М./, по вина на В. ЦВ. Г. с ЕГН ********** – водач
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 8041 СК, със застрахователна
полица № BG/03/121000301077 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.01.2021 год. до 24.01.2022 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2021 год. до окончателното й
заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 07.02.2021 год. ищцата пътувала в лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 8041 СК, управляван от В.Ц.Г. с ЕГН **********.
1
Движейки се по ПП 81 в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана, около 14.00 часа в
района на местността „Раниславци“ водачът изгубил контрол над управляваното от него
МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и се сблъскал с насрещно движещия се лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307”, с ДК № СВ 2151 АТ, управляван от Г.Х.Н. Виновен
за настъпване на ПТП бил водачът на лекия автомобил „Опел“ В.Г., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в насрещната лента за движение и
станал причина за настъпване на ПТП.
В резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични увреждания изразяващи се в
счупване на дорзалната колона проксимално на ляв ацетабулум с дислоциран костен
фрагмент краниодорзално, контузия на таз и лумбален сегмент на гръбначния стълб.
Наложила се оперативна намеса на 12.02.2021 год., като след наместване на костите били
поставени две плаки с винтове. Лечението й продължило в домашни условия с
медикаментозна терапия, която продължава и понастоящем. Твърди се, че ищцата търпи
физически болки и страдания и към момента на предявяване на исковете.
Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 8041
СК, управляван от деликвента В. ЦВ. Г., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 год. до 24.01.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
07.02.2021 год.
Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на В. С. ЯК. – вх. № 797/05.03.2021 год. по
описа на ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД, при ответника била образувана преписка по щета, по която с
писмо изх. № П 00478/20.05.2021 год. същият отказал плащане на обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.
367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който
е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че от фактическите твърдения на ищцата в и.м. е видно, че й е
била причинена средна телесна повреда в резултат на ПТП, поради което е следвало да бъде
образувано досъдебно производство, а в случая не е представен окончателен акт, който да
установи приключване на воденото наказателно производство. Сочи се, че е налице
преюдициален спор, имащ пряко отношение към ангажирането на отговорността на
застрахователя, поради което се прави искане съдът да спре производството по настоящото
дело до приключване на наказателното производство.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата. Сочи се, че представените с и.м. писмени доказателства не
установяват механизма на ПТП, като в представения констативен протокол за ПТП не се
съдържат никакви данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие,
както и обстоятелства и причини за него. Навеждат се доводи, че пострадалата като пътник
2
в автомобила с поведението си е допринесла за настъпилите увреждания в резултат на ПТП,
като към момента на настъпване на събитието е била без поставен предпазен колан, с което
е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че предвид оскъдните
документи, представени с исковата молба, съществува голяма вероятност ищцата да е
допринесла за вредоносния резултат, като се е качила в МПС при водач, употребил алкохол,
като е била наясно и е осъзнавала този факт. В тази връзка се прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата в горните две насоки.
Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на
вземането, предмет на претенцията – че ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, а ако такива са настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер,
интензитет и в размер, които да обосноват претендирания в исковата молба размер на
обезщетение.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП.
Ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началният
момент, от който същата се претендира.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба и с молбата на пълномощника на ищцата
от 15.11.2021 год. констативен протокол № 1888/10.02.2021 год. за ПТП с пострадали лица
на РУ – К. и протокол от 07.02.2021 год. за оглед на местопроизшествие, находящи се по ДП
№ 27/2021 год. по описа на РУ – К., пр. пр. № 118/2021 год. по описа на Районна
прокуратура – К., в същите е отразено настъпило ПТП на 07.02.2021 год. около 14.00 часа на
ПП 81, местността „Раниславци“ /посока от гр. К. към гр. М./, с участието на МПС 1 – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 8041 СК, с водач В.Т.И. и пътници
В.С. Я. и М.Й.Г.а и МПС 2 – лек автомобил марка „Пежо“, модел „307”, с ДК № СВ 2151
АТ, с водач Г.Х.Н. Отразено е, че пострадала при ПТП е само ищцата В.Я., както и че
водачът е бил с нулева концентрация на алкохол в издишания въздух, видно от извършената
проба с Алкотест Дрегер 7510 0172.
Образуваното наказателно производство по цитираното досъдебно производство е
било прекратено с постановление от 29.09.2021 год. на РП – Костинброд на осн. чл.343, ал.2
от НК – по искане на пострадалата при горното ПТП В. С. ЯК..
От показанията на свидетелката М.Й.Г.а, дъщеря на ищцата, пътник в участвалия в
ПТП автомобил „Опел“, се установява, че на 07.02.2021 год. пътувала в автомобила,
3
управляван от съпруга й В.Ц.Г., заедно с майка си В.С.Я. Пътували за с. Р., Видинска област
в посока гр. М. през прохода „Петрохан“. След като подминали гр. К. на ляв завой на пътя
се ударили в една кола – само това помни, а впоследствие хората на място обсъждали, че
имало пясък на пътя и може би това е поднесло автомобила; пътният участък бил сух.
Ударът станал от лявата им страна – в другата /насрещната/ лента за движение. Съпругът й
не карал бързо, нито бил заспал на волана, бил дългогодишен шофьор, а и свидетелката я е
било страх от високите скорости.
Свидетелката е категорична, че всички в автомобила, включително и майка й, която
пътувала на задна дясна седалка, били с поставени предпазни колани към момента на ПТП.
При ПТП пострадала майка й, а съпругът й починал впоследствие през м. ноември същата
година.
От показанията на свидетеля В.Е.С., син на ищцата, се установява, че майка му
пострадала на 07.02.2021 год. при ПТП, била със счупен таз вляво, което наложило да й
направят операция в „Пирогов“. Въпреки че операцията била успешна, възстановяването й
било твърде дълго, търпяла много силни болки, които продължават и в момента. Тъй като
по същото време претърпяла и коронавирусна инфекция, това допълнително утежнило
ситуацията.
Свидетелят сочи, че месец след изписването й от болницата В.Я. била обездвижена,
налагало се да бъде вдигана от леглото и поставяна на инвалидна количка или тоалетен стол,
за да бъде изкъпана, защото била много отпаднала, ползвала памперси, а всички грижи за
нея поел синът й. Психически майка му била много зле, защото обездвижването й повлияло
до такава степен, че мислела, че никога вече няма да се изправи на крака. Тъй като Я. в
момента е с ампутиран десен крак впоследствие на друго заболяване, което развила от
залежаването и понеже е с протеза на десния крак, цялото натоварване отива към левия
крак, болките са жестоки и се налага всеки ден да пие обезболяващи. И към момента в
мястото на счупването изпитва болки, особено когато се разваля времето.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол за
оглед на местопроизшествие, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 07.02.2021 год. около 14.00 часа, при дневна светлина, нормална видимост и сухо
асфалтово покритие, в зоната на прав участък, със скорост около 40 км/ч, в дясната си лента
за движение в посока от гр. Г. към гр. К., се е движил лек автомобил „Пежо 307” с ДК №
СВ 21 51 СК, управляван от Г.Х.Н. Платното за движение в този участък е било двупосочно,
с по една лента за движение във всяка посока, всяка с широчина по 3.20 м, отделени една от
друга посредством единична непрекъсната линия „М1”. От двете страни на платното за
движение се е намирал пясъчно-каменист банкет с широчина всеки по 1.00 м, ограничени
откъм външната страна на платното за движение от еластична предпазна ограда
(мантинела). Изводимо от протокола за оглед на ПТП, в зоната на удара за двата автомобила
в сила са били пътни знаци „В24” – „Забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош” и пътен знак „В 26” – „Забранено е движение със скорост по-висока от
4
означената” с надпис на него „40”. За лекия автомобил „Пежо 307” в сила е бил и пътен знак
„А3” – „Последователни опасни завой, първият от които е надясно”.
В същото време и условия на движение, но в обратна посока – от гр. К. към гр. Г.,
със скорост около 50 км/ч, се е движил лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № СО 8041 СК,
управляван от В.Ц.Г., в който пътник е била ищцата В.С.К. В един момент лекият автомобил
„Опел Вектра” е пресякъл разделителната непрекъсната линия между лентите за насрещно
движение и е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Пежо 307”. Водачът на
последния, видно от деформациите по автомобилите и местата на установяването им, е
забелязал това навлизане и е предприел действия за отклоняване на управлявания от него
автомобил вдясно по отношение посоката си на движение и в същото време е реагирал за
спиране, но независимо от това удар между челните леви части на двата автомобила е
настъпил, при който удар кинетичната енергия на двата автомобила е преобразувана в
енергия за еластични и пластични деформации по купетата и същите са се установили почти
в мястото на удара.
Експертизата сочи, че за водача на лекия автомобил „Опел Вектра” ПТП е било
предотвратимо, ако в зоната на ПТП не е навлизал и не се е движил в лентата за насрещно
движение; за водача на лекия автомобил „Пежо 307” ПТП е било непредотвратимо. От
горното следва, че единствената причина за настъпване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водача на лекия автомобил „Опел Вектра” В. ЦВ. Г., който в
зоната на ПТП при движение по двупосочен път е навлязъл и се е движил в лентата за
насрещно движение.
От заключението, изготвено след запознаване с медицинската документация,
представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на лявата хълбочна кост,
ангажиращо задната дъга на главулечната ямка с обособен костен фрагмент, както и
счупване с оформен фрагмент от главата на лявата бедрена кост, което увреждане е
наложило оперативно лечение. По повод травмата е приложено оперативно лечение,
изразяващо се в извършването на костна пластика и метална остеосинтеза с поставяне на
две плаки с винтове на счупените кости. Експертизата сочи, че при травми с подобно
естество възстановителният процес продължава около 12 месеца, а липсата на медицинска
документация, отразяваща наличие на усложнения на травмата предполага, че
възстановителните процеси са протекли нормално и без усложнение. След посочения
възстановителен период следва функцията на крайника да е възстановена, но предвид
характера на травмата ще са налице болки в травмираната става, наблюдаващи се при
промяна на времето и при физическо натоварване на крайника, които ще са доживот.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № СО
8041 СК, управляван при ПТП от В.Ц.Г., е била сключена със ЗАД „Б.В.и.г.“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № №
BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 год. до 24.01.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
5
07.02.2021 год. Горното обстоятелство е обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с определението по чл.374 от ГПК.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на В.
С. ЯК. – вх. № 797/05.03.2021 год. по описа на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, при ответника била
образувана преписка по щета, по която с писмо изх. № П 00478/20.05.2021 год. същият
отказал плащане на обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на В. С. ЯК. – вх. №
797/05.03.2021 год. по описа на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, по която с писмо изх. № П
00478/20.05.2021 год. застрахователят е отказал плащане на обезщетение. Исковете са
предявени в съда след горния отказ – на 23.06.2021 год.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
6
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК №
СО 8041 СК – В. ЦВ. Г., който в зоната на ПТП при движение по двупосочен път е навлязъл
и се е движил в лентата за насрещно движение, като с горното е нарушил
следните правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП –
- чл.44, ал.1 – при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управляваното от него МПС и насрещно движещото се пътно превозно средство и
- чл.58а, т.3 – при движение по скоростен път и без да предприема маневра
изпреварване е навлязъл в платното за насрещно движение.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата –
счупване на лявата хълбочна кост, ангажиращо задната дъга на главулечната ямка с
обособен костен фрагмент, счупване с оформен фрагмент от главата на лявата бедрена кост,
контузия на таз и лумбален сегмент на гръбначния стълб, са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото
производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе
установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.44, ал.1 и чл.58а, т.3 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че автомобила с ДК № СО 8041 СК, управляван при ПТП от В.Ц.Г., е била
сключена със ЗАД „Б.В.и.г.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № № BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 год. до
24.01.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 07.02.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
7
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на
69 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания – за горното заключението по назначената
КСМАТЕ е категорично, но същото сочи, че предвид характера на травмите ще са налице
болки в травмираната става, наблюдаващи се при промяна на времето и при физическо
натоварване на крайника, които ще са доживот. Съдът отчита и че търпените от ищцата
физически болки и страдания са били с по-голям интензитет и времетраене от обичайния
при такъв вид увреждания – видно от показанията на свидетеля В.С., полагал грижи за
ищцата, както и че за продължителен период същата е била напълно обездвижена и е могла
да се придвижва само с чужда помощ и помощни средства. Понастоящем неблагоприятните
последици от травмата се задълбочават и от факта, че ищцата е с ампутиран десен крак и
протеза, поради което натоварването върху травмираният й при ПТП ляв крайник е
значително по-голямо и увеличава болките при физическото му натоварване.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на В.С.К. увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 35
000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за
разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
Върху сумата от 35 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
06.06.2021 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска
за заплащане на законна лихва в частта му за периода от 07.02.2021 год. до 05.03.2021 год. В
случая лихва за забава се дължи от деня, следващ изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, доколкото с претенцията не са били представени всички доказателства по чл.106
от КЗ и такива са били допълнително изискани, видно от писмо изх. № П 00478/20.05.2021
год. по описа на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направени с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която :
а/ със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е
пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан – горното категорично бе
опровергано от показанията на свидетелката М.Г.а и б/ се е качила в МПС при водач,
употребил алкохол, като е била наясно и е осъзнавала този факт – горното бе опровергано от
обсъдения горе констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че водачът не е имал
концентрация на алкохол в издишания въздух, видно от извършената проба с Алкотест
8
Дрегер 7510 0172.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 23/24.06.2021 год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /не и от
разноски/, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска по чл.432, ал.1 от КЗ – ДТ в размер на 1 400 лева.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска
– 301 лева от общо направени разноски в размер на 430 лева – внесени депозити от 80 лева
за разпит на свидетел с призоваване и от 350 лева изготвяне на заключение по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 360
лева – внесен депозит за КСМАТЕ в размер на 350 лева и заплатени такси за издаване на
съдебни удостоверения в размер на 10 лева. Тъй като ответникът е бил представляван по
делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр.
чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 200 лева – с оглед
невисоката фактическа и ниска правна сложност на делото, извършените процесуални
действия и проведените о.с.з. с представител на ответника /едно/. С оглед на горното и на
осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 168
лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от
юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
960993/18.06.2021 год. /л.4 от делото/, сключен между ищцата и адвокат С.К.Н. от САК, с
ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 1 580 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 35 000 лева –
уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху
горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено,
че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК да заплати на
9
В.С.К. от с. Р., Видинска област, ул. „Иван Вазов“ № 5, с ЕГН **********, сумата от 35 000
лева /тридесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура
на дорзалната колона проксимално на ляв ацетабулум с дислоциран костен фрагмент
краниодорзално, контузия на таз и лумбален сегмент на гръбначния стълб, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 год. около 14.00 часа на ПП 81, местността
„Раниславци“ /посока от гр. К. към гр. М./, по вина на В. ЦВ. Г. с ЕГН ********** – водач
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 8041 СК, със застрахователна
полица № BG/03/121000301077 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.01.2021 год. до 24.01.2022 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2021 год. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния
му предявен размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в
частта му заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от
07.02.2021 год. до 05.03.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК. да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 1 400 лева /хиляда и четиристотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК да заплати на В.С.Я.
от с. Р., Видинска област, ул. „Иван Вазов“ № 5, с ЕГН **********, сумата от 301 лева
/триста и един лв./, съставляваща разноски съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК В.С.Я. от с. Р., Видинска област, ул.
„Иван Вазов“ № 5, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК сумата от 168
лева /сто шестдесет и осем лв./, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК да заплати на адвокат
С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3,
сумата от 1 580 лева /хиляда петстотин и осемдесет лв./, съставляваща определено от съда
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10